Честит Първи Рожден Ден на Кристиян на Таня, Аделина на НЕВМЕНТЕ, Соня на сосърис, Виктория на биса, Ноела на мимина и Виктория и Димана на Мадам Мим
Честит Рожден Ден на Пеца
- Публикувана: 14 дек. 2007, 01:17 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2007, 20:13 ч.
"Празнува първата годинка ДЕКЕМВРИйската дружинка!"
Честит 1-ви рожден ден на Кристиян на Tani@, Аделина на Невменте, Соня на soseress, Виктория на bisa, Ноела на mimina1153, Димана и Виктория на Madam Mim
Ние днес ще ходим до лекарката. Ще си направим принудително консултацията. Нощес бяхме с температура, но не я мерих. Поне ще добия представа за два месеца колко сме пораснали. Пък и направленията за изследвания да си взема!
Хубав ден на всички!
нека да са здрави и щастливи и да радват мама и тати приятно изкарване на всички празнуващи 
на мама Пеца-желаяти много здраве и много щастие 
Честит 1-ви рожден ден на Кристиян на Tani@, Аделина на Невменте, Соня на soseress, Виктория на bisa, Ноела на mimina1153, Димана и Виктория на Madam Mim шамЕнет кухнята е частна,карат ти я в къщи,можеш и ти да ходиш да си я взимаш-пункта близо до вас е при една пицария близо до Вагона.Беше ми я казала една майка още лятото като бяхме в Св.Тройца,че е много доволна.Храната ми я носят в еднократни опаковки -супа,второ,десерт по 230 гр,на Алекс винаги му остава.Всяка седмица в петък ми носят менюто и плащам за следващата седмица-с доставката за понеделник-петък е 15 лв,според мен е доста евтино 
копирам ти менюто за тази седмица
Частна детска кухня за деца над 8 месеца
тел: 920 08 02; 920 03 48; 0887 55 30 13;
МЕНЮ
Понеделник 17.12 калории
1. Супа леща 105
2. Мусака 160
3. Ябълков крем 150
Вторник 18.12
1. Пилешка супа 85
2. Постен гювеч 142
3. Бананов крем 280
Сряда 19.12
1. Супа с моркови 96
2. Спаначен огретен 136
3. Крем с бишкоти 167
Четвъртък 20.12
1. Пуешко варено 100
2. Зеле с ориз 162
3. Млечен кисел 175
Петък 21.12
1. Крем супа 105
2. Пилешко с картофи 170
3. Мляко с грис 165
Ако нещо друго те интересува питай
Иначе и аз се бях отчаяла с това ядене,ама сега ако знаеш как похапва 
Момичета мерси за поздравите за именния ми ден вчера 
шамЕнет кухнята е частна,карат ти я в къщи,можеш и ти да ходиш да си я взимаш-пункта близо до вас е при една пицария близо до Вагона.Беше ми я казала една майка още лятото като бяхме в Св.Тройца,че е много доволна.Храната ми я носят в еднократни опаковки -супа,второ,десерт по 230 гр,на Алекс винаги му остава.Всяка седмица в петък ми носят менюто и плащам за следващата седмица-с доставката за понеделник-петък е 15 лв,според мен е доста евтино копирам ти менюто за тази седмица Частна детска кухня за деца над 8 месеца
тел: 920 08 02; 920 03 48; 0887 55 30 13;
МЕНЮ
Понеделник 17.12 калории
1. Супа леща 105
2. Мусака 160
3. Ябълков крем 150
Вторник 18.12
1. Пилешка супа 85
2. Постен гювеч 142
3. Бананов крем 280
Сряда 19.12
1. Супа с моркови 96
2. Спаначен огретен 136
3. Крем с бишкоти 167
Четвъртък 20.12
1. Пуешко варено 100
2. Зеле с ориз 162
3. Млечен кисел 175
Петък 21.12
1. Крем супа 105
2. Пилешко с картофи 170
3. Мляко с грис 165
Ако нещо друго те интересува питай
Иначе и аз се бях отчаяла с това ядене,ама сега ако знаеш как похапва Момичета мерси за поздравите за именния ми ден вчера 
ЧЕСТИТ ПЪРВИ РОЖДЕН ДЕН НА ВСИЧКИ, РОДЕНИ НА НАЙ-СПЕЦИАЛНИЯ ДЕН ОТ ДЕКЕМВРИ ЗА МЕН! СПЕЦИАЛНИ ЦЕЛУВКИ ЗА КРИСИ НА ТАНЯ - КОМШИЙКАТА МИ ОТ РЕАНИМАЦИЯ 
Мили мами, до обяд съм на работа, шефката обаче излезе, а аз черпя с червено вино - пих по чашка за всяко момиче - и ми се отпусна душата... Реших, че ще ви разкажа за раждането.
