ДЕКЕМВРИЙЧЕТО празнува третата година и чака Дядо Коледа да слезе през комина!

Здрасти ви.
За имуностимуланти сте се разговорили. Ама и много болни дечицата гледам. Ние след почти двумесечни леки /и не дотам/ сополки и кашица, на 02-ри януари се събудихме с подут лимфен възел. Не че не съм я лекувала преди това /изпихме две шишета сиропи и не знам си колко капки в носа сложихме/, но тука вече вдигнах алармата и отидохме при най-тежката артилерия - любимата /оказа се/ докторка на Дилка, благодарение на която миналата година отървахме инфекциозно. Жената веднагически изписа АБ, само дето не ни наби. Пихме го 6 дни по веднъж /!!!!/ и от 12-ти сме на Бронховаксом, за 10 дни, другия месец - пак толкова, пак по същото време  и март месец - за последно. Нашето педи го води "ваксина", не знам защо, но употреби това понятие. Има ефект, вече сме на 7-то хапченце и Дилка /въпреки че беше още със сополки като го започнахме/ вече е  "чиста".
И двете имена на лекарства, които спрягате, са ми познати, но нещо ми се губи образа им. Не помня по какъв повод съм ги пила или давала.
Сега и нещо покрай нашите болести. Един следобед, когато бях оставила Дилка да спинка в бабини си, майка ми звъни на пожар: Детето го боли ухо! Отивам веднагически, онази малката реве с пълно гърло. Веднага я водя в Бърза помощ. Приема я, разбира се, педиатър. На около 70 години. Казваме какъв е проблема, а дребочка продължава вече втори час да плаче. И започва преглед на очите, звънене в Очно отделение, където, естествено, няма дежурен лекар, а нашият поставя следната диагноза: тежка форма на конюктивит! Казва, че трябва да изчакаме до следващата сутрин, когато да ни прегледа специалист. Погледнах го учудено, а той:  Е, няма да ви оставя без нищо, ще предпиша някакви капчици за очи още сега.А аз още по-учудено: Ами за ушенцето? Нея я боли ушенцето.....  Нашият обаче видял подутите й от рев очи и решил да ги лекува, разбираш ли..... Извикаха го по спешност, а аз си облякох детето и за отрицателно време изчезнахме. "Ами така е в спешното, госпожо...."

Цитросепта се прие добре, в сок Мултивитамин 1 капка не се усеща.

Люси, Бранховаксома, Респивакса и др. под. имуностимулатори са ваксини, но не инжекционни, а на хапчета. Когато имунната система е отслабена, се прилагат имуномодулатори за възстановяване на нейните функции. Давах на Дара респивакс преди да се запишем при Чамурлийска. Не виждах особен ефект. Хубави неща съм чела и чула за АД Ликуид. Милена да каже, тя май купи на Ванеса.

Темата:
Четох една статия  за консервирането на спомени. "Бурканчета" със спомени, които са винаги на разположение, на една ръка разстояние. Посягаш и взимаш "бурканчето" и с него в съзнанието ти навлизат ситуации, миризми, изживявания. Всеки буркан носи конкретната емоция от конкретния спомен. Например чуваш някое парче и веднага се сещаш: "ейй това го слушах на Златните" или нещо подобно.
На мен вкуса на мохито ми отключва спомена за една конкретна лятна нощ... вкусът на джим бийм ми напомня за един конкретен човек ... ей тази книга я четох на шезлонга в Слънчев бряг докато на съседния шезлонг един шведски татко ме изпепляваше с поглед... вкусът на сладолед нестле чийзкейк ще ми напомня винаги за плажа на Сан себастиан... вкусът на сладкото от смокини - за къщата, в която израстнах... мирисът на черен деним за първото ми гадже и съответно за първия ми секс... една друга книга, която само като я погледна на рафта и започва да ми се драйфа, защото я четох докато бях бременна.
С риск да ви хвърля в някакво емоционално състояние, което ще влезе в директен конфликт с работоспособността ви,бихте ли споделили кои са вашите консерви 

Мойте консерви се събират в цяло мазе.Странно обаче с течение на времето забравям всичко Забравям имена,случки,събития...Дори неща,които би трябвало да помня цял живот.Неща,които на моменти си казвам това няма да го забравя цял живот.Да,ама не.С течение на годините го забравям.Незнам дали е за добро или за зло имам някакъв вид амнезия

Първо - от Респивакса също не съм видяла ефект при Дилка.
Смайли, страхотна темичка си подготвила. Много ми е зимнината, ще си подредя малко мазата и идвам.

