Публикувана: 13 дек. 2007, 12:14 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2008, 00:11 ч.

Така наречените "Трудни деца"

32 606
296
1

1
...
8
9
10
...
20
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети бяха предложени за дете, което е чувствително, емоционално и има затруднения в говора?
Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми в детската градина?
Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети бяха предложени за дете, което е чувствително, емоционално и има затруднения в говора?
  
  Форумът предлага няколко съвета за родителите на дете с подобни проблеми. Първо, се препоръчва консултация с логопед и психолог. Работата с логопед се описва като много полезна. Също така, се посочва, че повишената емоционалност може да бъде свързана с интелектуално превъзходство, което изисква специализирани методики за възпитание. Освен това се препоръчва да потърсите помощ от ресурсен център и да избягвате принудителното налагане на храна или други дейности.
- Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми в детската градина?
  
  За родители, които се сблъскват с проблеми в детската градина, форумът предлага следните съвети: консултирайте се с психолог, избягвайте принудителното хранене и дейности и търсете подходящо място и хора, които разбират и подкрепят детето. Освен това е важно да избягвате остарелите методи за възпитание на деца в ясли и детски градини.
- Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст?
  
  За родители, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст, форумът предлага съвети като избягване на занималнята, консултация с психолог и търсене на подходящо място и хора, които да разбират и подкрепят детето. Също така се препоръчва да не налагате принудително дейности и да обръщате внимание на емоционалната реакция на детето.
- Какви са препоръките за родителите на деца с говорни дефекти?
- Какви са положителните страни на предизвикателните деца?

# 120 14 ян. 2008, 10:46 ч.

Мнения: 3 477

Оо, и Никола си запушва ушите, и очите си затваря, даже за по-сигурно ми обръща гръб - нали обикновено търся и зрителен контакт Mr. Green

Отделно напоследък наблюдавам и една все по-ясно открояваща се тенденция да ме работи изцяло с моите стратегии. С планирането - почва и той да си планира разни работи, напр. "Днес няма да ходя на градина. А ако ти ми кажеш, че ще ходя, тогава ще те накажа цяла седмица ..." (следва някое "страшно" наказание, или още по-сериозна заплаха).

# 121 14 ян. 2008, 10:49 ч.

Мнения: 3 477

Цитат на: Millena в пн, 14 яну 2008, 10:33

По този случай да кажа, че това е едно от важните неща при планирането - да спреш, да си тръгнеш и т.н. ПРЕДИ да е дошъл момента на умората/превъзбудата, защото СЛЕД него губят напълно и малката си способност да се контролират, да са разумни и да слушат доводи. Тогава помага само изваждането от ситуацията на ръце. Буквално.

А тук потвърждавам на 100%. Просто толкова енергия влагат в това, което правят, че идва един момент, в който отведнъж стават абсолютно и тотално неконтролируеми. От раз. Ако го изпусне човек, лошо му се пише... И в следващият момент, пак така от раз, се сгромолясват и могат и прави да заспят...

# 122 14 ян. 2008, 10:56 ч.

Мнения: 3 271

Абсолютно вярно и при нас. Просто силите им се изпиват рязко накрая. Това със заспиването прави поне го отминаха като период, но останалото го виждам всеки път, в който по независещи от мен причини пропусна момента.

# 123 14 ян. 2008, 12:27 ч.

Мнения: 2 448

Имам въпрос към Prizma , детето ти е точно 9 месеца по-голямо от моето и казваш , че ходи на логопед от почти 2 години, тук в ресурсния център ми казват , че под 5 години няма шанс да го вземат, защото трудно задържали внимание по-малките и т.н. На частно ли ходите и какви по-точно занимания , колко пъти седмично, влизаш ли с него при логопеда или сам?
За другите ситуации, които описвате - отказ , негативизъм, общо взето съм му намерила цаката и когато е мен,няма проблеми, но ако го оставя при баща му сами , той му разрешава всичко и намирам къщата в пълен хаос.Когато му откажа нещо и не мога да го убедя, изкарвам го наказан за 1 мин от стаята и като отворя той сам ми се извинява и се съгласява.
Имаме проблем с рисуването - има желание, но изобщо не може да рисува или оцветява и бързо губи интерес. Основните ни игри са разиграване на любими детски филми - не просто се гледат, но напълно разиграване на ситуациите и дори ми подава реплики и аз да се включвам.
Това за сега от нас, ще пиша пак.

