Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

  • 8 108
  • 126
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 25 916
Абе, така е, но аз пък съм виждала да се пукат балони Grinning

Блазе ти!  Laughing Не, че и аз не съм виждала, но обикновено, когато се пукнат, са литнали толкова нависоко, че вече няма значение...

Да не те обидя само с дълбините,защото нямам представа на какви години си,и от къде си,но говориш като живяла...

Ами живяла съм.  Wink Тъй де, дърта съм.  Mr. Green Joy

# 61
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Зависи от човека. Ако го има, ще го има.
Най-се дразня от неподплътено самочувствие. Самочувствие се изглажда и толкоз. Аз съм расла с "трябва", браво имаше рядко, основно имаше, може и по-добре. На мен не ми повлия и не ме смачка.
На сина ми-божа работа. Аз знам, че ще изисквам от него, за да може да се справя сам после. Така се гради самочувствие.
Какво ще възпитам, мъж-слабак, който си чака бравото?

ПП. АЗ съм от тези, които смятат, че хората до 18 години са нищо, трябва да учат и да не дават мнение, защото нямат основа за това.

# 62
  • Мнения: 5 362
Ще си позволя да кажа, че това със самочувствието без покритие, което после гръмва е чист мит. Който умее да се пласира веднъж, ще се справи с пласирането почти всеки път. И на когото животът му е тръгнал с добро самочувствие, продължава по същия начин. И който в училище е бил от най-добрите, като порасне пак е от най-добрите. Немците са правили такова проучване и проследяване на живота на стотици деца повече от 30 години. Така, че колкото повече, толкова повече.
Останалото е за успокоение на хората без самочувствие. Междувпрочем, като мита за красивите жени, които били нещастни в любовта и разни сапункави "богатите също плачат".

Това е и моето мнение. Какво значи самочувствие без покритие? Винаги се предпочита човекът, който си вярва, пред този, който дори сам не вярва във възможностите си. Защото той притежава много други качества, които по-плахият и неуверен не притежава, нищо че знае или може повече в конкретна област.
Отделно мисля, че самочувствие се възпитава на първо място с личен пример. Уверените родители възпитават уверени деца. И не е нужно да правят нещо извънредно, за да постигнат този ефект.
Peace
Съгласна съм с двете мнения!Напълно съвпадат с моето Peace

# 63
  • Мнения: 1 547
Самочувствието само по себе си е нищо. Не може и не бива да се възпитава - трябва да се придобива. Аз не се усещам отговорна за самочувствието на децата си, а само за способностите им. Ще направя всичко възможно да реализират добре умствения и емоционалния си потенциал, а дали те ще го поставят над или под този на другите, си е тяхна работа. И доколкото за мен самочувствието означава реалистична себеоценка, ще направя всичко възможно да развият и необходимата самокритичност - качество No 1 по моята скала за Свестен индивид.  Mr. Green

# 64
  • под шипковия храст
  • Мнения: 858
основното, което аз се опитвам да науча сина си е, че всеки е уникален сам за себе си  и че той е чудесен такъв какъвто е. не е нужно да бъде винаги първи, аз го обичам независимо от това. не е нужно да е като останалите.  не съм заложила в него състезателен дух, радва се на победите на приятелите си, не завижда на играчките им, дори и да иска такива.  дано не съм го объркала, но се надявам с времето да се научи да се справя с живота. Thinking дано да расте със самочувствие... да се харесва, какъвто е и да приема останалите, каквито са! Simple Smile толерантност и добронамереност, това са важни и градивни за самочувствието качества, поне според мен.

# 65
  • Мнения: 1 470
Зависи от човека. Ако го има, ще го има.
Най-се дразня от неподплътено самочувствие. Самочувствие се изглажда и толкоз. Аз съм расла с "трябва", браво имаше рядко, основно имаше, може и по-добре. На мен не ми повлия и не ме смачка.
На сина ми-божа работа. Аз знам, че ще изисквам от него, за да може да се справя сам после. Така се гради самочувствие.
Какво ще възпитам, мъж-слабак, който си чака бравото?

ПП. АЗ съм от тези, които смятат, че хората до 18 години са нищо, трябва да учат и да не дават мнение, защото нямат основа за това.
    Радвам се че на теб не ти е повлиало!Но грешката в този метод е,че не винаги големите имаме правилна преценка,кое е посилно за възраста и възможностите на едно дете.Понякога невероятно лесни за нас неща,могат да създадът голяма трудност при изпълнението им,и при натрупване на подобни инциденти,в един момент детето да се почувства неспособно,самочувствието му да се срине,и дори и още по лоши неща...Преди години бях говорила с една психоложка,по тези въпроси,и тя ми извади данни от предишната година,в която амбициозни родители,са докарвали собственните си деца до истерия,а дори и до диабед/на нервна почва,за да успеят да влязат първи клас в елитно училище...Представете си за какво става въпрос?!По спомени,ставаше въпрос за 2003-2004г,за Еврейското училище...В същият момент,при срещата ми с друг подобен специалист,се оказа,че на тази възраст децата НЕ могат да се справят достатъчно добре,със метенето на стаята си...И фактът че ги учех да си оправят леглата перфектно,и не се получаваше,не означавало че не искат,а просто не били дорасли...А това за мен е нещо толкова рутинно,и просто...
    В този ред на мисли,когато им даваме задачи,те трябва да са достатъчно лесни че да се справят с тях добре,за да можем да им кажем,БРАВО!Не можем да очакваме от тях винаги да са на 100%,съсредоточени,и отдадени,на нашите цели...Още повече,че те си имат техни си приоритети...А когато се почувстват достатъчно уверени,и силни,те сами ще надскочат себе си...

