МОля ви за мнение, относно свекито!

  • 5 357
  • 113
  •   1
Отговори
# 90
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
newsm78 newsm78 newsm78
Искам да попитам тези, които не си дават децата няколко въпроса и ми е много интересно да прочета отговорите:
1.  Вие отрасли ли сте с бабите и дядовците си ( контакт с тях, независимо колко дълъг)?
2. Основни причини да не ги давате ( "освен не го храни с каквото и както искам, не го гледа като мен") / Ако може по-градивен довод.
3. Какви са вашите очаквания от бъдещето си като баба?


отрасла съм, прекарвала съм страхотни лета при баба ...и смятам детето ми също да прекарва, но е още малък да го оставям...искам сам да си поиска, а не да живее с усещането, че го оставяме, за да се отървем от него, да реве и да се тръшка  ... смятам като стане на 5 да го изпратя на море с баба му и дядо му, те също ходят н апалатка, така че няма да е по- различно отколкото с нас ....

Малките деца изживяват много тежко раздялата и дори забравят родителите си ... по такъв начин психиката им се предпазва ... както хората в шок, забравят случващото им се

# 91
  • Мнения: X
1.Отрасла съм с баба си и дядо си.От 4 годишна възраст до 15 съм живяла в един апартамент с тях.Както казах,точно това че съм оставала дълго време изключително под техните грижи не се отрази по най-блестящия начин на самочувстивето ми като дете.
2.Главната причина е,че не обичам някой да ми се меси и да ми дава акъл,иначе ако не дават акъл а съвет,нямам нищо против. моите родители биха била чудесни баба и дядо,не бих им отнела контакт с внуците им,но аз живея врата до врата с тях и бих имала контрол върху нещата,ако нещо в подхода им не ми допадне. На майката на мъжа ми не бих оставила за дълго дете,защото жената си има заболявания,отгледала е един куп внуци и не искам да я товаря излишно.
3.За моите очаквания да съм баба е още твърде рано да говорим,да не стане като неродения Иванчо....

# 92
  • Мнения: 887
newsm78 newsm78 newsm78
Искам да попитам тези, които не си дават децата няколко въпроса и ми е много интересно да прочета отговорите:
1.  Вие отрасли ли сте с бабите и дядовците си ( контакт с тях, независимо колко дълъг)?
2. Основни причини да не ги давате ( "освен не го храни с каквото и както искам, не го гледа като мен") / Ако може по-градивен довод.
3. Какви са вашите очаквания от бъдещето си като баба?
На теб бих отговорила следното:
1. Всяко дете, което има баба и дядо е контактувало с тях, в т. ч. и аз., но това не означава, че когато детето ми е на 1г. и 8м. колкото е моето бих го оставила за 2-3 седмици, поради следните причини:
първо защото на мен ще ми липсва толкова време да съм без него и второ когато съм го оставяла у дома за няколко часа с бабите му  се е скъсвал да реве за мен. Следователно за мен не е готов да отиде някъде без нас за по-дълго време. Това обаче не означава, че бабите му нямат право да идват да го виждат когато пожелаят. Важното за мен е не как ще се чувства свекърва ми или майка ми, а как ще се чувства детето ми и те ще трябва да се съобразят с него!!! С това мисля, че ти отговорих и на втория въпрос. А на третия ти въпрос бих отговорила така: Има време, рано ми е да мисля за това.

# 93
  • Мнения: 114
Да, съгласна съм с това, че и тя е чакала внучето си 4 години, за това и никога не съм имала нещо против да ни идват на гости когато пожелаят, и да стоят колкото пожелаят, да излизат сами с малката на разходка, ние също им гостуваме.
Но бабата е баба и е нелепо, дори малко извратено, да се опитва да изземва функциите на майката.Защото ако не си чела внимателно целия ми пост, желанието на жената беше да й прехвърля майчинството си, да започна работа а тя да отнесе дъщеря ми на стотици километри от мен и таткото за да й се радва.
Моля те върни се пак за да прочетеш по внимателно поста ми.Постави себе си в тази ситуация и се замисли пак дали би зарязала детето за няколко години, за да му се порадва бабата.
абсолютно подкрепям!!!
ще отговоря и на Kalinka:
1.да,ходила съм за ден-два при баба ми(каква е връзката с темата?);
2.искам всяка вечер(когато тръгна на работа,а детето е на градина) да си я гушкам,чункам и разговарям с нея.и без това времето с децата ние ограничено- неусетно ще станат на 12-13г и ще се отделят от нас;
3.да помагам с каквото мога, без да налагам мнение и претенции(дано само не изкукам и спра да разсъждавам така)
3.

