Така наречените "Трудни деца"

Малко ще разводня темата,но от няколко дни една случка не ми дава мира.Единият ми син е на 10 г.В час по литература са решили да правят викторина състезание за което са го определили да участва.Това е извън учебният план в извън учебно време.Той е отказал и госпожата го е заплашила,че ще му пише двойка.Оставен без избор се е съгласил,но беше много разстроен.Аз му обясних,че не могат да го накарат насила, и едва ли ще му пишат двойка,но рискува "благоразположението "на госпожата.Хем не исках да мачкат детето ми,хем си помислих,че единственият начин да го накарат да се включи в нещо е този.А той има голям потенциал.
.....Разработи си въпросите за викторината,получи похвала и е много радостен.Но постъпих ли правилно като не говорих с учителката?Мисля,че има и други начини да мотивираш едно дете.От друга страна аз досега не съм ги открила и не съм успяла да го накарам да се занимава с нещо.

Лени, страшно много ми хареса последния ти постинг. И аз обичам да давам подобни примери. Като това да те накарат да пишеш с лява ръка, а ти си десничар. Човек не може да върви срещу природата си. Приучава се на някакво поведение, за да може да живее в обществото, но това не бива да става на сила.

Гери, аз вероятно бих използвала някоя родителска среща и кротко бих казала на госпожата, че е страхотно, че са го накарали да участва, но заплахите и насилието не би трябвало да е начина за мотивация. Позитивното, т.е. условно казано "награда" винаги би било по-добрия избор!

Гери_ все едно описваш госпожата на големия ми син и той е на 10. Обожава госпожата си по немски, обича съучениците си. Има страхотен потенциал, но неговата госпожа така и не намери пътя към него, а като се сетя в първи клас как я гледаше, направо я обожаваше. Тя сама попари чувствата му към нея по най-баналния начин за жалост като подходи към него с лошо и като търсеше винаги минусите му и ги изтъкваше и това продължава и до днес. Не съм съгласна с такава политике и това не е начин да накараш дори и дете на 5 години да работи, а на 10 е недопустимо.
Но и аз като теб все още не смея открито да се опълча на нашата госпожа и не за друго, а защото знам че ще страда детето ми. Ако беше за мен хипопотамската ми кожа ще го издържи  .
Миленка  дори и да не сме перфектните родители в нечии очи - можем да мислим, лично аз се гордея с това.

Ох, не знам много е трудно тук - ако едната учителка е добра, другата няма да разбира децата. Като слушам дори и в частните учебни заведения не са много по-добри педагози, явно е въпрос на късмет. Иска ми се по някакъв начин да подготвя детето, така че  да може да се включи в групата и да не упреквано постоянно, но и да се запази индивидуалността и самочувствието му.
Успех на всички и дано да попаднем на добри педагози.

Явно ще трябва добре да се разтърся и поинтересувам за даскалите и училищата, че скоро и с това ще се сблъскам. Благодаря че споделяте, черпя опит и много се радвам, че се справяте с любов с децата си. Най-добрите резултати се постигат с уважение към ситните, така и те се научават на същото. С лошо и проклетия само им се режат крилцата, които ги правят уникални и личности

TanyaMG за жалост учителите в т.нар. частен сектор идват все пак от същите ВУЗ-ове. Взимат малко повече пари, но на фона на цялостната картинка в този сектор надали са толкова добре платени. Единствената екстра в частните училище е че все пак има някакъв респект към децата / това привидно разбира се/ иначе на всички е ясно, че респекта е по-скоро към портфейла на родителя.
Да права си изключително е сложно да отговориш на въпроса:
- Мамо аз лош ли съм? Защо тогава ме мрази госпожата?
Не знам за вас, но този въпрос забоден между очите ми просто остава да кънти там!
Не можеш да раняваш така едно дете, нямаш право да изразяваш лично отношение и да толерираш едни, а да смазваш със злоба и презрение други. Както и да им лепиш ниски оценки във всеки удобен случай.
В началото на годината имахме много интересен случай - големият ми син се увлича по историята учихме няколко пъти заедно по Човек и общество. Няколко поредни урока бяха с историческа насоченост и той се вдъхнови учи, чете и допълнителни материали, коментираха с мъжът ми разни исторически факти и събития. Аз го изпитах за да го проверя. И двата дни от седмицата госпожата го вдигала по предмета той давал верни отговори защото аз го помолих да повтори въпросите и отговорите си. Оценка нямаше. Следващата седмица госпожата задала някакъв въпрос на който той отговорил, но предал фактите със свои думи, а не е повторил написаното в учебника - получи 4-ка. Никога не съм виждала по-отчаяно и тъжно изражение.
Как да му върна вярата, че ако учи и знае няма как да не е оценен?
Седнах с него и си поговорихме като големи хора, обясних му че и за в бъдеще ще среща такива отношения и че единствения начин да се пребори с тях е да знае наистина повече и да е перфектен в знанията си. Без да искам онзи ден зърнах, че си е написал оценките за срока / както предполага че ще бъдат/ на Уайтборда  и до тях цел за втория срок!
Дано е пораснал макар и на тази цена 

