Добра Майка, Добра Кариера, Добра Съпруга...

 Разсъжденията на Dembi ми напомнят много баща ми и мъжа ми, но донякъде де. Те не ме пускаха да тръгна на работа, издебнах мъжа ми командировка и направо подписах договор, и му казах по телефона " в понеделник съм на работа"  

Майка ми пък цял живот не работи (сега, на дърти години на 45 почна работа) - за да е до мен. и семейството си.
(е, имаше малъ бизнес преди време де, който и заемаше 4 часа в месеца   ). Това беше фатално както за мен, така и за нея, казвам го съвсем отговорно - аз на 23-24 години като се отделих и вече имах собствено семейство не знаех как се пуска ютия и фурна.  

и двете крайности не са добри.

Глагола е цитат от предните мнения, затова е в кавички, ако си прочела цялата тема. 
Използвах го като продължение на мисълта на друг потребител, не че означава точно това, но както и да е, няма да обеснявам.

И  не съм казала, че е геройство, напротив, не се бия в гърдите - казвам, че никак не ми беше зле и не съжалявам, и най-важното - детето не е пострадало от това по никакъв начин. с което показвам съгласие към тези, наели рано бавачки/баби/ясли за да си помагат

всъщност, темата май не е за това? 

темата върви много забавно
изумявам се колко различни субективни критерии има за понятия,като "добра майка"добра кариера"
Вергилия ти например, каква професия имаш пусто любопитсво

Е, хайде сега... няма какво да говорим за тази или онази работа, че това е друга тема... Има различни работодатели и различни работници (думата "служители" не я харесвам). В България малко са извратени нещата в някои фирми, НО... все пак говорим за някакви нормални неща - нормална работа, нормално работно време и т.н.
Аз също ходя на работа, а детето ми е на ясла, но собственоръчно го водя в 8:15 сутринта и го взимам не по-късно от 17:30, т.е. работата ми го позволява, въпреки че през деня съм на педал на 100% и давам всичко от себе си.
Та човек ако има желание, винаги има начин. И винаги ще има работодатели, които ще искат отдаване по цял ден и по цяла нощ дори, ако има кой да им го дава, но това в дългосрочен план за никого не е печелившо...

Аз лично обожавам детето си, но не бих могла да прекарвам цялото си време с него - и той се изнервя и му омръзвам, а и на мен ми писва от капризите му. Та вечер вкъщи и събота и неделя по цял ден си ни е съвсем добре...

Деси, цитатът е от мое мнение. Колкото и плиткоумно за ти звучи, така мисля аз. Обожавам децата ми, но те не са цунтърът на вселената ми, нито призванието ми е да съм майка, която обгрижва и слугува /пак така го възприемам/. Искам да съм майка, която обича, приласкава, разбира, дава възможности и условия за избор. Това ми е достатъчно.
А отговорността за памперсите и пюретата си я поех изцяло аз - гледах си децата до 2 г. /работех от вкъщи - в часовете, когато спят или излизах за по няколко часа/. Останалото време бях плътно с тях. И не казвам, че е геройство - просто имах нужда да бъда с децата ми и те да бъдат с мен.
Но... през това време не спирах социалните си контакти, завърших още една магистратура, просто ми беше тъпо да се занимавам само с бебешки теми. Въпрос на лично възприятие.
И, Демби, не стоя по 12 ч. в офиса. Само 2 пъти в месеца по 2 дни съм на 12 ч., а в останалото време съм с плаващо работно време и спокойно мога да отида в 8, 9, 10 и т.н. и да си тръгна след 15 ч. натам.
А това, че жените не могат да се конкурират с мъжете важи само ако се отнася за тежък физически труд. Другото е без значение от пола. И в много професии жените са доста по-успели от мъжете, защото са далеч по-дипломатични и умерени.

Нямаме избор- такива трябва да сме.
Честно казано, ако имах възможност нямаше да работя, а да изпълнявам останалите си задължения перфектно, но в такава страна живеем

 


Мдаааа, така е.
При мен разликата е само, че не ги вземам аз, защото предпочитам вечер да съм добра съпруга  - т.е. да си тръгна по-рано  от работа и да отидем с половинката ми някъде на разходка или на кафе. Децата ги взема моят баща, който приключва работа към 16 ч. /при това, Демби, е мъж с кариера и не работи 24 ч.  /така си наваксват и с общуването с други роднини - особено с любимия си дядо/.
След 18-19 ч. децата са с нас, събота и неделя са с нас, сутрин ги водим на градина. Но заедно. Не знам защо има мъже, които си мислят, че ако осигурят на жена си всичко и тя по цял ден ходи където си иска /разбира се, че с децата, защото как иначе те "ще имат своята мама"/ ще е доволна и щастлива. Да има такива жени, на които това им е достатъчно. Страхотно. Важното е, човек да е доволен и щастлив от живота си.
Само дето си е до човек. Ако АЗ си стоя 24 ч. вкъщи ще откача. Ако съм 24 ч. с децата и на тях ще им писне, и аз ще се изнервя. Тогава по-добре ли ще е и за тях, и за мен да не работя? При положение, че работата ми е толкова приятна, че не се изморявам, а вечер се прибирам заредена с енергия и с положително настроение, от което печелят само и единствено децата ми. Може наистина да съм с тях по 3-4 ч. вечер и през уикендите, но това са пълноценно прекарани часове, които съм убедена им дават в пъти повече от това да се чудех през деня кой сериал да гледам и в кое кафене да ги замъкна. И не става въпрос за крайности - имам много примери около себе си .

