Отговаря ми и се държи безобразно

Много ми е интерсно какво ще кажат възпитателките там ....сподели все пак с тях , че детето се държи лошо вкъщи, дали имат идея на какво може да се дължи

Нали се сещаш, че ще ни прехвърлят топката по някакъв начин...
Веднъж ни наплю. Попитах я кой плюе така и тя каза, че е едикой си от нейната група. Поговорих с нея и оттогава не си е позволявала да го прави повече. За мен е ясно, че копира нечие поведение, защото ние в къщи не се държим така помежду си, а и периодът съвпада с тръгването й на градина. Може и да ни наказва с това си поведение, задето я пращаме на градина...Знам ли каква е причината  Объркана съм по отношение на своята реакция - как да се държа?

Не искам да те плаша, но при нас това поведение продължава вече 2 години. Ту се оправя, ту пак започва. Аз дори знам кого точно копира и когато започне я назовавам с неговото име. Не ми харесва тази мания да се подражава на лошите, но май на тях им е по интересно така. Най-добре й действа, когато й кажа, че момичетата не говорят така, а се държат мило и възпитано. Има някакъв временен ефект, а аз постоянно правя забележки. Единствено с постоянство си мисля, че ще се оправят нещата. Повтаряй, повтаряй и може периодите на "лошотия" да намалея, докато изчезнат.

И при малката се получава същото, всичко , което чуе и види там имитира в нас. Не са виновни възпитателките, те не стоят 24часа до децата ни. Просто децата ни копират поведението на другите деца- Факт е. Ако тр да се разправяме с някой е с родитеите на тези деца, самият диалект и поведението но родителите не е е правилно. Самото възпитание от вкъщи си е такова. Дано като порастат да осъзнаят , че не този е начина. Нашата дъщеря постоянно ни заплашва, с рязане на глави, ръце, крака. Нарича ни тъпаци, глупаци т.н. Дори митира как пикаят госпожите , представяте ли си .....

Да, има такъв момент. Ния също имитира децата от нейната група и то в не най-добрите им черти. Разбирам, че имитира, но не мога да толерирам такова държание вкъщи.
Обикновено се карам, наказвам, вземам играчки.....понякога има ефект, друг път няма, но аз няма да спра да изисквам от нея сносно отношение вкъщи, не зависимо на колко години е, кого имитира и какъв период изживява.

Н а т и, при нас е същото. Обижда ни, отговаря, държи се лигаво. Много ме дразни това и поведение. Аз я наказвам , а понякога я и нашляпвам. Единственото, което я кара да се позамисли е наказанието да не гледа филмчета. Скоро ме беше изкарала от равновесие и и казах:" Да си търси майка , която ще я обича такава лигава и непослушна. Аз не искам такова дете." Позамисли се доста. Май от тогава се е променила малко, но не знам докога...Нормално е да копират децата всичко, но защо пък все лошите неща ги попиват много бързо....Аз постоянно правя забележки, говоря. Дано се променят нещата. А в градината се държи много добре, учителките нямат никъкви оплаквания. Обикновенно децата са с различно държание вкъщи и в градината.

Така правя и аз.Мими също откакто тръгна на градина,тоест отпреди три месеца,промени поведението си.Особенно осезаемо това беше в първите седмици-като че ли не беше моето дете-изключително войнственна,груба,използваше думи,които вкъщи не чува.Сега нещата като че ли се поуталожиха.Но определено наказанията и вземането на играчки помага при нас...засега.

..при безобразно поведение играя размяна на ролите..казвам че е пример само и започвам да копирам поведението и,после говорим какво ни харесва и какво не,как иначе може да се поиска внимание,вода или каквото и така до другия път..гледам на тези епизоди като на шанс при безопасни условия да се научи на редно-нередно,дразня се ,разбира се,но знам че е тестване на света,също както пипането на врял котлон или катеренето по библиотеката..
..наказвам само за агресия и неуважение (взимане на играчка от брат и с лошо)
..тв не гледат почти,та това не е минава

Какво толкова има за чудене? Поставете се на мястото на децата и ще разберете защо се държат така. А вие как изглеждате след 9-часов работен ден?

Е, стига, де. Във всеки случай не ги мятам от вратата с "глупаци" /например/ 


Да, и Калина в градината е коренно различна. Госпожите казват, че е много кротка и добра.

Номера с играчките и аз го пробвах, но тя съвсем невъзмутимо ми каза: "Изхвърли ги"...

   Моето дете не ходи на градина, но също ни плюе и се държи безобразно понякога.Скоро влязахме при педиатърката почти на кълбо и аз пред нервна криза започнах да се оплаквам колко е див.Тя се усмихна мило и каза, че е нормално защото това бил първият пубертет.Какво по-хубаво обяснение от това Но наистина тези моменти са временно, след това идва другата магария, забравяйки предишната.

Ние първия пубертет го изкарахме вече  Не можех да се нарадвам на периода след него - Калина беше направо неузнаваема /в добрия смисъл/. Идилията обаче не продължи дълго 

iзглеждам печално,но хуквам по библиотеки,балети,езици,паркове,срещи с други деца и пр каквото има планирано според желанието на децата,затова и не търпя неуважително поведение!

