Как да я приспя ?

Аз съм против приспиването и баткото и сега малчото не ги приспивам.
Смятам че е много по-важно да си научиш детето да заспива, а не да правиш фокуси  за да го приспиваш, защото някой дори това да си ти самата е решил че то трябва да спи по график някакъв. Щом не му се спи, ако е здраво иначе, значи не е уморено, защо ти решаваш да го караш да спи, остави го да опознава света - като се умори само ще пожелае да спи, ще заспи само и съня ще му е приятел.
Единственото което съм правила за да заспи по-скоро детенце е да направя така че да се умори: ключовото е активния контакт с мен или тати: играех с него,  показвах му разни неща, малко гимнастика, разходки на чист въздух, отначало бурни после тихо и спокойно за да не се превъзбуди когато започне да се уморява - като натрупа балансирано  И впечатления И физическа умора само му се доспива и заспива  и на шум и само, и като заспи не се буди от всичко, абе просто нещата са нормални и никой не става на луд.
така детето ти се научава да заспива когато му се спи а не развива алергия към спането.
Другото: леглото е само за спане, не го оставям там да заспива докато играе и като видя, че се е разсънило го вадя оттам веднага, а когато видя че то самото усеща че му се доспива - го слагам там без увъртане, но и то ако е уморено не възразява.
Важното е да имаш представа от колко физическо и психическо натоварване се уморява и да гледаш да са приблизително поравно./ако физическата умора е вповече- няма да му се спи защото не е "нахранено" любопитството му, ако психическата умора е вповече ще се превъзбуди и няма да може да се успокои за да се отпусне преди да каталяса и да се изнерви съвсем/. Другото съществено е да му създадеш сигурност там къдео спи, и голям човек няма да се отпусне да заспи ако не се чувства на сигурно място. Опитай да оставиш отключена входната врата и да заспиш- е не става. Експериментирай какво ще създаде на детето ти достатъчно сигурност и спокоъствие за да се отпуска да заспива без задръжки.
Едно дете което не се е уморило, не си е взело "дозата от живот - опознаване на себе си и този свят" а се мъчиш да го накараш да спи освен да го хване съклет и да направи всички около него сами да си говорят друго няма да стане, и не е виновно детето, а нашата мания ние да определяме кога да спят и кога  и колко да ядат.
Първия ми урок беше когато кърмех баткото- поддадох се на желанието да се чувствам супер родител, да държа всичко под контрол и т.н. а спазвам правила и нормативи. И започнах да се цедя за да виждам по колко изяжда. Като че като не виждам няма да изяжда същото че и повече. Е да но от противното за мен поне цедене и като не кърмех кърмата ми почти спря. Тогава си дадох сметка че си избивам комплексите на първескиня като се мъча да се вмествам във всякакви нормативи и че го правя не за доброто на детето а за свое успокоение. И започнах да се всушвам в него за това от какво има нужда, а не в таблиците, свекърви и т.н.
Опитай се да не се поддаваш на това кой какво казва че трябва, детето ти е една малка личност и ако му повярваш  и обърнеш внимание със повече спокойствие ще забележиш че то доста добре може да се грижи за себе си, и много по-добре от тебе усеща и какво е най-добре за него и от какво има нужда. Довери му се, родила си човече а не парче месо. Изчаквай да ти покаже кога е гладно, кога му се спи, и всичко ще си дойде по местата. Детенце има естествена потребност и от режим и от това да влезе в синфрон с навиците на семейството. Всичко ще се нареди. Само ти се успокой и си повярвай и на себе си и на детенце.
Успех.    

Oceanid, прекрасен постинг!     


Ами и ние имахме проблем със заспиването.
Обикновено заспива на гърда - легнали (той спи при мен). Когато не се получава, го взимам на ръце. Сега това повече работи, като беше около вашата възраст, искаше да го друскам разхождайки се, ако седнех, веднага писваше. До около 5 месеца му шепнех нещо тихичко и монотонно, после започнах да му пея - винаги една и съща песен, която той свърза със заспиването и му дайстваше като мантра. Когато не искаше да седи в ръцете ми и се извиваше и риташе, го слагах на рамо (като за оригване) и продължавах да се разхождам и да пея и той заспиваше на рамото - това работеше докъм десетия месец. Когато въпреки всички шашми продължаваше да мрънка нервно, започвах да го чеша навсякъде, докато откривах някое място, от което той изпитваше видимо облекчение и се отпускаше след това. Отначало това бяха бедрата, после (и все още понякога) иска да го чеша по гръбчето, докато заспива. Процедурата продължава около 20 мин, в по-тежки случаи - около 40.
От около 2-3 месеца насам започнах да забелязвам верността на това, което oceanid казва за физическата и психическата умора.

