Публикувана: 21 апр. 2005, 11:18 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2005, 15:57 ч.

как мислите .. за стреса на раб. място и бебеправенето

2 593
33
1

Отговори

# 15 21 апр. 2005, 13:36 ч.

Мнения: 856

Цитат на: Deq

Амо можеш да се научиш да казваш думичката"добре"много помага!!Изпробвала съм я Grinning

Той ти казва нещо,ти обаче вътрешно знаеш че не е така но му казваш само едно Добре ти ще се почувстваш по спокойна и няма да се дразните а и той ще е доволен

Точно така правя, само че в случаи като сегашния, когато нещата трябва да са написани "черно на бяло", този трик не върви. Или се примирявам с шефа или се боря до край. Вторият вариант ми допада повече, но в момента просто нямам сили за сражения. Надявам се ваканцията да ме зареди с търпение, защото не ми се иска овулациата ми да закъснява и цикъла ми да се удължава до безкрайност, както стана този месец заради всичи тези разправии.

Меган, в момента, в който забременея спирам да работя. Поне за сега съм на това мнение. Притеснява ме факта, че заради стреса, може и да стане трудно, ако не и невъзможно. Следващите месеци ще покажат дали е така. Може би е най-правилно да поизчакам и ако имам проблем с забременяването да си почина малко от работата.

# 16 21 апр. 2005, 13:45 ч.

Мнения: 4 362

Цитат на: Mur

Точно така правя, само че ......

За това за да не се чувстваш зле и да ти идва по рано или пък да ти закъснява,най добре е на този етап да се примираваш знам че е трудно,но това е най добрият вариант засега,така ще се чувстваш по добре а и не само ти и семейството ти.

# 17 21 апр. 2005, 14:58 ч.

Мнения: 539

Здрасти Мур,
Не съм чела предишните мнения, но мога да споделя малко личен опит. Може да е било чиста случайност, но на предишната ми работа бях подложена на много голям стрес и около година бебето не ставаше. Напуснах работа април месец и края на юни вече бях бременна, но за жалост последва спонтанен аборт. Сега на новата работа се чувствам страхотно, но все още се въздържаме да правим бебе по други причини (лично мое решение).
Така че съвета ми е или да си вземеш малко отпуска и да отидете на почивка или да си намериш по-малко стресираща работа. Избора е твой!
От сърце ти желая едно сладко малко бебче, което да те радва Heart Eyes

# 18 21 апр. 2005, 17:45 ч.

Мнения: 2 274

Бебето ми бе заченато по време на невероятен стрес - нова работа, започнала с командировки и огромно психическо натоварване. В събота и неделя ставах в 6 часа, за да ходя на езиков курс до 14 ч. Дъх не ми оставаше. Паралелно с това си вървяха и домашните задължения и грижите за големия ми син. Незнайно как, но след 20 дни бях бременна!!! Това беше истинско чудо за мен!
Няколко месеца преди това, докато работех спокойната ми службица, имах спонтанен аборт (според единия лекар, де, защото така и не се разбра какво точно стана тогава).
Така че според си е Божа работа!
Желая ти успех!

# 19 22 апр. 2005, 07:42 ч.

София, Борово
Мнения: 1 773

аз също работя под голямо напрежение, да не говорим, че плътно между 9 и 12 часа съм на педал.
Надявам се да няма пряка връзка...

ПП: и аз съм счетоводител, освен последните 3 месеца през които нямах почивен ден, сега ме заливат с насрещни проверки, част от които са си направо гавра...
водя 18 фирми - 16 по ДДС. Всеки месец от 1-ви до 14 мъжя ми почти не ми вижда очите. Ако свърша моята работа - помагам на колежки. Освен това и уча.

# 20 22 апр. 2005, 09:15 ч.

Стара Загора
Мнения: 7 358

Няма смисъл да изписваме колко сме стесирани на работа и да се съревноваваме на коя професията е по-стресираща. Виждам последните два постинга са все от счетоводителки...ами мили момичета и аз съм такава..и имам още много задължиния от това да водя счетоводството/говоря за задължения към фирмата не към семейството/....но какво да се прави. Това е моя начин на оцеляване. Според мен тук роля играя психиката на човека / жената/, натоварването на мвозъка с мисли за по-бързо ставане на бебето...ама така не става. То когато е писано ще стане.

Цитат

Както казах вече, аз си харсвам работата по принцип, но този ежедневен стрес ме изтощава много.

Та ти дори харесваш работата си...защо ще я напускаш...остави природата да си свърши сама работата...не прищпорвай нещата. Така само ще се изнервите и ти и мъжа ти.
Аз пък искам да ви кажа, че моята работа не е лесна, но пък ако беше някоя спокойна работа сигурно би ме изнервила. Харесвами работат ми..харесва ми да съм постоянно на педала...разбира се , че имам нужда от релакс от врем на време но аз си го правя пък...не мислете че съм машина. Mr. Green

# 21 22 апр. 2005, 11:39 ч.

Мнения: 3 376

Момичета, мисля, че малко се понахвърлихте върху Мур. Възхищавам ви се, че се справяте с такива стресиращи професии като счетоводството, но всеки различно понася ежедневния стрес на работа, така че не можете да съдите по себе си. Да, момичето е писало, че харесва работата си, но има други фактори, които наистина могат да я държат под напрежение по цял ден (че и нощ!). Психоложка ми е казвала, че стресът на работа е може би най-важното нещо в живота на модерния човек. По-важен е дори от проблемите в семейството, защото практически прекарваме по-голямата част от времето си на работа. Така че, не бързайте да съветвате момичето да си кротува!

