Поправете ме ако греша, но контрастното вещество е безцветно и не цапа. Зацапване може да се получи от защипването на шийката или от разкъсвания на миниатюрнички сраствания или "разресването" на ресничките. Зацапване може да се получи и от дезинфекционния разтвор, с който се почиства на края.
- Публикувана: 12 дек. 2007, 15:34 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2008, 12:23 ч.
Трудният път на СТЕРИЛИТЕТА - откъде да започнем?
13. Лапароскопия
Лапароскопията е оперативен метод, при който през малък отвор на коремната стена се въвежда тънка камера, с която се оглежда коремната кухина, а през няколко други отвора в корема се въвеждат инструменти, с които се оперира. Извършва се под обща упойка. Съществуват диагностична и оперативна лапароскопия.
Предимствата на лапароскопията са по-слабата болка, по-бързото възстановяване на пациентите (обикновенно се изписват в деня след операцията) и по-бързото връщане към работа и ежедневие, по-естетични белези, образуване на по-малко сраствания, възможността за подробно оглеждане на целия корем по време на операцията, възможност за работа под голямо увеличение.
Видове лапароскопия:
1. Диагностична лапароскопия:
2. Оперативна лапароскопия:
Лапароскопията е метод на лечение при стерилитет, хронична болка, отстраняване на кистозни формации, при ендометриоза, премахване на сраствания в корема, извънматочна бременност, хронични възпаления на маточните тръби.
Както всяка оперативна интервенция и лапароскопията крие рискове.
14. Стимулация на овулацията
Честа практика е овулацията на жената да бъде стимулирана с медикаменти. Още по-честа практика е тези медикаменти да се изписват без предварително да са направени всички необходими за установяване на проблема изследвания. Повечето стимулиращи овулацията лекарства могат да се приемат само няколко пъти в живота на жената. Те подпомагат произвеждането на повече фоликули и съответно увеличават и шансовете на жената да забременее, но ако всичко, повтаряме, всичко друго от по-горе изброените неща е наред! Задължително е при приемането на такива лекарства да бъдете проследявана редовно на ехограф. Ако някой лекар ви каже – пий клостилбегит и ела след месец – сменяйте го незабавно. Може да си навредите страшно много. Недопустима е стимулация без тест за проходимост на тръбите и спермограма.
Лапароскопията е оперативен метод, при който през малък отвор на коремната стена се въвежда тънка камера, с която се оглежда коремната кухина, а през няколко други отвора в корема се въвеждат инструменти, с които се оперира. Извършва се под обща упойка. Съществуват диагностична и оперативна лапароскопия.
Предимствата на лапароскопията са по-слабата болка, по-бързото възстановяване на пациентите (обикновенно се изписват в деня след операцията) и по-бързото връщане към работа и ежедневие, по-естетични белези, образуване на по-малко сраствания, възможността за подробно оглеждане на целия корем по време на операцията, възможност за работа под голямо увеличение.
Видове лапароскопия:
1. Диагностична лапароскопия:
2. Оперативна лапароскопия:
Лапароскопията е метод на лечение при стерилитет, хронична болка, отстраняване на кистозни формации, при ендометриоза, премахване на сраствания в корема, извънматочна бременност, хронични възпаления на маточните тръби.
Както всяка оперативна интервенция и лапароскопията крие рискове.
14. Стимулация на овулацията
Честа практика е овулацията на жената да бъде стимулирана с медикаменти. Още по-честа практика е тези медикаменти да се изписват без предварително да са направени всички необходими за установяване на проблема изследвания. Повечето стимулиращи овулацията лекарства могат да се приемат само няколко пъти в живота на жената. Те подпомагат произвеждането на повече фоликули и съответно увеличават и шансовете на жената да забременее, но ако всичко, повтаряме, всичко друго от по-горе изброените неща е наред! Задължително е при приемането на такива лекарства да бъдете проследявана редовно на ехограф. Ако някой лекар ви каже – пий клостилбегит и ела след месец – сменяйте го незабавно. Може да си навредите страшно много. Недопустима е стимулация без тест за проходимост на тръбите и спермограма.
15. АРТ –Асистирани репродуктивни технологии
Инсеминация
Обикновено след доказана проходимост на тръбите и що-годе добри резултати от спермограма, лекарите препоръчват двойките да направят инсеминация. Естествено, за да се направи тази процедура, освен проходими пътища и спермограма има и други изследвания, които трябва да бъдат направени, но при запушени или отстранени тръби, инсеминация няма как да бъде направена, както и при много лоши показатели на спермограмата. Лекарите преценяват кога двойката може да пробва инсеманиции, колко пъти и как.
Обикновено първата инсеминация се прави на естествен цикъл (ЕЦ), т.е. без никакво стимулиране на яйчниците да произведат повече от един фоликул. Ако тя се окаже неуспешна, тогава лекарят може да реши при следващия опит да има лека стимулация, за да произведете около 4-5 фоликула.
Процедурата се прави след като фоликулът (или фоликулите) достигне/ат размер над 18 мм – обикновено при 20-24 мм. По принцип при размери на фоликула 16-17 мм се слага хормонална инжекция с цел таймирането на овулацията. Лекарят преценява колко време след инжектирането ще се подложите на процедурата инсеминация. При някои могат да бъдат няколко часа, при други – до 2-3 дни.
Какво става в деня на процедурата? Ако е донорска (т.е. – поради една или друга причина спермата ще бъде от донор), може да ви извикат и в по- късен час от деня. Ако обаче не сте с донорска инсеминация, обикновено мъжът трябва да има запазен час два часа преди процедурата да „достави” материала, за да имат време в лабораторията да отделят необходимото количество и качество за процедурата. Материалът се „пази” като за спермограма – трябва мъжът да има необходимото въздържание преди да посети специалната стаичка. При по- нисък процент подвижност на сперматозоидите е по-добре въздържанието да е до ден-два. Обикновено гинекологът определя времето за въздържание.
В някои клиники практикуват поставянето на инжекция с лекарство преди процедурата. Тази инжекция предизвиква контракции в матката, които трябва да помогнат на „материала” да стигне по-бързо и лесно до заветната си цел – яйцеклетката.
Самата процедура е следната: преди да се влее материалът се прави промивка на влагалището с цел изчистване на замърсявания. С катетър сперматозоидите се поставят в матката. Процедурата не е болезнена. След процедурата оставате да лежите 15-ина минути.
В случай, че няма спукани фоликули , се препоръчва реинсеминация след ден или два (т.е. – процедурата се повтаря).
След като е доказано спукване на поне един от надеждните фоликули, лекарите препоръчват да се взима прогестеронов препарат по схема, която те определят, възможно е също така и други медикаменти да са необходими, по индивидуална преценка.
Ако ви се предлага инсеминация с необработен материал, то трябва да знаете, че това е опасно и може да доведе до необратими последици. Не рискувайте вътрематочна инсеминация с необработен материал .
Инсеминация
Обикновено след доказана проходимост на тръбите и що-годе добри резултати от спермограма, лекарите препоръчват двойките да направят инсеминация. Естествено, за да се направи тази процедура, освен проходими пътища и спермограма има и други изследвания, които трябва да бъдат направени, но при запушени или отстранени тръби, инсеминация няма как да бъде направена, както и при много лоши показатели на спермограмата. Лекарите преценяват кога двойката може да пробва инсеманиции, колко пъти и как.
Обикновено първата инсеминация се прави на естествен цикъл (ЕЦ), т.е. без никакво стимулиране на яйчниците да произведат повече от един фоликул. Ако тя се окаже неуспешна, тогава лекарят може да реши при следващия опит да има лека стимулация, за да произведете около 4-5 фоликула.
Процедурата се прави след като фоликулът (или фоликулите) достигне/ат размер над 18 мм – обикновено при 20-24 мм. По принцип при размери на фоликула 16-17 мм се слага хормонална инжекция с цел таймирането на овулацията. Лекарят преценява колко време след инжектирането ще се подложите на процедурата инсеминация. При някои могат да бъдат няколко часа, при други – до 2-3 дни.
Какво става в деня на процедурата? Ако е донорска (т.е. – поради една или друга причина спермата ще бъде от донор), може да ви извикат и в по- късен час от деня. Ако обаче не сте с донорска инсеминация, обикновено мъжът трябва да има запазен час два часа преди процедурата да „достави” материала, за да имат време в лабораторията да отделят необходимото количество и качество за процедурата. Материалът се „пази” като за спермограма – трябва мъжът да има необходимото въздържание преди да посети специалната стаичка. При по- нисък процент подвижност на сперматозоидите е по-добре въздържанието да е до ден-два. Обикновено гинекологът определя времето за въздържание.
В някои клиники практикуват поставянето на инжекция с лекарство преди процедурата. Тази инжекция предизвиква контракции в матката, които трябва да помогнат на „материала” да стигне по-бързо и лесно до заветната си цел – яйцеклетката.