и ние сме така ...
Явно ни наказва, защото не иска да ходи и всяка сутрин са пазарлъци. Опитва се да плюе, но само се омазва. Рови си в носа, не дава да го избърша и си натиква обратно сополите 
луда работа, поне успокоителното е, че още 15 години ще е така след това да ходи да предава другаде фасони ....

При нас пък е обратното - вкъщи кротка, сговорчива и послушна, а в градината беля и половина. Все ми се жалят от нея - не прибирала играчки, подкокоросвала другите да правят бели с нея, лудувала, палувала... Сякаш за друго дете говорят
Ама аз съм много строга с нея и реагирам много /доори май прекалено/ остро на грубо и просташко поведение от нейна страна. Та може и затова да е!
Госпожата ме посъветва да не съм много строга с нея защото, цитирам "още е дете и сега й е времето да върши щуротии"!
Явно е нормален етап от развитието им.
Най-добре си поговори с госпожата. Ако е педагог на място няма да се обиди , ще ти даде адекватни съвети как да се държиш и как да приемаш това й странно за теб поведение. Сигурно си има разумно обяснение!

Има такива моменти.И КРИС е понякога така чак се плаша ако влезне в пубертета как ще е .И предполагам че и те са изнервени

Много е труден този момент .... 
Мога да ти предложа в момент на добро държание на момата да напишете заедно с нея и баща й "Правила за поведението на Калина". Не се притеснявай от това, че Калина не може да чете - децата имат визуална памет и запомнят какво си написала като картинка. Ако можеш да рисуваш добре можеш и да й рисуваш правилата, като зачеркваш това, което не трябва да прави. Така е още по-хубаво.
Ето ти пример за някакви правила:
- трябва да си прибира играчките преди лягане;
- да мие зъбите преди лягане;
- задължително се мият ръце при прибиране от някъде, след тоалетна, преди хранене;
- на масата се храни чисто и не се носят предмети, не се става и не се разхожда за кратки почивки;
- дрехи се събличат моментално след прибиране и задължително се сгъват и подреждат също така моментално, не "след малко";
- задължително се спи всеки следобед;
- в колата винаги се слагат колани и се сяда на столче;
- думата "няма" не съществува в речника на Калина;
- въргаляне, тръшкане, ритане, плюене, хапане не са вариант за изказване на недоволство по какъвто и да е повод;
- никога, при никакви обстоятелства, няма право да се опитва дори да посяга на възрастните;
- никога, при никакви обстоятелства, няма право да се опитва дори да нарича когото и да било с обидни думи и да го нарича с друго име, освен със собственото му;
- не се прекъсват възрастните, когато говорят. Изчакват се да приключат и тогава вече може да се изкаже детето;
- когато възрастен каже "не може", значи наистина не може;
- когато възрастен каже "трябва", значи наистина трябва и не подлежи на обсъждане;
- и т.н.

Забранителните правила, което ще изпишете, задължително трябва да започват с "Не".

Задължително измислете и наказание за неспазване на правилата.
Има само едно много задължително правило, което вие с баща й, както и хората, които се занимават с Калина около вас (баби, дядовци, лели, чичовци и т.н.) трябва да спазват - да не нарушават правилата, записани от вас по никакъв начин и по никакъв предлог.

Готова съм да ти помогна и с още, ако има нужда, но засега това стига. Важното е вие, възрастните, да си държите на думата и да не й позволявате волности, от сорта да ви плюе и да ви нарича с разни имена.

Успех!   

Много сори, Инка, но твоите правила нещо на мен не ми харесват, а какво остава за едно дете. От коя американска книжка за възпитание на деца си ги преписала? А като го преписа не помисли ли малко, че ти самата едва ли би могла да изкараш детството си по този начин?
Ако на едно дете му отнемеш правото да казва "няма" и го задължиш да не обсъжда по никакъв начин казаното, всъщност заповяданото, от родителите си, му отнемаш това, което прави детето дете, а не робот. Достатъчно "не"-та има в живота около децата, за да се изписват страници с подобни правила. И тук виждам предимно задължения или пасивно съглашателство, изисквано от детето. А къде са му правата? Ако не може да изрази несъгласие докато е малко, как ще се грижи за себе си като порасне?

Възмутена съм от такъв подход. Мога още аргументи и въпроси да посоча за абсурдността на такова дресиране, но спирам до тук. Който иска да направи от детето си послушен изпълнител, да приложи правилата в действие. Може така да си реши своите проблеми, но ще създаде огромни такива на детето си в бъдеще. Приложи ги първо върху себе си, точка по точка, поживей поне месец така, пък после ги предлагай на някого.

Правила е хубаво да има, но да са малко и да не сковават децата. Достатъчно им е в градината да прекарват цял ден под режим. Не е домът мястото, където да са "под пагон".

инка62, повечето правила ги прилагам без да съм ги писала някъде. Но тези:
- думата "няма" не съществува в речника на Калина;
- въргаляне, тръшкане, ритане, плюене, хапане не са вариант за изказване на недоволство по какъвто и да е повод;
- никога, при никакви обстоятелства, няма право да се опитва дори да посяга на възрастните;
- никога, при никакви обстоятелства, няма право да се опитва дори да нарича когото и да било с обидни думи и да го нарича с друго име, освен със собственото му;
- не се прекъсват възрастните, когато говорят. Изчакват се да приключат и тогава вече може да се изкаже детето;
- когато възрастен каже "не може", значи наистина не може;
- когато възрастен каже "трябва", значи наистина трябва и не подлежи на обсъждане;
- и т.н.
Много трудно се прилагат понякога. Това е проблема.