Вярно е за учителите. Програмите за обучение на педагози са направо убийствено морално остаряли. Сега тук-там се разкриват програми за ресурсни учители, но те едва ли са толкова добри по отделните дисциплини, на които се обучават децата в масовите училища.

Лени, това е недопустимо!!! Последното училище в София ли е това? Говори ли с госпожата? Аз не бих оставила нещата така, това е повече от ясно. Тези навици и мотивация са за цял живот! Не бива да й се даваш!

Lennyh, много ми стана мъчно. Мисля, че децата в този период изграждат самочувствието и увереност в себе си и наистина е недопустимо дете да се чувства така. Аз се чудя, ако следващия път й кажеш небрежно, че сина ти мисли че тя го мрази, а ти вярваш че това не е така, дали тя ще се усети
Към всички какви разговори водите с учителите на децата, от какво разбират те, от какво се впечатляват, може ли да им влиаем, така че да приемат по-добре децата? Аз бих се опитала да влия на учителките по доста от известните ми начини, защото е в името на детето.
Имам близка начална учителна в едно от елитните столични училища, има голям опит и в частни училища. Често като си говоря с нея си мисля за нейната гледна точка, ката чели най-много я притеснява това, че децата са оставени на сутрин и си ги взимат в 18,00, като занималнята е до 17,00 часа и после децата са при портиера.  Притеснява я, че цялата отговорност за 25 деца в емоционален план през активната част от деня е оставена на нея и на възпитателката в занималнята. Просто за нея си мисля, че ще изрови в себе си всичко най-добро за едно дете, ако родителя покаже, че цени работата й и иска по някакъв начин да е съпричастен. Може това да е изключение, а може и аз да бъркам в преценката си за нея. За себе си търся и най-добрия начин за комуникиране с учителките и дали това ще помогне на детето ми да се адаптира.

TanyaMG, досега не ми се е случвало нещо толкова фрапиращо като това, което Лени описва, затова не мога да давам рецепти кое как се приема от учителите. Разбира се, че винаги се отнасям с голямо уважение към тях им труда им пред тях и пред детето, колкото и да не съм съгласна с нещо - обсъждам го със съпруга ми на 4 очи. С тях, когато е имало проблем питам съпричастно какво се е случило, от гледна точка да се опитам да помогна като говоря с детето и т.н. Няколко пъти съм споменавала темперамента му и че това и това би му помогнало, че от наказания при него няма ефект и т.н. Никога назидаделно сякаш им правя забележка, а по-скоро като разговор в търсене на най-добрия начин и за него, и за учителя. Досега нещата при нас са добре, в нормални граници. Примерно като му говореха да си изяжда храната, да се храни по-бързо и т.н. говорих с госпожата, че той доста се разсейва, ако е със сестра си или приятели на масата, но иначе е доста бърз и тя започна да ги слага на по-голямо разстояние от децата, с които обикновено се закача. Помолих, ако нещо не му е вкусно да му предложат филийка или просто да не яде, ако не иска, защото е на моменти и не винаги е еднакво гладен. Казах, че за мен не е проблем да си дойде гладен вечерта и че за детето е по-добре да може да откаже, ако не му се яде или да поиска допълнително понякога. Тя каза, че влияе зле на околните, ако му позволи това, но започна да му слага малко по-малко от някои храни, да седи с деца, които са по-спокойни, така че той да яде спокойно без да се закачат и разсейва и нещата се понагласиха.
Имаше една учителка, която ако той беснее навън (беше късал трева веднъж) го наказваше да седи на пейката или го прибираше, а аз й казах, че той просто има нужда да изразходва енергията си и ако може примерно да го праща да направи 2 обиколко на игрището или нещо такова вместо да го слага на пейката.
Такива разни неща. Опитвам с разбиране и към тях, и към детето и засега се справяме

