И ние в отбора!
- Публикувана: 25 дек. 2007, 09:52 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2008, 15:46 ч.
Изпокарахме се на връх Коледа
Аз пропътувах не 300,а около 50 км, но с малко бебе, за да бъда провокирана от собствената си майка да напусна семейната трапеза и да прекарам Бъдни вечер сама, нещастна, тъжна, гладна, немила-недрага. А на сутринта като се прибрах вкъщи и пуснах комп., ме чакаше коледния ми подарък в icq - "obi4am te i iskam da si 6tastliva, za tazi cel izgasqm lampi4kata na na6ata vryzka"
Аз пропътувах не 300,а около 50 км, но с малко бебе, за да бъда провокирана от собствената си майка да напусна семейната трапеза и да прекарам Бъдни вечер сама, нещастна, тъжна, гладна, немила-недрага. А на сутринта като се прибрах вкъщи и пуснах комп., ме чакаше коледния ми подарък в icq - "obi4am te i iskam da si 6tastliva, za tazi cel izgasqm lampi4kata na na6ata vryzka"
гадна работа, точно по празниците. дано Новата година да е едно ново и хубаво начало 
ние също се изпокарахме. заради това, че мъжът ми е мрънкалник и ще ти скапе настроението без проблем още от сутринта за глупости и заради свекитата, разбира се.
е сдобрихме се. само че после вечерта докато приспивах детето в детската, той заспа на дивана и после ми каза да съм го оставела като се събуди , идва в детската и ми вика - ама ти баш на празника ли намери да стоиш на компютъра и да ме оставиш сам? аз му казвам - ами ти ме изгони. той - така ли??? аз нищо не помня, извинявай. е, извинявай, ама на мен вече ми се беше сговнило настроението тотално. и си легнах. а ни беше първата Коледа, която празнуваме сами в къщи и исках да е хубаво. но не се получи. 
И ние в отбора на непразнувалите весела Коледа! 
Дечко се разболя.
С мъжо се скарахме ядко на 24,и не си говорим - само служебно.
Неможе да разбере тоя човек,че вече си има семейство,което да закриля и защитава....
Няма да навлизам в подробности,защото започнахме от нещо дребно до кирливите ризи на всички...
Тъпо ми е,че винаги е на страната на майка си!
Тъпо ми е,че като отидем в майкини мънка да си ходим след 1 час,а като сме при майка му може да стои цял ден.
Кога ще разбере,че аз и детето трябва да сме на първо място?!
Дечко се разболя.
С мъжо се скарахме ядко на 24,и не си говорим - само служебно.
Неможе да разбере тоя човек,че вече си има семейство,което да закриля и защитава....
Няма да навлизам в подробности,защото започнахме от нещо дребно до кирливите ризи на всички...
Тъпо ми е,че винаги е на страната на майка си!
Тъпо ми е,че като отидем в майкини мънка да си ходим след 1 час,а като сме при майка му може да стои цял ден.
Кога ще разбере,че аз и детето трябва да сме на първо място?!
ей тва е
нощес съм 2 се изпокарахме с мъжа ми като първите цигани навръх святия празник
както обикновено се почна от почти нищо
добре поне че детето спеше, та не му развалихме празника
днес седим и си мълчим, толкова ми е криво, че ми иде да си събера дисагите и да се телепортирам някъде...
чувствам се ужасно
благодаря за вниманието, просто имах нужда да споделя
нощес съм 2 се изпокарахме с мъжа ми като първите цигани навръх святия празник
както обикновено се почна от почти нищо
добре поне че детето спеше, та не му развалихме празника
днес седим и си мълчим, толкова ми е криво, че ми иде да си събера дисагите и да се телепортирам някъде...
чувствам се ужасно
благодаря за вниманието, просто имах нужда да споделя
Ха добре дошла в отбора!
Снощи такъв луд скандал спретнахме, че бедна ви е фантазията! Уж гледаше детето, а като се обърнах, малката тъкмо потапяше цифровия фотоапарат в кофата с разредена белина
И мен изкара виновна, представете си! Аз трябвало да гледам какво прави детето!Направо ми идваше да си събера багажа, да взема под мишница детето и да го оставя да виси като кукувица в къщи!
Момичета обичайтесе на този свят ден. На бъдни вечер бяхме три поколения, събрани на една трапеза. Имаше смях танци. Какво му остава на човек. И ние не сме безгрешни, но в името на доброто, не обръщаш внимание. Весели празници на всички.
права си, ама нали се сещаш, че никой не се е събудил на Коледа с мисълта да си прекара деня в кавги...