..аз много опит със забрани нямам,но съм съгласна с RadostinaHZ ; правилата са хубаво нещо,имаме бол и у дома,но да наказвам за неизмити ръце или прекъсване дете което сега тамън се учи на навици ми се струва ненужно..но свят шарен!

Ще си позволя да направя едно допълнение.
Моите деца никога не са удряли нито мен, нито когото и да било от възрастните, изобщо не са се и опитвали. И обидни думи не са използвали, въпреки, че известно време са ходили на градина. Казват и са казва ли "не". Повече бих се притеснила ако са съгласни с всичко, което им се казва. Не са се тръшкали, не са хапали, не са плюли и всякакви неща, които са изброени в публикувания тук списък.

Правилата им са малко, съобразени по-скоро с безопасността вкъщи.

инка62  
На 'това' възпитание ли му викаш? Прилича на някакви правила преписани от книга от времето на родителите ми, когато 'възрастните' са имали всички права, а децата никакви. Чиста проба дресура...

Н а т и, не знам какво да кажа за обидите... Дариа е казвала 'глупак и идиот' един-два пъти, но аз бях толкова възмутена, че не повтори и се извини...

Иначе: Прости правила. Пространствени обяснения и редки наказания. Моето единствено е нечетене на приказка за "лека нощ". Налага ми се да го прилагам веднъж на 3-4 месеца.
За мен най-важното е да има предупреждение какво ще се случи ако пак направи нещо /Не просто 'слуша-не слуша'/, кратко предупреждение да се коригира броя /бавно м/у до 10 и до 3/ и ако до съответната цифра не се е коригирала... наказвам. Никакви извинения, молби, обещания и прочие не важат. Казвам: Да, много те обичам, да, знам, че съжаляваш и повече няма да правиш така, но аз те предупредих.

..моите пък посягат,тръшкат се,викат,карат се доста шумно един с друг..не са обижали,но се случва често да се правят на глухи доста продължително..децата не се държат "лошо" от лошо,а защото се пробват,учат се как се общува,тестват модели..та с това наум ползвам грозните сцени с обучителна цел, както писах наказвам само за агресия (с тайм-аут,после извинение и пр.)
*
често децата не знаят какво значи думата която за нас е обидна,мисля че бих прекарала време да обясня какво наистина е глупак и пр..

между децата винаги има някакви случки на обиждане и сдърпване, но докато са малки. Моите като бяха в бебешката възраст редовно се замерваха с играчки и едва ги удържах. После се научиха да говорят и започнаха да използват думите и спряха да се дърпат. Няма братя и сестри, които от време навреме да не си казват по някоя обидна дума.

За тръшкането е по-сложно, нужно е търпение и обясняване. По-скоро да се поощрява доброто държание на публични места и вкъщи. Всеки път, когато с моите трябваше да пазарувам и се държаха добре, правех нещо хубаво за тях и им казвах, че е за награда, че са се държали като големи деца.

За поощряването на доброто държание съм за. 

Правилата не са за харесване, затова са правила.
Някои закони също не ни харесват, но са закони.


Правилата в този им вид са заимствани от белгийската и френската психологии за деца.
Нищо не съм преписвала, а съм го съставяла и прилагала, защото имах същия проблем преди година и половина.
Съвсем скоро.
И има ефект.
Не е задължително прилагането на правилата, които съм написала от никого.
Н а т и   моли за помощ и й давам съвет, а дали ще го прилага - това е нейна работа.

Забравила съм да напиша за непрекъснатото поощрение при спазване на съответните правила.

Все тая от коя система са. Важното е, че са направени не за деца, а за войници. Като са от французи и белгийци да не са Манна небесна?
Като става въпроз за закони, те са направени да запазват статуквото, за общественото благо и затова орязват част от правата на индивида. Чие благо защитават изброените от теб правила? Така може единствено да е за благото на родителите, а не за децата.
И детето ти по-щастливо ли се чувства след подобно възпитание? Задавала ли си си нягока въпроса какво ще мисли за детството си като порасне?

А психолози колкото щеш и школи също толкова. Зависи за какво си отишъл да се консултираш и за разрешаването на чий проблем плащаш.

инка62, някои от правилата аз самата използвам, но нито едно, съдържащо думата 'възрастен'.

Смятам, че детето не ми дължи сляпо подчинение и има право да възразява дори да му кажа "трябва", 'не може'... Както и че когато някой говори - не се прекъсва - независимо дали е дете, възрастен или каквото ще да е.... Взаимно уважение - е това, което се опитвам да следвам възпитавайки детето си.

Що се отнася до това 'действат' или не правилата - Боят също действа. Ако при всяко провинение - хвърляш на детето по един пердах - ухааааа... Няма да има нужда и да повтаряш даже забележките си.

Бях чела в една книга нещо, което много ми хареса: "Страхувайте се, когато възпитателните ви методи дават резултати прекалено бързо."

