Така наречените "Трудни деца"

Като прочетох написаното от martin4o, направо се изумих от отношението към детето в градината. То и на нас не ни е лесно, в началото докато свикнат с него и той с тях са ми казвали, че детето ми е "меко казано различно", но за думи като умствено изостанал ?! Направо съм потресена. При нас по-скоро гледат със снисхождение към него и общо взето започнаха да проявяват разбиране към това, че не говори така добре като останалите деца.
Не знам какво повече мога да кажа, направо ужас.

Здравейте, много се радвам че има такава тема 
Така майките/родителите няма да се чувстват сами и неразбрани, и да си мислят че само тяхното дете е "трудно". Моето дете не е имало затруднения в говора. Но другите "симптоми" са ми доста познати
Мога да се присъединя към препоръките да се консултирате с психолог и логопед, защото на едни приятели детето с подобни говорни затруднения доста се успокои след срещите с логопед и психолог. Най-малко, защото започна да може да се изразява по-добре.
Иначе за "трудните" в емоционално отношение деца мога да споделя малко челен опит Само не знам как може синтезирано да се напише
Просто има хора, в случая деца, които са много по-: упорити, чувствителни, активни, изразителни, с лично мнение, трудно приспособими към промяна (да не казвам консервативни),... от останалите, "нормални" хора/деца. Очевидно такива деца не могат да бъдат възпитавани лесно, затова са трудни
Странно е обаче, че в много случаи хората не се замислят, че тези качества предизвикват възхищение, когато са притежавани от възрастни хора. Особено личното мнение/свободомислието и упоритостта. Разгледани от друг ъгъл, те са едни много положителни черти на характера, иначе описвани като инат, непослушание, разглезеност и тн, и тн.
На родителите обаче понякога им е трудно да видят нещата от положителната гледна точка, и не е чудно, защото "справянето"/"мирното съществуване" с едно такова дете е изтощително и много емоционално занимание, което за сметка на това е 24/7 Така, че лично за мен беше много важно не само да разбера с какво моето дете е различно и какви са положителните страни на иначе "трудното" му поведение, а и да успея да разбера как точно да намирам енергията и спокойствието за да имам сили да съм търпелива и разбираща. Напоследък имам напредък, но си признавам че почерпих доста идеи от книжката за "спиритед децата, която има предвид Тинкърбел:
На първо място разбирането, че и родителят е човек, и той има някои специфики на характера, които му помагат или пречат да разбере добре поведението на детето си. Че е човек, който е нормално да се измори, отчае и изгуби търпение, да допуска грешки и да "излиза от кожата си", дори когато е решил че ще бъде много търпелив
На второ място, че не е важно да постигнем перфектно поведение от страна на "трудните" ни деца, а само да има прогрес в поведението им както и прогрес в нашето търпение/реакция, а не просто от утре да станем идеалните, всичко разбиращи, търпеливи, неуморни, винаги усмихнати и поощряващи родители
На трето място, да открия кои са тези неща които зареждат моите батерии, дават ми допълнителната доза енергия, ентусиазъм и добро настроение, за да мога поне да се стремя към търпеливост и разбиране Когато напредна достатъчно, ще опитам да открия и зарядното на търпението на моето дете
На четвърто и никак не последно място, че не съм единствената майка с такова дете. Затова се радвам и че се повдигна подобна тема тук
Така, че майки на "трудни" деца да се обединяваме, подкрепяме и поощряваме взаимно

Много добре казано

Pasinet, в момента уча логопедия и моят скромен съвет е да се обърнеш към колегите.
Направи го! Няма да съжаляваш.
Желая ти успех!

zlatishka, много добре и синтезирано си обобщила моята "библия" 

Сега, когато народът е по леглата, мога да допълня, че освен на хубавото обобщение, много се радвам и успокоявам всеки път, когато прочета, че не съм само аз в кюпа... Някак уравновесява факта, че с всеки изминат ден изникват нови и нови неща, които би трябвало да съм открила по-рано, а не съм...