Самата процедура е следната: преди да се влее материалът се прави промивка на влагалището с цел изчистване на замърсявания. С катетър сперматозоидите се поставят в матката. Процедурата не е болезнена. След процедурата оставате да лежите 15-ина минути.
В случай, че няма спукани фоликули , се препоръчва реинсеминация след ден или два (т.е. – процедурата се повтаря).
След като е доказано спукване на поне един от надеждните фоликули, лекарите препоръчват да се взима прогестеронов препарат по схема, която те определят, възможно е също така и други медикаменти да са необходими, по индивидуална преценка.
Ако ви се предлага инсеминация с необработен материал, то трябва да знаете, че това е опасно и може да доведе до необратими последици. Не рискувайте вътрематочна инсеминация с необработен материал .
ИН - ВИТРО
Едно съвсем простичко обяснение на процедурата са следните стъпки:
- първоначално на жената се дават медикаменти, за да започнат да зреят повече яйцеклетки в нейните яйчници
- когато узреят, яйцеклетките се изваждат под упойка извън тялото на жената
- оплождат се в лаборатория със сперматозоидите на партньора и се поставят в инкубатори, в условия, максимално близки до тези в утробата на жената
- за дни (ако всичко е наред) оплодените яйцеклетки се превръщат в развиващи се ембриони
- ембрионите се поставят в матката на жената с надеждата един или два да се имплантират там успешно и да дадат начало на дълго чаканата бременност.
С Ин витро оплождане (IVF-in vitro fertilisation) могат напълно да се преодолеят следните състояния:
• заболявания на маточните тръби - пациентки със запушени тръби или такива след неуспешна пластика на маточни тръби, или сраствания в малкия таз;
• ендометриоза и имунологичен стерилитет: IVF допуска оплождане извън тялото, далеч от потенциално деструктивните въздействия на тазовите течности, свързани с ендометриозата и/или с антиспермалните антитела или други имунологични фактори;
• мъжки фактор – възможността да се обработва спермата в лабораторни условия с различни техники, както и възможността да се концентрират голям брой от подвижни сперматозоиди около яйцеклетките прави IVF терапията добър избор при двойките, чийто стерилитет се дължи на лошо качество на спермата.
• Неизясненият стерилитет, неуспешно лекуван с други методики: използваме този термин при двойки с неясна или непозната причина за безплодието.При IVF може да се установи възможността на сперматозоидите да оплождат яйцеклетката.Често неизясненият стерилитет може да се дължи на скрит дефект във функцията на яйцеклетката или сперматозоидите.
ИКСИ
При някои от тези двойки сe налага IVF с intracytoplasmic sperm injection - ICSI - например при мъже с много нисък брой или с намалена подвижност на сперматозоидите. Процедурата представлява директно инжектиране на един сперматозоид в яйцеклетката и изисква, както изключително добър опит, така и много специална апаратура. Това е процедура, която е модификация на ин витро оплождането. При ин витро оплождането след изваждането на яйцеклетките, сперматозоидите “сами“ оплождат яйцеклетките, т.е. разчита се на спонтанното оплождане между двете полови клетки. В някои случаи сперматозоидите са малко на брой, слабоподвижни или твърде слаби. Възможно е да се наблюдават заедно всички гореизброени аномалии. Тогава, с помощта на силен микроскоп и уред, прикрепен към него (микроманипулатор), се хващат една яйцеклетка и един сперматозоид и се осъществява тяхното сливане. Същата процедура се прилага и при мъже със запушени семепроводи, но запазена продукция на сперматозоиди. При тях липсват сперматозоиди в еякулата и се налага под упойка да се пунктира тестиса и от там да се извадят сперматозоидите. ИКСИ се прави и при добри спермограми, но с установена несъвместимост между партньорите или при т.нар. неизяснен фактор, т.е. когато няма видим проблем в изследванията и на двамата, а проблемът е от години. ИКСИ може да се прилага и след неуспешен първи опит за ин витро, когато не се случва спонтанното оплождане на половите клетки.
Практически, за жената, подлагаща се на ИКСИ, усещанията са същите като при процедурите за ин витро оплождането. Тук разликата е само в работата на ембриолога.
Едно съвсем простичко обяснение на процедурата са следните стъпки:
- първоначално на жената се дават медикаменти, за да започнат да зреят повече яйцеклетки в нейните яйчници
- когато узреят, яйцеклетките се изваждат под упойка извън тялото на жената
- оплождат се в лаборатория със сперматозоидите на партньора и се поставят в инкубатори, в условия, максимално близки до тези в утробата на жената
- за дни (ако всичко е наред) оплодените яйцеклетки се превръщат в развиващи се ембриони
- ембрионите се поставят в матката на жената с надеждата един или два да се имплантират там успешно и да дадат начало на дълго чаканата бременност.
С Ин витро оплождане (IVF-in vitro fertilisation) могат напълно да се преодолеят следните състояния:
• заболявания на маточните тръби - пациентки със запушени тръби или такива след неуспешна пластика на маточни тръби, или сраствания в малкия таз;
• ендометриоза и имунологичен стерилитет: IVF допуска оплождане извън тялото, далеч от потенциално деструктивните въздействия на тазовите течности, свързани с ендометриозата и/или с антиспермалните антитела или други имунологични фактори;
• мъжки фактор – възможността да се обработва спермата в лабораторни условия с различни техники, както и възможността да се концентрират голям брой от подвижни сперматозоиди около яйцеклетките прави IVF терапията добър избор при двойките, чийто стерилитет се дължи на лошо качество на спермата.
• Неизясненият стерилитет, неуспешно лекуван с други методики: използваме този термин при двойки с неясна или непозната причина за безплодието.При IVF може да се установи възможността на сперматозоидите да оплождат яйцеклетката.Често неизясненият стерилитет може да се дължи на скрит дефект във функцията на яйцеклетката или сперматозоидите.
ИКСИ
При някои от тези двойки сe налага IVF с intracytoplasmic sperm injection - ICSI - например при мъже с много нисък брой или с намалена подвижност на сперматозоидите. Процедурата представлява директно инжектиране на един сперматозоид в яйцеклетката и изисква, както изключително добър опит, така и много специална апаратура. Това е процедура, която е модификация на ин витро оплождането. При ин витро оплождането след изваждането на яйцеклетките, сперматозоидите “сами“ оплождат яйцеклетките, т.е. разчита се на спонтанното оплождане между двете полови клетки. В някои случаи сперматозоидите са малко на брой, слабоподвижни или твърде слаби. Възможно е да се наблюдават заедно всички гореизброени аномалии. Тогава, с помощта на силен микроскоп и уред, прикрепен към него (микроманипулатор), се хващат една яйцеклетка и един сперматозоид и се осъществява тяхното сливане. Същата процедура се прилага и при мъже със запушени семепроводи, но запазена продукция на сперматозоиди. При тях липсват сперматозоиди в еякулата и се налага под упойка да се пунктира тестиса и от там да се извадят сперматозоидите. ИКСИ се прави и при добри спермограми, но с установена несъвместимост между партньорите или при т.нар. неизяснен фактор, т.е. когато няма видим проблем в изследванията и на двамата, а проблемът е от години. ИКСИ може да се прилага и след неуспешен първи опит за ин витро, когато не се случва спонтанното оплождане на половите клетки.
Практически, за жената, подлагаща се на ИКСИ, усещанията са същите като при процедурите за ин витро оплождането. Тук разликата е само в работата на ембриолога.
16. Инфекциозни заболявания, имащи отношение към стерилитета
= хламидия
Бактерията, предизвикваща хламидия е chlamydia trachomatis. Тази зараза се предава най-вече по полов път (PID). Хламидийната зараза може да бъде в жената през цялото време, като не й причинява никаква вреда, но може и да показва наличието си чрез определени симптоми. Жените с хламидия могат да имат увеличено или променено влагалищно течение и да получат вагинална инфекция, която може да се разпространи в половите органи.
Жена би могла да се зарази чрез:
- наличие на сексуална активност;
- неизползването на презервативи;
- повече от един сексуален партньор;
- използването на орални контрацептиви;
- секс с партньор, който преди е имал полово предавано заболяване;
- секс с партньор, който има хламидийна зараза на пикочния тракт.
Жени, които са заразени с хламидия често нямат симптоми или имат един единствен, който е неясно изразен. Ето защо заразените жени често не осъзнават, че имат болестта от дълго време, понякога години. Но те са заразени и могат да предават болестта несъзнателно. Когато симптомите включват жълтеникаво вагинално течение; болезнено или често уриниране; парене или сърбеж на вагиналната област; червенина, оток или болезненост на влагалището; болки по време на сношение и ненормално кървене.
Диагностицирането на хламидията се прави чрез самонаблюдение, поставяне на обща медицинска картина и физическо изследване, които включват взимането на проба от цервикална тъкан с намазка, взета с марля или четчица и изпращането й в лаборатория за изследване. Правят се и кръвни тестове, но по-надеждни са първите.
