ДЕКЕМВРИЙЧЕТО празнува третата година и чака Дядо Коледа да слезе през комина!

Общо взето явно и на мен ми трябва да се бутна в буркана, че да се сетя за него. Ей това излезе, не че се напъвах много де, ама друг ден ще го направя, промис. Намерих само едно бурканче и то не ми е много за показване. Миризмата на едни мокри кърпички, в оранжева опаковка. Използвахме ги дълго време, бяха в чудесна поносимост с дупата на Дилка. И точно с това асоциирам мирисът им, по което и да е време и място да го надуша - с акота.   А, сетих се и още нещо. Напоследък, когато влизам в майкини, се усеща ароматът на бабината къща. Който никога вече няма да имам в оригинал.

Силно се притесних за душевното ти здраве. Тия минорни настроения, лирични отклонения и поетични залитания си бъхтят на депресия . Аз смЕтам, че имаш нужда или от шамар зад врата, или от качествено изпростяване, комбинирано със зверско напиване, или от едно яко, здравословно, неемоционално и безпаметно Ибане (ша ма прощаваш). За изпълнението на което и да е от горните две, доброволствам  , за третото - търси подходящо жУвотно. Ама точно жУвотно, тип тираджия.

Милено, на теб и до супера да ти кажа, че съм отишла, ще ме изкараш депресирана и съм се отдала на шопинг терапия. Гъза не е свързан с веждите и под воловете рядко има телета  Между другото ходих на козметичка. Това как ще тълкувате?
Нямам абсолютно нищо против шамар зад врата от теб /защото после ще получа солидно обезщетение в съда/, яко напиване /пак с теб/, защото имаш да ме черпиш ... за третото - ще се погрижа сама 

Люси, не очаквах! Няма начин да не помниш на коя песен точно Графчето ти е поискал телефона  Щото аз сега като чуя Графа да пее, се сещам за теб 
Нещо като игра на асоциации е това.

Конкретизирам.
... Пловдив - тежест в гърдите, заради една несподелена задушаваща любов;
... Несебър - безпаметно напиване с текила и рев до небесата пак заради тази несподелена любов;
Куп други неща са се случвали с мен на тези две места, ама аз ги асоциирам с това.
...кроасан - вкус на болница и първия ми спонтанен аборт
...калинки - последния път, когато се чувствах влюбена.

Нев, заинтригува ме "спомена за надежда". Дай подробности.

Веднага тълкувам  :

Вариант 1 - страдаш от трихофобия (страх от косми) или трихотиломания – неудържимо желание за натрапчивото скубане на косми  , дълбоката причина за това разстройство е неосъществения ти вътрешен стремеж към цялостност, към индивидуация 

Вариант 2 - подозирам, че той е по-вероятния, защото има връзка с необяснимото ти влечение към определени миризми, форми, предмети, шведи, и прочие. Та обяснявам - Фройд пръв открива този аспект на сексуалността - връзката между оргазмите и обуславянето. Връзката е следната - например при изследване, мъжки плъхове, които са свикнали да се съвокупляват с в определена клетка, имат повишено съдържание на предизвикващи удоволствие вещества в мозъка си просто поради присъствието си в тази клетка, дори ако там няма женска. На това му се вика сексуално обуславяне. Същото като с вкуса на мохито или вида на петното от кафе при теб  Това обуславяне от своя страна обяснява фетишизма. Вид фетишизъм е привързаността към определени части на тялото, в това число косми, вместо привързаността да е към човека като личност. Тоест, имаш проблем с личността си и на всичко отгоре си фетишистка  Или плъхочка 


Нещо да не ти е ясно 

Тцъ, не става. Първата опция отпада, щото да ме осъдиш за шамар може
1. ако с шамара ти избия зъб, счупя прешлен, спукам тъпанче, в следствие на което оглушееш и други подобни, докато го докарам до средна телесна повреда.
2. Ако вследствие на шамара те просна на земята и вземеш, че си праснеш главата в някой бордюр и се гътнеш, тоест, го докарам до убийство по непредпазливост.

Не щъ да те повреждам, така че, опция 2 - дай да се напием, викам аз  Освен ако нямаш под ръка някое жувотно и не се спреш на опция 3  В такъв случай говори за двама 

И по тази асоциация мога много неща да кажа, ама няма 

Казвай, казвай, аз и без това половината от портрета на Смайли не го разбрах. Най-много избирателно да си подредя познатите думички и да направя едно свръхестествено, специално, характеризиращо изречение.
Смайли, не помня, честно. Такава амнезия ме тресе, една вълнуваща се. По същата причина не помня и песента, на която с Гошо се запознахме, избрахме си я по-късно, по взаимно съгласие. Обаче калинките ми напомнят и на мен нещо. Когато бях в болницата с току-що родената Дилка /абе май съм ви разказвала, ама се надявам да не сте го прочели /, та докато я хранех, на коляното ми незнайно от къде посред зима се пръкна една калинка - с това споменче си я асоциирам.

Люси, калинката носи щастие, благополучие и късмет.
Съдбата ти е пратила знак демек 

Аз днес се спекох от работа. На всичкото отгоре в градината на детето имаше авария - няа ток, ни вода, и ни върнаха сутринта, което наложи спешно пренастройване на плановете. Много неприятно когато няма кой да гледа детето по спешност.. 

ходене на козметик - обичайна грижа за себе си - значи все още се обичаш и изпитваш необходимост да се глезиш. Или просто навик, като миенето на зъбите вечер или като редовния сешоар вторник и четвъртък.
 