П.П. В случая на Лени явно проблема е по-голям, щом детето мисли, че тя го мрази. Дано не ми идва до главата, но при първите такива реакции бих говорила първо с детето. При нас се случи една строга госпожа, която от начало Вики никак не харесваше. Поговорихме защо не я харесва и т.н. Обясних му строгостта й, че тя  е там, за да ги учи и ако те беснеят или не я слушат пречат на нея и на останалите и т.н. и т.н. Той разбра, започна да спазва правилата в час, разбрахме се, че междучасието е времето и да ходи да потича навън тогава. Но да пита междучасие ли е наистина и т.н
Да се върна при Лени, там този етап отдавна е прескочен за съжаление. И все пак, Лени, като говориш с детето, какво казва той?
Специално за оценката бих отишла при нея да си поговори кротко за изискванията й. Да й кажа, че специално тази тема е много интересна за детето, че доста е чел допълнително и да попитам в каква насока са били пропуските му, за да получи толкова ниска оценка. Спрямо отговорите бих опитала да й кажа, че ще е много мотивиращо за него, ако примерно е излязъл от темата и тя го похвали, че е чел толкова много, но всъщност конкретния въпрос е бил за друго и че му слага ниска оценка, защото примерно е пропуснал нещо важно и т.н. Бих й обяснила, че детето е чувствително и преживява това, че не се е справило въпреки усилията си, затова е добре тя да му обясни точно какво е пропуснал и т.н. за да наблегне той на него, защото иначе той просто губи желание да учи и т.н.
Спекулирам в случая, защото не познавам ситуацията и учителката.
Но моя подход е нешо около това.

Благодаря, Millena за обясненията.

Изказаното мнение към  Лени, не е било съвет, а просто чудене, ако една учителка разбере, че поведението й предизвиква такива чувства в едно дете, дали ще промени отношението си поне малко. Моля и тя това да не го приема, че и давам съвети за тази ситуация.

Tаня, извинявай, ако неправилно съм разбрала постинга ти 

Иначе се чудя и аз как би реагирала учителката, но аз не бих рискувала да й кажа нещо толкова директно.

ПП. Изтълкувала съм твоето "към всички" като въпрос как разговаряме и т.н. с учителките. Извинявам се за грешката и спекулациите ми по темата.

Милена, много правилно си ме разбрала "към всички" точно всички исках да ви питам, как се говори с учителите и ти много добре си ми обяснила твоя подход. Като прочетох поста на Lennyh, първо си помислих как ще реагира учителката, ако знае за чувствата на детето. Но после си дадох сметка, че тези ситуации са много комплексни. И общо се замислих как се чувства една майка, която в повечето дни като види учителката, същата започва да се оплаква. А децата когато са в частно у-ще и ги връща автобуса, кога учителката разговаря с родителите?

И още нещо за учителите в частните у-ща, аз знам че са същите учители, но се надявах че в частното у-ще отиват тези с по-голямо желание за работа с децата, защото на 14-15 деца можеш да обърнеш повече внимание, средата е по-предразполагаща към учене, родителите няма да откажат пари за занятия. Но явно в повечето случаи не е така.

Taня, радвам се, че все пак съм разбрала правилно и е имало полза от спекулациите ми.
Иначе по моите скромни наблюдения над някои частни училища и градини, все пак отношениято към децата там е по-индивидуално, най-малкото, защото децата са по-малко. А и заплатите при всички положения са по-добри.
Това с бусовете го има и всеки родител подхожда индивидуално. Има си дни и часове за срещи с учителите. Някои учители пишат репорти за децата всеки ден или седмица. Също, разбира се - телефона. Има удобни часове, в които можеш да се обадиш и да говориш.
При нас специално е така. Лично водим децата сутрин и тогава евентуално говорим текущите неща. За по-подробен разговор около ситуация звъня по телефона. Ако се наложи - отивам там. А иначе учителките на Вики пишат бележки в едно специално бележиче - и оплаквания, и похвали, така че в петък ги виждам всички, уикенда говоря с детето, после ако трябва или преценя - говоря с някои учител.
Не е перфектно, но засега работи прилично.

