38-ма Американска приказка ,снежна,че и предколедна ! Хохохо....

Когато Исус се родил, мъдреците ну занесли дарове от обич и уважение. Те знаели, че той ще е Спасителят на света.
Така останало на този ден да се подаряваме неща и да си спомняме, че на този ден е Рождество Христово.

Проблема е, че всяка година все повече и повече хората наблягат на подаръците-размер и стойност, и все по- малко на причината да празнуваме този ден.

Снощи и аз опаковах за час и решихме с мъжа ми, че от догодина само по един подарък на човек. Дано успеем, че ис гетинг аут ъф контрол

Аз ли нещо пропускам? Какъв ден е днес?

И за мене така е най-правилно. Но не мога да накарам тукашния Дядо Коледа да стане Дядо Мраз и да обикаля наоколо за Нова Година, а пък ми се ще децата да имат спомен за Дядо Мраз/Коледа. Дали пък тези, които сме нерелигиозни, да не почнем някакво лобиране в полза на Новата Година?  

Честно да ви кажа, няма да ви чета повече, че ми убивате коледния дух. За мен Исус и Дядо Коледа са еднакво измислени фигури, с положителна цел. Да празнува който иска и да му кеф! 

Благодаря ви момичета за окуражаването! Знам, че се свиква, надявам се да е по-бързо!
Всъщност и моите мисли са точно както го е написала Jenna!


Надявам се наистина да успеят да изберат най-доброто от света!

Всъщност вчера забравих и аз да кажа ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ВИКИ!  А изненадата е била наистина страхотна! Браво на твоя мъж!

Моите деца въпроси за Коледа в момента не ги терзаят. Знаят /по-скоро Дени/, че има дядо Коледа който носи подаръци и това е! Въпроси за сега не задава, пък и в момента на мен не ми се обяснява особено много, кое -как е! Така или иначе за нас тази Коледа ще е по-различна! Догодина ще се обясняваме повече!

Иначе обичам Коледа - харесва ми настроението което създава! Приповдигнато, празнично! Обичам да се разхождам по украсените улици и ми става някак безгрижно и щастливо, само от този факт. Идва ми да си тананикам някоя коледна мелодийка и да се усмихвам на всеки!Е, така беше в България. Тук още не съм намерила къде да се разховдам и тананикам! 

 Не ме вълнуват особено въпроси - защо се празнува, защо се подаряват подаръци, има ли и какъв е смисъла! Щом е празник му се наслаждавам! На мнението на Hear Again съм!

Честито на днешните именници! 

Хиър, ми той Дядо Коледа е измислен от тези, които не са вярвали в Исус.

Препоръчвам :
 Чудеса на 34-та улица

Дано да му хареса, дано! Има една много тънка миризма, ама много ненатрапчива, и на мен много ми харесва, определено я свързвам със съпруга     . Но това като оставим настрана са много хубави продукти.
Ще чакам да чуя отзиви от теб и Виктория!  ох че ми е кеф, че някой ми е послушал съвета

По повод дядо Коледа/Мраз, аз четох преди време една статия в коледния Икономист за произхода и прочие, много интересна беше, ще взема да я намеря и да ви я пусна. Имаше май нещо, че светецът дошъл от източна Европа ли, как беше....

Честити Данита!

бенсън,аз за влъхвите знам ( по този повод и бих разбрала дарение на църква,благотворителност и пр),но защо ние получаваме подаръци за чужд рожден ден ясно не ми е (както и да 7 годишното дете задало въпроса,на близка моя син и )

Вики, знаех аз, че РД-то ти е малко след мойто... Много готино звучи партито    

ирка, свиква се  . Аз първата година бях като ударена с мокър парцал. Имах чувството, че живея в една мъгла   и това, което се случва, не се случва на мен. Културния шок си е шок  

Честито на Данитата  

Това - къде? Кой го прави? За гуди-торбичките ли става въпрос? Защото истински подаръци за чужд рожден ден моите деца са получавали само за рождените дни на едни индийчета - добре, че не питаха защо е това, а и бяха по-малки тогава. Изобщо не бих могла да им обясня. Попитах една обща позната, но и тя беше в неведение.

