Добра Майка, Добра Кариера, Добра Съпруга...

За да се справиш успешно и с трите роли, освен да даваш всичко от себе си трябва и да изискваш.

Да се доказваш, че ставаш за мъж значи  ли да си обичаш работата и да искаш да се доказваш в нея?

Истината е, че по-голямата част от вас мъжете, не могат да си позволят жените им да не работят. И въпреки всичко отказвате да поемете част от несвойствените за вас дейности, наричани женска работа.  Така жените ви отнасят работен ден и половина, докато вие гледате телевизия всяка вечер, поправяте бойлера веднъж в годината и вдигате/местите тежките работи (т.е вършите мъжката работа). Да не говорим, че работа отнемаща часове приемате за даденост и се чудите как може да се оплакваме, че ни тежи.

На въпроса: Колко си добра домакиня, съпруга и майка зависи само от одобрението на мъжа/децата ти. Доволна съм от работата си и я върша с кеф, ако се налага и 10 часа на ден. Да правиш кариера значи, да работиш с цел да си пробиваш път нагоре в йерархията. Не целя това, ако ми се случи, то ще е защото съм добра в работата си и защото съм имала късмет да стане без да се налага да мина през нечие легло.

Според мъжа ми, разбира се, не съм добра домакиня, защото има за пример майка, която не е ангажирала с нищо в дома съпруга си и децата си. Щом е още с мен, значи поне съм добра съпруга. За майка не знам, не съм майка все още.

Мда, темата пак е за работещите и не работещите, което е тъпо... Има хора и хора! Има такива, които работят и успяват да  отделят време за детето си, просто защото вечер се прибират и цялото им съзнание е само и единствено заето с детето.... Отделят време за възпитание, обучение... Има и такива, които не работят /не казвам, че домакинството не е работа - имам предвид не ходят на работа/ и децата им се отглеждат и възпитават от детски предавания, бейби айнщайн и т.н. Крещят и викат като обезумели по детските площадки или пък в супермаркета, защото ежедневието ги е смазало зловещо.
Не казвам, че всяка работеща е добра майка или всяка домакиня е лоша... Просто е въпрос до човек
Работата за мен е нещо повече от изкарване на пари - просто съм такъв човек. А за домакинството и къщата   - не мога да си представя как мога да съм добра в това... Други са ми приоритетите. На мъж ми също - затова и сме заедно вече 8 години... Ако е искал някоя, която да има добра кариера, да е добра майка и отлична домакиня е сбъркал жената. Аз се справям с първите 2, за последното си плащам, но и мъж ми като ме види в кухнята и доста се притеснява и нон стоп мрънка как трябвало да престана да се занимавам с глупости. Това, че си харесвам работата и съм направила добра кариера  прави ли ме мъж   ? странно, но познавам доста повече жени с добра кариера, отколкото мъже. А и разсъжденията как жената трябва да си стои в пещерата и да върти домакинството и да гледа деца, докато мъжа ходи на лов да осигури вечерята са са типични за един друг век, много векове преди 21-ви. Вече всички сме равни - мъжете и жените имат еднакви права и задължения и както майката е една, така и бащата е един - нека всеки си поема отговорностите спрямо детето...

 

 


Мъж не искам да ставам, защото съм достатъчно женствена, а и далеч по-добра от мъжете-колеги  .
По същата причина и вкъщи ми чисти друг. Защото съм достатъчно глезена жена. И да не работех, пак нямаше да се хабя в подобни дейности.
На децата отделям доста повече от 1 час и не им се карам в това време. А и ми е жал за дечица, които по 24 ч. са с майките си. И да стоях вкъщи, щяха да ходят на градина, защото имат нужда от общуване със "себеподобни" и от научаване на неща, на които може да ги научи само педагог.
Стоенето вкъщи обезличава жената. Вярвай ми. Имам 2 красноречиви примера пред себе си - баба ми и свекърва ми - цял живот отдадени на мъжа си, децата си и домакинстването /нсичко да блести и да има по 4-5 манджи на ядене/. Е, останаха и двете вдовици млади /не е тайна, че жените живеем по-дълго от мъжете - генетично е/ и децата им имат свои семейства, а те кукуват като кукувици, защото няма вече кого да обгрижват. Сори, ама животът ми не е "да пазя и да служа".
А и пари изкарвам и се гордея с това /колкото и мъжа ми, като само с неговите можем да живеем и то доста сносно/. Само дето с толкова х2 - е далеч по-хабаво. А граденето на кариера не е само мъжка привилегия...
Защото, освен удоволствието от самата работа, аз изпитвам и допълнително удоволствие от това да се облека, да си направя прическа, да се "докарам" и да общувам с хора на моето интелектуално ниво на теми различни от памперси, пюрета и баници.

И ето в това е разковничето:

 

В тази връзка, мъжът ми е сменил повече памперси от мен, приспивал и къпал е децата доста повече пъти и т.н. Но децата го обожават.
А имам позната от "идеалния" тип, която по цял ден шета и готви, а мъжът й вечер се прибира и сяда да си пие бирата пред телевизора. Децата му даже не искат да стоят с него в една стая...