ох, Нелка, какво да обяснявам - амиии... ето, например сега, в момент, в който се чувствам ок, не ми се пречкат разни спомени, като цяло не съм преуморена или потисната независимо по каква причина, а дори оптимистично си мисля за това, как ми предстои да обзавеждам ново жилище и макар все още да не знам дали там ще има паркет или ламинат и кой ще го слага, някакво минаване покрай мебелен магазин /или по романтична уличка, все едно/ ме кара да си представям как вече го обитавам по много идиличен начин, но в един момент се усещам, че аз мисля в цветове, стил на мебели и изобщо атмосфера, които се отнасят до едно друго по-ранно конструиране на някакъв общ дом, за което съм си мечтала при други обстоятелства и с други хора, но всъщност никога не се е стигало до неговото осъществяване, независимо дали съм вярвала, че е възможно или не... става ли ясно? но сега, въпреки че знам, че това не е онова, сякаш през спомена за онази надежда и тази ме радва, поне на моменти, а може и да ме човърка... де да знам...

а за конкретиката - пепел в саксия цветя - единият ми дядо, с когото дълго живеехме заедно, беше заклет пушач, но му беше противопоказно, разбира се - аз хем още в предучилищна възраст пишех призиви да го възпирам, хем никога не го издавах, когато излизаше навън да пуши тайно от баба ми, макар че имаше и гадна алергия от слънцето...
сок от диня - как веднъж, сигурно съм била около 4 клас, реших да си правя следната напитка: сок от диня с инстантно какао - доста гадно стана, незабравим вкус...

явно тези по-конкретни неща са ми повече от по-ранни години, после, същинският ми личен живот явно е бил доста объркан, макар и порядъчно скучен на моменти може би, че да се вмества в буркан с еднословен етикет... но: главно места, не толкова миризми и вкусове...  

а иначе - днес УНГ-то каза, че и У, и Н, и Г-то на Савко са ОК, но... докога ли? Ванилке, ако не е градина - има кой да го гледа принципно, а и ние не работим на стандартен работен ден, можем да се редувме и т.н., но въпросът е, че искаме да ходи на градина...

Аз мисля, че е време да излезем и да се напием дружно...

Темата за размисъл е много жива. Чувствителна ми е на мен струната, всичко си спомням, всяко парче, всяка миризма, физиономии, думи, чувства и така от както се помня - всичко помня. Странно е понякога, защото ме отнасят надалеч дребни неща, връщам се навреме и някак изпълнена.
Имам една мелодия на стария телефон, която си я бях сложила когато бяхме гаджета с Калин.До ден днешен, ако по случайност някое от децата я пусне, дъха ми спира за миг, връщам се на дивана в хола преди 4 години, около полунощ, телефона звъни, аз уж заспала, но очакваща.. "Къде си?", "Пред вратат ти."
Миризмата на лепило хелметекс или както беше там. Стоеше във вграден гардероб у нас, минавах и си душех, хихи ;Миризмата на влак, първи курс, пътувах като побъркана всеки петък и неделя, повръщаше ми се вече.
Доктор Албан отразява лятото на моето първо моминство - излизане, срещи, дистотеки, синьо виктори първи цигари, ухажори, все приятни неща.
Миризмата на Втора Градска - това е. Няма друг толкова силен, тук стомахът ми слиза в петите.
Водка с касис, добра приятелка.

Хайде да излезем скоро, аз съм се разработила вече.

Милена, смях се с глас, благодаря ти

Здрасти банда
темата пак се е развихрила - харесва ми 
За никакви спомени не мога да се хвана, избледняват ми нещо, дали склероза, дали друго - не знам...

Или пък това че вчера малко ме притесниха, мин. седмица  ми направиха биохимичен скрининг и вчера се обадиха, че са излезли резултатите и са в рискова граница, и другия петък ме пускат на амиоцинтеза голямо шубе ме хвана нещо 
та искам да питам някой ходил ли е на амиоцинтеза? да сподели малко...

Иначе Емата е ок, ходи на училище - както тя казва, всичко е ок около нея

и аз имам едно място, в което когато вляза, раждам отново, и аз като Рая - 2-ра градска, хахах и влизайки в стаята за исзписване на едно друго бебе, почти видях Калин как седи с Рая вътре, пишем си документите на бебетата и си говорим и той казва - Моята Рая е герой

Здравейте!
Eli_cz не са ми правили амиоцинтеза и нищо немога да споделя за нея, но недей да се притесняваш, стискам ти палци всичко да бъде наред и да мине съвсем леко.
За бурканите със спомени и аз пазя все още няколко, но всичките май са ми от детството, по късно явно не съм консервирала.
Вики все още не се е оправила, явно е много упорит този грип, но вече поне не и е толкова висока температурата и не я боли главичката.

Ели, не са ми правили амиоцентеза, но имам близка, на която резултатите й бяха в рискова граница и много я бяха притеснили. Тя не се съгласи на амиоцентеза, защото беше вече в 6-ти месец и й бяха казали , че вече има риск от преждевременно раждане. Бебето беше съвсем нормално когато се роди.
Запази спокойствие, много често тези рискови резултати са грешка.

Ели причината да не си направя амниоцинтеза, биохимичен скрининг и нам си кво бяха топчно тези - ДОСТА чЕСТО грешните резултати. Думи на генетик от Майчин дом, който ми е близък и каза, че това не препоръчва на жени под 35 години