Движение на българските майки -ВИДИН тема 15

РАЗБРАХ ,Пете ,
абе хора, цели 15 дни без дете ли ще сте -на това му се вика МЛАДОЖЕНЦИ !!

Ами да, мама трябва да си вдигне паладинчето до лвл 70  (това е в играта дето играя)

 ей, кви игри играете вие ?Кой ви върши домакинската работа  Аз пратих подаръците по обяд за Белоградчик и утре ще мина да обера малко фактурки, докато вие сте взели местата на децата пред компютрите 

Светле, не разбрах за Ново село, там започнали ли са да получават? Раздавани ли са вече картички на децата? Как са реагирали? Все пак за втора години изпращаме и на двата дома. Имате ли готовност момичета, ако някое дете така и недочака картичка (тук сме зависими от пощите, иначе на всяко е изратено), вие да му надпишете. Важно е всяко дете да получи! Много неприятно ще се получи за някои да има, а за други - не.
Светле, как е днес баба ти?

Снеже, благодарим отново и сме готови да реагираме, но се съмнявам да има проблем.Държим връзка-в ново село получени.Ще реагираме-утре отново ще се чуем с директорката.Групата-неделя вечер

да ,получават ,ама аз като пиша ,незнам къде гледам ,получени са и ще с епровери до 31 дали всяко има ,при мен има картички да допълваме ,ако има нужда
но ще ги раздават на новогодишната вечеря на 31-ви ,както миналата година
мисля ,че ще се наложи да допълваме ,пощите не зная дали работят тези дни ,мисля -те
но ще се справим 

благодаря ,Снежинка ,мисля ,че върви към подобрение ,но ще посрещне 2008  в болницата 

Да ви кажа ,шофьора на автобуса за Белоградчик при пристигането си там ,не е бил посрещнат от децата и е заминал на бърз курс до едно село ,щял да се върне по-късно ,децата ходиха ,но се разминали
но ще продължат да се търсят един друг из Белоградчик ,
но Григорова каза ,че се знаят и ще се намерят 

а да си призная
децата на итидоха да чакат автобуса навреме ,защото аз се сетих да им кажа едва 1  час след часа на пристигане
автобуса пристига в 13,00
аз се сетих и се обадих в 14,00
ама ще им е интересно да си търсят подаръците 

             

 

нямаш ли капка жал ,ако тия емотикони са за мен 
а тоя Дядо Коледа ,на колко години е 
**************************************************************************************************************

"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?

Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика.
След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав.
Отиваш и си получаваш пенсията.
След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден.
 Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането.
 Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията.
Стигаш до началното училище,
ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности,
ставаш бебе,
 после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи,
румсервиз на почукване,
и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"

--------------------

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги.
Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета.
Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко".
Целунаха се за довиждане и тя тръгна.
Той се приближи до прозореца, до който бях седнала и аз.
 Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвала съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен.
Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече.
Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията.
Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.
Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:

Той се просълзи и се отдалечи.

 lorys , много ме разчувства с тоя разказ. Ще ми се да върна времето на зад, за да имам възможност да кажа на моите родители/лека им пръст/ "Достатъчно".

Пиши ми моля те адреса си на ЛС за да ти изпратя вазата.

На всички момичета от Виденската група пожелавам весело посрещане на Новата година!

Lorys,умееш да докоснеш душата на човек.Благодаря ти!Смятам,че всеки за съжаление е пропуснал да каже ''Достатъчно'' на някой,който обича.Бъди здрава!

Светличке, наистина много хубави сентенции, согласна съм с всека дума прочетена на тази страница, и си амам аз една притча с която искам да се споделя с вас...

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно с "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите, предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и в живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко е пълен живота ви, винаги ще се намери място и за две бири."

като прочетохте  тази причта, кажете ми ще намерите ли утре време да си съберем за един -два часа и да се кажем наздраве...????
Хайде напишете  или обадете се кой може и иска и ще намери време ???

Влязох тук,за да напиша че сме понастинали и няма да дойдем(аз и Валя),но след като прочетох написаното от Ася реших друго-ще бъдем там!В колко часа?

ИМА ЛИ ОПРЕДЕЛЕН ДРУГ ЧАС ??