Публикувана: 18 дек. 2007, 10:17 ч.
Последно мнение: 10 ян. 2008, 15:37 ч.

За и против ранното връщане на работа

5 248
114
1

# 15 18 дек. 2007, 11:53 ч.

Мнения: X

Цитат на: daninka в вт, 18 дек 2007, 11:47

така е ..тръгнат ли на градина става страшноооо #Crazy

особено по крехките дечица задългително са болни през седмица-две ...моята дъщеря в началото беше с постоянна хрема...текат реки от сополи. Така е разкъсваш се на работа -в къщи...!!!Ама то по тази логика изобщо да не тръгваш на работа,ако няма кой да ти помага в гледането....слава богу аз имам майка ,която винаги ми протяга ръка в такива ситуации. Иначе наистина колеги и работодатели се сърдят ако излизаш все в болнични....Но точно затова решението кога ще се върнеш на работа си е строго индивидуално....... безспорно обаче не е леко

Не е задължително, всичко е до дете. Дъщеря ми тръгна на ясла на 1г.6м. и за общо 1г.8м. ходене се разболя два пъти. Имало е период от 5 месеца ходене, без прекъсване.
Ако детето е болнаво, ще си боледува и вкъщи, ако не е, няма да му се отрази кой знае как яслата.
И при големите хора е така - някои все са болни, други се разболяват на две години веднъж.

# 16 18 дек. 2007, 11:54 ч.

Мнения: 2 622

Първото дете го гледах до 1г.и 3м.,после прехвърлих майчинството на свекърва ми,а аз се върнах на работа защото бяхме много зле финансово.Добре,че работех на смени и почивах по 4 дни,за да мога да си вземам детето.През цялото време се разкъсвах между работата и безкрайното притичване у свеки.Разнасяхме детето като котка ту в нас,ту в бабата.Беше отвратителен период,имам лоши спомени от тогава.Нищо че имахме достатъчно пари след връщането ми на работа,през но много се измъчвах и страдах за детенцето Cry

Второто ще си го гледам до 2 годинки,може и неплатен отпуск да ползвам няколко месеца.Искам да бъда с детето си,майната им на парите!Такава е моята позиция,цял живот ще работя и ще съм "сред хора",няма защо да бързам.

# 17 18 дек. 2007, 11:58 ч.

Мнения: 85

Цитат на: daninka в вт, 18 дек 2007, 11:47

така е ..тръгнат ли на градина става страшноооо #Crazy

Не знам - имам голям син /16 г./ и винаги е ходил на градина, въпреки че жена ми не работеше доста време. Мисля, че човечето трябва да се социализира, а не да го държим в барокамера, защото като излезе от нея рано или късно го чака по-голямо тегло.
Аз от неходене на детска градина изкарах варицела на 29 год.заедно със сина ми. Той се оправи за 3 дни аз аз умрях, възкръснах и пак умрях Sad

# 18 18 дек. 2007, 12:05 ч.

Мнения: 2 131

Цитат на: Simona в вт, 18 дек 2007, 10:25

Всяка крайност е неприемлива за мен. Както да се върна на работа след 2 или три месеца, така и да си седя с години в къщи. Аз се опитах да намеря някакъв компромисен вариант за себе си и това беше 9 месеца в къщи с бебето, след това на работа и гледачка. Можех да си позволя да си стоя в къщи, от финансова гледна точка, но някак започнах да се чувствам неудовлетворена. Е върнах се на работа, върнах си контактите с хората, удовлетворението и самочувствието. Същевременно не мисля, че съм ощетила малката и смятам, че в най важните месеци съм била до нея. Е, пълно щастие няма в крайна сметка, винаги трябва да се направи компромис Hug

На абсолютно същото мнение съм. Бебо е на осем месеца и аз съм готова да се върна на работа, когато навърши девет. Не знам дали това ще е възможно, защото майка ми работи, но ще видим..... Ако на нея й бъде възможно да го гледа, аз ще се върна на работа. Точно за това става дума - не за финансовата страна, а за факта, че ми липсват контактите. Аз също съм на мнение, че ако се върна на работа ще се чувствам по-добре и в много по-голяма степен ще изживявам пълноценно моментите с детенцето ми.
Наистина и аз не съм човек на крайностите - не бих се върнала на работа когато бебо бе на 2-3 месеца, но да стоя две години вкъщи или дори повече newsm11

# 19 18 дек. 2007, 12:05 ч.

След като се роди детето тогава тя ще реши кое е най-добре за нея.Ако се изнервя в къщи по-добре на работа,но ако иска да е с детето... нищо не може да и върне тези 2 безценни години с детето.Има и друг вариант ако на теб ти се гледа детето да ти прехвърли майчинството.Аз подкрепям такива бащи и им се възхищавам.Хубаво е че заставаш зад нейните решения,това е най-доброто което можеш да направиш.Успех с раждането!Пиши след това!