# 94
Мили мами,в постовете на повечето от вас звучи като наказателна мярка това,че няма да си давате децата на бабите,и то най вече на свекитата.Защо си мислите,че това е егоизъм,а не алтруизъм от тяхна страна?Ние,бабите,също сме били млади и сме отглеждали вас и мъжете ви.И понякога сме имали страхотна нужда някой да ни отмени за час,за два,за ден...Говоря за себе си-тогава не бяхме чували за следродилна депресия-но за мен беше отчайващо,че днес е като вчера,утре ще бъде като днес и така до безкрай...Не знаех какъв сезон е,кой месец,коя дата.И изхождайки от собствения си опит и аз продължавам да предлагам и да давам помощта си,но познайте до три пъти за чии деца-на сина или на дъщерята Laughing.Еднакво обърната съм към двете семейства,но вие по-горе сте описали какви добичета сме ние,свекървите,та не очаквам и при нас големи отклонения от това правило.И ние живеем на 100км от двете си деца,но на дъщеря ми децата(заедно с нея)всеки месец по 10-15 дни са при нас,а семейството на сина ми за тази година има регистрирани 2 идвания за по 1,5 дни.И естествено тяхното дете не ни познава,плаче от нас,а съответно и ние не го познаваме и някак не ни е толкова близко.Чела съм тук теми-как свеки обича повече децата на дъщеря си,но вижте и вие как си следват нещата едно от друго.Обичта към всяко живо същество се изгражда с общуване,не е вродено чувство.Така,че вие лишавайки децата си от компанията на баби и дядовци не им помагате да се обикнат взаимно,да се социализира детето,да си изгражда по-широко светогледа и да знае,че света не е само от мама и тати.Искам да попитам и как ще дадете децата си на ясла или градина на съвсем чужди хора,като не ги доверявате на най -близките им след вас?Четейки разни книжки за въспитанието на децата,виждам,че се прелагат за децата от няколко месечна възраст игри от вида-"мама е тук,мама я няма",за да свиква детето,че мама може и да я няма сега,но ще дойде и това не е повод за отчаян рев до посиняване.Животът е такъв-срещи и раздели и децата само печелят ,ако го разберат по-рано и се адаптират към това.Така,че,когато ви предлагат помощ-приемайте от време на време-от полза за вас и децата ви е,не мислете,че наказвате някого,лишавайки го от вашата "собственост",защото и децата си вие сте родили,но те са отделни личности и не ви принадлежат.

# 95
  • Мнения: 1 294
И ние живеем на 100км от двете си деца,но на дъщеря ми децата(заедно с нея)всеки месец по 10-15 дни са при нас,а семейството на сина ми за тази година има регистрирани 2 идвания за по 1,5 дни.

Аз имам питане GrinningКолко често гостува дъщеря Ви на свекърва си и по колко време остава там.Защото ако и там гостува всеки месец, за по 15 дена, то дните в месеца се изчерпват и от това излиза, че не се дава възможност на таткото да опознае детето си. Rolling Eyes
Не ми се вярва бащата да допусне подобно нещо Confused
Така, че в това което сте написали тук трябваше да убедите първо дъщеря си!


В интерес на истината аз съм съгласна със общия смисъл на поста Ви.За това и абсолютно всеки месец, детето се вижда с баба и дядо за по 2-3 дни(те решават да остават само по толкова), а най-малко два пъти в годината гостувахме за около седмица.
Това го правя за дъщеря си, не за свекърва си!