Оооо момичета много сте писали виждам.
Първо място за съжаление няма живота е борба и е хубаво човек да го осъзнае рано, е може би все пак не толкова рано. В никой случай не съм целяла да предизвиквам съжаление или други подобни чувства - описах фактите.
Както се досещате с госпожата съм говорила не веднъж и два пъти. В началото тя много държеше да знае какви са отношенията ни в семейството, за детството на Боби и т.н, защото той беше също от буйните първокрласници. Въртеше се в час, търчеше в междучасията - неща които за мен е нормално да върши едно момченце на 7 години.Говорила съм с нея с часове, разказах и за това че Боби е меко казано желано дете, той чакано и изстрадано дете. Обграден с много любов и с много търпение от нас, но и също така че ние с баща му сме строги родители, не търпящи лигавщини и безпричинни изблици. В училище в първи клас се стараеше. Завърши годината със 6. Втори клас обаче нещата вече се промениха. Госпожата непрекъснато беше недоволна от него, за поведение, за краснопис / по-точно за липсата на такъв/. Според нея му липсвало старание, според мен му липсва умение и търпение. Опитах се максимално да и съдействам обяснявайки и подхода ми към Боби, начина по който изисквам и получавам от него това, което смятам за редно. Края на годината беше много изнервящ - завършихме с 5-ца. Трети клас вече аз започнах много усилено да работя с детето - подобрихме много неща. Писането като цяло, математиката никога не му е била проблем. Хуманитарните предмети също не го затрудняваха, защото има много добра обща култура. Но успеха така и не идваше. Някъде там се родиха неговите въпроси "-Защо?!"
Реших да подходя внимателно, както вече казах класа е много задружен - децата ги събираме за рожденни дни, празници и покрай това майките си говорим. Оказа се че в класа има 2-3 любимеца които каквото и да правят или не правят са винаги толерирани. Има още две момиченца със доста добър успех, но с тях се занимават майките и децата са наистина перфектни в знанията си. Оказа се че и други родители са се впечатлили от оценяването и забележките.
Но....
Това е педагога на децата, не можем да рушим авторитета и защото това не би ни донесло полза. На децата пък да не говорим. Още повече че както вече споменах наистина разговарях с нея не един път. Същевременно говорех и с детето обяснявах му какво се изисква от него, но как да се въодушевиш, когато подготвя допълнителен материал от нета, чете и накрая госпожата не му пише оценка днес. А му пише след седмица, когато вече труда му е забравен.
Има една майка, която всеки ден е при госпожата - говорят си, обясняват се, правят си подаръци. Е нейният син е добре с успеха - лигав до безбожност, мразен от целия клас. Е такава майка няма да стана, дори и цената да е оценката на сина ми с една единица нагоре. Просто съм научена да се боря и да успявам не с подмазване и наколенки а със знания и умения. На същото уча и Боби, малчо още е малък за тези лекции, но на Боби съм обяснила че такива препяствия ще преодолява само ако е много по-добър от другите, тогава и да иска някой да го ощети няма да има начин. За жалост, като повечето момчета на неговата възраст и той не е перфектен и всеки негов пропуск бива жестоко наказан.
Не искам да виня изцяло госпожата - та направи от децата добър колектив, може би не е лош човек, но не пожела и не намери подход точно към моето дете. Това е!
А моето дете за мен е най-важното, да може да е буйно / макар че Боби вече не е/, да може да е разсеяно / вече имаме значителен напредък и изключтелно рядко забравя нещо/, може да не е най- големия отличник, но учи и видимо полага старание - а насреща му отношението остава неизменното. Е какъв е смисъла да се говори?!
Освен ако стана по-рязка защото вече търпението ми е на изчерпване нещата дори да се влошат.
И друго ми хрумна Таня - работила съм и с 5 и 25 души. Никога не съм се държала кофти с някой, няма мой колега и настоящ и бивш който да не е изслушан, подпомогнат, подкрепен. Работили сме до припадък, работили сме в трудни и екстремни условия и винаги е имало и шеги и закачки и мили думи и най-вече свършена работа. Защото при нас се виждаше това. До характер си е да знаеш - учителя е учител и на 5 деца да преподава и на 25. Ако има душа и желание за тази работа ще има и успехи, ако няма ще страдат децата.
Сори за дългия постинг