Сексуалните партньори, с които е осъществяван полов контакт през последен шестдесет дни също трябва да бъдат проверявани, когато има наличие на хламидия.
След успешно проведеният курс на лечение с антибиотици, лекарят може да направи повторно изследване чрез посявка на материал . Ако тестът е положителен, тогава обикновено е налице повторно заразяване. Това е много вероятно, ако сексуалният партньор не е бил лекуван или лечението не е завършено.
Хламидията може да въздейства върху женската репродуктивна способност по два начина: безплодие чрез увреждане на маточните тръби или да доведе до временно безплодие чрез засягане на цервикалната слуз. Основната опасност за мъжете с хламидия, е това че те са носители и могат да заразят своите партньорки и техните партньори.
Ако вие имате хламидийна зараза и планирате бременност, трябва да се подложите на лечение преди зачеването - бременната жена, която има хламидия може да я предаде на бебето при раждането му и то да страда от остра форма на конюнктивит и белодробни инфекции.
Хламидията се лекува с антибиотик. Задължително е да се направи антибиограма, за да се види към какъв антибиотик е чуствителна хламидията, за да е адекватно лечението й. При повечето хора е възможна повторна зараза с болестта чрез друг сексуален партньор. Партньорите ви винаги трябва да бъдат лекувани от заразата, независимо, че техният тест е отрицателен.
Възможни последствия, ако хламидията не се лекува:
Хламидийната зараза в жената е силно свързвана с развитието на cervical dysplasia или ракови (или необичайни) клетки в маточната шийка. Лечението на хламидийната зараза е важно и за възпрепятстване пренасянето на заразата по маточните тръби, които свързват яйчниците с матката. Тежката или не лекувана хламидийна зараза може да доведе до сериозни усложнения: възпалително заболяване, което включва разпространена зараза на половите органи; постоянна болка в областта на половите органи; сраствания; безплодие; извънматочна бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива извън матката; преждевременни контракции и раждане, ако жена е заразена през бременността; зараза на маточната стена, която настъпва след раждането.
Бременните жени, които не знаят за съществуването на хламидийна зараза в себе си, рискуват заразяването на бебето/та си при раждане и се намират в повишен риск от преждевременно раждане. Хламидията при новородените може да предизвика конюнктивит (инфекция на очите) и пневмония. Поради тези причини скринингът за хламидия е препоръчителен за всяка бременна жена.
Няколко са нещата, които могат да предотвратят и възпрепятстват разпространението на хламидийната зараза.
Мъжките и женските кондоми обезпечават някаква защита.
Половите контакти с един партньор са по-надеждни.
За всички нови сексуални партньори трябва да сте осведомени за тяхната сексуална история и евентуалното наличие на полово предавани болести. Сексуалният контакт трябва да бъде отложен докато изследванията покажат отрицателен резултат.
Изследвания за наличие на хламидия се препоръча да се правят всяка година или всеки път, когато се сменя сексуалния партньор. За всеки нов или влошаване на съществуващ вече симптом трябва да уведомите вашия лекар.
=микоплазма, уреаплазма
Какво да направите, ако при изследване ви открият микоплазма и уреаплазма. На първо място не се панирайте, изследването показва, че вие сте носител, но не е задължително да сте болен. Уреаплазмата и микоплазмата предизвикват инфекциозните заболявания уреаплазмоза и микоплазмоза. Уреаплазмата и микоплазмата се отнасят към гъбичките и по своите свойства заемат междинно положение между вирусите, бактериите и едноклетъчните организми. Уреаплазмите и микоплазмите толкова си приличат, че почти винаги се разглеждат заедно. Лечението им също е сходно. Заразяването може да стане само по полов път при контакти с болни или носители.
Първите симптоми за налачие на микоплазми и уреаплазми приличат на обичайните симптоми на уретрит и нямат никакви специфични особености. Често носителите на микоплазма и уреаплазма въобще не отбелязват никакви симптоми като парене или сърбежи, затормозяване при уриниране, невисока телесна температура и дискомфорт. Ето защо като цяло изследване поради подозрение за наличие на уреаплазми и микоплазми е много рядко срещано.
Главната опастност се състои в това, че при липса на лечение микоплазмата и уреаплазмата могат да предизвикат хронична форма на микоплазмоза или уреаплазмоза. Последствията от ненавременното лечение могат да предизвикат сериозни заболявания като: хроничен уреаплазмен простатит и везикулит, хроничен двустранен епидидимит, микоплазмен цистит и пиелонефрит. За да се избегне това е необходимо да се направи изследване, ако вие сте в рискова група за венерически заболявания.
Уреаплазмозата и микоплазмозата, особено в ранен стадий, лесно се отстраняват с терапевтично лечение. Микоплазмите и уреаплазмите са много малки организми, които са способни да живеят самостоятелно. Те нямат клетъчни стени и затова на тях не могат да подействат много от антибиотиците. Затова в борбата с тях се използват специални противомикробни препарати.
=листериоза
Листериозата е инфекциозно заболяване, което се предизвиква от бацил, наречен листерия. За природен “резервоар” на инфекцията служат гризачи, а така също и някои домашни животни.
Основните начини за заразяване са два:
- хранителен – т.е. микробите попадат в организма на човека с храната, която е замърсена;
- вътреутробен – вродена листериоза.
В развитието на инфекцията голяма роля играе състоянието на имунната система на човека. Важно е да се отбележи, че сред различните форми на листериоза специално място се отделя на “листериозата при бременните”. Изследването на голяма група жени – майки с деца с вродена листериоза, показва първо, че у болшинството от тях по време на бременността не е имало типично проявяване на листериозната инфекция и второ, че не всяко носителство на бактерията води до вътреутробна инфекция на плода. При заразяване на плода по време на бременност, по принцип се развива остър хориоамнионит, водещ до мъртво раждане или до прежевременно раждане, инфекционно поражение на много органи и системи на плода. При заразяване на новороденото по време на самото раждане, признаците на вродената листериоза се проявяват 1-2 седмици след раждането. Болестта нерядко протича изключително тежко, листериозата може да се обуслови с бронхопневмония, увеличение на черния дроб, жълтеница и други сериозни заболявания и симптоми.
Затова е изключително важна ранната диагностика на това изключително коварно заболяване. В какви случаи бъдещата майка трябва да бъде нащрек? При често повтарящи се ангини, възпаление на яйчниците, шийката на матката, при наличието в миналото на повтарящи се аборти или мъртви раждания. Ако жената е бременна, към изброените показания можем да добавим и патологично течение по време на бременността.
При остри форми на листериоза се назначават антибиотици от тетрациклиновата група, в течение на целия период на следродилна треска и още 5-7 дни, пеницилин, еритромицин. Най-ефективно е съчетанието на ампицилин с гентамицин или пеницилин с тобрамицин (гентамицина и тобромицина почти не проникват през кръвномозъчната бариера, затова при нервни форми на листериоза не се назначават). При тежки форми на листериоза етиотропната терапия се продължава до 1421 дни с нормална температура. При листериоза при бременни не се назначава тетрациклин (опасност от тератогенно влияние), препоръчва се терапия с пеницилин.
=тромбофилия
Понякога при завишени антифосфолипидни антитела или генетични изменения (Фактор 5, протромбин, ПАИ 1 Полиморфизъм) плодът бива изхвърлен от организма в съвсем ранна бременност, така че жената може дори да не разбере, че е имало оплождане. А и това са много чести причини за аборт, прееклампсия, недоносени бебета. Освен това нека добавим и антиспермалните и антиовуларните антитела, ТАТ и МАТ.
=цитомегаловирус
Цитомегаловирусът е един от най-коварните вируси от семейството на херпеса.
Ако се окаже в клетките на човека, цитомегаловирусът остава в тях завинаги. Независимо от това по какъв начин се е заразил човекът, проявите на болестта винаги са едни и същи. Или по-точно няма никакви прояви. При болшинството заразени болестта протича в скрита форма!
За да се активира цитомегаловирусът е необходимо да се намали имунитета. Понякога е достатъчна една банална авитаминоза, но по-често е нужно нещо извънредно. Например Синдром на придобида имунна недостатъчност (СПИН) или приемане на по-особени лекарства, понижаващи имунитета при лечението на онкологични заболявания.
Ако цитомегаловирусът увреди лигавицата на носа се появява хрема. При увреждане на вътрешни органи, се появява слабост, диария или запек и други неясни признаци, при които като правило не се ходи на лекар. Още повече, че те след няколко дена изчезват.
Случва се цитомегаловирусът да се засели в пикочо-половите органи. Тогава при жените настъпва възпаление на матката (ендометрит), възпаление на шийката на матката (цервицит), на влагалището (колпит) и т.н. При мъжете инфекцията на пикочно-половите органи обикновено протича безсимптомнно.