Последна редакция: пт, 21 дек 2007, 16:46 от Asya_

# 96
  • Мнения: 887
Мили мами,в постовете на повечето от вас звучи като наказателна мярка това,че няма да си давате децата на бабите,и то най вече на свекитата.Защо си мислите,че това е егоизъм,а не алтруизъм от тяхна страна?Ние,бабите,също сме били млади и сме отглеждали вас и мъжете ви.И понякога сме имали страхотна нужда някой да ни отмени за час,за два,за ден...Говоря за себе си-тогава не бяхме чували за следродилна депресия-но за мен беше отчайващо,че днес е като вчера,утре ще бъде като днес и така до безкрай...Не знаех какъв сезон е,кой месец,коя дата.И изхождайки от собствения си опит и аз продължавам да предлагам и да давам помощта си,но познайте до три пъти за чии деца-на сина или на дъщерята Laughing.Еднакво обърната съм към двете семейства,но вие по-горе сте описали какви добичета сме ние,свекървите,та не очаквам и при нас големи отклонения от това правило.И ние живеем на 100км от двете си деца,но на дъщеря ми децата(заедно с нея)всеки месец по 10-15 дни са при нас,а семейството на сина ми за тази година има регистрирани 2 идвания за по 1,5 дни.И естествено тяхното дете не ни познава,плаче от нас,а съответно и ние не го познаваме и някак не ни е толкова близко.Чела съм тук теми-как свеки обича повече децата на дъщеря си,но вижте и вие как си следват нещата едно от друго.Обичта към всяко живо същество се изгражда с общуване,не е вродено чувство.Така,че вие лишавайки децата си от компанията на баби и дядовци не им помагате да се обикнат взаимно,да се социализира детето,да си изгражда по-широко светогледа и да знае,че света не е само от мама и тати.Искам да попитам и как ще дадете децата си на ясла или градина на съвсем чужди хора,като не ги доверявате на най -близките им след вас?Четейки разни книжки за въспитанието на децата,виждам,че се прелагат за децата от няколко месечна възраст игри от вида-"мама е тук,мама я няма",за да свиква детето,че мама може и да я няма сега,но ще дойде и това не е повод за отчаян рев до посиняване.Животът е такъв-срещи и раздели и децата само печелят ,ако го разберат по-рано и се адаптират към това.Така,че,когато ви предлагат помощ-приемайте от време на време-от полза за вас и децата ви е,не мислете,че наказвате някого,лишавайки го от вашата "собственост",защото и децата си вие сте родили,но те са отделни личности и не ви принадлежат.
Общо взето съм съгласна с това, което казваш обаче недей да преиначаваш нещата. Тук никой не лишава свекървите от правото им да бъдат с внуците си. Очевидно каквито и аргументи да имаме ние като майки - свекървите няма да ги уважат, а после питам къде е проблемът - в нас или в тях?

# 97
  • София
  • Мнения: 4 052
newsm78 newsm78 newsm78
Искам да попитам тези, които не си дават децата няколко въпроса и ми е много интересно да прочета отговорите:
1.  Вие отрасли ли сте с бабите и дядовците си ( контакт с тях, независимо колко дълъг)?
2. Основни причини да не ги давате ( "освен не го храни с каквото и както искам, не го гледа като мен") / Ако може по-градивен довод.
3. Какви са вашите очаквания от бъдещето си като баба?
На теб бих отговорила следното:
1. Всяко дете, което има баба и дядо е контактувало с тях, в т. ч. и аз., но това не означава, че когато детето ми е на 1г. и 8м. колкото е моето бих го оставила за 2-3 седмици, поради следните причини:
първо защото на мен ще ми липсва толкова време да съм без него и второ когато съм го оставяла у дома за няколко часа с бабите му  се е скъсвал да реве за мен. Следователно за мен не е готов да отиде някъде без нас за по-дълго време. Това обаче не означава, че бабите му нямат право да идват да го виждат когато пожелаят. Важното за мен е не как ще се чувства свекърва ми или майка ми, а как ще се чувства детето ми и те ще трябва да се съобразят с него!!! С това мисля, че ти отговорих и на втория въпрос. А на третия ти въпрос бих отговорила така: Има време, рано ми е да мисля за това.
Ето и моя отговор е такъв Peace

# 98
  • софия
  • Мнения: 636
newsm78 newsm78 newsm78
Искам да попитам тези, които не си дават децата няколко въпроса и ми е много интересно да прочета отговорите:
1.  Вие отрасли ли сте с бабите и дядовците си ( контакт с тях, независимо колко дълъг)?
2. Основни причини да не ги давате ( "освен не го храни с каквото и както искам, не го гледа като мен") / Ако може по-градивен довод.
3. Какви са вашите очаквания от бъдещето си като баба?

отговарям ти:
1. Не съм живяла в една къща с баба и дядо, но съм контактувала с тях. Всяка неделя идваха у нас на гости - аз ходех по-рядко. До 3г. ме е гледала майка ми, после на градина, така че те не са били ангажирани с моето отглеждане.
2. До 3г. детето има неукрепнала психика и необходимост да създаде силни афективни връзки с майка си и татко си. Затова те са хората,
които трябва да го отгледат. После може да гостува на бебе и дядо и само. Стига да иска.
3. Ами да не се бъркам в живота на дъщеря ми и като има нужда да помагам без да се натрапвам. Нямам излишната амбиция да осмислям живота си чрез внуците както казват много хора. Все пак човек живее най-вече заради себе си.

# 99
  • Мнения: 6 167
Тая жена откакто се е родил синът ни, все ме атакува с въпроса: Кога ще заведем и оставим малкия( на 1г. и половина) у тях, на доста км. от нас живеят. А на мен все ми се струва че е малък още, дори не ги познава добре, вижда ги рядко, и просто означава да го оставя в с непознати хора, в непознат дом, съответно ще му се прилага друго възпитание и навици. Моля ви кажете ми права ли съм или абсолютно не? А, да не споделям че тази жена въобще не ме харесва и уважава, и го показва съвсем явно, но това е дуга тема. Споделете ми , моля ви, вие как бихте постъпили? Praynig Wink

Ами ако започнете да се срещате и да го оставяш той ще се запознае с тези непознати хора. Няма друг начин.
Всичко от теб и мъжа ти зависи. Аз бих го оставила. Не мисля да привързвам децата си до полата си дори и на годинка. Не е добре за тях.  Не е малко детето, може би 1-2 дни да си с него, за да свикне и това е. Ако не искаш да го даваш, просто кажи, че не искаш да се разделяш с него и точка.