Аз пък съм на мнение, че ако наистина усещаш работата си като пречка да водиш пълноценен живот, а може би и да заченеш, трябва да направиш нещо по въпроса. Може би не веднага да напуснеш, но да промениш стъпка по стъпка някои неща. Може би и качественото разпускане след работа също ще ти помогне. Въобще, има много пътища. Но в никакъв случай не оставяй нещата както са си в момента.

# 22 22 апр. 2005, 11:56 ч.

Стара Загора
Мнения: 7 358

Гризка в никакъв клучай не съм се нахвърлила върху Мур...дори и идея съм нямала да го правя. Просто явно мисълта ми остана неясна.
Аз все пак си държа на моето, че тук играе роля психиката на човека...колко е силна тя.
С добри чувства Wink

# 23 22 апр. 2005, 12:08 ч.

Мнения: 3 376

Разбира се, Хера, силата на психиката е най-важна, но ако знаеш някакъв лек за разбити психики от работни гадости - много хора ще сме ти адски благодарни;)

# 24 22 апр. 2005, 12:27 ч.

Мнения: 856

Цитат на: Grizabella

...ако наистина усещаш работата си като пречка да водиш пълноценен живот, а може би и да заченеш, трябва да направиш нещо по въпроса.

Точно така се чувствам напоследък, защото дори любимите ми занимания не ми доставят удоволствие, както преди. Надявам се това да е временно. Сега с ваша помощ се оптвам да преосмисля нещата и да убедя самата себе си, че работата не е най-важното нещо в живота ми. Не че не смятам, че е така, но явно не винаги мога да се преборя с негативните емоции в работата. Прави сте, че психиката е много важна. Аз все си мисля, че съм силна жена,.... ето днес пак се преборих с шефа. Само се питам дали нервите си струваха и до кога ще е така.
Момичета, много благодария на всички ви за споделения опит, мненията и препоръките ви!

# 25 22 апр. 2005, 12:28 ч.

Мнения: 3 154

Един хубав масаж и един още по-хубав секс след това Mr. Green

Преди, когато не живеехме още с Иво и си говорехме в чата един разговор с него ми беше достатъчен за да забравя и превъзмогна всичките нерви през работния ден...

# 26 22 апр. 2005, 12:31 ч.

Мнения: 856

Цитат на: Sunshine

Един хубав масаж и един още по-хубав секс след това Mr. Green

...

Ей това, е лек за всички болки!
Петък е, така че вече съм #Milti

# 27 22 апр. 2005, 12:37 ч.

Мнения: 9 903

аха, съншайн е права...аз пък си разменях смс-и с мъжа ми:) никога не знаех кога той ще ми прати смс:) много освежава:)
и понеже през седмицата нямаше как да го правя, в събота ставах, обличах се, излизах сама, купувах си вестник и го четях бавно-бавно в кварталното кафе/то беше приятно кафе/ - до обяд откарвах, без никой да ми говори или досажда. После се прибирах и след обяд си плетях:) много разпускащо:)
а по едно време ходех на мачове и псувах заедно с мъжете:) и това много разпуска:)

# 28 22 апр. 2005, 13:01 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Извинявайте, че се намесвам... просто искам да споделя моя опит.
След повече от година адски тормоз, че бебеправенето при нас не дава ефект, че според докторите "проблем няма", ама няма и бебе и т.н. през лятото на 2003г. с мъжа ми решихме да теглим една на всичко и всички и избягахме на море за повече от месец. Диво място, само ние двамата, спокойствие, абе, романтика, с една дума. Реших, че ето сега бебето ще стане. Да, ама не!
След като се върнах на работа, дългата отпуска ми излезе на носа - 40 дни работих без никаква почивка /други колеги бяха отпускари/ по 10-12 часа дневно, нямаш време да мислиш за нищо, освен как да се прибереш вечер вкъщи. И точно тогава, бебето стана... Stuck Out Tongue

Без тормоз, без сметки и тестове за овулация /още имам няколко броя в шкафа/, в състояние на ужасен стрес. Е, впоследствие се оказа, че проблем все пак съм имала, но чудото е факт и скоро ще правим първата торта!

Дълго стана, надявам се да не съм ви досадила. Стискам палци на всяка една от вас, защото Вие заслужавате най - хубавите и пухкави бебета Heart Eyes

# 29 22 апр. 2005, 17:56 ч.

Мнения: 2 381

Цитат на: Хера

Няма смисъл да изписваме колко сме стесирани на работа и да се съревноваваме на коя професията е по-стресираща.

Исках да подчертая в постинга си не професията ми, а нещата, които правя, за да преодолея стреса и да се успокоя. Съжалявам ако съм разбрана погрешно.
Мур, ако имаш избор - същата работа, но на друго място не се колебай.
При всички случаи ти желая много успех.

Препоръчани теми

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори 63

662
Искам бебе

Утрогестан

15
Искам бебе

Пролет, птички, сбъднати мечти, греят вече две черти ! ~бебеправене 603~

737
Искам бебе

Искам бебе

Причина:

Причина: