Защо сте избрали да говорите на децата си на Български език?

Много болна тема ми е това.

Опитах се с първата, но не ставаше. Аз почна изречението на български и го завърша на английски. Направо ми се плачеше. Думи не се сещах, изрази не ми идваха...не стана.
С втората същото. Знаят думички и песнички, но това е.

Сега съм в този форум да се опитам да си възвърна езика, та поне с третото дете да се опитам и покрай него и другите да захванат нещо.

Не разбирам защо нападките са нужни. Нито ме е срам, нито умишлено съм забравила, просто живота ми така се стече, че българският ми стана втори език.

И разибра се че няма въпрос, че ако е възможно езици е хубаво да се учат в детството. Затова продължавайте, само ще са ви благодарни децата.

Аз съм все още бременна с първото си дете, но се обръщам към него на български. И аз, и баща му сме Българи.  Езикът е важен за запазване на идентичността във все по-размиваща се Европа   А и не само това, съприкосновението с България е чрез спомените ни за нея, чрез общуването с приятелите, чрез езика... Разбира се, всеки има право на мнение. Ние сме решили да възпитаме детето си като Българче, отворено за света. 

Решили сме детето да говори и двата езика-български и холандски.Още е много малка за каквото и да било обучение ,единствено и говоря за момента а и много често вечер докато я къпя  и пускам диск с български детски песнички или приказки.То и на мен ми е много забавно да ги слушам а съпругът ми е голям фен на "Хей,ръчички" и я върти по сто пъти .
За холандският няма какво да споменавам.Да е живот и здраве тук ще го научи без проблем.

Говоря само на български в къщи на вън на всякъде, трудно ми е да разговарям на чуждия език(френски) с детето а и с мъжът ми чувствам се неловко, а и по друг начин звучат думите и това което искаш всъщност да кажеш . А от известно време започва да ме притеснява това тъй като забелязвам че детето ми страни от французи било деца или възрастни и не иска да общува с тях не е ли причината езика  , тъй като не разбира и думичка и не е ли грешка че сме говорили до сега единствено на български? Зная че рано или късно ще научи и двата езика но по време на адаптацията ще й е много трудно  ! Виждам ги трудностите не иска да остане и 30 мин в яслата без мен 

Ходете в библиотека ,група с деца или полудневна ясла, където ще свикне , че има 2 еzика и ще zапочне да раzпоzнава много добре ситуациите и средата в която се говори всеки от вzиците. С комуникацията няма да има проблем.  И аz не говоря на друг еzик , но малкия ходи на ясла и се оправя с двата идеално . Успех.

В първите години на живота се оформя говорния апарат и се интегрират граматичните правила. На друг език мога да говоря на детето си само ако го говоря като роден,  а дори и отличния чужд език не е като матерен и детето със сигурност ще прихване или чуждоземен акцент или грешна граматика.

Освен това не виждам причина да затварям на детето си една възможност да говори 2 езика като родни. 
Виждам само плюсове.
Аз наскоро си намерих работа в област, в която знанието на източноевропейски езици много се цени и винаги се предпочитат native speakers.
Никой не знае каква практическа полза може да има от родния си език, затова трябва да се използва. Особено при положение, че е безплатно и без усилия (за разлика от кошмарното учене на езици в зряла възраст).

И да, задължително ще науча детето да чете и да пише на кирилица. Иначе то само ще ползва езика, няма да го знае.


На 2,5 години детето ми говори на 2 езика без проблем. Знае, че у дома се ползва БГ и автоматично превключва. Понеже бях с нея до 2 г й възраст, тя първо проговори на БГ. Цели изречения почна да формулира на 18 месеца (с по 2 думи) и на 22 месеца - по-сложни.

Виждам на лентичката, че детето ти е на 1,3 г. На тя възраст те обикновено не разбират никой език, само хващат отделни познати
думи. В яслата ще й са нужни не повече от 2 седмици, за да започне да схваща какво и говорят. после ще започне и да отоговаря.
Адаптацията към яслата обаче може да трае месеци (така е и при децата, на които им е роден език, т.е. не е свързано с това)

Хубав съвет са ти дали да ходиш по детски групи, да свикне детето с мелодията на другия език. При нас се гледат новини и филми на немски, с приятели говорим на немски.Така че и преди детската градина детето беше конфронтирано с езика, дори и да не го е разбирало съвсем. Аз й говоря на БГ, но в същото време никога съм й превеждала. Като и говореха на немски в началото в детската градина я оставях сама да се оправя. Така се научават по-бързо да усещат значението на думите.

За това я записах на полудневна ясла и в първите дни нямаше нужда от адаптация но сега какво стана от няколко седмици не иска и да чува за нея! Но всичко се преодолява знам че ще свикне но на каква цена  - все си мисля че нашите деца с двуезичие им е по трудно в ранните години  !
Благодаря за съветите от споделения Ви опит!

здравейте бг майчета от цял свят    ,

много ме радва факта, че сме космополити по душа и като цяло държим на произхода си и не сме дърво без корен.

Аз имам две дечица, с които разговарям само на бг. Баща им е местен и говори само немски /доколкото има време да контактува с тях/.
Малкото човече свързва лицето на родителя с езика, който му говори /при смесен брак/ и изобщо не се обърква, а си възприема автоматично.
Докато са малки им говоря само на моя матерен език, а като растат и вече свободно си говорят, когато сме с не говорещи бг, говорим на местния език, въпреки че аз не го говоря мн. добре все още.