За АД Лидкуид - не мога да твърдя със сигурност, че е ефикасен. Променлив успех, бих казала. Общо взето съм доволна. Ако почне да се разболява в период, в които взима сиропа, му вдигам дозата. Имали сме случаи да пресечем хрема и общо неразположение за ден-два, в други случаи си минаваме на антибиотик. Явно за дребни настинки помага. Но като видя, че има индикации за разболяване, давам и по една голяма ампула вит.С, та не знам от витамина ли е, или от сиропа. Но като цяло съм доволна.

А за другото - ехххх, спомени. На моята възраст вече, с такъв актив от изживени емоции, ако асоциирам сензорните си възприятията с определен спомен, ще си стоя зареяла поглед безметежно по цял ден  Но не се сещам за нищо конкретно, което винаги да провокира една и съща асоциация. Може би с изключение на комбинация между миризмата на "Ятаган" (който сам по себе си ненавиждам) и кожено яке. Тя винаги предизвиква една и съща реакция у мен, в резултат на която се налага спешна подмяна на бельо  Добре, че в днешно време е рядкост да нацелиш точно такава комбинация. Нели, ако всяко нещо ти отключва спомен, та бил той и толкова знаменателен като шведския татко със студени очи и огнен поглед, бих ти препоръчала поглед в настоящето или опит за планиране на бъдещето. Действа отрезвяващо. 

Винаги съм те подозирала в липса на възвишеност. Значи как мирише Панко не помниш, ама освежителя на Мерджана си спомняш, нали. Меркантилна типка такава 

Такъв съм аз,такъв е моя стил-както се пееше в една песен Важното е да не мирише на пот Някога и мен ме е тресла романтика сигурно,но както вече споменах амнезията и годините са си казали думата

Привет на всички, и ние бяхме болни, миналия петък вдигнал 38 в яслата, обаче без температуропонижаваши си я свали сам още същата вечер и повече не е вдигал, но кашлица и хрема. Педито каза че пак е готов за бронхоспазъм, но честно аз не виждам и не усещам нещо подобно защото тича като луд и няма видими проблеми с дишане. Този път обаче реших да не се връзвам пак да го лекувам с глупости, обадих се на Чам и за 3 дни е ОК, в4ера ходихме да го преслушат- каза педи че всичко е чисто:) Много съм щастлива, щото предния път с традиционна медицина и погрешно изписан антибиотик в Токуда ни отне повече от месец и нещо...
За имунистимуланти- давах му два пъти (тоест два курса по 1 шише) АД Ликуид, мисля че като цяло имаше ефект, позакрепна след якото пиене на антибиотици лятото докато аз пътувах и не бях налице да се обявя против антибиотика. За сега мисля само бахова ябълка, витамин Ц, Ескимо 3 за деца и повече въздух чист когато е възможно...
За бурканите със спомени- да и аз имам много такива, напомнящи за хора, събития, мигове, страни....много са, не бих могла да ги синтезирам и опиша май, има ги, но май и аз съм ги позабравила, буркана се отваря като се появи конкретното нещо което го отключва, май покрай много работа и други глупости съм ги набутала тези буркани доста дълбоко в мазето, а е толкова приятно като се отворят.. поне повечето от тях...
Ще си водите ли децата на градина сега в навечерието на очакваната грипна епидемия- вчера срещнах лелката му от яслата която ми съобщи че са само 5 деца в момента и дори сред тях имало болни ама родителите казвали че нямало кой да ги гледа.. и затова ги приемали..
В понеделник се очаква завръщане на всички, и ако наистина има и болни, значи евентуално пак болен и Марк ако го пусна, сега нямам пътувания и макар че имам доста по какво да работя взех да се чудя дали да не го оставя..от друга страна, така не се гради имунитет...
Хайде, оздравяване на всички!