Напоследък ми се струва, че не съм добра в нито едно нещо поотделно, да не говорим в двете или трите едновременно...

Няма такъв филм 3 в 1 ....за да градиш и си добра в кариерата, семейството е на по-заден план....

Аааа, току-що мъжът ми каза, че не съм чак толкова лоша домакиня .
Сама си правя вино, вишновка, ягодово сладко, компоти от малини и туршия с люти чушлета.
И понякога правя баница /от готови кори/, супа-топчета и заек с картофи.
А по празниците даже ми идва музата за пуйка със зеле и баклава.
Даже 2-3 пъти сама съм си мила прозорците  .
И собственоръчно пускам прахосмукачка веднъж в седмицата  .
 

За сметка на това, всяка седмица съм на маникюр, 2 пъти в месеца съм на фризьор, всяка вечер поне по 1/2 час отделям за по питие и разговор с мъжа ми и никога не ме боли глава  .
Значи съм добра съпруга.

Децата ми казват, че съм "най-добричката мама на света" .


За работата казах вече.

Бе то аз сигурно за незнам кой път ще кажа че няма лошо да ходиш на работа и да правиш пари щом можеш. По скоро визирам жените които се вманичават на тема работа.
Може ужасно шовинистично да звучи, но за жената е доста трудно да се конкурира с мъжете на работното място. А и какъв реално е смисълът - дори с цената на висене и лишаване на децата от майчино присъствие, няма как да се преборите с природата и майчиния инстинкт.
Това че си в къщи далеч не означава че трябва да си домакиня и по цял ден да си с прахосмукачка в ръка. Аз държа на спокойна и уравновесена жена, а не на истеричка която цял ден се доказва колко е велика в офиса и вечер си го изкарва на всички в къщи.
В тая връзка за себе си съм решил отдавна, че трябава да осигуря всичко на ниво, така че жена ми ако иска да ходи на работа - да ходи, ако иска - да не ходи, ако иска - да е по цял ден с приятелки, ако иска илюбовник да има (само да не разбирам, предупредил съм я) но децата да имат своята мама, а не едно кълбо от нерви. 

Демби, ти жена имаш ли въобще  ?
Тези жени пуснали корени в офиса, не разбра ли вече че не са едни от нас  , тук такива нема, айде стига с тези митични кариеристки  ... И защо си толкова убеден че кариера се прави с висене в офиса , мисля че няма значение мъж или жена, важното е какво има в главата, а не къде виси, не е ли така? Изхождаш от някакъв много конкретен модел, работата въобще може да не изисква стоене в офиса и пак жена да е по-подходяща за нея и да се справя по-добре. Каквито примери виждам много напоследък  . Не знам дали е шовинистично или не, но за мен не е реално .
А и винаги съм бягала от хора с прекалено ясна представа как, аджеба, ще изглежда "общото" бъдеще, но това е друга тема ...

Идеална във всичко едновременно не може да си, но какво от това  . Нещата трябва да са в баланс, и най вече да ти харесва живота който водиш. Не работя повече от 8 часа, харесвам си работата, мъжете просто не са ми конкуренция , от времето прекарано в къщи с детето имам смесени спомени. Много хубаво, но и обезличаващо, както каза някой. Преценила съм къде, с кого ще си прекарва деня, ако имам и най-малкото съмнение че не му харесва, ще измислим друго решение. Не всеки става за педагог и възпитател. Не всяко дете също. Има деца които имат нужда от авторитет и динамичен, занимателен ден с другите деца, а не в къщи пред телевизора докато мама чисти, а после в парка докато тя си пие кафето. Има и истерични домакини, не са само кариеристките  , както каза вече гер4о.
Когато имам вдъхновение готвя, когато имам време чистя, мъжа ми ми помага много - чинии, пране, игра и занимания с малкия вечер, а най-важното е че много се обичаме и подкрепяме във всичко, ако единия реши че спира да работи, сменя работа или започва да учи, другия ще направи всичко възможно за да може това да се осъществи. Това е главното за мен, подкрепата на другия, язвителна и неблагодарна реплика би ме наранила много, всичко губи смисъл  . Както и не бих позволила някой да взема решенията от мое име  и да ме квалифицира каква майка и домакиня съм. Аз съм най-добрата която те имат. Който иска друга - да ходи да избира. Из накой препълнен офис  .