явно се случва и в най-добрите семейства
Искам да допълня, че не съм драма куин и при мен нещата са в пряка връзка с непоносимата зависимост на някои "близки" към алкохола, домашна шльокавица, която ми трови живота вече сума години. И всички онези обещания, че нещата ще се оправят, че няма повече... знаете.
Изпратих мъжа ми при неговите близки и снощи бях сама, беше обикновена нощ, но наистина за последен път. Научих си урока.
Изпратих мъжа ми при неговите близки и снощи бях сама, беше обикновена нощ, но наистина за последен път. Научих си урока.
На мен не ми е само до парите за които писах!
И ние се скарахме за подобно нещо. Проблемът не е в стойността на парите. Но с тях можеш да изразиш отношение. И моите деца не получиха нищо от свекъра и свекървата (които към момента имат повече пари от нас), а майка ми с учителската си заплата ги зарина с подаръци- за това става въпрос! Но не за това се карахме... Аз се заядох, че той си направи коледен подарък само на себе си- лсд монитор, от най-големите и безжични слушалки (за неговия си компютър!). А аз направих подаръци на всички
Та не знам за каква любов говорите
а, то подарък и аз нямам. но и аз не му направих. тази година за РД не получих подарък. 2 месеца по- късно ми купи една жилетка като ходи в чужбина и ми каза, че това ми било за РД та аз нарочно не му взех нищо. и за рожденния му ден, който е на скоро не смятам нищо да му взема. не е въпроса в материалното. а в отношението, което се изразява. на 1ви март една мартеничка не се сети да ми купи за 50стотинки. , на осми март - цвете. явно не заслужавам. или не си струва да се хаби заради мене човека. поне аз така възприемам нещата. въпреки, че проблема не е в подаръците , се чувствам гадно.
но и аз не му направих. тази година за РД не получих подарък. 2 месеца по- късно ми купи една жилетка като ходи в чужбина и ми каза, че това ми било за РД та аз нарочно не му взех нищо. и за рожденния му ден, който е на скоро не смятам нищо да му взема. не е въпроса в материалното. а в отношението, което се изразява. на 1ви март една мартеничка не се сети да ми купи за 50стотинки. , на осми март - цвете. явно не заслужавам. или не си струва да се хаби заради мене човека. поне аз така възприемам нещата. въпреки, че проблема не е в подаръците , се чувствам гадно. 
Искам да допълня, че не съм драма куин и при мен нещата са в пряка връзка с непоносимата зависимост на някои "близки" към алкохола, домашна шльокавица, която ми трови живота вече сума години. И всички онези обещания, че нещата ще се оправят, че няма повече... знаете.
Вчера подобна ситуация ми скапа настроението.Идеше ми да тръгна без цел и посока на някъде и да се не връщам...Ама децата не го заслужават и гледах да не ги занимавам. Сега мълчим и е мноого гузен ,не е лош човек ,ама изгуби контрол. Знае ,че не обичам да прекалява с алкохола и това не ми е първия развален празник. Весела Коледа! 
-mas:
Херелина, недей така. Научи го с хубаво! Моят мъж също не прави подаръци (сеща се, но не обича и си го заявява без притеснения), но аз правя. Винаги, дори и без повод. На него му хареса. Не съм му натяквала, нито пък съм му вадила душата. За няколко години толкова свикна, че тази година (поради финансови прични) подаръкът ми ще се забави, а той само дето не ревна. Той, който подаръци не подарява. Не се карайте за такива неща, не си вгорчавайте живота. Сигурна съм, че той те цени и вероятно за него липсата на цвете, мартеница или подарък не е фатална, така както е за теб (и мен)!
Ако това те успокоява- не си сама. Явно нашите мъже са темерути, които не обичат да изненадват и да доставят радост. А аз винаги съм му правила подаръци... не си представям на рожденният му ден да се направя на ударена. И ще продължа да подарявам
о не, ние не се скарахме за подаръците.
а той подаръци, обича, радва им се като малко дете. и би трябвало да се сети, че и другите обичат да получават подаръци и аз си мислих, че не мога да не подарявам, ама ето че мога. не било никак трудно и аз ставам темерут, пък ще видим до къде ще я докараме така
а той подаръци, обича, радва им се като малко дете. и би трябвало да се сети, че и другите обичат да получават подаръци
и аз си мислих, че не мога да не подарявам, ама ето че мога. не било никак трудно и аз ставам темерут, пък ще видим до къде ще я докараме така
Дано не нарушавам правилата. Пиша тук, понеже не открих подобен форум за мъже и защото ми е нужен съвет. така поне си мисля, може и някакъв терапевт да ни трябва
Ние се скарахме сериозно преди седмица, а на 25 сутринта, жена ми каза че не ме обича. Женени сме 18 години, имаме две добри деца, имаме много щастливи мигове. Като си спомня ми се къса сърцето, а тя казва, че е трябвало през цялото време за се съобразява с мен, че не е имала време за себе си, че магията я няма отдавна. Ох! Ако трябва да напиша всичко , едва ли някой ще го прочете, а и на мен не ми става по леко.
