Народопсихология или синдром?

Съгласна съм, че има нюанси на недоволството - от мрънкане до хипохондрия. Понеже се споменаха бащи, може и през психически тормоз да мине.
Не съм разбрала, явно, за какво точно мрънкане е темата.
Гледам от по-лековатата страна на нещата, иначе влизам в отбора на силно мрънкащите.Дори на мен ми е неприятно..

Продължавам да твърдя, че е градивно човек да се поддържа недоволен ( в здравословни граници)

pina, това за робството може да звучи клиширано, ама по тази логика всяко заключение или обобщение е клише.
Аз поне съм на принципа, че нещата си имат причина и следствие. Няма как да сме толкова мрънкащи и да не търсим някъде причината.
Ами извини ме, но дори толково поколения да са се народили след т.н. робство, няма как да не носим някакви последствия все още.
Това е като да твърдиш, че Коледа не съществува, щото е от преди хиляди години, че не съществува Баба Марта, щото е езически и щото е от преди хиляди години, че не съществуват ред такива схващания и обичаи...
Колкото и да искаме - няма как да търсим причината само тук и сега. Всеки народ си има някакви характерни черти. Колкото по-дълго е бил капсулован, толкова повече са характерни. Ми то нашето 45 години комунизъм и тотална затвореност как мислиш, че се е отразила на психиката ни?
Та, всичко си има причина

Е, то всички нации са били зависими от някого, преживели са войни и други сътресения, различни режими са минали през тях - комунизъм, социализъм, фашизъм, диктатура, налагали са се различни религии, възниквали са и са се разпадали империи, изпадали са в нищета и са съграждали от пустинята оазис, па само ние мрънкаме..

стига с туй робско мислене бе, аз не съм роб!

Е, ти си доказателство за робското мислене
Кой пък ти е казал, че си роб?
 

ми робите би трябвало да имат робско мислене, а нали цялата ни нация имала робско мислене, та какъв извод да направя...

изводът е , че нЕма извод

Това и мен ме въпросва. Не по ”нашите” критерии, по изобщо. Какво значи тази дума? Мъж, деца, жилище, какво по зарките?

За робското мислене - тъй яростно съм се борила да се нарека свободен човек, че неминуемо съм се замисляла - тази ярост не е ли всъщност отговор на чувството, че съм роб? Рибите нямат дума за вода.

Когато можеш да си купиш от магазина това което обича детето ти, мъжа ти и ти самата.  Когато те са факт, а ти имаш социален и професионален живот в количество, което те зарежда със самочувствие и достатъчно приходи за вече изброеното. Когато не заспиваш с тревожни мисли и има кой да те поздрави за празниците.
Така го разбирам аз. Мрънкам за разкош понякога.

Не е довод.  

Жегвате ме всеки път като набедите мисленето на българина за робско. Моля изключвайте ме писмено и изрично.   Щото като кажат българин и се припознавам.

Стига бе Ивонска, мъжът ми обича яхти. А иди му купи за Коледа. И книжка за капитан си е изкарал. 

Аз пък се чувствам успяла. С доста неща съм се захващала и справяла. Изработих си мисленето, че нещо е сложно, преди да си се захванал с него.

Ох, за яхтата ще видя зор, да ти призная... Щастието е състояние на духа. И аз искам много неща, но гледам да ги приближавам и да съм доволна по трасето.

Вчера се зачетох в темата, а днес пак се връщам на нея.
Аз лично съм от тези, които адски много ги дразни мрънкането на българина. И смятам, че това си е някаква наша гадна черта. Винаги някой ни е виновен винаги ние сме онеправданите, винаги ние сме най - добрите, пък не получаваме това , което сме заслужили - не знам, може и да бъркам всичко това с ниско самочувствие, което е разбираемо за нашата държава.
Преди няколко седмици се върнах от Виетнам и Камбоджа. Доста неща се промениха в мен след това пътуване - мога много да пиша, но като цяло искам да кажа, че сме щастливи от това, което имаме в България и от начина по който живеем - сега сигурно ще се намери някой да каже: "лесно и е на тая , щом е пътувала толкова, значи има пари" - и това ще си бъде поредното мрънкане от някой незадоволен човек, който не може да види по - надалеч от носа си. та исках да кажа , ако се сравним с другите държави и на фона на целия свят, много повече са държавите, които живеят в по - голяма бедност от нас, много повече са хората,  които нямат и покрив над главата си и който цивеят в пълна мизерия. Знам, че когато ти е трудно  ти е все тая как живеят в Камбоджа например, но факта е че хората там се усмихват много повече отколкото българите. Факт е, че ми разправят как са ги избивали и как са се криели по джунглите и когато ги питаш не са ли озлобени, той пак ти отговаря с усмивка. 
американците са изляли цялата Мендеелева таблица на главите на виетнамците и те въпреки това  .... мама му стара как става тоя номер не знам , ама живеят в мизерия и се усмихват ....може и въпрос на религия да е, не знам, но факт е и всичко си го признаваме - българите са овълчени и озверели един срещу друг..

Ако някой го интересува анкетата Колко щастливи са българите,може да я прочете ето тук:
http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb/eb67_bg_nat.pdf

Oписано е на първите страници,как е направена анкетата, самата тя е на стр.27,иначе има и други интересни анкети zа губене на време.
И стига сте мрънкали,да не иzлеzе някой синдром накрая

 

За да вървят темите в този форум или в който и да е друг, темата обикновено трябва да има доза негативизъм. Иначе не става. Провери колко страници са темите с оплаквания от свекървата  и колко такива от сорта " да кажем нещо добро за свекито". В този смисъл българинът съвсем си е умен и оправен, той бързо разбира кое ще предизвика интерес и ще увеличи аудиторията и се възползва. Това поне показва буден ум.
В повечето случаи това мрънкане е просто упражнение, то не пречи на никой. Може и оплакването да е наш, български, или балкански синдром, но именно благодарение на него, тук живеят толкова "шарени" хора, затова филмите на Костурица и музиката на Брегович шашка света. Тези тъжни, откачени, мрънкащи и щастливи както те си могат хора, колко ги обичам.............

Ох, Нане, докога ще се сравняваме все с най-бедните и онеправданите? Докога ще плацикаме доволно в локвата, защото, видите ли, има и по-дълбоки блата от нашето?
Да, виетнамците сигурно са щастливи, както са щастливи всички племена в джунглите - те просто никога не са живяли по друг начин! Защо да не са доволни от живота си?
Но когато човек падне под стандарта, с който е свикнал, когато не може да осигури на децата си елементарното, което е получил от своите родители, тогава как да искаме да е доволен и щастлив? Ами няма да стане, естествено!
Доволни и щастливи са хората, които се изкачват нагоре. Когато го правят на гърба на другите, принудително слизащи, естествено, че ще се получи мрънкане. И вместо да се възмущавате, вземете се зарадвайте най-после. Защото в другите страни не мрънкат, ами правят революции.

Още ли бистрите мрънкането?
Няма да решим въпроса, ясно е.