# 124 14 ян. 2008, 12:40 ч.

Мнения: 3 477

Е как от 5 години... Дори бебенца ходят на логопед. Ники ходи няколко месеца на логопед (на частно), понеже беше почнал да си разваля говора (нещо като заекване), когато беше на 3 и нещо. Имаха занимания за фината моторика - пъзели, мъниста и др. такива, като по време на тях трябваше да изговаря думички и изречения.

# 125 14 ян. 2008, 12:41 ч.

Мнения: 967

Дъщеря ми беше на логопед на 3г. първия път, заради започващо заекване. След половин година нямахме вече никакви проблеми, а оправихме и съскането и шъткането.
Наскоро една позната беше със сина си на 2,5 г. - много говореше, но нищо не му се разбираше. Доста бързо оправиха проблема.

Това за минимум 5г. е някаква фантазия - според мен си зависи от логопеда - има такива, които работят и с по-малки, просто подходите и методите са други. bouquet

# 126 14 ян. 2008, 12:45 ч.

В офиса
Мнения: 4 177

Цитат на: Maria.St в пн, 14 яну 2008, 10:26

В книжката имаше препоръка да разиграваме ситуации, напр. "Сега какво ще стане, ако белият сладолед е свършил".

Малко да коментирам.
Значи Цвета не е темпераметно дете. За мен основното при темпераметните е безкрайната им (понякога разрушителна) енергия. И оттам произлизат трудната концентрация, това че мисълта изпреварва думите, "срутването" от раз като се уморят. Та ако много други неща, за които тук говорите (реакции, проблеми) съвпадат и при Цвета, при нея я няма тази енергия.

Но конкретно за сладоледа. При нас работи принципа "намали очакванията". Т.е. ако сме тръгнали за сладолед и тя яде само бял, през целия път й говоря - "Нали знаеш, може да няма бял сладолед. Нали си наясно, че когато стигнем там и няма бял сладолед, не трябва да хленчиш. Ако вземеш да хленчиш, ако няма бял сладолед, директно си тръгваме. Искаш ли да отидем, въпреки че може да няма бял сладолед?" и т.н. И това при нас работи.

ПП Мими, ти снима ли ми книжката и кога ще успеем да се видим, за да си я взема.

# 127 14 ян. 2008, 12:51 ч.

Мнения: 1 216

Тежко е, когато са си е направил план и наистина няма как да се заработи резервния вариант. Това ми е тактика аз да съм подготвена, в случай че нещо очаквано не стане да мога да предложа алтернатива. Когато сме двамцата много по-лесно се случват нещата, обаче като сме цялата банда и става сложнотия, всеки с очаквания, всеки със своите нерви и умора. С таткото редовно обмисляме и споделяме наблюдения, тактики, но аз по-се замислям като дойде момента за прилагането им.

# 128 14 ян. 2008, 12:56 ч.

Мнения: 3 271

Тинки, сподели кои неща са верни и при нея? Може да е темпераментно, просто с по-ниски "показатели", в смисъл ако твърде много проблеми са налични и при нея в съвкупност, то може просто само по критерии интензитет да е по-ниско.

Иначе тази тактика със сценките, което е точно каквото ти казваш е много полезна и у нас. Вече и Катето свиква. Разработваме по пътя стратегии, ако няма каквото искат какво да прави, да вземем друго, да си тръгнем и т.н. варианти. Така са подготвени и разочарованието е по-поносимо като сила на реакцията.