# 66
  • Мнения: 1 470
Самочувствието само по себе си е нищо. Не може и не бива да се възпитава - трябва да се придобива. Аз не се усещам отговорна за самочувствието на децата си, а само за способностите им. Ще направя всичко възможно да реализират добре умствения и емоционалния си потенциал, а дали те ще го поставят над или под този на другите, си е тяхна работа. И доколкото за мен самочувствието означава реалистична себеоценка, ще направя всичко възможно да развият и необходимата самокритичност - качество No 1 по моята скала за Свестен индивид.  Mr. Green
основното, което аз се опитвам да науча сина си е, че всеки е уникален сам за себе си  и че той е чудесен такъв какъвто е. не е нужно да бъде винаги първи, аз го обичам независимо от това. не е нужно да е като останалите.  не съм заложила в него състезателен дух, радва се на победите на приятелите си, не завижда на играчките им, дори и да иска такива.  дано не съм го объркала, но се надявам с времето да се научи да се справя с живота. Thinking дано да расте със самочувствие... да се харесва, какъвто е и да приема останалите, каквито са! Simple Smile толерантност и добронамереност, това са важни и градивни за самочувствието качества, поне според мен.
   Тези двата поста взаимно се допълват,в по-голямата си част... PeaceА и допълват моите мисли!

# 67
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Уча го да прави разни неща сам ...когато види , че се справя самочувствието му скача ....например , от както ходи на ски, е станал мнооого важен

# 68
  • Мнения: 17 416
Склонна съм да се съглася с Калина. Не мисля обаче да давам на децата си лесни задачки, само и само да им кажа Браво. СКоро имаше тема за това дали трябва в игрите да губим нарочно от децата си. Мнението ми е НЕ!


# 69
  • Мнения: 480
Уча го, уча го и пак го уча. Доброто самочувствие трябва да е подплътено с голяма база данни. Обяснявам му всичко, за което ме попита. Онзи ден ме питаше "как става мъглата". Ми честно казано се затрудних да му отговоря. Купих обаче книжка, в която под формата на игра е разказано за дъжда, снега, мъглата и т.н.
Когато успее в нещо го хваля, когато се олее - му правя забележка.
Често му казвам "браво" и му се възхищавам. Все пак е на две и половина.

# 70
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Аз не съм отгледана с много похвали, напротив - по-скоро в иронично-присмехулна среда (говоря не само за семейството, а и за съученици, близки). Майка ми винаги (и до ден днешен) е била доста критична към мен. За всичко. В резултат на което доста хваля сина си, гледам да компенсирам един вид, "за да му дам самочувствие". Осъзнавам, че бъркам обаче... станал е доста лигав в отношенията си с мен. В градината е ОК Слава Богу. Но ми се струва, че го тласкам в някаква друга крайност, покрай моите собствени страхове.
Трудна работа е. Интересно ми е да чета мненията ви по този въпрос. Peace

# 71
  • Мнения: 2 070
Хваля си я за всяко нещо, което ми се струва, че трябва да бъде похвалена. Всеки път като направи нещо ново, нещо хубаво. Само, че не казвам - много си умна /е, понякога  и това казвам/ или рисуваш прекрасно, а много добре си написала тази буквичка, картината  е чудесна, браво, много добре каза стихчето. По същия начин и ако направи нещо не толкова приятно - не и казвам много си глупава или лоша, а да речем - това, което направи не е хубаво или нещо такова - квалифицирам постъпка, а не самата личност. детето само си прави изводите и гради самочувствие. А че сие хубава и казвам редовно, защото е такава.

# 72
  • Мнения: 1 470
Склонна съм да се съглася с Калина. Не мисля обаче да давам на децата си лесни задачки, само и само да им кажа Браво. СКоро имаше тема за това дали трябва в игрите да губим нарочно от децата си. Мнението ми е НЕ!
   Като писах по горе лесни задачи,нямах в предвид само най-лесните...А да не вдигаме летвата прекалено...Защото понякога в стремежа си да ги направим силни,ги правим всъщност по-неуверени...А за това че трябва да се научат да губят ,и то с достойнство,е ччаст от възпитанието да имат самочувствие! Peace

# 73
  • София
  • Мнения: 7 098
Не пестя похвалите си, когато заслужава.
Чрез обичта си, която изразявам към нея я карам да се чувства значима и обичана.
Гледам да не съм прекалено критична.

# 74
  • Мнения: 5 877
E, ще излезе, че аз май доста хваля - въпреки мнението си за самочувствието. Гледам да нанасям внимателно корекции - да, много е интересно, а виж как още може да стане. Но никога "ти си най, другите да си ядат ушите".
Имах предвид крайни случаи на напомпано самочувствие.

Общи условия

Активация на акаунт