Заразяването с цитомегаловирус представлява опасност за бременните жени, тъй като инфекцията може да се предаде на развиващия се ембрион. При това, ако жената се е заразила отдавна и инфекцията не се изостря, вероятността вирусът да осакати бъдещото дете е твърде ниска. Но при заразяване по време на бременност тази вероятност нараства.
Цитомегаловирусната инфекция е неизлечима. Съществуват лекарства обаче, които позволяват да се контролира количеството на вируси в организма, да се подтиска тяхното развитие. Повишава се имунитетът на болните и се назначават специални противовирусни препарати.
Това лечение се провежда при наличието на цитомегаловирус при бременните или при жени, които се опитват да забременеят по време на целия период на износване на детето и при кърмене. Използва се целия комплекс от препарати, повишаващи имунитета, а така също се използват подтискащи размножаването на вируса препарати. Заразената бременна жена трябва в интервал от 10-12 дена да бъде изследвана. Така също постоянно трябва да се следи състоянието на плода. Внимателно подбраната мощна терапия и строгото изпълнение препоръките на лекаря позволяват значително да се понижи рискът от предаване инфекцията на детето, който пряко зависи от активността на вируса в организма на майката.
=токсоплазмоза на плода
Токсоплазмозата на плода е заболяване, което се развива в резултат на вътреутробно заразяване на плода от майка, болна от токсоплазмоза. Заразяването на плода може да доведе до аборт, мъртво раждане, тежки често несъвместими с живота поражения. Симптоматиката е изразена у 25 % от новородените. Повечето от децата остават носители на заболяването, т.е. то може да се прояви в по-късен етап.
В острата си фаза протича генерализирано, т.е. засягайки всички органи и системи, повишава се температурата, появява се треска, слабост, жълтеница, увеличават се черния дроб и далака, появяват се обрив, сънливост, вялост, тонусът на мускулите се понижава, може да се появи и късогледство. При по-слабо изразената картина, когато възпалителните процеси в различните органи не протичат успоредно, а постепенно, се развива хидроцефалия, изменения от страна на очите (помътняване на лещата и други патологични състояния). При хронично протичане възникват необратими изменения на централната нервна система, които се съпровождат с изоставане на детето в умственото му развитие, развиване на слепота и други подобни.
Лечението е задължително хоспитализация. Препоръчва се диспансерно наблюдение при невропатолог, очен лекар.
Профилактиката е спазване на лична хигиена – измиване на ръцете след работа, особено при контакти със сурово месо, щателна обработка при варене и обработка с пара, замразяване при температура -20С.
Котките, които се явяват главните преносители на токсоплазмозата, трябва периодично да бъдат изследвани, не трябва да се хранят със сурово месо, да се допуска замърсяване на почвата с техните изпражнения. Не трябва да се държат в къщи и да се отглеждат болни котки.
=хепатит
Хепатит – това е възпалително заболяване на черния дроб. Хепатитът може да бъде остър и хроничен.
Разпространението на вирусния хепатит на планетата приема характер на средновековна епидемия. По данни на световната организация по здравеопазване всеки трети жител на планетата е заразен с този коварен вирус. Съществуват 8 различни типа вирусен хепатит: A, B, C, D, E, J, F, TT.
Най-честата причина за острите поражения на черния дроб при човека е попадането на вируса на хепатита в организма. Острият хепатит може да бъде предизвикан също от ентеровируси, възбудители на чревни инфекции, вируси на инфекциозната мононуклеоза, лептоспироза, някои тропически паразити, тежка бактериална инфекция.
Механизмът на развитие на острия хепатит протича като непосредствено увреждане на дроба или имунологични нарушения, когато самия организъм започва да унищожава клетките на собствения си черен дроб.
Хроничният хепатит е продължително заболяване на черния дроб (повече от 6 месеца). Между хроничните заболявания на дроба хроничния хепатит се явява най-често.
За хроничния хепатит са характерни увеличаване на дроба, болка или чувство на тежест, подуване в дясното подребрие, диспепсия, и по-рядко се проявява жълтеница, сърбеж на кожата и повишаване на температурата. Увеличаването на черния дроб се среща приблизително у 95 % от болните, но в повечето случаи то е умерено. Болката в областта на черния дроб не е силна, но е постоянна. Често се случва понижаване на апетита, уригване, гадене, непоносимост към мазнини, алкохол, метеоризъм, нередовно изхождане, обща слабост, понижаване на трудоспособността. При някои болни се появява не твърде изразена жълтеница.
Лечение на хепатита
Болните от острия вирусен хепатит (и с подозрение за такъв), а също така и инфекциозен хепатит с друга етиология задължително се хоспитализират в специални отделения на инфекциозни болници, а в огнището на инфекцията се провеждат санитарно-епидемични мероприятия. Болните с токсичен хепатит се хоспитализират в център по отравяне, където им се провеждат мероприятия по премахване на отровата от организма, дезинтоксикационна терапия. Болните от остър хепатит им се назначава стационарно лечение, щадяща диета с ограничаване на мазнините и увеличено съдържание на въглехидрати, голямо количество плодови сокове. В тежки случаи, особено при изразена анорексия и повръщане, се назначават вливания на разтвор от глюкоза. При появата на признаци на потиснатост на мозъчните функции или кома спешно се провежда масивна плазмофереза (масивно вливане на плазма).
Болните от хроничен перзистиращ и агресивен хепатит извън изострянето трябва да спазват диета с изключване на някои храни. При обостряне на хепатита, е показана хоспитализация, стационално лечение, по-строга щадяща диета с достатъчно количество белтъчини и витамини. При хроничния холестатичен хепатит основно внимание трябва да бъде насочено към откриване и отстраняване на причините за холестазата, като в този случай може да се очаква успех от лечебните мероприятия.
17. Какво е ендометриоза?
Ендометриозата е заболяване, при което клетки от лигавицата на матката (ендометриума) са се разпространили извън нея. По принцип по-голямата част от лигавицата на матката се изхвърля с менструацията. Оставащата част се развива, пораства и след това още веднъж се изхвърля в края на менструалния цикъл. Процесът циклично се повтаря всеки месец до настъпване на бременност или до настъпване на менопаузата. При нормални условия, ендометриалната тъкан се намира само в маточната кухина. Но при около 8 - 10% от жените в репродуктивна възраст (според НЗОК) се откриват ендометриалните огнища извън матката, в коремната кухина (обикновено в рамките на таза) и рядко на други места като в белия дроб, ставите и дори в мозъка.
Обикновено при прегледа се откриват коремни и тазови болки и кисти пълни с артериална кръв по яйчниците (ендометриозни огнища), които често се наричат „шоколадови кисти”, както и ендометриални сраствания.
Нови кръвни тестове, които измерват С125, предоставят възможност за бъдещо пряко индентифициране на характерните увреждания, но лапароскопията и лапаротомията все още са единствения метод за поставяне на окончателна диагноза.
Симптомите на ендометриозата са различни, в зависимост от местоположението на уврежданията и в зависимост от степента на заболяването. Най-честите симптоми са болка, инфертилитет и смущения в менструалния цикъл. Болката е типична като при менструация или дисменорея (болезнена менструация). Обикновено започва няколко дни преди или с настъпването на менструацията и продължава два или повече дни след началото на менструацията. Болка може да се появи също и по време на овулацията или по средата на цикъла. Такъв тип болка настъпва изведнъж около 12-14 ден преди менструация. Доколкото овулационният цикъл е скъсен при пациенти с ендометриоза, болката от средата на цикъла може да продължи и да премине в предменструалната и менструална фаза. Жените с ендометриоза също могат да изпитват болка и при полов акт, наречена диспареуния. Това конкретно се проявява при дълбоко проникване. Диспареунията има тенденция да се засилва към времето на менструация. По интересното е, че болка може да се появи с уриниране и дефекация, въпреки че такъв тип болка се наблюдава по рядко. Също е възможно при наличието на ендометриоза да има кръв в урината и/или газове в червата, обаче това може да не причинява болка. Запекът също е един от симптомите на болестта.
Друг симптом на ендометриозата е инфертилитета. В действителност това е относително общо явление при жени с ендометриоза.
= хламидия
Бактерията, предизвикваща хламидия е chlamydia trachomatis. Тази зараза се предава най-вече по полов път (PID). Хламидийната зараза може да бъде в жената през цялото време, като не й причинява никаква вреда, но може и да показва наличието си чрез определени симптоми. Жените с хламидия могат да имат увеличено или променено влагалищно течение и да получат вагинална инфекция, която може да се разпространи в половите органи.
Жена би могла да се зарази чрез:
- наличие на сексуална активност;
- неизползването на презервативи;
- повече от един сексуален партньор;
- използването на орални контрацептиви;
- секс с партньор, който преди е имал полово предавано заболяване;
- секс с партньор, който има хламидийна зараза на пикочния тракт.