Хайде, ако може, да не обобщаваш.
Имам възможност да не работя. Работя, защото ми харесва.
Не смятам, че имам каквито и да било задължения, ако не са въпрос на личен мой избор.
Пък и от страната аз съм доволна.
 

Хе-хе, Азаф, съгласна съм с теб и ти се кефя, ама каква е тази твоя работа, дето хем е добре платена, хем не те изморява... хем се прибираш заредена с енергия...

Аз също обичам работата си, но мен доста ме изтощава... понякога нямам енергия да съм добра съпруга вечер... 
Явно имаш късмет!

 страничен въпрос - според вас правилно ли е това, че ходя на безперспективна работа (но спокойна, лека, общувам с много хора, запознавам се непрекъснато с нови лица и създавам ценни контакти, вземам като за Русе над средната РЗ) а не си намирам по специалността (компютърен инж. съм по образование, специалнността ми дава много възможности за реализация и за сравнително по-добра заплата)?  Но тогава ще съм и много по-ангажирана и заета.  

аз все си казвам, че има време за кариера (на 24 съм още), но дали е така? Мога да си позволя да съм до късно на работа, т.к. има кой да взема детето.

Здравейте, azaf,
Аз също имам възможност да не работя, съпруг, който ме подкрепя и деца, които обожавам, но колко жени в БГ имат тази независимост? Особено от финансов и времеви ресурс? Не оставането в къщи ни обезличава, а мозъкът ни.
Иначе, лично мое мнение е, че не е коректно жените, извадили късмет с добри половинки до себе си и с достатъчно пари, за да живеят НОРМАЛНО в държавата ни, да се репчат и да дават акъл на не толкова успелите си посестрими. 

Вергилия, какво ще кажем, ще кажем, че щом се чувстваш добре, значи всичко е наред!

Неизменно човек прави компромиси в живота си, не може да имаш всичко... спокойна работа, която ти харесва и ти носи радост е супер... Хората по света си сменят професиите на 50 години и започват наново да градят кариера, та за теб ли няма време да промениш нещата, ако пожелаеш....

Не се старая да съм перфектна, това е много вредно по мое мнение. Ако искам и наистина се впрегна, предполагам, 4е ще успея, но на каква цена и колко ще издържа? Въпроса е 4овек да знаер с кое може да прави компромиси и с какво не

според мен не е до късмет - първото е въпрос на "отваряне на очи" (жената гледа като се омъжва и създава семейство с един човек, ако е лентяй, и обича да лежи пред телевизора вместо да работи то си му личи от началото), а второто е въпрос на работа. и образование. 

то не пада от небето.

Когато семейството е с финансови проблеми откъм нормално изхранване и образоване на децата, то е ясно, че и двамата ще работят. Тогава избор просто няма.

Въпросителната за мен е във варианта, когато парите не са важни, а кариерата сама по себе си. Ако приемем, че все още мъжете определят правилата в бизнеса и го правят по своя аршин (има кой да им гледа децата, а те са свободни), то и жените, които стъпят на тази територия трябва да придобият начина на мислене и маниера на конкурентите си мъже. Това означава, че също децата се превръщат в нещо, което бива поето от някой друг (баба, свекърва, гувернантка), за да може да има реална конкурентоспособност между жената и голегите й. И нещата се завъртат от самосебе си - смяната на памтерси става обезличаване, възпитанието на децата води до побъркване и ниско самочувствие.
И за мен от цялата работа излиза, че се започват обяснения от вида "пълноценно общуване за 1-2 часа вечер", в което обикновено се проверяват домашни, пита се какво е яло детето и се дават задачи за следващия ден. За какво общуване и възпитание става въпрос, когато на детето не могат да се задоволят жизненоважните му нужди от внимание на момента, а то трябва да чака до вечерта или събота и неделя?!

Ще допълня и нещо друго. Маймуните прекарват по няколко часа на ден в пощене, защото така поддържат близостта помежду си, а малките са почти постоянно с майките си и се учат от тях, придобиват от тях социалното положение и поведение. Ние, хората не сме кой знае колко по-напреднали, но през последните десетилетия биваме поощрявани да отделяме много повече внимание на "пощенето" на работа, отколкото да сме с децата си през по-голяма част от времето, особено когато децата до 7 години имат най-голяма нужда от родителите си и най-много от майките си. Едно шимпанзе прекарва с детето си минимум 3 години неотлъчно, а малките се отделят от майките си като станат на 7. При хората този процес е изместен във времето и границите стават 7 години (отговарящи на 3-те при шимпанзето) и пубертета. За мен ранното отделяне на децата в ясла или градина е всъщност неефективно, защото най-ценният ресурс, който притежава една майка и е нужен основно на детето, бива насочен към производство на стоки и услуги. Е, не мога да се съглася с такова нещо.