Твоята госпожица е първа група, нали?
Можеш да приложиш метода на порасналото дете /аз го наричам така/ - например като сурвакате да й пожелаеш да се държи като ПОРАСНАЛА и впоследствие да й го напомняш. Така ще й създадеш известна доза самочувствие, придружено с изрази като например "прекрасните госпожици така не правят ..." или "аз мислех да те водя да ти купя детски лак, пък ти се държиш като бебе ..." и т.н.
И показваш с държането си, че се спазват твоите правила.

подкрепям

Ухааа, значи съм на прав път...


Нещо такова се опитвам да правя и аз, още повече, че тя много държи да я смятат за голяма 

Поздравявам госпожицата ти. Моята я отглеждам на същия принцип, и баткото преди нея, но той е тийн и е в друга класация. Моята е първолачка и принципа още действа. Весели празници!

Ох аз пък забелязах че при нас действа с многооооооо нежност и добро Тоест без бой,крясъци и нерви Лошото е че понякога нямам  нерви  и  в резултат на което става още по зле

Ами казвам. Това, че някакви деца в детската се държат така, не значи, че това е приемливо. Еди-кой си се е държал лошо и толкова.
Коментираме доста какво става в детската, кои деца как се държат, от какво се интересуват, тя на кои иска да прилича... а също и това, че понякога тя трябва да дава пример, вместо да копира.

Аз напоследък, след използване на много начини за постигане на желано поведение, стигнах до извода, че с любезна и мила молба постигам много повече, отколкото със сърдит тон и караници. Днес например бяхме на ресторант и по някое време децата доста тичаха и пречеха на сервитьорите. обикновено аз или баща им със сериозен и сърдит тон обясняваме защо не се тича в ресторант, но днес бях мила и любезна и просто молих миличко да не правят така. Е, имах по-голям успех  Дори получих извинение от голямата, че тича 

Мда, може би с някоя друга разправия, току виж сме ги превъзпитали. Я, не си губете времето с това.
Нати, мисля си, че най-подходящият начин е да разговаряш с детето. То трябва да разбере, кои думи са лоши, кое поведение е невъзпитано, кое е правилно и кое не. Със сигурност, няма да стане веднага, но това е начина, според мен. Поощрявай всяка една добра проява и порицавай всяка лоша.

Правилата, описани от инка62, са единствения практически полезен съвет към авторката на тази тема. Много хора не искат или не могат да проумеят, че проблемът не е в самите правила, а в начина, по който те ще бъдат въведени. Всичко това може да е дори забавна игра, не е необходимо детето да страда и да клечи в ъгъла, измъчвано от страх и комплекси. На своите деца пожелавам повече приятелчета, възпитавани от родители като инка62 - на другите нямам търпение да изслушвам миличките обяснения, докато къщата ми се руши. 

Защо да няма други пректически насоки? Толкова много хора казаха, че  постигат по-добри резултато со кротце и со благо, без да се "коват" правила черно на бяло. Това не е ли достатъчно? А може би ако не е прошнуровано и прономеровано не се зачита?
И самите правила имат значение, и прилагането им.

Ъъъъ... колко много? Аз видях сигурно 9 от общо 12 списващи да споделят, че имат подобни проблеми с децата си. Тоест в 9 от 12 случая обясненията не помагат. Освен това, всичко опира до критерии - за мен "добри резултати" е едно, за други - друго. Познавам майка, която поддържа линията "со кротце и со благо" и е много доволна от детето си, наистина... за мен обаче то е непоносимо. Така се е случило, че от всички деца и възрастни ми допадат все тия, с кованите правила - въпрос на вкус, все пак

В такъв случай излиза, че доброто и лошото поведение е въпрос на субективна преценка на родителя. Аз, ти или който и да е може да преценяваме поведението на някое дете като отвратително, но ако родителите му са на друго мнение, то това е по-важно за детето. Ако родителите смятат, че всичко е наред, те и не мрънкат, не се карат и не изискват от децата си повече, отколкото смятат за нормално. Моето и твоето мнение не важи за тези родители, а покрай тях и за децата им. Ние може да си се възмущаваме до безкрайност.

А и както се каза в една друга тема, българите сме си мрънкала и недоволни по дефиниция. На мен самата ми се е случвало вкъщи да съм недоволна от едно или друго нещо, което децата не са направили, но после да се е оказвало, че с други хора, държейки се по същия този начин, са доста по-уравновесени в сравнение с други деца. Може би на моменти преувеличаваме проблемите, защото ни се иска децата ни да са полуидеални и да задоволят нашите изисквания към тях.

Моят съвет е да я игнорираш...дръж си се както обикновено и когато започне да се държи зле си слагай капаците и спри да и обръщаш внимание или излез от стаята и ако те последва и кажи да те остави, защото не ти е приятно да бъдеш с нея , когато се държи по този начин ... Това мисля, не и обръщай внимание

Да, има резон в това. Забелязвам, че когато я прихване и започне да се държи нагло, аз се опитвам да й обясня защо не е приемливо това поведение и се започва едно надприказване, защото тя не се предава и накрая нещата отиват до повишаване на тон и наказания, а напоследък ме избива направо да я напляскам, което не е характерно за мен по принцип
Ще пробвам с игнор и когато се успокои и уталожат нещата с обяснения.