Отново се залита в двете крайности. От едната страна е "осанна" за жената с кариера и работеща по 10 часа на ден (защото също по толковаработят и мъжете в същата професия) и от другата страна е "разпни го" жената без работническа кариера, която веднага била представяна в пеньоар на баклави и деца пред телевизора. Хайде да минем малко по-навътре от крайностите и да доближим равновесната точка на нулата (идеалното положение). В повечето случаи нито кариеристката е толкова оправна, нито домакинята е мърла. Зависи от човека.
Но със сигурност, каквото и да си говорим, всяко дете при възможност да опита първо и от двата начина на отглеждане (с майка си вкъщи през първите години и ходене на ясла и градина), биха избрали майка си и дома си. Децата нямат идея за социализиране, защото това е абстракция на възрастните. За децата е достатъчно да се чувстват добре вкъщи и да имат братя и сестри, а и други деца на детската площадка, с които да играя. Също така искат като са гладни да ядат (а не да чакат определен час като в градината), като им се спи да спят (а не пак да чакат другарчетата им да си легнат), като искат да играят с възрастен, той да им е на разположение, а ако искат да играят сами (без някой да им дърпа играчките от ръцете).
Наясно съм, че това е напълно наопаки на най-разпространените възгледи за социализацията в детското заведение, но ако всеки си сложи ръка на сърцето, ще започна да преразжлежда някои от собствените си възгледи за промишленото отглеждане на децата и стоенето на разположение на шефа (или просто на политиката на компанията) само и само да върви кариерата. Със сигурност накрая децата си спомнят от детството си хубави и не толкова хубави неща. Често от вече възрастни се произнасят реплики към родителите "Откъде накъде ще ми казваш как да възпитавам детето си, като ти самата не си ме отгледала, а си ме виждала по 2 часа на денонощиее?" И това не е преувеличение, а често срещано яврение в последните години дори при западняците.

За съжаление в последната ми работа 90% от жените бяха точно такива. Шефката на отдела - откачалка която не и се прибира в къщи, виси вечер до късно, а подчинените и не смеят да си тръгнат по рано от нея. Висене събота и неделя. И рев по тоалетниъе - мъчно им за децата, ама явно е още по мъчно за четирицифрените им заплати.
И това не само при нас. С други познати из мултинационални компании сме си говорили че се гледа с много лошо око на всички които закъсняват сутрин или си тръгват вечер на време. На мен и други колеги, които си тръгвахме в 5 (края на раб. време) се гледаше като на еретици, най малки бонуси и заплати и ред други подробности. Никой не му пука кой каква работа е свършил, всеки гледа да "натегне" на шефа. Да не ви обяснявам как се идва в събота сутринта в офиса, за да се пусне мейл на шефа в чужбина. Не че не може и петък, но друго си е шефа да види че си дошъл в събота да пратиш мейла....
За да сложим край на спора - Работете си бе девойки, правете кариери...щом така ви е кеф. Висете вечер, ходете събота и неделя в офиса... всеки си има право на избор в живота.

Тази "неочаквано добра комбинация 3 в 1" е ВЪЗМОЖНО да се осъществи при наличието на следните условия:
1. Да не се стига до отблъскващ перфекционизъм.
2. Да важи за съпруга.

Два дни се прибирах да спя в къщи по два часа, защото бях зарината от работа, виждах си децата заспали и несъбудени.
Всичко пое мъжа ми - математическото състезание на девойката, турнира на младежа плюс извънредна родителска среща за униформите в училище. Аз само успях да обещая на дъщерята, че ще има подарък за нея, за да я мотивирам, че й е за първи път. Не че така се прави, но нямах време, пък таткото е достатъчно интелигентен да се справи.
Днес той работи, аз се халосвам с децата, ще ходим на обяд на гости, следобеда сме на детски кът.
Понеже тази програма ни оставя време да си планираме ангажиментите и да не губим време да се правим на велики и незаменими и извъредни и ... извънземни.

темата е станала интересна, ще я прочета цялата когато имам време.  

аз лично не бях в майчинство - т.е. майка ми не работеше, а аз бях студентка все още и живеехме заедно. възползвах се максимално, и се измъквах всекидневно за да се видя с хора/колеги/преподаватели или да пия кафе.  излизах и вечер, всяка седмица. ако не исках да чувам бебешки рев и плач нощем - отивах да спя в свекърва ми.
така не се "обезличих" от памперси/пюрета. е не съжалявам   изобщо. не съжалявам, че две години не съм била плътно до детето си. не помня кога проходи, кога проговори, кога за пръв път яде мед примерно ... но това не ме прави лоша майка. сина ми ме обожава и за мен това е най-важно, което е моето лично доказателство че съм добра майка.

работя откакто малкия стана на 2 години, първо на половин ден, после повече (но никога след 17: 30 часа). работата ми нито е просперираща, нито е много добре платена, но е спокойна, тиха, и аз и моето дете сме уважавани там. т.е. болничен, отпуска - няма проблем. "ще закъснея за работа" - няма проблем, "ще си тръгна по-рано" пак няма проблем.  По едно време исках да си намеря по-добра работа, но мъжа ми каза при положение, че не ми се налага да работя изобщо защо трябва да отсъствам след 17 часа от дома и си останах на сегашната...   та в кариерата не съм добра.

Извинявай, ама това звучи доста плиткоумно.
Това да не се обезличиш от памперси и пюрета прехвърляйки отговорностите се на други е егати геройството, няма що.