# 100
  • Мнения: 1 544
Аз не бих го оставила, нито на майка ми , нито на свекървата, малък е още. Една позната си остави детенцето на приблизително такава възраст при майка си, детето така се стресира, че беше спряло да говори. Ще има време да го оставям, но ще е когато сам започне да казва, дали иска да остане при тях или не. За угодия на някой не бих си рискувала личното спокойствие и това на детето ми.

# 101
  • Мнения: 94
Свекърва ми също иска да и го оставяме,не виждам нищо лошо в това,но ние го правим рядко,защото нали знаеш никой та било и бабите не могат да се грижат така за детето като майката NaughtyНо от друга страна всяка баба е щастлива,когато гледа внучето си newsm78

# 102
  • Мнения: 616
Извинете, че не прочетох цялата тема, и съжалявам ако се повторя с някого;
А къде е СЪПРУГЪТ ТИ в тази история? Не е редно ти сама да се оправяш със свекърва си! Той е нейн син, ти си негова жена! Някак си ми се вижда че той хич го няма в тези отношения, а би следвало да е буфер (извинете за израза, но не намерих по-точна дума)!
Това не мога да разбера, къде е мъжът в цялата работа???
Нямам още деца, свекърва ми живее далеч, но зълва ми достатъчно ми трови живота! Въпреки че не се разбирам с нея, имам подкрепата на мъжа ми, и знам, че никога няма да се "скатае" и да ни остави да се разправяме! Дори когато аз вземам някое решение, той преговаря, и накрая всички са доволни (е, повечето са доволни).
Помисли да включиш и него в намирането на компромиса, а такъв винаги има!
Успех!

# 103
  • Мнения: 553
Дадох баткото на ясла на 11месеца, пък лелите и сестрите бяха съвсем непознати, мястото също и първата седмица плачеше като го оставях, после започна да плаче само докато се разделяше с мен и като влезе при децата спираше.

Истината е че и майката ревнува детето от свекървата и обратното, но най-често и двете са готови да се грижат всеотдайно за детето на каквато и възраст да е. Всяка според разбиранията си, дори да са различни.

Моите родители са разведени, свекъра и свекървата са съвсем различни хора с доста .... неприемлив за мен светоглед, а двамата ми родители също са на светлинни години един от друг.
Оставила съм всички да си градят самостоятелно отношенията с детето и то доста бързо и отрано научи простичката истина че хората са различни и спазват и изискват  всеки в своята си къща детето да спазва различни правила.
Детенце се опита няколко пъти да мине с номера баба дава нещо си, които парирах с :
В къщата на баба 1 се спазват правилата на баба 1; Тук се спазват правилата на мама и тати, а когато станеш голям ти сам ще си измисляш правилата в твоята къща.

Това е истината. А детенце определено ще оцелее ако го поглезят или ако види и различно отношение.

Дотук само са ми хвалили детето /сега е на 7г./ как има усет и как усеща обстановката и как да се държи. Еми така ще е защото в тези отношения има по-богат  и от една страна нецензуриран а от друга страна съзнателен житейски опит от повечето деца на неговата възраст именно защото не съм давала акъл  на близки и роднини и не съм настоявала да ми гледат детето "по моя начин"


# 104
  • Мнения: 616
Maselena6, аз съм съгласна с твоето мнение, макар както казах все още да не съм имала близки контакти със свекърва ми, понеже е извън страната.
Благодарение на лошите отношения на майка ми с нейната свекърва, и НЕнамесата на баща ми в спора, аз имам изкривено отношение към свекървите... винаги ми е внушавано, че те са най-лошите същества на земята, бълват огън, нощем ходят на сън, растат им опашки и тнт  Mr. Green...
Сега трябва да кажа, че моята свекърва е много приятна жена, грижи се добре за мен, макар от растояние, и макар да не ме възприема напълно като характер (аз съм малко по-различно възпитана от нейните представи) виждам как се опитва да намери път към сърцето ми, колкото и мелодраматично да звучи. Та сега аз полагам неистови усилия да преодолея внушените ми от майка ми страхове, за да мога да имам наистина добри отношения с тази жена!
(хм, майка ми има вече двама зетя, а брат ми е само на 16, иска ми се да я видя в ролята на свекърва... аз ще съм първият й коректор, обещавам Wink вероятно и сестра ми ще се включи...)
Поздрави!

Общи условия

Активация на акаунт