# 129 14 ян. 2008, 13:04 ч.

Мнения: 3 161

Тинкърбел, по моите наблюдения Цвета спокойно може да се впише в "темпераментните" според описанията на авторката на книгата. Както и Ирина. Но за мен е все едно дали е, или не е такава; просто има ситуации, когато ми е доста трудно да се справя с нея. А книгата дава конкретни тактики, които би трябвало да работят при трудности в комуникацията. Не само с деца, а и с възрастни впрочем. На мен примерно много ми допадна съветът да оставиш детето да поиграе с вода. Едно, че се засича с инфото ми от други източници за свойствата на водата (не случайно, ако бебето е мнгоо неспокойно, бабите съветват да му измиеш очите). И второ, при нея наистина действа. И вече като я видя, че отива да играе с водата в банята, не се карам, а намирам по-безопасни начини. Понякога я викам да помогне и да измие чиниите (уж; после премивам). Или предлагам да я изкъпя, ако е много емоционална и непсокойна.

# 130 14 ян. 2008, 13:06 ч.

Мнения: 3 477

Тинкърбел, това, което описваш, при нас засега среща много силен отпор, вкл. и по този начин. Просто Ники отсича "Ще има бял сладолед" и толкоз. "Нали си наясно..." е последвано от "Не ми говори". Е, ако го изправя до стената с "Щом така ще си говорим, няма да ходим изобщо за сладолед", ще има резултат, но... не ми се иска винаги да прибягвам до това Confused

Твоето копие от книжката е в Ива, която hopefully тази седмица ще го даде на Деси, която ще ти го донесе в работата.

# 131 14 ян. 2008, 13:18 ч.

Мнения: 289

Добре, един път се е разиграла сценката със сладоледа примерно- отиваме и няма бял. Детето не го приема. Не съм в състояние да му обясня, че ще потърсим на друго място или да пробва друг вид сладолед. Прибираме се вкъщи с ревове и писъци и след час е спокоен. Тогава следват обясненията. Следващия път ще тръгна с него за сладолед, когато ме е чул, че не е задължително да има бял.
Трудно им е да го приемат докато сами не се убедят и да си минат през кризата за даденото нещо.

# 132 14 ян. 2008, 13:28 ч.

Мнения: 3 477

Аааа, не, моето дете да научи нещо от един път Simple Smile

Случаите сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. Ще се направи, че ме е чул, и като стигнем до сладоледа и няма бял, ще има втора серия. И пак ще си тръгнем без сладолед. И след това още няколко пъти, докато стигнем до момента, в който си тръгваме без тръшкане и без сладолед / или с уговорката да потърсим сладолед на друго място. Но ако е казал, че иска бял сладолед, кафяв няма да яде, туй то. Та освен да се надявам, че след време ще е така с цигарите, алкохола и прочее "екстри", друго не ми остава.

А сега са голям смях, защото сестра му си е поставила за цел да иска точно обратното на него и понякога наистина ме затрудняват Crazy

# 133 14 ян. 2008, 13:38 ч.

Мнения: 3 271

O, да, нищо не се учи от веднъж, това е повече от ясно Simple Smile

Въпросът е, че то започва да влага смисъл в това, "ако няма бял какво правим", да мисли само за тактики и т.н. Постепенно времето на отричането тип, "нееее, ще ИМА бял" (Мими, минах го с Вики, сега го минавам с Катето) намалява и в един момент (не е след 1 път, а след месеци и ли години!) то само започва да разсъждава, че отиваме за това, но ако няма ще направим еди-какво-си.

Тинки, Еми, както казва авторката тези качества ги има всяко дете. Въпроса е в думичката "по-". Просто в нейната скала до 10 повечето деца са под 5. Ако детето "бележи" над 5 по повече от показателите, тогава можем да имаме предвид особения му темперамент. НЯМА дете, което да не се тръшка примерно в някои моменти. Но, ако сте видели как, колко често и с какъв интензитет го прави едно темпераментно такова, ще направите разлика, повярвайте ми!
Така че, Тинки, ако Цвета има повече белези и то не от време на време при различни обстоятелства, а като шаблон едва ли не, тогава вероятно е. Иначе така или иначе книгата си е полезна като обща такава за възпитание. Просто за нас, родителите на темпераментни деца, тя е нещо повече. Напоследък нещо като лесен "критерии" дали детето е темпераментно ми служи въпроса как родителя е възприел книгата Wink