38-ма Американска приказка ,снежна,че и предколедна ! Хохохо....

Е ,завидях ти,дума няма....НЕ ти честитя на патерици щом не държиш 
   Подмнавам на няколко пъти тема със заглавие от сорта на:"защо сте решили да учите децата си на БГ...".То от там била изцепката"сигурно е от УСА"...Много обиди мога да изръся по адрес на авторката и на 3-4 разписали се там...не чтох всичко,тази тема ОТЧАЙВА.....ама,как може да се пита такова нещо,момата???Чак толкова ли на сериозно се взимат?Идвало им по-лесно,от вътре някак си, да говорят на децата си на чуждия език...ай сиктир,бе!
 Извинете ме,че пренасям тук завоалираното си псуване,но  ако пиша в оная тема,ще получа бан за 5 живота напред...понеже,там само каруцарския/злобаро-заядлив  ще трябва да приложа....
   

Много простотия из форума, Тинче... (да не кажа любимото на ССФ Много мъка по тоя свят)...

Напоследък си мисля обратното на онова, дето Зора го беше цитирала и Хиър повторила - не мога да търпя посредственост и глупост, чувствам се длъжна да се обадя. И аз съм Скруджасала май.

Вики, бъди здрава и щастлива!

Здравейте момичета!

Да се разпиша и аз в новата тема!
 Тандури и аз съм те изпуснала, уф, яд ме е, ама съм сигурна, че си била супер!

Мен са ме налегнали едни депресивни мисли и нещо никакво настроение нямам. 

Бяхме на гости на едни хм, познати, така да кажа, българи, кото са тук от 8г. Детето им сега е на 12, когато са дошли е било на 4г. /колкото моята Дени/ и не знае български! Разбира ни когато говорим, говори и то, но казва 2 думи на български 5 на английски. Майка му се е отказала да го учи, и тя му говори на английски! Всички ме убеждаваха, че и моите деца, след време няма да знаят българския, че няма да говорят на него, каквито и усилия да полагам в тази сфера - било безмислено! Стана ми много криво! И като ме налегнаха едни черни мислииииии!  Ми аз искам децата ми да знаят не само българския, ами всичко свързано с България.    Правилно ли постъпихме?!  На децата сега им липсват бабите и дядовците - на голямата й трепери брадичката като заговори за баба си. Малката взела една снимка на майка ми, и като я гушка и й казва - бичам те, бичам те!  На мен също ми се свива от вътре всичко! 

Я кажете, вие изпитвате ли подобни съмнения? След колко време вече се свиква с тези неща и се приемат?

Аз съм си родолюбка, и си обичам страната, но живота така ми се подреди, че под влиянието на различни фактори сега съм далеч от нея! Носталгията ли ме е оибхванала? Сигурно! Пиша доста несвързано, знам, извинявам се за което, ама така ми идва, не ми се мисли как е по-правилно да го напиша!

Оставам с впечетлението, че повечето сте от дълго време тук и носталгични чувства, терзаещи въпроси и подобни, не ви мъчат!

Ох, не ми обръщайте внимание! Аз ще си порева, порева, пък ще ми мине! Нещо съвсем съм изтрещяла вече!

Вики, знаех си аз, че в събота ти беше рожденния ден, но никой нищо не каза, нито във форума те имаше при рожденничките и си замълчах  (но на Елла знам рожденния де  )
Прекрасна изненада, и аз на моят мъж направих такава за 30тия р.д., само дето на мене никой не се сеща да ми организира нещо подобно 

Ирка, аз не съм добър пример - дойдох сама и без семейство и бях значително по-малка. Въпреки всичко ужасно ме мъчеше носталгията не 1-2-3 месеца, а по-скоро 1-2-3 години. И досега ми е хубаво в България.
На базата на това, което съм видяла при други хора, децата ще свикнат в момента, в който намерят приятелчета - особено на тази възраст. За езика, наблюденията ми са, че след няколко години ще започнат да предпочитат да разговарят навън и по между си на английски, но ако използвате бг в къщи настоятелно, в крайна смета за тях това ще си остане езикът за комуникация с вас. Това семейство с детето, което не искало да говори български си е префърцуница според мене, не само, че родителите не са били достатъчно настоятелни, а май май се правят на интересни и окуражават английския. Не ги гледай за пример.

Вие ще свикнете по-трудно, но главно покрай приятели българи, а лека полека и покрай такива от други националности. Има и хора, които не свикват, но те са по-голяма рядкост, Америка е хубава страна, дайте си възможност, ако не да я обикнете, то поне да я харесате. 

а що се отнася до правилността на заминаването ви - според мен сте направили най-доброто -  давате на децата си избор. С Американски и Европейски паспорт в ръката след някоя и друга година, те ще избират не най-доброто от една страна, а най-доброто от света - говоря за работа, образование, живот... това не е малко

Виктория, честит РД на патерици!!! Страхотна изненада!!!