То беше планово секцио - Димана, втората бебка, беше разположена напречно, и не искахме да рискуваме. На 17-ти декември в 18 часа спрях да ям, заради упойката не биваше. Тресеше ме треска - не толкова страх, колкото нетърпение да видя двете човечета, които през последните дни не спираха да хълцат в дует в корема ми...който беше голяяяям, много голям, и не можех да стана сама, ако легна, особено по гръб...Точно една година преди това, на 23-ти декември 2005 г., правих аборт по неволя, бях бременна с едно бебе, но сърчицето просто спря в началото на третия месец...Мъка голяма, който не е преживял, се знае какво е, но Господ ме компенсира скоро - май месец 2006 - та разбрах, че чакам не едно, а две бебета. Падна голямо треперене, пазене, слава Богу, всичко доведе до писането ми в Декемврийчета 2006.
Но да се върна на раждането. Като си легнаха мъжа ми, баткото и майка ми, реших, че ще си спестя тоалета и клизмата, т.е. ще си ги направя сама. Задействах се, макар да не беше лесно, обаче в един момент реших, че една клизма не е достатъчна, и в 3 през нощта пратих бъдещия троен тати до аптеката, за да купи още една - за по-сигурно...Това е прозаичната част, ама без нея не може...уви...
На сутринта отидохме в "Св. София" - в колата слушах рок-радио, бях превъзбудена, подранихме почти с 30 минути, докторката закъсня с 30....обадих се, викам си - да не ме забрави, искам да си гушкам децата...Та дойде тя, бях второ секцио, една сестра ми постави катетър така, че това ми е най-гадния спомен от двете ми раждания въобще - няма болки, няма дяволи, това беше МНОГО ГАДНО!
Дойде ми реда, докторките действаха много бързо, защото матката беше преразтеглена - само бебетата бяха 6 кила, 2 мехура, 2 плаценти...и много кървях...в един момент едната каза "Опа, хващам ръчичка"...9,25 часа - изплака Вики. След 2 минути - "Още една ръчичка" - и Дими изплака...
Казаха ми - "Имаш две чудесни дъщери, честито" ...Аз бях щастлива, това щастие, което не може да се обясни с думи, ви е познато...дори не можех да заплача...чувах, как те плачат, казаха, че са добре, и това ми стигаше.
След това - бях много горда, като си ги взех и двете вързопчета в една от металните колички на родилния дом...
Сега мога да се разплача, затова спирам, благодаря на всички за пожеланията, и целувки, ще пиша скоро пак...
Мили мами, до обяд съм на работа, шефката обаче излезе, а аз черпя с червено вино - пих по чашка за всяко момиче - и ми се отпусна душата... Реших, че ще ви разкажа за раждането.
То беше планово секцио - Димана, втората бебка, беше разположена напречно, и не искахме да рискуваме. На 17-ти декември в 18 часа спрях да ям, заради упойката не биваше. Тресеше ме треска - не толкова страх, колкото нетърпение да видя двете човечета, които през последните дни не спираха да хълцат в дует в корема ми...който беше голяяяям, много голям, и не можех да стана сама, ако легна, особено по гръб...Точно една година преди това, на 23-ти декември 2005 г., правих аборт по неволя, бях бременна с едно бебе, но сърчицето просто спря в началото на третия месец...Мъка голяма, който не е преживял, се знае какво е, но Господ ме компенсира скоро - май месец 2006 - та разбрах, че чакам не едно, а две бебета. Падна голямо треперене, пазене, слава Богу, всичко доведе до писането ми в Декемврийчета 2006.
Но да се върна на раждането. Като си легнаха мъжа ми, баткото и майка ми, реших, че ще си спестя тоалета и клизмата, т.е. ще си ги направя сама. Задействах се, макар да не беше лесно, обаче в един момент реших, че една клизма не е достатъчна, и в 3 през нощта пратих бъдещия троен тати до аптеката, за да купи още една - за по-сигурно...Това е прозаичната част, ама без нея не може...уви...
На сутринта отидохме в "Св. София" - в колата слушах рок-радио, бях превъзбудена, подранихме почти с 30 минути, докторката закъсня с 30....обадих се, викам си - да не ме забрави, искам да си гушкам децата...Та дойде тя, бях второ секцио, една сестра ми постави катетър така, че това ми е най-гадния спомен от двете ми раждания въобще - няма болки, няма дяволи, това беше МНОГО ГАДНО!
Дойде ми реда, докторките действаха много бързо, защото матката беше преразтеглена - само бебетата бяха 6 кила, 2 мехура, 2 плаценти...и много кървях...в един момент едната каза "Опа, хващам ръчичка"...9,25 часа - изплака Вики. След 2 минути - "Още една ръчичка" - и Дими изплака...
Казаха ми - "Имаш две чудесни дъщери, честито" ...Аз бях щастлива, това щастие, което не може да се обясни с думи, ви е познато...дори не можех да заплача...чувах, как те плачат, казаха, че са добре, и това ми стигаше.
След това - бях много горда, като си ги взех и двете вързопчета в една от металните колички на родилния дом...
Сега мога да се разплача, затова спирам, благодаря на всички за пожеланията, и целувки, ще пиша скоро пак...