Тази нова година например с пълна сила осъзнах, че пътуванията влияят изключително зле на Никола. А аз се радвах на всяка възможност да му осигуря разнообразие и приятни емоции и гледах да не пропускам. Направо се чудя къде съм гледала И как не съм видяла, че въпреки ентусиазма, с който разказва за различните транспортни средства и преживяванията си из разни места, първите дни на всяко пътуване са били изключително трудни за него, изнервящи за всички, водещи до усилване на агресивното му поведение и нервните тикове, които има от време на време. И че непрекъснатите му питания "Кога ще се върнем вкъщи" не са били просто плод на скука, а на доста по-дълбоки емоции. Излиза, че още един аспект от семейния ни живот ще трябва да претърпи промени или да остане в сблъсък с потребностите на темпераментното ми дете (макар че в момента по- ми идва отвътре "трудното"). И още по-лошо, излиза, че има още неща, които би трябвало да съм забелязала, а не съм

Мда, наистина ми е добре да знам, че не съм само аз...

Здравейте и от мен,ще се включа по късно по темата 

мария,много се радвам на написаното от теб и напълно те подкрепям.иска ми се пове4е хора да мислеха така.мен ли4но,всяко лошо отношение към сина ми ме разстойва дълбоко.след последните проблеми в градината ,така се бях притеснила,4е ми закъсня с две седмици,стигнах до хап4ета,а за нервите ми да не говорим.сега от 2 дена ходим в едно 4астно у4илище,в което направиха една група за градина.на малкия му харесва,засега,у4ителките също ми се струват разбрани,но директорката ми каза да го водя една седмица пробно,да разбере как ще го приемат децата и дали ще го вземат изобщо.след това,което 4уха ушите ми от директорката на предната държавна градина,4е документите от невроложката,генетика и психиатъра,ж които пишеше,4е проблемите му ще отшумят с възрастта, са отбий номер и 4е сина ми е умствено изостанал,това което ми каза тази директорка е нищо,но аз се 4увствам като на изпит и всеки ден се моля вси4ко да е наред и да го вземат,защото му харесва да ходи там.а,той е само едно дете,което иска да е желано,оби4ано и да играе с връстниците си.тъжно е,4е в нашето общество няма място за по 4увствителни хора/деца.още по тъжно е,4е хората,които би трябвало да се опитват вся4ески да помогнат на малките ни деца да са по малко объркани,ги отхвърлят,лепват им етикети и дори се държат зле с тях.радвам се 4е повдигнахте тази тема,защото мисълта,4е не съм сама ми дава сили да се боря и да вярвам,4е хората не са само лоши.успех на вси4ки.

Така нареченият изпитателен срок е практика в доста градини. Не я одобрявам, но... Не я приемай лично. Щом още първите ден-два не са ти казали нищо, вероятно няма да има проблеми.
А за държавната градина не съжалявай. Моят син почти година след пребиваването си в такова заведение (която беше всичко на всичко една седмица), ми каза какво е преживял там и как цял ден е плакал и накрая от умора заспал, което по думите на учителките беше "Аа, всичко е наред. Поплака малко сутринта, ама те всички плачат"... В сегашната му градина обаче никой не плаче, включително и той. Само понякога го оставям с насълзени очички.
Дано и вие да сте случили на градина.

Мими, много добре знаеш, че не си сама. Чакам те и теб, и martin4o да напишете по някоя статия и опит по въпроса. Аз лично направо не мога да седна, даже и тук в темата. Толкова много имам да споделям, толкова горчилка от масовото неразбиране съм събрала... С 2-рото се справям по-добре през последната година. Сега на най-дневен ред е контрола над моите собствени емоции по въпроса. Как да издържа истериите и да не се обвинявам твърде тежко за моментите, в които не съумявам. Аз съм в този кюп от 6 г и 7 месеца, осъзнато от около 5 (тогава открих книгата за темпераментните деца)

