Отговаря ми и се държи безобразно

При нас пък е обратното - вкъщи кротка, сговорчива и послушна, а в градината беля и половина. Все ми се жалят от нея - не прибирала играчки, подкокоросвала другите да правят бели с нея, лудувала, палувала... Сякаш за друго дете говорят
Ама аз съм много строга с нея и реагирам много /доори май прекалено/ остро на грубо и просташко поведение от нейна страна. Та може и затова да е!
Госпожата ме посъветва да не съм много строга с нея защото, цитирам "още е дете и сега й е времето да върши щуротии"!
Явно е нормален етап от развитието им.
Най-добре си поговори с госпожата. Ако е педагог на място няма да се обиди , ще ти даде адекватни съвети как да се държиш и как да приемаш това й странно за теб поведение. Сигурно си има разумно обяснение!

Има такива моменти.И КРИС е понякога така чак се плаша ако влезне в пубертета как ще е .И предполагам че и те са изнервени

Много е труден този момент .... 
Мога да ти предложа в момент на добро държание на момата да напишете заедно с нея и баща й "Правила за поведението на Калина". Не се притеснявай от това, че Калина не може да чете - децата имат визуална памет и запомнят какво си написала като картинка. Ако можеш да рисуваш добре можеш и да й рисуваш правилата, като зачеркваш това, което не трябва да прави. Така е още по-хубаво.
Ето ти пример за някакви правила:
- трябва да си прибира играчките преди лягане;
- да мие зъбите преди лягане;
- задължително се мият ръце при прибиране от някъде, след тоалетна, преди хранене;
- на масата се храни чисто и не се носят предмети, не се става и не се разхожда за кратки почивки;
- дрехи се събличат моментално след прибиране и задължително се сгъват и подреждат също така моментално, не "след малко";
- задължително се спи всеки следобед;
- в колата винаги се слагат колани и се сяда на столче;
- думата "няма" не съществува в речника на Калина;
- въргаляне, тръшкане, ритане, плюене, хапане не са вариант за изказване на недоволство по какъвто и да е повод;
- никога, при никакви обстоятелства, няма право да се опитва дори да посяга на възрастните;
- никога, при никакви обстоятелства, няма право да се опитва дори да нарича когото и да било с обидни думи и да го нарича с друго име, освен със собственото му;
- не се прекъсват възрастните, когато говорят. Изчакват се да приключат и тогава вече може да се изкаже детето;
- когато възрастен каже "не може", значи наистина не може;
- когато възрастен каже "трябва", значи наистина трябва и не подлежи на обсъждане;
- и т.н.

Забранителните правила, което ще изпишете, задължително трябва да започват с "Не".

Задължително измислете и наказание за неспазване на правилата.
Има само едно много задължително правило, което вие с баща й, както и хората, които се занимават с Калина около вас (баби, дядовци, лели, чичовци и т.н.) трябва да спазват - да не нарушават правилата, записани от вас по никакъв начин и по никакъв предлог.

Готова съм да ти помогна и с още, ако има нужда, но засега това стига. Важното е вие, възрастните, да си държите на думата и да не й позволявате волности, от сорта да ви плюе и да ви нарича с разни имена.

Успех!   

Много сори, Инка, но твоите правила нещо на мен не ми харесват, а какво остава за едно дете. От коя американска книжка за възпитание на деца си ги преписала? А като го преписа не помисли ли малко, че ти самата едва ли би могла да изкараш детството си по този начин?
Ако на едно дете му отнемеш правото да казва "няма" и го задължиш да не обсъжда по никакъв начин казаното, всъщност заповяданото, от родителите си, му отнемаш това, което прави детето дете, а не робот. Достатъчно "не"-та има в живота около децата, за да се изписват страници с подобни правила. И тук виждам предимно задължения или пасивно съглашателство, изисквано от детето. А къде са му правата? Ако не може да изрази несъгласие докато е малко, как ще се грижи за себе си като порасне?

Възмутена съм от такъв подход. Мога още аргументи и въпроси да посоча за абсурдността на такова дресиране, но спирам до тук. Който иска да направи от детето си послушен изпълнител, да приложи правилата в действие. Може така да си реши своите проблеми, но ще създаде огромни такива на детето си в бъдеще. Приложи ги първо върху себе си, точка по точка, поживей поне месец така, пък после ги предлагай на някого.

Правила е хубаво да има, но да са малко и да не сковават децата. Достатъчно им е в градината да прекарват цял ден под режим. Не е домът мястото, където да са "под пагон".

инка62, повечето правила ги прилагам без да съм ги писала някъде. Но тези:
- думата "няма" не съществува в речника на Калина;
- въргаляне, тръшкане, ритане, плюене, хапане не са вариант за изказване на недоволство по какъвто и да е повод;
- никога, при никакви обстоятелства, няма право да се опитва дори да посяга на възрастните;
- никога, при никакви обстоятелства, няма право да се опитва дори да нарича когото и да било с обидни думи и да го нарича с друго име, освен със собственото му;
- не се прекъсват възрастните, когато говорят. Изчакват се да приключат и тогава вече може да се изкаже детето;
- когато възрастен каже "не може", значи наистина не може;
- когато възрастен каже "трябва", значи наистина трябва и не подлежи на обсъждане;
- и т.н.
Много трудно се прилагат понякога. Това е проблема.