Анет, до 150 кг издържат слинговете, с общи линии стои докато иска и докато можеш да го носиш. Познавам родители, които носят деца с увреждания до 9-10 годишна възраст ( разбира се по-различен начин от това как се носят бебетата).
Аз Елена продължавам да я нося понякога, тя сега е доста ентусиазирана да ходи, така че не се сеща. Баткото тази година като стана на 4 и ходихме в НЙ го носихме така като се умори да върви в зоологическата.
Както казах, те са различни начини за носене, тъй че зависи .

Душица, ще ти пратя днеска линка, малко ми е натоварено та ще е по-късно.

Ирка, ако искаш линк прати е-мейл на лични да ти пратя покана от Уебшотса, щото заключих албума.
За носталгията, не се тревожи, всеки минава през такива моменти. Аз вече не се питам правилно или не, вземам "правилните" за момента решения и щом като тогава съм мислела, че са правилни и съм ги взела, вече и без това е свършен факт, гледам да не се тормозя с това дали съм била права или не, а ако мога да гледам в бъдещето и да направя каквото мога по въпроса, за да подпомогна "правилността" на предните си решения. 



Тина, ти защо не помоли Дивиана да ги пльосне тез красоти на първа страница от старата тема? Ако имам време ако искаш ще ти помогна да съберем линковете на старите теми, защото наистина е много гадно, че в новата няма линк към старата.   

Бенсън, мексиканките не си ли почистват веждите?! Това не го знаех...

Относно Коледа, ние до Исус още не сме стигнали, аз и затова не се впускам да обяснявам. Той горкия тъкмо зацепи за Санта, тъй че не искам да го обърквам допълнително. Иначе по негова поръчка тази година няма да палим огън, за да не се изгорял Санта като влезел през комина  Гледало е много филмчета детето
Не знам само на бъдни вечер като си правим традиционните неща дали няма да възникнат въпроси, ама ще мисля в движение и после ще споделя опит.
Ама как ще давате на децата подаръци по подразбиране ?! Няма такива филми у нас! Всичко е по заслуга В момента Калин събира пари за едно скъпо електронно куче ( което видя в съседите и аз мисля, че никак не струва 50$ които се опитват да го пробутат) под формата на стикери. Всеки стикер е 1$, а стикер се дава за някаква голяма заслуга в къщи . За момента е събрал 18 стикера, като гледам до РД може и да събере 50 . Ако не му омръзне ( което се надявам) и забрави за кучето, а стикерите ги вложим в друга по-хубава играчка .

Тандури-- мерси за слинг инфото ; за какъв тип поведение се дава стикер за 1$?
*
аз принципно съм много против системата с плащането на децата,тук е страшно популярна,при близки деца съм виждала неприятни резултати,но кой знае какво ще ни дойде до главите..
*
аз не съм видяла дете останало без подарък за Коледа,независимо колко е било "добро" та това със заслугите ми е много лицемерно и като чуя "слушай , че Санта..." ми иде да викам,защото са 2 лъжи в 1 изречение..

лека седмица на всички!

Анетка, не си видяла дете без подарък, може би защото все пак се взема средно аритметично от поведението на детето Аз не познавам дете, което да не заслужава подарък, независимо, че си е имало дни на кривотия през годината .
Системата с плащането е "опасна" ако придобие нелицеприятни размери. Аз намирам за много по-поучително и образователно за детето, което иска нещо, което не сме съгласни да му купим вместо да ми хленчи на крачола купи ми, купи ми, да му дам възможност да си "заработи" желанието.
За какви неща давам стикери, мисля че догодина ще е много различно от тази година. В момента му давам стикери за неща, които не може сам да прави, но се опитва и старае, давам му, когато е бил търпелив за нещо, което е трябвало да чака много, когато е бил внимателен с Елена, когато е бил послушен като цял. На края на деня се дава стикера, но не му казвам давам ти го, защото избърса на Елена носа и я гушна когато падна и се удари, казвам му, защото днес е бил послушен и се е държал добре.
Ясно, че после може системата с плащането да се обърне и да те ухапе ако накараш тинейджърите да чистят пътеката от сняг само защото ще им дадеш 5 лв, но това е риск, който може да се избегне ми се струва. Твърде е рано да мога да констатирам, след 10тина години пак ще споделя мнение
А аз както казах, не виждам нищо лошо да му дам възможност " да си следва мечтата", осъзнавайки, че всяко нещо в този живот става с усилия и устрем. Ако ти липсват тези двете лежиш на гръб и чакаш мама и тати да ти донесат буркани от село, а пък аз не ще да съм от тези майки ми се струва, дето си хрантутят "децата" до пенсионна възраст. Независимостта и вярата в собствените усилия са две неща, които се надявам децата ми да усвоят от ранна детска възраст, не за да си спестя аз работа след това, а за да съм спокойна и да знам, че ще се справят с всичко, което им се изпречи насреща.

Не знам какво ви е мнението за темата тука за говоренето на български с децата, обаче темата за българските имена в Майките е направо  Като прочета такива тесногръдия написани от МАЙКИ в 21 век и започвам да се радвам, че живота не ме среща често с такива хора, но за съжаление забелязвам статистично, че повечето ми такива случки са в БГ.  Тук хората май са по-толерантни, дори и да е привидно по-спокойно се живее. Дори започвам да си мисля за реплика, която не съм и подозирала някога, че ще изрека...