По този начин свекърва ми успява да се справи с детето като се държи зле, но аз нещо не успявам. Започва да върви след мен, да се извинява и аз и прощавам. Но не след дълго всичко се повтаря...

 А какво правим когато нищо не помага и детето въпреки всичките ни усилия се държи отвратително? Защото моят проблем е точно такъв. Всъщност си отглеждам едно малко садистично, неконтролируемо дете и колкото и грубо да звучи съм направо щстлива когато е на градина. А той и в градината не слуша, и там учителките редовно ми се оплакват от него, че се клати на столчето, че скача, че не седи мирен, че пречи на другите деца и тн., доказателство е, че съвсем редовно се прибира с цицина и постоянно е в синини и рани. Пробвах какво ли не и поощрение, и обяснения, и игнориране, стигнах до наказване и дори до пошляпване няколко пъти, и правила има, но резултат никакъв. Вие просто не можете да си представите за какво иде реч, той посяга, отговаря, обижда, не слуша, лигави се, мрънка, крещи, тръшка се и въобще всички екстри. У нас е една малка лудница, а проблемът е, че вече и нашите започват да не го търпят и започнаха да викат по него, което съвсем ще влоши нещата. Признавам си, че вече нямам нерви и не мога да се разправям с всички. Просто искам някой да ми каже как да се справя с положението преди и детето, и аз съвсем да сме се побъркали? И как за бога да го накарам да разбере, че животните не се тормозят? Обяснявала съм хиляди пъти и тъпо и упорито продължавам да обяснявам, че животните ги боли, че с тях трябва да сме мили и тн, но ефекта е никакъв - в момента в който се докопа до някое животно той започва зверски да го тормози, плаши, удря, измъчва и нищо не помога. Помагайте вие, че вече не знам!

Като цяло забелязвам някаква тенденция в сегашното поколение майки, всичко да става "со кротце, со благо"  и в резултата се появяват неуправляеми хлапетии.
Виждала съм дете да хвърля камък по възрастен и реакцията на майката да е сасмо "миличък, недей така"  или пък дете рита друго дете на площадката и пак "ама така не е хубаво" с един умолителен тон.
Един ден една баба прекара 20 минути в сърцераздирателни молби внучката и да слезе от люлката и да си ходят, като на бабата и беше видимо зле. То беше "хайде бабиии", "мооооля те" и подобни, само, дето не се разплака.
Съгласна съм, че децата имат свое мнение, което трябва да се уважава, против съм сляпото подчинение от дете, все едно е кученце, но мисля, че е редно родителите да имат авторитет и да успяват да се наложат, когато наистина е нужно и да насочват енергията на малчугана в правилна посока. Много майки се притесняват да се скарат сериозно на детето си, когато то наистина заслужава.
За мен, ако детето ми е на три години - т.е, действията му са осъзнати и целенасочени, и ме удря, обижда грубо, плюе, правилният начн е да му покажа на секундатат, че това е много лошо и няма да го търпя. Ако строгия тон, обяснението, лишаването от играчка/филмче/книжка, многократното повтаряне не даде ефект, ще я ступам и хич няма да се замисля, че не съм била права. Да не забравяме, че има порастнали деца, които бият възрастните си родители, оставят ги да мизерстват и гладуват и това обикновено са все родители, които се разстилат, като килимчета, децата им да минат отгоре.

Да, уважавам нейните емоции и чувства, но такова уважение трябва да има и от нейна страна.

Късничко е да започваш да възпитаваш на 3 години ...
Со благо е най- добрият метод, но не когато се унижаваш пред детето си , а когато го омаяш и действаш хитро ... аз си мисля, че само глупавите, отегчени и мързеливи родители бият децата си

Моят син също имаше такъв период. Може би е бил в по-лека форма от това, което описваш. Тормозеше само домашните любимци на роднини и приятели. Но се оправи по самосебе си. Едно куче го събори, друго за малко да го ухапе, една котка го надра сериозно. Явно тези инциденти, предизвикани изцяло по вина на синковеца, го стреснаха. Сега е много добричък с животинките, чак им се радва Та мисълта ми е - дали пък не го пазиш прекалено много или все още не си е "намерил майстора".

Относно въпросът на авторката - когато синът ми се държи безобразно, започвам да се държа точно като него в отношенията си с него. Т.е. с баща му може да си говорим много мило и весело, в същото време на детето да казвам "Няма", "Не искам" с тона, зададен от него. Няма строги правила, има предупреждения и реални действия след това без оглед на това колко много съжалява, че е прекалил. Наказвам го като го лишавам от нещо - ДВД, разходка, играчка, и т.н. за определен срок и нищо не е в състояние да отмени наказанието по-рано.

Тръшкането и т.н. не са забранени у нас. Показала съм му, че и да се тръшка, това няма да доведе до желания резултат. Все по-рядко ползва тези похвати. Приемам ги като израз на безсилие.
Но общо взето, една магария ако успеем да "избием", то веднага мястото й се заема от нова, научена от градината.

