Малко носталгия, но не виждам нищо кой знае какво и в сегашното време. Приспособяваме се. Вече сме на средна възраст, а това означава, че сме между нашето безвъзвратно остаряло детство и детството на нашите отрочета. Сега като кажа на някого, че само преди 10-15 години е имало DOS ме гледа с недоумение, защото за него всичко започва с интернета. Така, че всичко си е съвсем наред.
- Публикувана: 10 дек. 2007, 18:23 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 10:30 ч.
Носталгия по миналото или по-точно по детството!
Преди точно около 15-16 години пипнах компютър за първи път в на баща ми офиса. Бях възхитена 
даммммм това наистина бяха прекрасни времена 
сега си спомням как се пързаляхме с шейната, която татко беше направил в гаража, правехме си снежни човеци, ядяхме препечени филии с мас и чубрица и се замеряхме с топки до къъъъсно вечерта без родителите ни да ги е страх, че някой ще ни отвлече или, че ще ни блъсне кола.
изнасях редовно приборите от вкъщи и кристалните чаши, за да си играеме на къщички пред нас. скачахме на растик, играехме на ръбче и бомба-шмайзер
беше наистина страхотно
сега си спомням как се пързаляхме с шейната, която татко беше направил в гаража, правехме си снежни човеци, ядяхме препечени филии с мас и чубрица и се замеряхме с топки до къъъъсно вечерта без родителите ни да ги е страх, че някой ще ни отвлече или, че ще ни блъсне кола.
изнасях редовно приборите от вкъщи и кристалните чаши, за да си играеме на къщички пред нас. скачахме на растик, играехме на ръбче и бомба-шмайзер
беше наистина страхотно
Хора, това е било вашето детство. Ако го дадете на днешно дете то няма да го избере пред своето. То е най хубавото за вас, за децата ви тяхното ще е най хубавото и сигурно ще пишат такива неща за техните деца. И така нататък.
съгласна съм с теб, че си е нашето. и за това пишеме за него с такава носталгия и умиление - защото е била приказно и незабравимо
Една шейна, вързана със сезал отпред. Дърпах сестра ми, после тя мен. Качвахме и съседите на обиколка в снежните утрини и вечери. Ръкавиците мокри и захвърлени в снега.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.
Една шейна, вързана със сезал отпред. Дърпах сестра ми, после тя мен. Качвахме и съседите на обиколка в снежните утрини и вечери. Ръкавиците мокри и захвърлени в снега.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.
хихихи един стар чук и гек - тежък и железен се дърпаше от двама по наклона и осле вйуууууу на долу
а пък когато някой ме питаше как се казвам отговарях "Ян Бибиян"
правехме си "глинени" съдове от кал и вода и ги слагахме да се пекат във фурната на баба ми докато я нямаше
/толкова игри измислени с приятели,и да задължително с молбата за още малко да си поооиграя
Е, както е тръгнало и за фенерите от малките ("черни") дини ще си спомните (по 3 ст. килото).
Всяко хлапе нощем (понеже през лятото се играеше по дворовете до 10 - 11 часа) можеше да отиде на сергиите на пазара (те не се заключваха). Да си отвори металните шкафчета под масите, да си извади диня, да я изтърбуши, да й изреже очи, нос, уста, да сложи свещ в нея и да я сложи за фенер във вече описаните "къщи" от слама, щайги и друго ниско строителство...
ПП Не че сега не си вземат "децата" каквото им трябва от тук и там, само дето са заключени шкафчетата... и...
Всяко хлапе нощем (понеже през лятото се играеше по дворовете до 10 - 11 часа) можеше да отиде на сергиите на пазара (те не се заключваха). Да си отвори металните шкафчета под масите, да си извади диня, да я изтърбуши, да й изреже очи, нос, уста, да сложи свещ в нея и да я сложи за фенер във вече описаните "къщи" от слама, щайги и друго ниско строителство...
ПП Не че сега не си вземат "децата" каквото им трябва от тук и там, само дето са заключени шкафчетата... и...
Препоръчани теми