не си лоша майка
и ние се приспивахме по всевъзможни начини
сега на обяд го приспивам на ръце, а вечер лягам с него на спалнята и чакам докато сам заспи

mamanabebe, аз имам същият проблем със заспиването на малката (също е на 6м.).  Идва момент, в който не иска нито играчки, нито да е гушната, започва да търка очичките и носа, мрънка и реве. Пробвах да я оставям да плаче, но не става изпада в истерии и се притеснявам да не се стресира и се отказах от този метод. Пробвах да легна до нея и да се правя на заспала, пак не минава номера, започвам да пея песнички успокоява се за малко, но за кратко. В момента се приспива сучейки, което не ме притеснява, но проблема е че спи в ръцете ми, а в момента в който я сложа на леглото още преди да си е отворила очите ревва. Видяла съм се чудо, дано е само период и бързо отмине.
Ще следя темата. Успех!

Сега се сетих, че още едно условие за успешно заспиване беше отвореният прозорец - понякога съм го друскала точно под прозореца, увит в две одеяла, през зимата.

След като заспеше в ръцете ми, задължително изчаквах сам да пусне гърдата и тогава го слагах в леглото/количката. Ако не я пусне или аз му я извадя, дори и да спи, при опита да го оставя, писваше.

Ние също не заспиваме лесно, но всичко е въпрос на навик. Вече сме се научили, че вечер се заспива сам, но и сутрин когато се храним в леглото си гледка без да мрънка. Виж през деня е друга ситуацията-той дава признаци, че е изморен, но в повечето случаи заспива с рев...Аз го слагам да спи винаги в креватчето си, почти по едно и също време и без да се гушкаме на ръце.. Оставам го да си поплаче и ако до 10на мин. не се успокои и не заспи влизам, давам му водичка и му давам да ми хване ръката..По-този начин се успокоява в повечето случаи и заспива..
Дано скоро да намерите най-добрият и подходящият начин за заспиване, защото докато му "хвана цаката" живеех в постоянен стрес и паника как ще изкараме деня и как ще заспим...

До шестия месец заспиваше самичък. ПОсле почна да реве като при вас нещо подобно и оттогава минахме на приспиване на ръце. Не се оплаквам, радвам се даже. ДОставя ми удоволствие да видя спокойното заспинкало личице в скута ми.

Всички деца са различни!! Дъщеря ми спря да спи предиобед на8м и спеше само след обед до 1.6м. След това започна да ,,бяга по фланга,, и около 1м почти нямаше спане през деня. Аз не я насилвах,но в един момент вече не издържах-от сутрин до вечер сами/всички на работа и на смени/ а пък към 17.30-18ч наставаше истински ад. То не е мрънкане,реване и тръшкане. Как да я приспя,като после ще си лягаме ,когато трябва да ставаме. И така един ден (ама защо не загрях по-рано) към 14ч си гушнах детето,пуснах щорите и айде на спалнята. Тя реве,а аз й казвам,че няма да спи , а ще си говорим. Малко песнички и гушкане и след 15 мин рев заспа. После около 1седмица,като видеше ,че отивам в спалнята и пускам щорите плачеше,но лягах и почти се борим малко,но заспива.  Мога да кажа ,че откакто е на този режим и аз имам малко време за себеси и ако искам лягам,ако пък не-съм в нета. След обед като поспи 1ч-1ч30мин до вечерта е весела и игрива. После ляга към22.30.     Пробиването на зъбките е непрекъснат п-с., случвало се е като бебе да си легне спокойно и след 30мин. да се събуди и да плаче силно един час .Педито ми казваше да давам доза нурофен . АКО СЕГА СИ НЕ ГУШКАМЕ ДЕЧИЦАТА-КОГА???