..игнорирането за мен не учи..определено това ми е решението за тръшкане, особено на публични места, но това е защото посланието ми в случая е "това поведение не е градивно,не можеш да ми кажеш нищо с него защото от подобни изцепки не разбирам,приемам , че не можеш по друг начин да се изразиш в момента и ще изчакам да намериш по-подходящ начин"
*
обиждане,удряне,грубост не бих игнорирала,това би значело че ги приемам,което не е така
*
пак да кажа, че си мисля ,че поведенето неуважително на 3-6 годишните е по-скоро копиране и тестване отколкото истинска "лошотия"; аз съм привърженик на приказката че лоши деца няма,ние нещо бъркаме..
*
как реагират в градината и другите възрастни наоколо на подобно поведение? аз специално стиковам ответно поведение със ситерите им, за да има относително припокриване и да няма смесени съобщения (това помогна много да се отучи да удря Ния, според мен)

аз игнорирам, защото за моето дете, да не му говоря е най- голямото наказание на Света ... ... както сме приятели, така изведнъж спирам да му обръщам внимание и му казвам " съжалявам , но не играя с хора, които се държат по този начин " ... той се стряска ужасно ... разклащам  му цялата система

Възпитанието започва от първия ден, дадох примера с три години, защото на три реакциите са осъзнати по-добре, от колкото на година и половина.
Относно боя - да не подхващаме темата отново, че някой от плясване по дупето изкарват жесток побой.
Това, което мога само да ти кажа е "голям залък глътни, голяма дума не казвай", защото човек не знае какво ще му дойде до главата.


И това ти поведение от някои хора се окачествява, като психически тормоз, който доказано е по-сериозен от физическия..........казвам го по повод боя, който подозираш, че налагам на щерка си.

разбирам този модел,майка ми така ме наказваше и до днес ми се свива стомаха като се сетя,факт е че работи като система и сега въпреки че съм уж голяма ..за мен обаче това решение не предлага алтернатива ,т.е как е добре да се държа и защо,а по-скоро болезнено изкоренява как да не се държа..не съм ясна,но аз съм избрала да гледам децата по-скоро с налагане на положителн модели отколкото с отнемане на привилегии..

Аз също мисля, че това си е психически тормоз. Не че не съм го изпробвала, но реакцията на сина ми ме е карала да се чувствам като най-лошият родител.
Друг метод, който също отхвърлих е да го гоня от къщата - "Като не се разбираш от дума, вън. Върви на друго място, където ще те търпят". Хващам го за ръка и към външната врата. 
Какви ли не опити за "укротяване на опърничевия" съм прилагала, но явно со кротце со благо, с търпение и много обяснения, става по-контрулируем. 

Ех, така ми се иска да има универсални правила за добро възпитание, спазването на които да гарантират 100% успеваемост. Колко лесно би било, ама няма....
Да са ни живи и здрави, пък все някак, ще се справим с тях.

Както Pandora вече е казала, да се манипулира детската психика е по-опасно, отколкото да се въздейства чисто физически, при нужда. Абсолютна заблуда е, че шамарът е най-голямото зло - хитруването, игнора и омайването са далеч по-сериозна форма на насилие. Каква полза, че едно дете не се удря, щом лъжата е част от възпитанието му? Накъдето и да се обърне човек, може да се натъкне на бисери, от сорта на "Баба Меца ще дойде, ако не ядеш"; "Виж тая леличка как ще ти се смее сега"; "Мама няма да те обича, щом не слушаш"; "Ще подарим новата ти кола на Петьо, като си толкова лош"; "Айде да си тръгваме, щото тати те чака и сигурно ти е купил бонбонки" или пък истеричните крясъци "Ще те смажа" и "Писна ми от тебе"... Масово родителите тръбят, че не удрят детето си и че са загрижени са бъдещето на психичното му здраве, а в същото време без притеснения се възползват от неговата наивност. Необръщането на внимание, неискреността и нездравата мотивация са бумеранг, който задължително се връща при първоизточника. Дете, което се възпитава с откритост и рабиране, но получава шамар, когато многократно преминава предварително поставена допустима граница, никога няма да стане насилник, гарантирано. 

Цъ, не е това, ако му видиш ръцете е по-вероятно да ми се скараш, че не го пазя достатъчно - целият е надран, но това не му пречи да гони котката и да и съска в лицето или да рита кучето по муцуната и да го дразни (то е още малко и не разбира, растат му зъби и само си търси нещо за дъвкане). Направило ми е впечатление, че въобще не си взима поука - качва се на облегалката на креслото то се обръща и той пада върху едно камионче и в резултат получава зверска синина на гърба, 5 мин след това още хлипайки отново се е качил на креслото, същата работа и с котката - след като и е съскал и я е скубал и тя го е одрала лошо по ръката, той се връща да я дразни в момента в който ми види гърба и тн., и тн., и тн. И то хубаво да го оставя да се нарани, но как да оставя него да нарани животните? Всяко нещо си има граници и ако той заслужава да бъде одран и ухапан, то сляпата ни и болна котка не заслужава да бъде измъчвана. И пак не стигам до решение на проблема.

