Татковци при раждане

бих приела таткото на децата ми да присъства до един момент от раждането ,да е до главата ми по време на контракциите ...после при самото раждане най -добрият приятел е лекарят. При варианта секцио -таткото съйщо може да присъства ,да държи ръчичка на женичка ,да е до главата и и да и дава сили ...........разбира се ако е компетентен  откъде е нормалнат за оператора гледна точка за снимане на"наследника" може  и да документира знаменателното събитие В други случай ,вариации и точки на позициониране ...мястото на тати е извън родилната зала ..т.е. в готовност да се напие с аверите при новината

Смятам, че е похвално от твоя страна, че искаш да бъдеш до жена си в този толкова важен и за двама ви момент. Много бих искала съпругът ми да беше присъствал на раждането на детето, но него го достраша (поне аз така мисля).
Смятам, че би оказал стахотна подкрепа на жена си, дори само стоейки до нея, но каквото и да кажа аз - ти си познаваш човека най-добре. Решете го заедно, за да няма недоволни после.

Напоследък и аз го чувам това... а по темата, ако раждам втори път, не бих искала любимия да присъства.

Не искам мъжът ми да е до мен когато раждам. При първото раждане беше в офиса си, знаеше че раждам и досега ми е казвал, че е работил много упорито цял следобед, за да не мисли какво ми е (бях му забранила да ме търси докато аз не се обадя). Твърди, че бая хубава работа си е свършил.  За мен също онзи следобед беше доста плодотворен  .
За второто раждане съм още по-категорична, че мястото му не е до мен в родилна зала. Ще има много хора около мен, хора, които са подготвени да ми помагат да се справя с болката и да мина през този момент по най-лекия начин. Достатъчно ми е, че преживява отново цялата бременност с мен и ми търпи и неразположенията, и идиотските настроения понякога и не е спрял да ме обича.
По въпроса за това каква картинка е жената докато ражда съм съгласна, че картинката е доста животинска.
За сметка на това при първото раждане, а сега се надявам и при второто, мъжът ми дойде моментално при нас в болницата и ни оставиха доста време заедно да се нагушкаме тримата!

Моят беше с мен в предродилна зала но не искаше да остава за раждането така или иначе не остана защото се наложи спешно секцио.Знам обаче едни познати  - мъжът и снима с камера секцио
Това не го приемам

Моя мъж присъства на раждането, по негово желание! Ние обаче не сме критерий за сравнение, защото той е доктор и още в университета са присъствали на раждания, та не го изненадах особено! Даже май му беше скучно защото с останалия израждащ екип си говореха на медицинския им език, шегуваха се и т.н. 

Аз не искам таткото да присъства на раждането , но пък той настоява. 
Познавайки се не мисля , че ще ми бъде комфортно да се гърча в негово присъствие.
Но всяка жена е различна.

Да,наистина това е една от многото теми "за" и "против" присъствието на таткото....и аз съм писала в много от тях....и допреди година и половина бях от тези дето категорично казваха,че няма нуж -понеже с първия си син не съм си и помисляла да го поканя-раждах в отделение дето външни лица не пускат,дори и с/у заплащане,а и моят благоверен от дете има страх от игли,скалпели и т.н...а от вида на кръв направо му призлява....затова си отидох,родих си,а той през това време беше на купон и се чувахме по телефона и да си призная малко гадно ми беше,че си се мъча сама,но нищо, и това мина...забременях с второто,аз в поне 20 теми се изказах против присъствието на таткото.....стигнахме до раждането...решихме да е в частна клиника,където присъствието си е включено в цената...и аз още в началото казах,че той няма да е вътре,обаче докато си лежах и чаках да почне екшъна ми го вкараха/поканили го,човека взел че се съгласил-облякъл дрехите,измил се и ми се появи нахилен/....е,нямате си представа какво значеше това за мен/въпреки,че вече знаех как протича едно раждане/...говорихме си,държа ми ръката,майтапехме се с екипа...и не усетих кога почнах да раждам...и докато  кажа "май излиза"......и бебето вече  ми го показваха,след, което ми го дадоха да си го гушна,после го връчиха на татито/който беше толкова щастлив,че ми е беден речника да го опиша/ и заедно с педиатърката отидоха да го мият,да му сложи тати памперс и после са ги оставили сами в стаята,а мен през това време ме довършиха и като ме закараха,бях умилена от гледката-баща и син се държат за ръчичка/е Ивчо само един пръст можеше да хване/,и тогава чак го попитах,как се чуства,не му ли е било гадно-и отговора беше,че не е присъствал на нещо толкова невероятно....и че на третото пак ще е там.....Никого не агитирам,но ако имат възможнст и желание да присъстват,татковците трябва да са там....защото това е общо дело,защото като го правят детето са двама,като го гледат после пак би следвало да са двамата,защо да не са заедно и в тоя момент?
За описаните грозни картинки-също не мисля,че са сериозен аргумент-татковците не стоят фронтално-там е екипа и последното нещо което биха позволили е да им се пречка някой там.....е,при секцио вече нещата са по-кървави,та за там и аз съм малко скептична/но пак не пречи таткото да е до главата на родилката и да и държи ръката/.
И накрая-мога от личен опит да кажа,че след като"родихме"заедно сме много по-близки и много повче доверие му имам....не мисля,че сексуално е променил отношението си към мен-дори ми се струва,че и там положението е по-добро от преди.....Не съжелявам нито за минута за това стечение на обстоятелствата,той също/дори често разказва и агитира бъдещи татковци да не изпуснат тоя красив момент/..единственото което отчитам като минус е,че не мога да преувеличавам мъките си/това на майтап,ама имам свидетел дето може да ме опровергае /