Ами аз вече се радвам, че и форумското присъствие не ме среща с такива теми, явно съм развила някакъв градивен инстинкт за щадене на нервите. 
По същите съображения избягвам и темите за езика - поглеждам много отгоре-отгоре, и като не видя за пореден път нищо градивно, бързам да си тръгна навреме. Не ми се тъне в чужди емоционални бълвочи.

Темата за българския език съм изпуснала, но щом съм си научила детето да чете на български, тогава съм за кашмер сигурно.

Вики, ама как така без поздравления, моля, моля не ни отнемай удоволствието Честит Рожден Ден!!! страхотна изненада, просто чудесно се е справил твоя съпруг!

Интересно ми стана и на мен за наградите, аз не мога да определя дали да го правя или не  Моите родители, никога не са го прилагали и честно, малко страдах от липса на играчки и други неща, макар че баща ми много ме глезеше и ми купуваше каквото си поисках, ако успеех да го хвана  . Искам да кажа, че ми пречеше, че нямах избор - добра, лоша, не ми се даваше възможност да си купя нещо сама, не знам... Вероятно е било, защото са нямали пари, сега като се замисля, не знам защо точно съм страдала, прекрасно и с любов са се грижили за мен, ама на, такова впечатление имам и това си е. 
Пример - Марти ме кара да ходя в магазина, когато му кажа, че нещо е свършило и няма повече, аз го питам "имаш ли парички?" той казва, "да", къде са? "в джоба на мама"... А какво да правя сега ?

Ирка, не се поддавай на мимолетни чувства, на всички се случва и не е лесно. Аз редовно рева, когато ми падне, трудно е да си далеч от семейството (колкото и да те ядосват понякога  ). А за българския, постоянство му е майката, дори когато пораснат и не искат да говорят, което е неизбежно. Ако мога да го докарам като стане на 25 г + да не съжалява, че го е учил езика, ще съм предоволна. Всичко по-рано от това ще е бонус  Иначе отсега се подготвям за rebellious teenage years, за да не съм шокирана, когато се случи, и да съм приятно изненадана, ако не се случи.

А за форумските теми просто нямам думи... тия хора нямат ли друга работа....?! Затова, аз не посещавам клю-то. Ама явно се вързвам, за да пиша в някои от споменатите теми, опитвайки се да запазя споко и да не прекалявам с постингите, ако стане много нагорещено...

Добро утро и от мен

Аз все изпускам мохабета и се включвам късно. Синът ми днес стана с първи петли....и от половин час се върти в кръг в ексърсосър-а си

Тандурка, мексиканките много си скубят веждите, не оставят почти нищо и тогава ги рисуват с дебел черен или кафяв молив. Някои от формите са просто ...фантастични   Мъжа ми каза, аз да не съм си чистела/изтънявала моите, за да не приличам на тях, ама на какво ще приличам пък тогава е дори страшно да си помисля

Вики, страхотна изненада.  Все пак, ти пожелавам още много щастливи моменти и любов!

Ирка,  не се притеснявай, ще свикнеш. Изисква време да се аклиматизираш.
 
За езика- едно време на съседката сина й и семейството му живееха в Куба. Съпругата му е рускиня. Лятото децата като идваха на гости при баба си, говореха свободно на български, а на майка си винаги и само на руски. В училище учеха изцяло на испански. Така,че всичко е възможно, важното е да има желание и постоянство.

Коледа- хм, без някой да засегна, за мен е точно раждането на Исус. Харесва ми или не , това е  истината. Всичко друго е поредната измислица, било, за дядо Коледа, деня на семейството, ден  на подаръците и т.н. И мои много лични мисли, но ако някой не вярва в Исус, не би трябвало да празнува. Коледа и Великден са религиозни празници. Затова едно време в Б-я се наблягаше на посрещането на  Нова Година, никой не празнуваше Коледа и колкото и шантаво да звучи, мисля, че така е по- правилно.
Не искам никой да засягам с това си мнение, всеки има право да прави това, което иска и никой не съдя или обвинявам

Данчо-Капитанчо-Калпазанчо имал днес имен ден. Черпя:

http://thegoddessblogs.com/wp-content/uploads/2007/08/christmascookies.jpg

Между другото, снощи наготвих коледни кукита, неуспешно, но днес ги домъкнах в офиса и знам, че ще бъдат уважени.  

Честито на Данни на Софко, и на всички останали празнуващи!

Бубка,да ти е здраво момчето!
*
бенсън,анджък и аз затова съм изпаднала в една почуда какво баш празнувам като не съм вярваща..друг е въпроса защо трябва да има подаръци за рд на Исус,за мен и това не прави никакъв смисъл,ма нейсе.

Честито на Данитата!!! И на Виктория честит празник, макар и на патерица!!! Аз отивам да опаковам още малко подаръци (последните, надявам се). На нашия човек Кристо (Христо Явашев) как му се занимава толкова широко-мащабно с опаковане, идея си нямам.
Бистре, уважих ти финансово идеята за мъжка козметика. Ще чакам с трепет реакцията.