Здравейте момичета и от мен поздрави за полезната темичка 
Хубаво е ,че всяка споделя мнения и опит по отглеждането на децата особенно за по-темпераментните .Мисля,че моят син който е на 2г.1м.също спада към тази категория.
Да си призная честно в повечето случаи ми е доста трудно и на първо време трябва промяната да бъде в мен  да открия причината дали не е в нас ,или детето си е по темпераментно?
Както вече писах по горе,синът ми е на 2г.1м.,много любвеобилен,любознателен,любопитен,впечатлителен,общителен и позитивен.Трудноста по отглеждането идва от там,че непрекъснато търси някакво внимание което е съпроводено с някакъв вид агресия която е насочена към нас близките му,хапане щипане ,удряне,стискане на зъби (все едно едвам се сдържа да не ни ухапе,удари и тн.) но в никакъв случай не злонамерено.Заиграва се много малко и след това се чуди какво да прави.Навън се държи като "хванат от гората"върви си без определена посока(като го хващам за ръка се опитва да се отскубне и хуква на някъде)крещи в магазини и навън.Трудно ми е ,защото се опитвам да разбирам детето си да му давам цялата си любов) да се гушкаме повече.Слава богу за сега към децата не е агресивен,даже иска да общува с тях,но в повечето случаи го отбягват защото са по-голями или ако са на неговата възраст още не се заиграват.Надявам се да е някакъв период който ще израсте.Сутрин е по спокоен,но вечер все едно го хваща щтръклицата и се чуди какво да прави и ни пощурява всичките.Това със зареждането на нашите батерии е от много голямо значение и не е за подценяване въпросът е дали имаме възможност да го направим,защото търпението на човек не е безгранично и безусловно рефлектира върху децата.За мен думата палав и темпераментен,звучи еднакво.До каква степен обаче трябва да не пречупваме характера на детето,може би ще си остане висящ въпрос .Защото е хубаво детето да изразява емоциите си,да не ги потиска,но все пак в някакви граници за да не мисли ,че всичко му се позволява.Чуждият модел на възпитание,като мое впечатление и на мои близки които пък имат лични наблюдения защото живеят в чужбина са малко стряшкащи за нас Имам впредвид,че техните разбирания са да оставят децата едва ли не да се развиват сами и да правят буквално каквото си поискат навсякъде.До голяма степен съм за този модел но не толкова краен.Ние пък какво правим,имам впредвид като се опитваме да вкараме децата си още от раждането им в някакви норми на поведение които са ни насадени още от самото ни възпитание на нас самите Вместо да обезопасим дома си максимално за да не се нарани детето и да не разруши къщата искаме от малко да разбере,че ТАМ не се пипа ТУК не се ходи и стъпва и едни непрекъснати забрани, които само сковават децата и потискат техните емоции.Например излизаме навън и се почва, НЕ в локвата,НЕ в калта,НЕ тичай,НЕ се цапай и какво ли още НЕ..........вижте колко много НЕ.и ТО ЗАЩОТО ние възрастните не сме се погрижили да им осигурим тези условия за по спокойно израстване вредим до голяма степен на собствените си деца.Опитваме се да ги караме на сила за някои неща,които са против тяхната воля,без да си даваме сметка колко им пречим.Поне аз се опитвам да не налагам насила някои неща,особенно относно храненето,никога не съм си насилвала децата да се хранят ако не им се яде в момента или не обичат нещо.За мен лично като правилно подхождане във възпитанието към децата,трябва да има средно положение,т.е. нито непрекъснати забрани нито да се остави във всичко да прави каквото си поиска.Извинявайте за дългият пост,но темата наистина е много широка и може много да си расъждаваме по нея за фактори ,причини и тн.Дано всяка една от нас да открие правилният начин и подход към своите деца, защото всяко едно дете си е уникално по свой начин.Аз лично съм готова на всякакви промени в името на децата дори да пренебрегна "общественото мнение" на което много хора все още робуват Трябва да се борим срещу лепенето на "етикети"относно поведението на децата и да се опитваме да ги разбираме 

отплеснах се твърде много и забравих да питам тази книга и мен ме интересува,има ли я издание на български?