..аз много опит със забрани нямам,но съм съгласна с RadostinaHZ ; правилата са хубаво нещо,имаме бол и у дома,но да наказвам за неизмити ръце или прекъсване дете което сега тамън се учи на навици ми се струва ненужно..но свят шарен!

Ще си позволя да направя едно допълнение.
Моите деца никога не са удряли нито мен, нито когото и да било от възрастните, изобщо не са се и опитвали. И обидни думи не са използвали, въпреки, че известно време са ходили на градина. Казват и са казва ли "не". Повече бих се притеснила ако са съгласни с всичко, което им се казва. Не са се тръшкали, не са хапали, не са плюли и всякакви неща, които са изброени в публикувания тук списък.

Правилата им са малко, съобразени по-скоро с безопасността вкъщи.

инка62  
На 'това' възпитание ли му викаш? Прилича на някакви правила преписани от книга от времето на родителите ми, когато 'възрастните' са имали всички права, а децата никакви. Чиста проба дресура...

Н а т и, не знам какво да кажа за обидите... Дариа е казвала 'глупак и идиот' един-два пъти, но аз бях толкова възмутена, че не повтори и се извини...

Иначе: Прости правила. Пространствени обяснения и редки наказания. Моето единствено е нечетене на приказка за "лека нощ". Налага ми се да го прилагам веднъж на 3-4 месеца.
За мен най-важното е да има предупреждение какво ще се случи ако пак направи нещо /Не просто 'слуша-не слуша'/, кратко предупреждение да се коригира броя /бавно м/у до 10 и до 3/ и ако до съответната цифра не се е коригирала... наказвам. Никакви извинения, молби, обещания и прочие не важат. Казвам: Да, много те обичам, да, знам, че съжаляваш и повече няма да правиш така, но аз те предупредих.

..моите пък посягат,тръшкат се,викат,карат се доста шумно един с друг..не са обижали,но се случва често да се правят на глухи доста продължително..децата не се държат "лошо" от лошо,а защото се пробват,учат се как се общува,тестват модели..та с това наум ползвам грозните сцени с обучителна цел, както писах наказвам само за агресия (с тайм-аут,после извинение и пр.)
*
често децата не знаят какво значи думата която за нас е обидна,мисля че бих прекарала време да обясня какво наистина е глупак и пр..

между децата винаги има някакви случки на обиждане и сдърпване, но докато са малки. Моите като бяха в бебешката възраст редовно се замерваха с играчки и едва ги удържах. После се научиха да говорят и започнаха да използват думите и спряха да се дърпат. Няма братя и сестри, които от време навреме да не си казват по някоя обидна дума.

За тръшкането е по-сложно, нужно е търпение и обясняване. По-скоро да се поощрява доброто държание на публични места и вкъщи. Всеки път, когато с моите трябваше да пазарувам и се държаха добре, правех нещо хубаво за тях и им казвах, че е за награда, че са се държали като големи деца.

За поощряването на доброто държание съм за. 

Правилата не са за харесване, затова са правила.
Някои закони също не ни харесват, но са закони.


Правилата в този им вид са заимствани от белгийската и френската психологии за деца.
Нищо не съм преписвала, а съм го съставяла и прилагала, защото имах същия проблем преди година и половина.
Съвсем скоро.
И има ефект.
Не е задължително прилагането на правилата, които съм написала от никого.
Н а т и   моли за помощ и й давам съвет, а дали ще го прилага - това е нейна работа.

Забравила съм да напиша за непрекъснатото поощрение при спазване на съответните правила.

Все тая от коя система са. Важното е, че са направени не за деца, а за войници. Като са от французи и белгийци да не са Манна небесна?
Като става въпроз за закони, те са направени да запазват статуквото, за общественото благо и затова орязват част от правата на индивида. Чие благо защитават изброените от теб правила? Така може единствено да е за благото на родителите, а не за децата.
И детето ти по-щастливо ли се чувства след подобно възпитание? Задавала ли си си нягока въпроса какво ще мисли за детството си като порасне?

А психолози колкото щеш и школи също толкова. Зависи за какво си отишъл да се консултираш и за разрешаването на чий проблем плащаш.

инка62, някои от правилата аз самата използвам, но нито едно, съдържащо думата 'възрастен'.

Смятам, че детето не ми дължи сляпо подчинение и има право да възразява дори да му кажа "трябва", 'не може'... Както и че когато някой говори - не се прекъсва - независимо дали е дете, възрастен или каквото ще да е.... Взаимно уважение - е това, което се опитвам да следвам възпитавайки детето си.

Що се отнася до това 'действат' или не правилата - Боят също действа. Ако при всяко провинение - хвърляш на детето по един пердах - ухааааа... Няма да има нужда и да повтаряш даже забележките си.

Бях чела в една книга нещо, което много ми хареса: "Страхувайте се, когато възпитателните ви методи дават резултати прекалено бързо."

Твоята госпожица е първа група, нали?
Можеш да приложиш метода на порасналото дете /аз го наричам така/ - например като сурвакате да й пожелаеш да се държи като ПОРАСНАЛА и впоследствие да й го напомняш. Така ще й създадеш известна доза самочувствие, придружено с изрази като например "прекрасните госпожици така не правят ..." или "аз мислех да те водя да ти купя детски лак, пък ти се държиш като бебе ..." и т.н.
И показваш с държането си, че се спазват твоите правила.