# 20 18 дек. 2007, 12:13 ч.

Мнения: 85

Цитат на: Milady28 в вт, 18 дек 2007, 12:05

Мислил съм за майчинството Wink

ама не мисля, че и най-грижовния баща може да замести майката. Освен това пък и моите доходи изобщо не са за пренебрегване.
Иначе за самото гледане на детето - какво пък толкова, млека, памперси,водичка, песни и танци, люлеене и............. безсъние Sick

# 21 18 дек. 2007, 12:17 ч.

Мнения: 1 371

Зависи от човека. Много жени се променят след раждането. Имам колежка, която беше решила да се върне на първия месец след раждането, но до ден днешен, вече повече от година и половина, си го гледа. Аз лично бях решила да го гледам колкото е възможно по-дълго, но вече обмислям варианти - детегледачка ли ще е, ясла ли, каквото дойде. И не е заради парите, имам хубава професия, на прекрасна позиция съм, вече не издържам в нас. Липсва ми работата, напрежението, контактите, борбата.
Може би има някакво средно положение, например първите 5-6 месеца или първата година бебето има нужда от непрекъснатото майчино присъствие, след това и то е човек, иска си средата, децата, игрите, забавленията.
Когато се роди бебето, ще решите, жена ти знае най-добре. Успех. bouquet

# 22 18 дек. 2007, 12:20 ч.

Мнения: 1 479

По майчинство сьм от 2004-та.Много исках по едно време да се вьрна на работа,но се отказах.Бях свикнала да изкарвам пари и да работя.В крайна сметка реших таткото да се "поизгьрби",а и ми писна да гоня интересите на работодатели!Надявам се баткото да трьгне на градина и да се адаптира.Ще си гледам и малкия до 3 години.Моите деца не са ми се разболявали до сега!РАБОТА И СЛЕД 100 ГОДИНИ!Всеки сам си преценява!

# 23 18 дек. 2007, 12:48 ч.

София, Манастирски ливади
Мнения: 1 194

Мисля, че и двете крайности не са правилни. Лично аз не одобрявам прекалено ранното връщане не работа, едва ли не след раждането, както не смятам, че стоенето в къщи няколко години е редно, както за детето, така и за майката. За мен идеалната среда е на около 1г. до 1г. и 6мес. най-много. Но всеки си знае кое е най-доброто решение и затова си ги взима сам. От личен опит мога да кажа, че преди да се роди моето дете имах много ясна представа кое и как ще ми се случва, но като се роди малката и всичко се изпари. Абсолютно нищо от плановете ми и вижданията ми не станаха, както си ги бях предвидила, така, че нека първо ви се роди бебчето. Отговорите на всичките ви въпроси ще дойдат от самосебе си Peace

# 24 18 дек. 2007, 14:02 ч.

Мнения: 1 029

не мога да кажа дали съм ЗА или ПРОТИВ.Мога да споделя само собствения си опит.Моето дете скоро ще навърши 2 год. и през цялото време съм я гледала аз.
естествено за да предприеме една мама такава стъпка има редица фактори и условия.Първия и най-важен е дали има възможност.Аз имам тази възможност защото съм студентка и нямам работодатели,които да настояват за връщането ми(защото имам приятелки,които имат точно този проблем).От друга страна стои финансовия въпрос,който разбира се не маловажен.
Аз съм много щастлива 4е през тези2 год бях плътно до детето си, но пък и изпуснах няколко възможности за себе си.Наистина всеки решава сам.

Цитат на: eveto в вт, 18 дек 2007, 12:48

. Отговорите на всичките ви въпроси ще дойдат от самосебе си Peace

# 25 18 дек. 2007, 14:04 ч.

Мнения: 2 439

По стечение на обстоятелствата опитах и двете опции. Децата ми се развиват обаче еднакво, т.е. едното не е ощетено, а другото не е разглезено.

# 26 18 дек. 2007, 14:11 ч.

някъде
Мнения: 4 955

не разбрах много добре първия ти пост, но горе-долу схванах за какво става въпрос Rolling Eyes

И ако тя тръгне на работа ти ли ще го гледаш, заедно с бавачка Thinking

Аз не бих си зарезала детенцето още на 1-2-3 месец, това се случва веднъж в живота- да го гледаш как расте, да усещаш колко много има нужда от теб, да чуеш първото гукане, първият смях, да видиш първото му обръщане, първото изправяне, първото зъбче, първите крачки, и толкова много първи неща! Heart Eyes

Работата няма да избяга- след това цял живот ще работи! Peace

лично мое мнение, не искам да засягам никой Peace

# 27 18 дек. 2007, 14:16 ч.

Мнения: 4 405

каквото и да реши вечно ще е за сметка на другото,пълно щастие няма.но ако се нуждаете от средствата няма как .няма да се лъжем че с 200 лв не всеки може да се оправи

# 28 18 дек. 2007, 14:18 ч.

Мнения: 2 829

Аз по стечение на обстоятелствата издържам семейството в момента. Така го бях предвидила още преди да забременея. Мислях, че ще се върна на работа 2-3 месеца след като родя.
Обаче... за мен периода след раждането на бебето се оказа най-хубавия в живота ми! Никога преди не съм имала възможност да се разхождам, да се срещам с хората с които искам, да си гушкам бебето, да си почивам, да прекарвам време с мъжа ми и т.н. Стана така, че изобщо нямах желание да се върна на работа. Никога не съм предполагала, че майчинството може да е толкова приятно!!!
В крайна сметка се върнах на работа по 4 часа на ден когато сина ми навърши 8 месеца. Всеки ден ревнувам че пропускам тези 4 часа с него, изобщо не ми се ходи на работа. Иска ми се някой да ми беша казал, защото преди да родя бях чувала само колко е трудно да гледаш бебе, че е скучно и т.н.
За мое щастие изкарвам достатъчно пари за да живеем добре и на 4 часов работен ден, та засега ще остане така.
Ако обаче знаех предварително бих си организирала нещата така, че да се върна на работа доста по-късно!

Пожелавам на всяка майка да се чувства като мен!