Още една майка на "трудно" дете се включва в темичката,  наистина има голяма нужда от нея, за да знаем, че не сме сами. По принцип всеки си се затваря с проблема и не иска да говори за него.
Моят син има голяма прилика с Ники на Maria.St от това, че са само с три дни разлика до това, че и вкусовите им се припокриват 
Та по темата и на мен най ми тежи трудното разбиране от учителките в детската градина и "окуражителните" думи към мен- сега е малък, хващаш го за ръка и е добре, но след време какво ще правиш не те виждам..." Основния проблем в социалната му среда е, че прави каквото си поиска, примерно децата гледат филм  или имат занятие, на него му щуква нещо и става, мести се от стол на стол и т.н неподчинения, което аз си го обяснявам със скука, това което е писала д-р Мишон за IQ-то важи при нас, понеже до 3.г и половина съм го гледала и доста неща сме научили и е по напред от другите деца. Нямаме проблем с говора, но имаме с това, че не го разбират другите деца на неговата възраст в самия му изказ и т.н. На приливи и отливи сме от към агресия, тръшкане, ревове и т.н. "трудни" неща. Имаме успехи, но и двамата се превъзпитаваме, даже си помагаме, като му повиша тон, той ме поправя, че искал да му говоря спокойно

Миленче, абе уж знам, ама като ме стегне шапката на моменти, я след поредното откритие, я след поредния коментар на някой близък... За близо 7 години не вървят ли нещата основно в положителна посока вече, а? Моля те, кажи "Да"  Статия казваш - превод или summary бива - възлагай и изпълнявам; иначе какво ли да споделям...

Pisi-missi, много резонни неща пишеш. Много съм мислила по темата позволено-забранено. Аз от самото начало, сякаш интуитивно, се опитвам да ги отглеждам с минимален брой забрани.
Ето например една мила родна картинка, като заговори за локви. И следващата фаза.
У дома също са им разрешени доста неща, средата е съобразена основно (да не кажа единствено) с техните нужди от пространство и занимавки. Едно съседче наскоро ни гостува и каза, че у нас е хубаво като в детска градина (за разлика от майка му, която сигурно си мисли, че живеем в хале  ). Моите деца обаче не го виждат и все им е скучно или искат нови неща.
Затуй и до момента се чудя не предизвиквам ли с този либерализъм повече трудности - създавайки предпоставки за още по-негативни реакции от страна на околните; опъвайки собствените си нерви повече, отколкото на моменти издържат; карайки детето да се сблъсква с напълно различни стандарти у дома и извън къщи; давайки му наготово твърде много неща...

Амели Пулен, добре дошла Колкото и да се опитвам да се абстрахирам от зодиите от едно известно време, не мога да пропусна факта, че си имаме поредният близнак в отбора "Сега е малък, ама ще те питам какво ще правиш като стане на 7" и за мен е култова фраза 

Спирам засега...

Мария, ние имаме същият проблем с пътуванията, но не мисля че трябва да се откажете от тях, особено ако са приятни за останалите членове на семейството Колкото за Никола, според мен той също се забавлява, но след 2-3тия ден Просто се адаптира по-бавно и не обича промените. Но ти сега, когато си осъзнала тези негови качества, ще можеш да обмислиш как да му помогнеш за да се почувства по-спокоен. Също така, ще знаеш че не си виновна, просто такъв му е темперамента. Така, че според мен не се обвинявай  Може би отначало ще намалите малко пътуванията, с цел поуспокояване, но съм сигурна че с времето и Никола ще се научи да им се наслаждава, почти от самото им начало

martin4о, наистина е много трудно когато човек е сам и неразбран, но по мои впечатления, тази теория за "темпераментните деца" я има отскоро, не само в бг но и по света. Когато за първи път прочетох книгата, в която най-сетне познах моето дете, плаках и се смях едновременно! После забелязах същите реакции и у други хора, на които дадох да я прочетат. Но ти вече знаеш, че не си сама!
Тъжно е, че няма разбиране за нашите деца, но пък пред нас стои задачата да се борим за такова... може да е трудно, но малко по малко ще стане А когато синът ти порастне и стане забележителен човек, много хора ще му се възхищават и ще казват, че винаги са знаели че има потенциал... но ти ще си тази, която с право ще се гордее
pisi-missi,  книгата я няма на български, но пък я давам в оригинал, ако английския не те притеснява...