блажка,не,за подаръците на Коледа иде реч..защо ние получаваме подаръци за рд на Исус (чудж рд) питал синът на моя дружка?
аз млъквам по темата че Хиър и ко ще ми се цупят че развалям холидей спирит

Ааа, разбрах сега. Ами аз казах по-рано, че коледния празник у дома не се асоциира особено с Исус (затова и не зацепих за какво говориш), а с края на годината и благодарност за добре свършената работа, и с готовност бих го заместила с новогодишен, защото така за мене би имало смисъл. Но да млъквам и аз по темата, че да не взема да разсърдя Бенсън.

Мерся на всички за поздравленията  ,не знаех че има място във форума в което пишат рожденниците за деня,а мен защо ме е нямало тогаз се чудя аз /и по добре де,никога не съм си харесвала РД,още от малка съм така /

бистре....на Дан му е харесал много единя тестер ,крема за лице -а аз само търкам ръце

ирка... децата говорят ли с любимата им баба  на уеб камера ?! 




 

да-а-а-а, холидей спирит голям ме е налегнал. Днес ми е краен срок за един материал, сутринта шефката ми писа "нали няма да закъсняваш", а аз седя тук и се туткам и прозявам. Някой трябва да дойде да ме напляска. 

OK, намерих го, ама нали вече не събскрайбвам и не мога да я видя цялата. Хиър, не си ли абонирана, я пусни ако можеш, ако не за другите, поне за мен, че пак ми се дочете без пляскане, само ако може 

Или Блажка, ти нямаш ли достъп? Ето го началото:

Discovering the truth about Santa Claus
Discovering the truth about Santa Claus

Dec 20th 2005
From The Economist print edition

IN 1892, Crown Prince Nicholas of Russia travelled to Bari, in south-eastern Italy, to visit the basement of a medieval basilica. There he prayed over the remains of his saintly namesake, a Christian bishop who had ruled, 15 centuries earlier, over part of present-day Turkey. The crypt's marble floor, a gift from the royal pilgrim, is one legacy of that visit.

The future tsar made other acts of homage. A year earlier, he had gone to Vladivostok to bless the building of a trans-Siberian railway by installing an image of St Nicholas at its Pacific extreme. A saint whose prayers had long protected travellers by water—first the merchants of the east Mediterranean, and then the boatmen who carried his name up-river to the Slavic heartland—would now be asked to watch over those who journeyed by train. …

Имам, ето го целият текст:

The travellers' tale;
Discovering the truth about Santa Claus

SECTION: BOOKS & ART

LENGTH: 1106 words

DATELINE: BARI and BETHLEHEM


Most people know very little about St Nicholas, even after 1,500 years

IN 1892, Crown Prince Nicholas of Russia travelled to Bari, in south-eastern Italy, to visit the basement of a medieval basilica. There he prayed over the remains of his saintly namesake, a Christian bishop who had ruled, 15 centuries earlier, over part of present-day Turkey. The crypt's marble floor, a gift from the royal pilgrim, is one legacy of that visit.

The future tsar made other acts of homage. A year earlier, he had gone to Vladivostok to bless the building of a trans-Siberian railway by installing an image of St Nicholas at its Pacific extreme. A saint whose prayers had long protected travellers by water—first the merchants of the east Mediterranean, and then the boatmen who carried his name up-river to the Slavic heartland—would now be asked to watch over those who journeyed by train.

The power of St Nicholas to stimulate unusual journeys seems undiminished. On December 19th, his feast-day in the old Orthodox calendar, the crypt of the Bari basilica was thick with incense and resounding with Slavonic chant. Boosting the winter tourist trade of this shabby, rain-swept Italian port came Russian visitors of every description, jostling, bargaining and chanting. There were nuns from Yekaterinburg, the city where Tsar Nicholas and his family (later recognised as "passion-bearers", a rather special category of saint) were slain in 1918. Seminarians, barely old enough to shave but already endowed with terrifying bass voices, came from deep in central Russia. There were London Russians and Dublin Russians. There were two bishops and half a dozen priests; all of them drawn to Italy's heel by the man whom Russians call Nikolai Ugodnik, Nicholas the Helper: a saint so beloved that images of Christ, Mary and Nicholas (often sold as threesomes) are a recurrent feature of Russian homes and cars, even among the non-devout.