Жени, които са заразени с хламидия често нямат симптоми или имат един единствен, който е неясно изразен. Ето защо заразените жени често не осъзнават, че имат болестта от дълго време, понякога години. Но те са заразени и могат да предават болестта несъзнателно. Когато симптомите включват жълтеникаво вагинално течение; болезнено или често уриниране; парене или сърбеж на вагиналната област; червенина, оток или болезненост на влагалището; болки по време на сношение и ненормално кървене.
Диагностицирането на хламидията се прави чрез самонаблюдение, поставяне на обща медицинска картина и физическо изследване, които включват взимането на проба от цервикална тъкан с намазка, взета с марля или четчица и изпращането й в лаборатория за изследване. Правят се и кръвни тестове, но по-надеждни са първите.
Сексуалните партньори, с които е осъществяван полов контакт през последен шестдесет дни също трябва да бъдат проверявани, когато има наличие на хламидия.
След успешно проведеният курс на лечение с антибиотици, лекарят може да направи повторно изследване чрез посявка на материал . Ако тестът е положителен, тогава обикновено е налице повторно заразяване. Това е много вероятно, ако сексуалният партньор не е бил лекуван или лечението не е завършено.
Хламидията може да въздейства върху женската репродуктивна способност по два начина: безплодие чрез увреждане на маточните тръби или да доведе до временно безплодие чрез засягане на цервикалната слуз. Основната опасност за мъжете с хламидия, е това че те са носители и могат да заразят своите партньорки и техните партньори.
Ако вие имате хламидийна зараза и планирате бременност, трябва да се подложите на лечение преди зачеването - бременната жена, която има хламидия може да я предаде на бебето при раждането му и то да страда от остра форма на конюнктивит и белодробни инфекции.
Хламидията се лекува с антибиотик. Задължително е да се направи антибиограма, за да се види към какъв антибиотик е чуствителна хламидията, за да е адекватно лечението й. При повечето хора е възможна повторна зараза с болестта чрез друг сексуален партньор. Партньорите ви винаги трябва да бъдат лекувани от заразата, независимо, че техният тест е отрицателен.
Възможни последствия, ако хламидията не се лекува:
Хламидийната зараза в жената е силно свързвана с развитието на cervical dysplasia или ракови (или необичайни) клетки в маточната шийка. Лечението на хламидийната зараза е важно и за възпрепятстване пренасянето на заразата по маточните тръби, които свързват яйчниците с матката. Тежката или не лекувана хламидийна зараза може да доведе до сериозни усложнения: възпалително заболяване, което включва разпространена зараза на половите органи; постоянна болка в областта на половите органи; сраствания; безплодие; извънматочна бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива извън матката; преждевременни контракции и раждане, ако жена е заразена през бременността; зараза на маточната стена, която настъпва след раждането.
Бременните жени, които не знаят за съществуването на хламидийна зараза в себе си, рискуват заразяването на бебето/та си при раждане и се намират в повишен риск от преждевременно раждане. Хламидията при новородените може да предизвика конюнктивит (инфекция на очите) и пневмония. Поради тези причини скринингът за хламидия е препоръчителен за всяка бременна жена.
Няколко са нещата, които могат да предотвратят и възпрепятстват разпространението на хламидийната зараза.
Мъжките и женските кондоми обезпечават някаква защита.
Половите контакти с един партньор са по-надеждни.
За всички нови сексуални партньори трябва да сте осведомени за тяхната сексуална история и евентуалното наличие на полово предавани болести. Сексуалният контакт трябва да бъде отложен докато изследванията покажат отрицателен резултат.
Изследвания за наличие на хламидия се препоръча да се правят всяка година или всеки път, когато се сменя сексуалния партньор. За всеки нов или влошаване на съществуващ вече симптом трябва да уведомите вашия лекар.
=микоплазма, уреаплазма
Какво да направите, ако при изследване ви открият микоплазма и уреаплазма. На първо място не се панирайте, изследването показва, че вие сте носител, но не е задължително да сте болен. Уреаплазмата и микоплазмата предизвикват инфекциозните заболявания уреаплазмоза и микоплазмоза. Уреаплазмата и микоплазмата се отнасят към гъбичките и по своите свойства заемат междинно положение между вирусите, бактериите и едноклетъчните организми. Уреаплазмите и микоплазмите толкова си приличат, че почти винаги се разглеждат заедно. Лечението им също е сходно. Заразяването може да стане само по полов път при контакти с болни или носители.
Първите симптоми за налачие на микоплазми и уреаплазми приличат на обичайните симптоми на уретрит и нямат никакви специфични особености. Често носителите на микоплазма и уреаплазма въобще не отбелязват никакви симптоми като парене или сърбежи, затормозяване при уриниране, невисока телесна температура и дискомфорт. Ето защо като цяло изследване поради подозрение за наличие на уреаплазми и микоплазми е много рядко срещано.
Главната опастност се състои в това, че при липса на лечение микоплазмата и уреаплазмата могат да предизвикат хронична форма на микоплазмоза или уреаплазмоза. Последствията от ненавременното лечение могат да предизвикат сериозни заболявания като: хроничен уреаплазмен простатит и везикулит, хроничен двустранен епидидимит, микоплазмен цистит и пиелонефрит. За да се избегне това е необходимо да се направи изследване, ако вие сте в рискова група за венерически заболявания.
Уреаплазмозата и микоплазмозата, особено в ранен стадий, лесно се отстраняват с терапевтично лечение. Микоплазмите и уреаплазмите са много малки организми, които са способни да живеят самостоятелно. Те нямат клетъчни стени и затова на тях не могат да подействат много от антибиотиците. Затова в борбата с тях се използват специални противомикробни препарати.
=листериоза
Листериозата е инфекциозно заболяване, което се предизвиква от бацил, наречен листерия. За природен “резервоар” на инфекцията служат гризачи, а така също и някои домашни животни.
Основните начини за заразяване са два:
- хранителен – т.е. микробите попадат в организма на човека с храната, която е замърсена;
- вътреутробен – вродена листериоза.
В развитието на инфекцията голяма роля играе състоянието на имунната система на човека. Важно е да се отбележи, че сред различните форми на листериоза специално място се отделя на “листериозата при бременните”. Изследването на голяма група жени – майки с деца с вродена листериоза, показва първо, че у болшинството от тях по време на бременността не е имало типично проявяване на листериозната инфекция и второ, че не всяко носителство на бактерията води до вътреутробна инфекция на плода. При заразяване на плода по време на бременност, по принцип се развива остър хориоамнионит, водещ до мъртво раждане или до прежевременно раждане, инфекционно поражение на много органи и системи на плода. При заразяване на новороденото по време на самото раждане, признаците на вродената листериоза се проявяват 1-2 седмици след раждането. Болестта нерядко протича изключително тежко, листериозата може да се обуслови с бронхопневмония, увеличение на черния дроб, жълтеница и други сериозни заболявания и симптоми.
Затова е изключително важна ранната диагностика на това изключително коварно заболяване. В какви случаи бъдещата майка трябва да бъде нащрек? При често повтарящи се ангини, възпаление на яйчниците, шийката на матката, при наличието в миналото на повтарящи се аборти или мъртви раждания. Ако жената е бременна, към изброените показания можем да добавим и патологично течение по време на бременността.
При остри форми на листериоза се назначават антибиотици от тетрациклиновата група, в течение на целия период на следродилна треска и още 5-7 дни, пеницилин, еритромицин. Най-ефективно е съчетанието на ампицилин с гентамицин или пеницилин с тобрамицин (гентамицина и тобромицина почти не проникват през кръвномозъчната бариера, затова при нервни форми на листериоза не се назначават). При тежки форми на листериоза етиотропната терапия се продължава до 1421 дни с нормална температура. При листериоза при бременни не се назначава тетрациклин (опасност от тератогенно влияние), препоръчва се терапия с пеницилин.
=тромбофилия
Понякога при завишени антифосфолипидни антитела или генетични изменения (Фактор 5, протромбин, ПАИ 1 Полиморфизъм) плодът бива изхвърлен от организма в съвсем ранна бременност, така че жената може дори да не разбере, че е имало оплождане. А и това са много чести причини за аборт, прееклампсия, недоносени бебета. Освен това нека добавим и антиспермалните и антиовуларните антитела, ТАТ и МАТ.
=цитомегаловирус
Цитомегаловирусът е един от най-коварните вируси от семейството на херпеса.
Ако се окаже в клетките на човека, цитомегаловирусът остава в тях завинаги. Независимо от това по какъв начин се е заразил човекът, проявите на болестта винаги са едни и същи. Или по-точно няма никакви прояви. При болшинството заразени болестта протича в скрита форма!
За да се активира цитомегаловирусът е необходимо да се намали имунитета. Понякога е достатъчна една банална авитаминоза, но по-често е нужно нещо извънредно. Например Синдром на придобида имунна недостатъчност (СПИН) или приемане на по-особени лекарства, понижаващи имунитета при лечението на онкологични заболявания.