Точно вие да се опитвате да ме приземявате не очаквах. Имам си воденични камъни около мен колкото щеш.
Виж мартинито и бирата никакви спомени не ми отключват, консумирам ги често. Мохито ще пия чак след две години сигурно, когато спомена за онази нощ избледнее достатъчно. Иначе става опасно. Втората част на "шведската" книга не смея да отворя по същата причина. Може би ще я прочета чак на някой друг шезлонг... ама няма да е същото. Не са ми много бурканите, ама реших, че те могат да ме стоплят през ледниковия период.
Обаче ... има едно петно от кафе на масата на телевизора, което умишлено не изчиствам, защото ми напомнят за ... няма значение. Отивам да го изчегъртам, за да не ми остане нищо, от което да ми поникват крила или поне спомена за такива 

Нели, душа, къде ти е блог-а, мемоарите?
Ще те чета един ден, много недоизказано звучиш сега и ме караш да бленувам- тъкмо за писател си - тълпи от нетърпеливи почитатели ще припадат пред вратата ти да чакат следващата част.

И при мен спомени - да, нищо не слагам в буркани, нито крия в мазе  всяко нещо с времето си - връщането назад ми е играло лоши шеги в миналото.
искам да живея сега и да гледам напред

И аз свързвам миризми с определени неща, настроения, случки. В момента обаче съм толкова уморена, че единственото, което ми идва на акъла е мириса на определен дезодорант за кенефа...напомня ми на драйфането, както и течния Персил за цветно пране също ми навежда спомени от бременностите и гаденето 
Айде приятен уикенд!

Как сте се разписали... добре, че Нелка се появи 
Не мога да не се включа за бурканите, защото напоследък май живея сред зимнина.  Това ми остана, въпреки че се опитвам да не се отдавам на спомени въобще. Причиняват ми душевен дискомфорт.
Всеки има такива "буркани", въпросът е кога ги вади и дали е необходимо.
Но по-интересното за мен е в какви периоди от живота се вадят - когато човек е изправен пред някакъв вид криза, или когато всичко му е наред. Аз си признавам - в криза на личността съм, изправена пред класическа дилема - и бурканите за момента ми вършат чудесна работа.  Като не се сещате, че можем да ходим да пием и да се поотъркаме у Максимус ще си вадим зимнината тук... 

мда, хубава тема... и аз често стигам до някакъв спомен, без да мога съвсем конкретно да си изясня защо... може би защото по принцип се изказвам неопределено, с доста "по-скоро", "общо-взето", "до известна степен" и т.н. лошто е, че така говоря май и на лекции... хубаво поне, че не преподавам математика... а за бурканите - та по-скоро комбинация от разни неща - минаването по еди коя си улица, при определена степен на пролетно смрачаване и т.н... но като че ли всички тук се улавяме повече за "вкусната" зимнина, неприятните моменти наистина е по-добре, ако е възможно, да не ги консервираме /ако става дума за гадене по време на бременност, не е толкова страшно де.../ ... а какво правим - някой по-горе спомена за планиране на бъдещето - с едни такива спомени, дето са спомен за някоя надежда - че нещо си ще се подреди еди как си и ти еди кога си ще си пиеш кафето сутрин с конкретен човек в конкретен ваш общ хол например - понякога тези неща се връщат пак като надежда, макар да е ясно, че е /почти/ съвсем, ама съвсем невъзможно да се осъществят някога - какво правим с тях? мен принципно май и те ме зареждат положително, поне като някаква радост, че все пак съм познавала конкретния човек и дори въобразено съм можела и още мога да усетя красотата на подобна сутрин, дори и неслучила се... но пък може би това ме вкарва и в проблеми от нерешителност - ако е достатъчно да си въобразяваме хубави неща, то защо да се опитваме да ги постигаме... хайде, давайте още миризми и вкусове, ще опитам и аз да се конкретизирам 

Вадя си бурканите ..........- най - често тези, с минал срок на годност...........не рядко се опитвам да пробвам дали съдържимото им, все още става за ядене - рядко се случва да става......
обикновенни вафли................както ги видя, така реввам - разбира се, бяха любимото нещо на баща ми, винаги ще ги свързвам с него, и ми е трудно да ги преглъщам........
Бургас................само да ми замирише на него, пак баща ми - съответно не искам да ходя там........
Една песен на Роксет и един мъж, за когото бях прекалено малка...........
Тоалетната вода на исей Мияки - пак един мъж, когото не оцених...........баси човек как бяга от щастието си, и до сега, когато ми замирише на този парфюм се озовавам на последното място, където бях с него - яз. Батак
ох Нели ужасна си, ебаси на бачкане съм, а ти ме вкара в мисли