Мисля, че за да се държат децата по определен начин, значи си има причина за това. Не мога да си представя едно дете да скубе, да се тръшка, сякаш да подивява по този начин и подобно поведение да се появи отникъде. Поне някои от нещата, които чета тук за мен преминават границите на обикновеното бунтарство за възрастта. Напрежението ескалира и дедето и родителите се чувстват изтощени от тази въптележка от взаимно лазене по нервите. Ако бях на мястото на някоя от тези майки, най-вероятно, страх-не страх, щях да се консултирам с психолог. Това с правилата, игрорирането, боя и всякакви възприети за обичайни възпитателни методи ми прилича на игра с огнестрелно оръжие без познаване на плавилата за безопасност. Очевидно е, че не се постига добър ефект, границата, балансът някъде е нарушен. Не виждам друг начин. Може децата да се бунтуват срещу отделянето им от къщи за цял ден, може родителите да се изнервят допълнително, защото се чувсвстват безпомощни, може всичко да е.

Не е психически тормоз, не бих го допуснала  ... надявам се Нати да ме е разбрала

 в Европа скоро обмислят да забранят със закон всякакви физически наказания над децата .....

Сдържайте си нервите , майки ... не вярвам след като сте толкова агресивни и нападателни тук, да се държите мило с децата си ...

Интересно ми е вие какво очаквате от наказанието ? За мен е естествено да има някакъв психически натиск иначе няма да е наказание, няма да има ефект. Аз и в живота игнорирам грубияните, у дома  - също ... мисля, че да изплашиш детето си с крещене, шамари или отнемане на играчка е по- кофти, отколкото да му покажеш, че ако се държи лошо няма да играеш с него ... в останалите случаи отново налагаш психически тормоз ... в крайна сметка моят подход е и един житейски урок ... никой не харесва грубияни и не се събира с тях ... всъщност у нашенско се чудя дали е така, но би трябвало

Като си помисля, тъкмо се научим как да се държим с нашите деца, пък те пораснали и станали самостоятелни.

В много държави не можеш да удряш децата си. Вторият мъж на сестра ми беше ударил племеницата ми /един, единствен шамар/, когато тя бе на 10... В резултат не само, че му се наложи да пише обяснения в полицията, но и го информираха, че ако тя пак се оплаче - ще го съдят по бърза процедура... Естествено това не е в БГ.

Не се хаби напразно, secretgarden, много е удобно да кажеш, че 'игнора' наранява психиката на децата, а удара е... какво толкова...

Основното при удрянето на деца съвсем не е физическата болка, която им се нанася, а унижението. 

и за игнора може да се каже същото. В много случаи децата се държат лошо точно, за да им се обърне внимание. Дори ние, възрастните се разстройваме, когато някой ни игнорира, а най-вече ако е наш много близък човек (майка, баща, съпруг и др)

Да, но когато удариш, даваш лош пример за справяне със ситуация, която не можеш да овладееш .. .

RadostinaHZ, зависи като как си го представяте това нещо, наречено 'игнор'.

М/у другото масов съвет е, когато при спор със съпруга ако той има навика да обижда да го заплашим с "игнор". Техниката е следната: Ако пак ме наречеш 'тъпа селянка' ще изляза. Нарича ви - излизате. Според специалистите - това бързо научава половинката да си сдържа езика при спор.

Когато дъщеря ми беше по-малка и се тръшкаше за нещо на 5-тото /примерно/ бяснение, че трябва да спре и защо не следва да го прави я занасях в стаята й и казвах: Когато се успокоиш - ела при мен. Седях си най-спокойно в хола и след 5-10 мин. тя, овладяла гнева си идваше при мен. По-късно направо й казвах да си отиде в стаята, защото не ми харесва да й слушам крясъците.
След като овладееше гнева си и дойдеше при мен - можех отново да й обясня какво и защо не следва или следва да се случи.

Сега ако ми е сърдита или ядосана за нещо - сама ходи там. Дори ми е казвала да изляза от стаята й, защото ми се сърди, ядосана ми е или подобно...

За мен е по-важно детето ми да се научи да управлява емоциите си, вместо да ги подтиска. Шамарът служи точно за това - пресича емоциите.

Признавам, не се е случвало да правят така. По-скоро се някой сам е отивал да се затвори в стаята и да плаче. Но на мен ми става много жал, някак усещам, че всъщност на детето ще му стане много по-добре ако отида при него, отколкото да стои само. Колкото и да съм ядосана, не мога да ги оставя самотни. Така нещата като че ли се оправят по-лесно. Като гушна детето и то се наплаче, после по-лесно обяснява какво и защо.

Ако плаче нещастно....

Но ако се търкаля по пода, крещи, удрят те, всеки път като се опиташ да го прегърнеш те отблъсква и с две думи е излязло от релси...?

Според мен е доста трудно да имаме едно и също поведение в различни ситуации и няма как да има универсално решение на всеки проблем свързан с възпитанието на децата.

Случвало ми се е да я занеса в стаята й, случвало ми се е да я гушна. Дори ми се е случвало да я плесна: Когато аз съм си изтървала нервите и тогава винаги съм й се извинявала и обяснявала, че не съм права...

С времето осъзнах, че подобни теми показват доста едностранчиво подхода и начина на възпитание на всяка една от спорещите майки в него и че е напълно възможно тук с някой да сме винаги на противоположни мнения, а в живота да възпитаваме сходно...