Ако цитомегаловирусът увреди лигавицата на носа се появява хрема. При увреждане на вътрешни органи, се появява слабост, диария или запек и други неясни признаци, при които като правило не се ходи на лекар. Още повече, че те след няколко дена изчезват.
Случва се цитомегаловирусът да се засели в пикочо-половите органи. Тогава при жените настъпва възпаление на матката (ендометрит), възпаление на шийката на матката (цервицит), на влагалището (колпит) и т.н. При мъжете инфекцията на пикочно-половите органи обикновено протича безсимптомнно.
Заразяването с цитомегаловирус представлява опасност за бременните жени, тъй като инфекцията може да се предаде на развиващия се ембрион. При това, ако жената се е заразила отдавна и инфекцията не се изостря, вероятността вирусът да осакати бъдещото дете е твърде ниска. Но при заразяване по време на бременност тази вероятност нараства.
Цитомегаловирусната инфекция е неизлечима. Съществуват лекарства обаче, които позволяват да се контролира количеството на вируси в организма, да се подтиска тяхното развитие. Повишава се имунитетът на болните и се назначават специални противовирусни препарати.
Това лечение се провежда при наличието на цитомегаловирус при бременните или при жени, които се опитват да забременеят по време на целия период на износване на детето и при кърмене. Използва се целия комплекс от препарати, повишаващи имунитета, а така също се използват подтискащи размножаването на вируса препарати. Заразената бременна жена трябва в интервал от 10-12 дена да бъде изследвана. Така също постоянно трябва да се следи състоянието на плода. Внимателно подбраната мощна терапия и строгото изпълнение препоръките на лекаря позволяват значително да се понижи рискът от предаване инфекцията на детето, който пряко зависи от активността на вируса в организма на майката.
=токсоплазмоза на плода
Токсоплазмозата на плода е заболяване, което се развива в резултат на вътреутробно заразяване на плода от майка, болна от токсоплазмоза. Заразяването на плода може да доведе до аборт, мъртво раждане, тежки често несъвместими с живота поражения. Симптоматиката е изразена у 25 % от новородените. Повечето от децата остават носители на заболяването, т.е. то може да се прояви в по-късен етап.
В острата си фаза протича генерализирано, т.е. засягайки всички органи и системи, повишава се температурата, появява се треска, слабост, жълтеница, увеличават се черния дроб и далака, появяват се обрив, сънливост, вялост, тонусът на мускулите се понижава, може да се появи и късогледство. При по-слабо изразената картина, когато възпалителните процеси в различните органи не протичат успоредно, а постепенно, се развива хидроцефалия, изменения от страна на очите (помътняване на лещата и други патологични състояния). При хронично протичане възникват необратими изменения на централната нервна система, които се съпровождат с изоставане на детето в умственото му развитие, развиване на слепота и други подобни.
Лечението е задължително хоспитализация. Препоръчва се диспансерно наблюдение при невропатолог, очен лекар.
Профилактиката е спазване на лична хигиена – измиване на ръцете след работа, особено при контакти със сурово месо, щателна обработка при варене и обработка с пара, замразяване при температура -20С.
Котките, които се явяват главните преносители на токсоплазмозата, трябва периодично да бъдат изследвани, не трябва да се хранят със сурово месо, да се допуска замърсяване на почвата с техните изпражнения. Не трябва да се държат в къщи и да се отглеждат болни котки.
=хепатит
Хепатит – това е възпалително заболяване на черния дроб. Хепатитът може да бъде остър и хроничен.
Разпространението на вирусния хепатит на планетата приема характер на средновековна епидемия. По данни на световната организация по здравеопазване всеки трети жител на планетата е заразен с този коварен вирус. Съществуват 8 различни типа вирусен хепатит: A, B, C, D, E, J, F, TT.
Най-честата причина за острите поражения на черния дроб при човека е попадането на вируса на хепатита в организма. Острият хепатит може да бъде предизвикан също от ентеровируси, възбудители на чревни инфекции, вируси на инфекциозната мононуклеоза, лептоспироза, някои тропически паразити, тежка бактериална инфекция.
Механизмът на развитие на острия хепатит протича като непосредствено увреждане на дроба или имунологични нарушения, когато самия организъм започва да унищожава клетките на собствения си черен дроб.
Хроничният хепатит е продължително заболяване на черния дроб (повече от 6 месеца). Между хроничните заболявания на дроба хроничния хепатит се явява най-често.
За хроничния хепатит са характерни увеличаване на дроба, болка или чувство на тежест, подуване в дясното подребрие, диспепсия, и по-рядко се проявява жълтеница, сърбеж на кожата и повишаване на температурата. Увеличаването на черния дроб се среща приблизително у 95 % от болните, но в повечето случаи то е умерено. Болката в областта на черния дроб не е силна, но е постоянна. Често се случва понижаване на апетита, уригване, гадене, непоносимост към мазнини, алкохол, метеоризъм, нередовно изхождане, обща слабост, понижаване на трудоспособността. При някои болни се появява не твърде изразена жълтеница.
Лечение на хепатита
Болните от острия вирусен хепатит (и с подозрение за такъв), а също така и инфекциозен хепатит с друга етиология задължително се хоспитализират в специални отделения на инфекциозни болници, а в огнището на инфекцията се провеждат санитарно-епидемични мероприятия. Болните с токсичен хепатит се хоспитализират в център по отравяне, където им се провеждат мероприятия по премахване на отровата от организма, дезинтоксикационна терапия. Болните от остър хепатит им се назначава стационарно лечение, щадяща диета с ограничаване на мазнините и увеличено съдържание на въглехидрати, голямо количество плодови сокове. В тежки случаи, особено при изразена анорексия и повръщане, се назначават вливания на разтвор от глюкоза. При появата на признаци на потиснатост на мозъчните функции или кома спешно се провежда масивна плазмофереза (масивно вливане на плазма).
Болните от хроничен перзистиращ и агресивен хепатит извън изострянето трябва да спазват диета с изключване на някои храни. При обостряне на хепатита, е показана хоспитализация, стационално лечение, по-строга щадяща диета с достатъчно количество белтъчини и витамини. При хроничния холестатичен хепатит основно внимание трябва да бъде насочено към откриване и отстраняване на причините за холестазата, като в този случай може да се очаква успех от лечебните мероприятия.
17. Какво е ендометриоза?
Ендометриозата е заболяване, при което клетки от лигавицата на матката (ендометриума) са се разпространили извън нея. По принцип по-голямата част от лигавицата на матката се изхвърля с менструацията. Оставащата част се развива, пораства и след това още веднъж се изхвърля в края на менструалния цикъл. Процесът циклично се повтаря всеки месец до настъпване на бременност или до настъпване на менопаузата. При нормални условия, ендометриалната тъкан се намира само в маточната кухина. Но при около 8 - 10% от жените в репродуктивна възраст (според НЗОК) се откриват ендометриалните огнища извън матката, в коремната кухина (обикновено в рамките на таза) и рядко на други места като в белия дроб, ставите и дори в мозъка.
Обикновено при прегледа се откриват коремни и тазови болки и кисти пълни с артериална кръв по яйчниците (ендометриозни огнища), които често се наричат „шоколадови кисти”, както и ендометриални сраствания.
Нови кръвни тестове, които измерват С125, предоставят възможност за бъдещо пряко индентифициране на характерните увреждания, но лапароскопията и лапаротомията все още са единствения метод за поставяне на окончателна диагноза.
Симптомите на ендометриозата са различни, в зависимост от местоположението на уврежданията и в зависимост от степента на заболяването. Най-честите симптоми са болка, инфертилитет и смущения в менструалния цикъл. Болката е типична като при менструация или дисменорея (болезнена менструация). Обикновено започва няколко дни преди или с настъпването на менструацията и продължава два или повече дни след началото на менструацията. Болка може да се появи също и по време на овулацията или по средата на цикъла. Такъв тип болка настъпва изведнъж около 12-14 ден преди менструация. Доколкото овулационният цикъл е скъсен при пациенти с ендометриоза, болката от средата на цикъла може да продължи и да премине в предменструалната и менструална фаза. Жените с ендометриоза също могат да изпитват болка и при полов акт, наречена диспареуния. Това конкретно се проявява при дълбоко проникване. Диспареунията има тенденция да се засилва към времето на менструация. По интересното е, че болка може да се появи с уриниране и дефекация, въпреки че такъв тип болка се наблюдава по рядко. Също е възможно при наличието на ендометриоза да има кръв в урината и/или газове в червата, обаче това може да не причинява болка. Запекът също е един от симптомите на болестта.
Друг симптом на ендометриозата е инфертилитета. В действителност това е относително общо явление при жени с ендометриоза.
Иска ми се да го посъкратим малко.
18. Какво е Синдром на поликистозните яйчници / СПКЯ/?