  тия кървища...............

Ами два пъти са ми цепили палец от враснал нокът,там кървищата бяха много повече.....незнам може да съм някакъв рядък вид дето да ражда "безкръвно"
А,и понеже одеве забравих-мислех си,че ако един мъж не може да издържи гледката на раждането на детето му,дали няма да има и други ситуации в които да каже-ми аз немога...ми страх ме е ,неприятно ми е......`щото такива моменти в живота има много/аз познавам мъже които не сменят памперси-`щото ги е гнус,не къпят бебета `щото ги е страх....и т.н./

докато бях бременна и аз не исках таткото да присъства, защото си мислех,че ще ми бъде нервно и ще му викам, или ще се притеснявам...
в последствие решихме, че момента е уникален и не бива да го изпуска - тоя до мен през цялото мъжа ми стоя до мен през цялото време и дори преряза пъпната връв
честно казано, ако не беше той, незнам как бих се справила съвсем сама в стаята докато започне самото раждане и влезе екип(раждах в чужбина и родилката е в самостоятелна стая от първоначалните контракции та до израждането)
моят съвет е - задължително вземайте мъжете си 

О, да, ако има желание - споделеното е несравнимо. Не е нужно да стои отпред и да зяпа, просто до главата й. Моят мъж беше и всичко е супер, сряза пъпната връв и е много горд 
Ако има обич и любов, не смятам раждането за грозна гледка и че това би намалило желанието му или да му промени мнението 

Изобщо не сме я обсъждали тази тема в къщи докато бях бременна. Като дойде денят отидохме в АГ-то. Взех си ВИП стая и се настаних заедно с мъжо. Той си пусна климатика че беше голяма жега и се опъна на едното легло да гледа ТВ, а мен ме пратиха да меря коридора че да правя разкритие По едно време като стана по-напечено положението т.е. имах вече силни болки, акушерката ме взе при нея в предродилна зала, в близост до стаята. Мъжа ми идваше на два пъти да провери уж как съм, но аз го изгоних казах му че не искам да идва при мен и да ме гледа как ме боли и страдам. Не знам дали е идвал просто без да се обади и ме е поглеждал Като стана времето за напъните ме вкараха в родилна зала и на втория напън бебето се появи, мъжа ми явно е бил наблизо, щото доктора го е видял и му каза ела да видиш бебето, пък той а като го измиете тогава ще дойда и наистина дойде малко по-късно видя малката маймунка и после седя до мен и ми държа ръката през двата часа в които стоях след раждането, а след това и в стаята до вечерта. Докато бях в болницата идваше всеки ден рано сутрин и се прибираше късно вечер. Бяхме си тримата. Още от първия ден и памперси сменя и бебето храни с адапте че аз имах проблеми с кърмата, пък колко ми помогна за кърменето. Ако не беше той аз щях да се откажа още на втория ден.

И двамата искаме да бъде там в този така интимен момент. Преживели сме трудни моменти, били сме заедно и на  неприятни медицински манипулации (където не присъстват мъже и съответно жени). Направихме бебчето с много любов и така заедно ще го посрещнем след няколко месеца здраве и живот.

Съпругът ми присъства. За него това е най-щастливият момент в животът му. Винаги се вълнува, когато разказва за това. Присъствието му не е повлияло на сексуалното му желание изобщо. Смятам общо взето, че това са пълни глупости. И да не забравя, той видя цялото раждане, държеше ме при напъните и ми казваше до къде съм стигнала. След раждането го настаниха в стаята ми, това са най-прекрасните няколко дни в живота на двама ни.