А между другото, ние с баща им си говорехме в началото на английски и аз продължих да говоря с него на този трети език с образователна цел по отношение на сина ни /за сметка обаче на моя немски/. Така сега 6 годишния ни син знае и англ. на мн. добро ниво за възрастта му.
Също му говорех понякога и на гръцки /понеже баща ми е с гръцко потекло/ и научи малко и от този език. Доколкото ми е известно, малките могат да възприемат ок. 5 езика без проблем, но трябва по усет да им ги предлагаме, да не се объркат.

Бях чела някъде, че до училищна възраст детето е най възприемчиво по отношение на "чистото" възприемане на езика, без акцент, грамат. грешки и пр.

Моето послание към майките по цял свят е да не омаловажават родния си език, като същевременно отварят вратите към света пред децата си към нови познания и разл. други езици. Само така, човек може добре да разбере дадена нация и културата и - чрез владеене на езика, защото знанието е най-голямото богатство и чрез прилагането му се придобиват и други така необходими материални блага, необходими в живота ни. Нека непрекъснато разширяваме кръгозора на нашите деца, за да не станат като зомбита, в матрицата.

С уважение към всички мнения във форума   
 

sea-fr, не се притеснявай, това е до характер, а не заради езика  Синът ми също не искаше да ходи на ясла в България, хем говореше български. Щерка ми тук, свикна много по-бързо, а не мога да кажа, че говореше английски. Започна градина на 2г и 8 месеца. С местните контактът й беше труден, защото не ги разбираше и просто ги игнорираше, когато говореха с нея, много конфузна ситуация за мен. С българите беше напълно адекватна. Вече 3 месеца от както започна градината, 2 пъти седмично за по 3 часа. Много по-добре се справя с езика, даже успява и отговор да спретне на английски, но все още преобладаващ е българският. Като започне училище, нещата ще се обърнат. Знам го от личен опит, синът ми дойде тук след 4 навършени години. Въпреки, че не говореше местния език, с удоволствие ходеше на училище. Една година по-късно вече имаше затруднения да говори само на български. А сега, 7 години по-късно, английският език му е номер едно, като акцент и богатство на речта 

хабсолютно!

моите впечатления са, че хората с комплекси и тези, които се срамуват от езика си говорят на децата си на съответния език.
мои примери и наблюдения- българки, мароканки, румънки.
пак казвам- това са си мои изводи, не обиждам никой, не ме хапете моля

в класа на детето ми имаше дете от смесен брак -испанец и германка.
те живееха до нас и много често се засичахме на път за училището.
правеше ми страхотно впечатление как майката, която беше голяма мацка между другото му шпрехеше само на немски.
това когато са двамата, има ли други испаноговорящи около тях  веднага обръщаше езика

Защото ако не му говоря аз, изобщо няма и да познава този език. Живее в изключително другоезична среда и единственият човек, от когото може да чуе БГ реч, съм аз. Изключвам периодичните посещения на/при баба и дядо, които оказват благотворно, но за съжаление кратко, влияние.

Тва е тъп въпрос според мен...
Искам дъщеря ми да знае бг език..защото тя си е наполовина българка...и трябва да може да комуникира с близките в БГ
Вече е доказано,че ако на децата се почне да се говори от бебета на 2-3 езика(те поемат като гъбги всичко)...

Виктор е на 4,5 г. Говорим с баща му на български и бг му е много добър. Говорим на бг, защото ни е естествено и нормално, а и бг ни е по-богат и можем да си кажем повече неща и по-добре. Все пак езикът е средство да се научават нови неща, не е самоцел. 
До скоро, до преди да тръгне на училище септември, Виктор имаше проблеми с общуването на английски. В детската градина направо отказваше да говори, започна да разбира, но не говореше нищо почти. Ние не му говорехме на английски заради (според мене глупаво) предубеждение "да не го объркаме, да не му вкараме кофти акцент" и т.н. Откакто започнахме да му помагаме с английския, напредна страшно много. Не някакво целенасочено обучение "по система", просто вечер вместо бг книжки, четяхме английски (е, с грешки, ама какво пък), вместо бг филмчета - на английски и т.н. Научи доста думи, и най-вече - започна да се отпуска да говори на английски. Английският не замести българския в ежедневието ни, просто започнахме да му помагаме. Вече няма нужда от това, защото е на училище по цял ден и това си става естествено, говори вече доста и доста добре (по добре от мене  ).
За четенето и писането гледам да не бързам. Честно казано, не мисля, че е задължително да може да чете и пише на български. Засега се занимаваме с английския. Вече може да пише и чете доста добре (едни книжки с по 1 изречение на страница), за мое огромно учудване    Щото аз на 4 години не съм можела да си пиша името. И предвид, че му е чужд език. Просто му е интересно. Засега не смятам да го обърквам с български букви. Иначе чудесно пише на бг с латиница - готов чатър е 
Пък с история, литература и култура не смятам да го запознавам целенасочено. Той ще прекарва време в България и тия неща ще си стават естествено и според интересите му. Имаме вкъщи български книги, четем народни приказки, имаме български филми, слушаме българска музика - ако проявява интерес, да си го задълбочава - ще му предоставим възможност.
Нещо напоследък ми се струва, че държа повече на социалната интеграция на детето/децата си в средата, в която ще им се налага да живеят, отколкото на някакви малко абстрактни "корени", дето напоследък малко не виждам за какво ще са им точно...