Смята се, че от СПКЯ са засегнати до 8% от жените в полово зряла възраст. Подведени от името, първото нещо, с което правят асоциация пациентите е киста на яйчника и неволния страх от операция. Още веднага трябва да уточним, че не става въпрос за туморно заболяване, а нарушение в произвежданите от яйчника хормони, което при преглед с ехограф има характерен образ – множество малки кистички (фоликули).
Диагнозата поликистозни яйчници се поставя на базата на няколко групи симптоми:
-нарушения в менструацията (оскъдна или отсъстваща до неправилни кръвотечения),
-белези на високо ниво на мъжките полови хормони (засилено окосмяване);
-ехографски – споменатите вече множество малки кистички на яйчниците,
В полза на диагностицирането на това заболяване са и наличието на акне и наднормено тегло. Може би най-показателният фактор е нарушено съотношение между ЛХ и ФСХ /над 1,2 в полза на ЛХ/
Всеки от тези симптоми сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагнозата, нещо повече – дори наличието на всички не винаги значи първичен проблем от страна на яйчника – възможно е други заболявания да се проявяват с картината на синдрома, което подсказва, че единствено лекаря може да направи точна преценка.
Често заболяването има фамилна обремененост. Безспорна е връзката на синдрома с намалената чувствителност (резистентност) към инсулин (хормон, регулиращ обмяната на захарите в организма). Около 30 % от жените със СПКЯ имат инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Най-лесно инсулиновата резистентност се доказва чрез изследване на имунореактивен инсулин / ИРИ/, чрез обременяване с глюкоза.
Мнозинството от пациентките имат рядко настъпваща менструация, понякога до пълно спиране на мензиса. Това са външните признаци на липсваща овулация – причина за безплодие. Наистина често първата причина, водеща жената в лекарския кабинет е невъзможността да забременее. В някои случаи липсата на менструация се редува с продължителни неправилни кръвотечения.
Ехографската картина на поликистозния яйчник е типична – множество малки фоликули обикновено между 2 и 9мм . Общият им брой във всеки яйчник трябва да е поне 12. При пациентка с редовни менструации и липса на признаци за високи нива на мъжките полови хормони поставянето на диагнозата поликистозни яйчници при рутинен ехографски преглед е повече от съмнително.
Наднормено тегло се среща в 30 до 75% от жените с яйчникова поликистоза. Повишеното количество мастна тъкан може да се дължи първично на заболяването, но от друга страна самата мастна тъкан променя обмяната на хормоните и влошава състоянието. Така се получава затворен кръг, пресичането на който е необходимо условие за успех на лечението.
При жени, на които безплодието е водещ проблем, стимулирането на овулацията е основен подход. Използва се главно кломифен цитрат. Друг медикамент, който няма официално такова приложение е метформина. Въпреки че е предназначен за лечение на диабет тип 2/предшественик, на който е инсулиновата резистентност/, самостоятелно или в комбинация с кломифен може да възстанови овулацията. Инжекционно прилаганите хормони поради по-високата си цена и особености на приложение са оставени за по-късен етап от лечението и най-вече при in vitro оплождането. Поликистозните яйчници се отличават с голяма чувствителност към тях и е възможно понякога да реагират със свръхстимулация, която е потенциално опасна. Съществуват още няколко класа медикаменти с по-ограничено приложение. Като цяло синдромът е благоприятен за медикаментозно лечение, но в случай, не неуспех и при изчерпване на всички други възможности остава оперативната намеса - фенестрация на яйчниците. Тази процедура представлява създаване на малки „дупчици” по яйчниковата кора и се извършва с лапароскоп. Сравнително ефикасен метод за възстановяване на овулацията, но за съжаление никой не може да гарантира, че няма да доведе до сраствания, пречещи на забременяването. Освен това вече има доста данни за преждевремнно вкарване на жената в менопауза заради тази процедура. За това мястото му е на последния ред от лечебни дейности.Задължително потърсете мнението и на други лекари, преди да предприемете такава оперативна намеса. Най-често при наличието на това заболяване се предписват противозачатъчни таблетки. Приемът им осигурява редовна менструация и намалява нивото на андрогените. Тези таблетки имат много добър клиничен ефект, но не променят с нищо предшестващата инсулинова резистентност, дори е възможно обратното – да я утежняват. За това няколко месеца след спирането им е вероятно нещата да се върнат в изходна точка.
СПКЯ е много обширно и доста разисквано заболяване. В по-голямата си част, то все още е енигма за ендокринната гинекология. В заключение, можем да кажем, че вашата задача е да си намерите добър ендокринолог. Защото правилното диагностициране на заболяването, и назначаването на правилното лечение са обект точно на ендокринологията.
Смята се, че от СПКЯ са засегнати до 8% от жените в полово зряла възраст. Подведени от името, първото нещо, с което правят асоциация пациентите е киста на яйчника и неволния страх от операция. Още веднага трябва да уточним, че не става въпрос за туморно заболяване, а нарушение в произвежданите от яйчника хормони, което при преглед с ехограф има характерен образ – множество малки кистички (фоликули).
Диагнозата поликистозни яйчници се поставя на базата на няколко групи симптоми:
-нарушения в менструацията (оскъдна или отсъстваща до неправилни кръвотечения),
-белези на високо ниво на мъжките полови хормони (засилено окосмяване);
-ехографски – споменатите вече множество малки кистички на яйчниците,
В полза на диагностицирането на това заболяване са и наличието на акне и наднормено тегло. Може би най-показателният фактор е нарушено съотношение между ЛХ и ФСХ /над 1,2 в полза на ЛХ/
Всеки от тези симптоми сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагнозата, нещо повече – дори наличието на всички не винаги значи първичен проблем от страна на яйчника – възможно е други заболявания да се проявяват с картината на синдрома, което подсказва, че единствено лекаря може да направи точна преценка.
Често заболяването има фамилна обремененост. Безспорна е връзката на синдрома с намалената чувствителност (резистентност) към инсулин (хормон, регулиращ обмяната на захарите в организма). Около 30 % от жените със СПКЯ имат инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Най-лесно инсулиновата резистентност се доказва чрез изследване на имунореактивен инсулин / ИРИ/, чрез обременяване с глюкоза.
Мнозинството от пациентките имат рядко настъпваща менструация, понякога до пълно спиране на мензиса. Това са външните признаци на липсваща овулация – причина за безплодие. Наистина често първата причина, водеща жената в лекарския кабинет е невъзможността да забременее. В някои случаи липсата на менструация се редува с продължителни неправилни кръвотечения.
Ехографската картина на поликистозния яйчник е типична – множество малки фоликули обикновено между 2 и 9мм . Общият им брой във всеки яйчник трябва да е поне 12. При пациентка с редовни менструации и липса на признаци за високи нива на мъжките полови хормони поставянето на диагнозата поликистозни яйчници при рутинен ехографски преглед е повече от съмнително.
Наднормено тегло се среща в 30 до 75% от жените с яйчникова поликистоза. Повишеното количество мастна тъкан може да се дължи първично на заболяването, но от друга страна самата мастна тъкан променя обмяната на хормоните и влошава състоянието. Така се получава затворен кръг, пресичането на който е необходимо условие за успех на лечението.
При жени, на които безплодието е водещ проблем, стимулирането на овулацията е основен подход. Използва се главно кломифен цитрат. Друг медикамент, който няма официално такова приложение е метформина. Въпреки че е предназначен за лечение на диабет тип 2/предшественик, на който е инсулиновата резистентност/, самостоятелно или в комбинация с кломифен може да възстанови овулацията. Инжекционно прилаганите хормони поради по-високата си цена и особености на приложение са оставени за по-късен етап от лечението и най-вече при in vitro оплождането. Поликистозните яйчници се отличават с голяма чувствителност към тях и е възможно понякога да реагират със свръхстимулация, която е потенциално опасна. Съществуват още няколко класа медикаменти с по-ограничено приложение. Като цяло синдромът е благоприятен за медикаментозно лечение, но в случай, не неуспех и при изчерпване на всички други възможности остава оперативната намеса - фенестрация на яйчниците. Тази процедура представлява създаване на малки „дупчици” по яйчниковата кора и се извършва с лапароскоп. Сравнително ефикасен метод за възстановяване на овулацията, но за съжаление никой не може да гарантира, че няма да доведе до сраствания, пречещи на забременяването. Освен това вече има доста данни за преждевремнно вкарване на жената в менопауза заради тази процедура. За това мястото му е на последния ред от лечебни дейности.Задължително потърсете мнението и на други лекари, преди да предприемете такава оперативна намеса. Най-често при наличието на това заболяване се предписват противозачатъчни таблетки. Приемът им осигурява редовна менструация и намалява нивото на андрогените. Тези таблетки имат много добър клиничен ефект, но не променят с нищо предшестващата инсулинова резистентност, дори е възможно обратното – да я утежняват. За това няколко месеца след спирането им е вероятно нещата да се върнат в изходна точка.