In a speech in Bari in May, Pope Benedict called for a rapprochement between the Catholics and the Orthodox; butobserving the surging confidence of this week's Russian visitors, it seemed unclear who—in any such transaction—might take over whom.

In Bethlehem, Christians have their own claim to Nicholas as a local man—"our great-great-grandfather" as one Palestinian priest puts it—on the strength of a cave where the young Nicholas is said to have rested during his own pilgrimage to the birthplace of Jesus Christ. A church built over the cave is the rallying-point,every December 19th, for an exuberantparade by scouts, as well as prayers for the neighbourhood's protection. The church, along with many homes, bears the scars of the recent fighting between Palestinians and the Israeli army. There are many townspeople who believe things would have been worse without the intercession of their favourite saint, who has, theybelieve, a soft spot for the place where he first heard the call to become a bishop in his native Asia Minor.

It is, of course, a long way from the olive groves of Bethlehem to Vladivostok (whence the Nicholas tradition migrated to Japan and, thanks to a missionary-bishop who bore the saint's name, gave rise to a flourishing Japanese Orthodox church). An even greater distance divides the shadowy father of the early Christian church from the homes and department stores of America and northern Europe, where Santa now occupies centre-stage in the Christmas narrative, edging out the Nativity.

This metamorphosis provides the theme for Jeremy Seal's jaunty, readable travelogue-cum-biography. He juxtaposes scenes from his home in England—where his daughters, aged two and six, have a keen interest in anyone who brings them presents—with some enjoyable accounts of "Nicholas" country. This includes the saint's original home, a ruined basilicain Turkey where Christian services areoccasionally permitted; and of course Bari, where he observes the summer-timefestival commemorating the arrival of the saint's relics in 1087.

Mr Seal's purpose is to trace the holy man's transformation—from eastern Christian saint, scudding over the Adriatic (as much loved in Montenegro and Albania as he is on the Italian side)—to an icon, in the modern sense, of commercialism and kitsch. Mr Seal takes his elder daughter to visit a "shop Father Christmas" at an exhibition centre in Birmingham and she pronounces that "it wasn't the real Santa." That becomes a cue for a journey to Turkey where—in the absence of any other physical relics—visitors on the Santa trail are eagerly offered soil from the ruined basilica.

The book is an attractive entry-point to some aspects of early medieval history for those with no specialist interest in the subject. It also raises—without providing answers—some quite serious questions about religious history and geography.

Holiness—any person, story, physical feature or shrine, to which holiness is ascribed—always inspires travel. Either people go to the site of holiness, or else the holiness is somehow disseminated over great distances. And as it migrates, holiness metamorphoses in odd ways, absorbing the concerns of every place it reaches.

Sometimes ideas, or forms of worship, are disseminated; sometimes architectural styles, such as the replicas of Christ's tomb that were built all over Europe. But in early medieval times, the most tangible form of dissemination was the export of relics: the remains of individuals whose bodies had glowed with divine grace during their lifetimes and retained part of that grace after death. The trade in relics became a vast international marketplace, recognisable to any Economist reader and easy tolampoon. But at its heart was an elaborate doctrine which believed that the whole human person—body as well as spirit—could be saved. That, in turn, rested on the other event that is commemorated in Bethlehem in December: only because God had taken human flesh was it possible for other human beings to seek the redemption of their bodies and souls alike.

It is not necessary to believe this teaching to appreciate its sophistication. Glenn Bowman, a social anthropologist at Britain's University of Kent, has made some insightful observations about the psychology of pilgrimage, both modern and medieval, from a strictly secular viewpoint. High theology has no place in Mr Seal's jolly narrative; to that extent his Nicholas is closer to the Santa-lite of department stores than to the protector who is remembered by rough-tongued Greek deckhands as they battle Aegean squalls—or to the mysterious figure who can still coax nervous Russian nuns out of the Ural forests and bring them down to a crypt thousands of miles away.