Иска да остана да живея покрай тях единствено заради децата, десетина години докато се задомят и после всеки по пътя си. Какъв път? Всичко което съм правил досега, това за което съм живял е семейството. Те са близките ми хора.
Поводът беше, че аз 2 дни се бях изнесъл в старото ни жилище. Може би това отприщи някакви стари неразбирателства. Казва че сега се е почуствала свободна, без никой да и прави забележки. Поводът за моето изнасяне пък беше желанието и да се сдобие с мотор, да ходи с него на работа, да се кефи максимално да усеща, че живее . . .Аз пък се страхувам да не я загубя в някоя катастрофа, стават непрекъснато. Майка ми загина управлявайки мотор преди повече от 25 години. Това вероятно ми оказва влияние и не мога да се примиря да се случи отново. Със сестра ми имахме щастливо детство, доколкото е възможно, но съвсем друго щеше да е с двама родители.
Тя изкара шофьорски курс за мотор и преди 2 седмици си взе книжката. Мерака е голям. Естествено опитах каквото можах с убеждение, факти . . . последната стъпка беше ултиматум от моя страна "мотора или аз" . Не се гордея с това, беше проява на безсилие и отчаяние . . вечерта ми каза, че я отвращавам (не съм чул добре казала отблъсквам) и аз на сутринта кротко се изнесох. Може би насилих събитията в такъв деликатен момент, но лошото е сторено и сега не знам . .
А може би и за вас скъпи майки ще има някаква полза. Моля Ви не рискувайте живота си заради собственото си его, произшествията не се случват само на другите, когато нещастието се случи вече е късно, не оставяйте децата си и хората които Ви обичат - сираци.
Много щастие и весели празници! Щастието само няма да Ви намери, ако не го търсите постоянно, ако не правите жертви и разумни компромиси.
Ние се скарахме сериозно преди седмица, а на 25 сутринта, жена ми каза че не ме обича. Женени сме 18 години, имаме две добри деца, имаме много щастливи мигове. Като си спомня ми се къса сърцето, а тя казва, че е трябвало през цялото време за се съобразява с мен, че не е имала време за себе си, че магията я няма отдавна. Ох! Ако трябва да напиша всичко , едва ли някой ще го прочете, а и на мен не ми става по леко.
Иска да остана да живея покрай тях единствено заради децата, десетина години докато се задомят и после всеки по пътя си. Какъв път? Всичко което съм правил досега, това за което съм живял е семейството. Те са близките ми хора.
Поводът беше, че аз 2 дни се бях изнесъл в старото ни жилище. Може би това отприщи някакви стари неразбирателства. Казва че сега се е почуствала свободна, без никой да и прави забележки. Поводът за моето изнасяне пък беше желанието и да се сдобие с мотор, да ходи с него на работа, да се кефи максимално да усеща, че живее . . .Аз пък се страхувам да не я загубя в някоя катастрофа, стават непрекъснато. Майка ми загина управлявайки мотор преди повече от 25 години. Това вероятно ми оказва влияние и не мога да се примиря да се случи отново. Със сестра ми имахме щастливо детство, доколкото е възможно, но съвсем друго щеше да е с двама родители.
Тя изкара шофьорски курс за мотор и преди 2 седмици си взе книжката. Мерака е голям. Естествено опитах каквото можах с убеждение, факти . . . последната стъпка беше ултиматум от моя страна "мотора или аз" . Не се гордея с това, беше проява на безсилие и отчаяние . . вечерта ми каза, че я отвращавам (не съм чул добре казала отблъсквам) и аз на сутринта кротко се изнесох. Може би насилих събитията в такъв деликатен момент, но лошото е сторено и сега не знам . .
А може би и за вас скъпи майки ще има някаква полза. Моля Ви не рискувайте живота си заради собственото си его, произшествията не се случват само на другите, когато нещастието се случи вече е късно, не оставяйте децата си и хората които Ви обичат - сираци.
Много щастие и весели празници! Щастието само няма да Ви намери, ако не го търсите постоянно, ако не правите жертви и разумни компромиси.