Така наречените "Трудни деца"

Моите не са имали проблеми с тоалетната, но още на първия учебен ден ги инструктирах, че ако им се ходи по време на час е добре да се кажат и да отидат. И че никой няма право да ги спира.

Моят Дени също е такова дете. Абсолютно всеки успех до тук е бил свързан с огромни, кански усилия.
Когато беше малък, всичко задължително ставаше по заобиколения път, което на свой ред изискваше голямо количество време и нерви.
Плакала съм толкова много пъти от безсилие и умора, от отчаяние и незнаение какво да строя...
Но ето, че с времето нещата взеха да се наместват, детето стана по-спокойно и отстъпчиво. От две годишен с него работи логопед. Имахме пауза от година и нещо и сега отново.Имах и консултации тези дни с учители от ресурсен център.Препоръчвам ти горещо да сториш същото!
Тези деца са болезнено чувствителни и твърде често неразбирането от страна на околните - учители, други родители, самите родители - е пагубно. Защото укорите, етикетите, а често пъти дори и неволните думи са в състояние да затворят детето и да го върнат месеци и повече назад в постиженията. Затова най-добрата рецепта е безгранична любов и търпение. Аз с любовта нямам проблеми, но виж търпението често пъти ми е дефицит, за което не спирам да се коря 

  Съчувствам ви, момичета и напълно ви разбирам. Ще споделя как е при мен. Моят по-малък син също е определян в яслата като "трудно дете". Аз не казвам, че е лесен, но и не мога да ги убедя, че с него трябва да са по-търпеливи и внимателни. Той се вбесява, ако не стане на неговата, крещи, плаче неутешимо...нещата стават страшни, ако някой се опита да му наложи нещо, което той не иска-храна, игра, занимание някакво и т.н. Моят подход е съвсем различен от този в яслата  и драмите в къщи са поносими, но там...Все се оплакват, че " не слуша", "не се подчинява" и пр. Директорката ми е позната, та не го тормозят много, но като цяло не съм доволна никак. Често се връща у дома ужасно изнервен от денят си там. Сега го спрях за малко от ясла, консултирах се със специалист, който ми каза, че всъщност положението се влошава от остарялите схващания за възпитанието и гледането на децата в яслата и че моят мъник е просто много по-чувствителен и много по-рано е осъзнал его-то си от връстниците си и т.н. Ще продължа консултациите, разбира се, препоръчвам и на други родители като мен. Наистина е ужасно трудно човек да реши кое е най-доброто поведение с такива деца, а е и полезно за мен, защото на моменти просто откачам-то се знае... ...Обичам го ужасно много, не ми липсва търпение, дори специализирам в тази област, но въпреки това настъпи невероятно подобрение, а и аз се чувствам хиляди пъти по-добре, откакто започнах консултациите с детски психолог. Отскоро започна и да говори по малко (сега е на 2г. и 4м.), като с всеки ден казва все повече думи и забелязвам, че това допълително го успокоява. Междувременно намерих нова ясла (в града ни не са чак толкова много), но в групата една от лелките е моя бивша съученичка, която ме уверява, че при тях на децата се гледа много по-различно и подходът е по-съвременен. Ще видим-тръгва там след Нова година...стискайте палци...
  Ще следя темата, защото за мен тя е ужасно важна, дори мислех да пускам такава.
  Пожелавам ви търпение, любов и сила. Но и да търсите подкрепа и помощ, няма нищо срамно, защото, няма какво да се лъжем, сами трудно се оправяме...Или поне аз сама не успявам...
 
 

На всички мами, които ми писаха Весело посрещане на Новата година с пожелание все по-малко да се нуждаем от обмяна на опит и успокоение по тази тема.

Понякога "неразбирането" е най-обикновен проблем с чуването и разбирането на речта. Поради това трябва де си помислите и за консултация с педиатър-УНГ.

Но ако сте ходили при логопед, той би трябвало да потърси такава консултация с колега.

Свръхемоционалните деца не могат да се класифицират като "трудни", защото просто не са. Има специализирани методики за възпитание.

От друга страна, повишената емоционалност понякога се дължи на интелектуално превъзходство над групата връстници, в която е поставено детето. Когато такова дете бъде поставено в по-посредствена за неговите дадености среда, то се държи по същия начин както едно дете в интелект 96-110 IQ /норма/ в група с деца с умствени затруднения.

Психологът трябва първо да направи диагностика на интелекта.

Много точно казано .
 Обърнете се към някой ресурсен център за помощ.

За мен е много полезна темата, дори мислех да пускам подобна. Мисля, че моето дете е подобно, с голяма вероятност са отхвърлени определени състояния. Има доста от изброените по-горе особености. И ме е страх от предстоящото тръгване на градина, да ходи ли и кога да тръгва, в частна или държавна, какво да изисквам и какви проблеми да очаквам. Работата с логопед е много полезна, но пак остават много въпроси.  Точно се чудех дали да контактувам с ресурсен център за тръгване на градина, и в ежедневното общуване имаме проблем. Търпение в повечето случаи намирам, обаче трябва и да знам какво даправя.