СПКЯ е много обширно и доста разисквано заболяване. В по-голямата си част, то все още е енигма за ендокринната гинекология. В заключение, можем да кажем, че вашата задача е да си намерите добър ендокринолог. Защото правилното диагностициране на заболяването, и назначаването на правилното лечение са обект точно на ендокринологията.
19. Проблеми след оплождането.
Какво представлява “кухото яйце”?
Кухото яйце (също извeстно като “бременност без ембрион”) се получава, когато оплодената яйцеклетка се прикрепи към стената на матката, но ембрионът не се развива. Има развити клетки, които оформят плоден сак, но вътре няма ембрион. Това се получава най-често през първия триместър на бременността преди жената дори да разбере, че е бременна. Множеството хромозомни аномалии обикновено предизвикват спонтанен аборт.
Как се разбира, че става въпрос за “кухо яйце”?
Това състояние се получава най-често в много ранен етап от бременността преди повечето жени дори да разберат за нея. Могат да се наблюдават липса или закъснение на менструацията, леки абдоминални болки, леко вагинално зацапване или кръвотечение и възможен положителен за бременност. Както при обикновена менструация организмът изхвърля маточната лигавица, но тази менструация често е по-обилна, по-тежка и продължителна от останалите.
Много жени предполагат, че са бременни по нарастването на нивата на хормона ЧХГ. Плацентата може да продължава да расте и да се поддържа без бебе за кратко време и хормоните на бременността да продължат да растат, което довежда до убеждението у някои жени, че все още са бременни. Диагнозата се доказва чрез ултразвуков преглед, при който не се открива нищо в матката или се вижда празен плоден сак.
От какво се причинява “кухото яйце”?
Причина за около 50% от абортите в първия триместър се оказва “кухо яйце” и обикновено е в резултат на хромозомни проблеми. Организмът на жената разпознава абнормалните хромозоми в плода и естествено не се опитва да продължи бременността, защото ембрионът няма да се развие до нормално, здраво бебе. Това може да бъде причинено от неправилно разделяне на клетките, лошокачествени сперматозоид или яйцеклетка.
Трябва ли да се прави абразио или да се чака естествен аборт?
Това е индивидуално решение. Повечето лекари не препоръчват абразио за ранно прекъсване на бременността. Очаква се, че женският организъм ще е в състояние да изхвърли тъканта спонтанно и няма да се наложи инвазивна хирургична намеса с риск от усложнения. Абразиото обаче ще е от полза, ако смятате да изпратите тъканите за експертна оценка от патохистолог с цел да се търси причината за проблемната бременност. Някои жени смятат, че абразиото ще им помогне да решат проблема, не само физически, но и емоционално.
Как може да бъде избегнато “кухото яйце”?
За съжаление, в повечето случаи това не може да се избегне. Някои двойки прибягват до генетично консултиране, когато това състояние се повтори неколкократно. Кухото яйце се получава често, но вероятността да се повтори е малка. Повечето лекари препоръчват на двойките да изчакат най-малко от 1 до 3 редовни менструални цикъла преди началото на следващите опити за забременяване.
Какво представлява “кухото яйце”?
Кухото яйце (също извeстно като “бременност без ембрион”) се получава, когато оплодената яйцеклетка се прикрепи към стената на матката, но ембрионът не се развива. Има развити клетки, които оформят плоден сак, но вътре няма ембрион. Това се получава най-често през първия триместър на бременността преди жената дори да разбере, че е бременна. Множеството хромозомни аномалии обикновено предизвикват спонтанен аборт.
Как се разбира, че става въпрос за “кухо яйце”?
Това състояние се получава най-често в много ранен етап от бременността преди повечето жени дори да разберат за нея. Могат да се наблюдават липса или закъснение на менструацията, леки абдоминални болки, леко вагинално зацапване или кръвотечение и възможен положителен за бременност. Както при обикновена менструация организмът изхвърля маточната лигавица, но тази менструация често е по-обилна, по-тежка и продължителна от останалите.
Много жени предполагат, че са бременни по нарастването на нивата на хормона ЧХГ. Плацентата може да продължава да расте и да се поддържа без бебе за кратко време и хормоните на бременността да продължат да растат, което довежда до убеждението у някои жени, че все още са бременни. Диагнозата се доказва чрез ултразвуков преглед, при който не се открива нищо в матката или се вижда празен плоден сак.
От какво се причинява “кухото яйце”?
Причина за около 50% от абортите в първия триместър се оказва “кухо яйце” и обикновено е в резултат на хромозомни проблеми. Организмът на жената разпознава абнормалните хромозоми в плода и естествено не се опитва да продължи бременността, защото ембрионът няма да се развие до нормално, здраво бебе. Това може да бъде причинено от неправилно разделяне на клетките, лошокачествени сперматозоид или яйцеклетка.
Трябва ли да се прави абразио или да се чака естествен аборт?
Това е индивидуално решение. Повечето лекари не препоръчват абразио за ранно прекъсване на бременността. Очаква се, че женският организъм ще е в състояние да изхвърли тъканта спонтанно и няма да се наложи инвазивна хирургична намеса с риск от усложнения. Абразиото обаче ще е от полза, ако смятате да изпратите тъканите за експертна оценка от патохистолог с цел да се търси причината за проблемната бременност. Някои жени смятат, че абразиото ще им помогне да решат проблема, не само физически, но и емоционално.
Как може да бъде избегнато “кухото яйце”?
За съжаление, в повечето случаи това не може да се избегне. Някои двойки прибягват до генетично консултиране, когато това състояние се повтори неколкократно. Кухото яйце се получава често, но вероятността да се повтори е малка. Повечето лекари препоръчват на двойките да изчакат най-малко от 1 до 3 редовни менструални цикъла преди началото на следващите опити за забременяване.
В по-голямата част, копирах вече пуснати постове. Това го направих, защото доста хора не знаеха по кой вариант ще се работи. Надявам се сега нещата да са по-ясни вече. Може да допълним нещо за ЛУФ синдрома, ако някой намери информация за него. Чакам Гея, Тонита и Сима 
да се включат с редакции , които сигурно ще извърша непосредствено преди пускането на постовете в закованата тема /просто, защото съвсем скоро няма да мога да редактирам постовете си вече/ В последния пост, ще вмъкна имената на сайтовете, от които е черпена информация, поне на тези, с които разполагам. Темата ще бъде отворена за допълнения, стига да има желаещи да се включат с ПОЛЕЗНА информация 
да се включат с редакции , които сигурно ще извърша непосредствено преди пускането на постовете в закованата тема /просто, защото съвсем скоро няма да мога да редактирам постовете си вече/ В последния пост, ще вмъкна имената на сайтовете, от които е черпена информация, поне на тези, с които разполагам. Темата ще бъде отворена за допълнения, стига да има желаещи да се включат с ПОЛЕЗНА информация 
Доди, не успях да помогна за последните неща, които си пуснала, но ми беше много зле следобеда, а после имахме гости. Не знам дали не е късно вече 
Ще ги погледна сега и ще ти дам редакциите.
А за миседа питах, защото пишем за кухо яйце, а за мисед няма. Просто може с два реда да се каже. Но както прецените де.
Ще ги погледна сега и ще ти дам редакциите.А за миседа питах, защото пишем за кухо яйце, а за мисед няма. Просто може с два реда да се каже. Но както прецените де.
(фоликуло-стимулиращ хормон) и естрадиол. С тях се пускат и пролактин и тестостерон, като при тях няма значение на кой ден от цикъла се правят. Съотношението на ЛХ и ФСХ е в идеалния вариант ако е около 1,2 в полза на ФСХ. При съотношение, при което ЛХ е много повече от ФСХ има съмнение за поликистоза. При завишени над референтните стойности на ФСХ има съмнение за изчерпан яйчников резерв. .......понякога е необходимо да се направи Ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/, за да се изключи наличието на аденом на хипофизата.
Много гинеколози поставят диагноза Синдром на поликистозни яйчници /СПКЯ/, която е грешна и бързо бива отхвърлена от ендокринолог след направени хормонални изследвания.
....дебела лигавица, в която се имплантира оплодената яйцеклетка. Много ниски стойности на прогестерона пречат на имплантирането
Ендокринологията е една прекалено сложна материя, и разбира се има още поне 20 вида хормони, които могат да се изследват в нашия случай, но да не забравяме, че сега изясняваме първите стъпки в стерилитета. Така че, да се ограничим като за начало с тези хормони.
Много гинеколози поставят диагноза Синдром на поликистозни яйчници /СПКЯ/, която е грешна и бързо бива отхвърлена от ендокринолог след направени хормонални изследвания.
....дебела лигавица, в която се имплантира оплодената яйцеклетка. Много ниски стойности на прогестерона пречат на имплантирането
Ендокринологията е една прекалено сложна материя, и разбира се има още поне 20 вида хормони, които могат да се изследват в нашия случай, но да не забравяме, че сега изясняваме първите стъпки в стерилитета. Така че, да се ограничим като за начало с тези хормони.