За съжаление обаче твърде често точно това става.
Този тип деца не могат контролират и съответно потискат емоциите, затова крещят, плачат, понякога стават агресивни дори при дребен неуспех в това, което правят, при промяна на плана или режима им и т.н.
Огромен брой от "трудните" деца нямат НИКАКВИ физически или психически проблеми. Просто имат нужда от много търпение, разбиране и любов!

Потърси книгата Детето със силна воля от Джеймз Добсън - може да ти е полезна.

здравейте на вси4ки!много се радвам на темата,защото вси4ко казано важи и за моят син.и той е на 4 годинки,не се под4иниава в градината,не си яде храната там и когато нещо не му е интересно не го прави.с говоренето има все още проблеми но те са по скоро логопеди4ни,защото говори доста.ходи на логопед и на психолог и да ви кажа изненадана сум как с тиах прави вси4ко,което му кажат.много ги харесва и комуникацията с тях е безпроблемна.с градината имаме огромни проблеми.у4ителките са ужасни,неразбрани,наказват го и понеже си мислят 4е той не "казва НИщо",по техните думи,няма да ми каже и това,4е са го удряли и са му дърпали ушите.но той ми казва.директорката е отвратителна,каза ми 4е е умствено изостанал и 4е едвам го търпели в градината и 4е 20 дена да го водя в месеца е много.аз си знам какво съм изживяла,но пуснах жалби където можах,стигнах и до кмета и след коледната ваканция ще видя дали се е променило нещо.истината е ,4е ако не назна4и ресурсен у4ител ще трябва да го изместя,защото у4ителките няма да променят държанието си към него.
и аз много изживявам нещата,но се надявам всик4о да се оправи лека полека.остарелите разбирания по детските заведеня са огромен проблем.кураж на вси4ки майки!!!

---------
Моля, пишете на Кирилица!

Моят син също не е в графата "Лесни деца".Ама никак!!! Обаче, интересното е че докато ходеше на ясла и после на детска градина изобщо не са ми се оплаквали от него. Което доста ме учудваше, защото вкъщи е много трудно да се разбере човек с него. Нерви се по най- дребни поводи, не отстъпва от това което си е наумил и когато го заплаша , че ако не свърши нещо или ако не престане да дразни околните няма да го водя някъде или няма да му купя нещо- той реагира още по- агресивно. Все едно приема, че няма да се случи нещото вместо да положи усилие и да си поправи поведението, както нормално реагират другите деца. Поне моето друго. Надявах се, че в у-ще ще се държи добре както в детската градина, но започнаха да валят оплаквания от учители,  предимно от занималнята и започнал да се тръшка и да отговаря както в къщи. Чудя се и пробвам да говорим и той се оправдава -" ми изнервям се". Като го питам защо в детската не се е изнервял, а в у-ще да, не може да ми даде смислен отговор. След 1 седмица обясняване и пак оплаквания го поступах накрая и май се стресна, но през ваканцията не мога да разбера има ли ефект.
Чудя се кога е редно да се говори и кога да се направи физическа забележка.Не знам дали съм постъпила правилно и дали да се консултирам с психолог- може би съм закъсняла даже  . Ако някой се е сблъсквал с такива проблеми на ученическа възраст- моля да сподели

Ако имате възможност не го оставяйте на занималня. Децата наистина много се изнервят и едва издържат там. Ако някой не вярва, да пита учителите от занималнята.
 А сега през ваканцията как се държеше? Пак ли беше така изнервен?
Напълно възможно е наистина да не му понася на занималня. И възрастните едва изтрайват да гледат по цял ден едни и същи физиономии около себе си, а какво остава за децата.

Че не му харесва в занималнята е много ясно. И аз го разбирам, но за съжаление нямам възможност да го отглеждам следобяд и да пиша домашни с него. Последната седмица баща му имаше възможност да го гледа и го оставих вкъщи следобяд. Секнаха оплакванията ама вкъщи без мен не иска да си пише домашните. Баща му не е в състояние да го накара, а и той не винаги има възможност да си е вкъщи след обяд. Пишехме домашни в 9-10 вечерта, когато се прибера и вечеряме, а и на тренировки по карате ход 3 пъти седмично от 7,15 и... не става без занималня. А през ваканцията общо взето беше спокоен, но домашните /особено по писане/ за ваканцията се правеха доста трудно и само ако съм му на главата. Опитвам се да му обясня , че на хората им се налага да правят понякога неща , които не им харесват и да стоят на места  на които не им се стои, но се налага. Засега не ме разбира много...

Много ценен коментар. Д-р Мишон, а ти специалист ли си в тази област? Колко от колегие ти са запознати с въпросните специализирани методики? Как може да се стигне до ваш колега, който е специалист именно там?