 

Склонна съм да се съглася със secretgarden и Isa. Аз съм върл противник на насилието и за мен едно пляскане по дупето е побой, както се изрази pandora. Но тъй като и аз съм човек и не ми издържат нервите покрай поведението на Калина напоследък, се случи да я плясна по дупето. От реакцията й реших за себе си, каквото и да ми коства, занапред да се въздържам от подобни действия. Може и да греша и да е нужна "по-твърда" ръка, но не ми идва отвътре и не възприемам този метод за свой. 

Аз специално с напляскване постигнах това- да не ми се въргаля по улиците когато иска нещо и не стане по нейната. Направи го 2 пъти , изяде пердаха и повече не е посмяла да ми прави тези панаири. Мисля, че специално за това децата пробват ако метода върви се прилага ако не измислят нещо друго. Не съм привърженик на пердаха, но понякога се налага... не говоря да си пребием децата разбира се.

ivben, а дъщеря ми преодоля  'вяргалянето' по улицата точно с 'игнор'. Смятам го за голям мой успех.    Много е трудно, когато всички те гледат, а детето се е проснало в цял ръст на улицата и рита и крещи да не го вдигнеш и отупаш...

Сигурна съм, че доста хора от квартала ни още си спомнят последния такъв случай в живота на моето дете... Беше дълго поне 10 мин., през които аз най спокойно пазарувах в магазинчето до нас, а тя лежеше на земята в краката ми и ревеше и крещеше.

Без да я бия или дори удрям успя да проумее, че така няма да постигне нищо... та не мисля, че точно тогава се налага да си удряш детето.

И при нас имаше подобна сценка. Само че две бабки се питаха на висок глас това дете няма ли си родители. И след като им обясних, че детето е с мен, аз съм му майка и смятам да го оставя да се търкаля докато му мине ядът, те се спогледаха и едната каза "каквито майките, такива и децата". Ако го бях ступала, щях пък да съм най-лошата майка. Угодия няма. Важно е да следваме предварително обмислената си стратегия. Затова и по-нагоре писах  - тръшкането при нас не е забранено, но синковецът е проумял, че с тръшкане нищо няма да постигне. Съответно и не опитва, не се хаби напразно.

Нати и на мен ми се е случвало от време на време Тошко да ми възразява.
Опитвам се да му обяснявам ,че това не е правилно...  ,по някога стигаме и до наказания.
Всъщност ....явно е от това ,че децата в градинката все пак са в колектив.През деня те преживяват емоции ...както радостни така и предполагам ,че стигат до спорове и там вече всяко отстоява своята позиция и то я отстоява само ...без мама и тати.
В един момент се прибира в къщи и нещо което не му харесва ...си го казва без да се съобразява с това как се опитваме да ги възпитаваме и това дали на нас ни харесва или не....
На моменти си мисля ,че вече се чувства и се прави на много голям
Ох...как го обясних ...дано ме разбираш...нещо не мога да си събера мислите.

Не понасям точно това да се въргаля дете по улиците и ми се случи.  То нали има една приказка- "Това, което най много не харесваш, то ти идва на главата"Не се получи с говорене, не се сетих за игнор тогава, грешката е моя и се наложи да я напердаша.Естествено, че не съм си пребила детето. Но повече никога не се повтори тази сцена. На моя позната детето го оставят така да се въргаля вече 5 години, аз лично това не го приемам.

Съчувствам на авторката, дано мине скоро периода...

А какъв е положителният пример с който може да се избегнат ситуациите? Досега, като методи видях игнориране, пердашене, отнемане на нещо ценено/любимо, обясняване и положителен пример. Първите 4 са ми понятни, дайте пример моля ви за последния метод, не ми е съвсем ясно. Това ли е - когато не отговарям, ако нещо се иска с викане или мрънкане и само ако си промени тона му отговарям?

За сведение, понякога, колкото и да обяснявам не става, отнемането, почти винаги работи. Не съм удряла, но предполагам, че е успешно за момента, ама съм против. Интересно е, че едно единствено повишаване на тона много помага, като силно Не! или Стига!, но не и тирада на висок тон. Ако се тръшка на обществено място, обикновено колкото и да обяснявам, не помага и затова и не обяснявам, ами просто го отнасям да се тръшка някъде, където не го гледат много хора докато се успокои и след това може да говорим. Но за мен удрянето пред други хора би било много по-срамно, отколкото да го гледат как се тръшка. Кажете вие как се справяте с подобни ситуации.

Понеже заговорихме за тръшкането, да споделя аз как се справях с подобни ситуации. Имам богат опит, при това  Калина, като по-малка беше доста агресивна и своенравна, тъй че ми се налагаше да овладявам както тръшкане, така и посягане на други деца. При провинение от подобен характер първо я предупреждавах, че ако се се повтори още веднъж ще я прибера в къщи. Случвало се е наистина да прекъсна играта й, да я нарамя и да я отнеса в къщи. Постепенно отшумяха и агресията и сцените с тръшкането. Сега даже нея я тупарят децата в градината. Тръшкането го замени отчасти със спиране и заковаване на едно място и цупене /когато сме навън/. В такива случаи първо обяснявам, ако не даде ефект, се правя, че си тръгвам.

Това е истината. Каквото и да си пишем тук, е извадено от контекст и губи смисъла си. Ето, аз защитавам здравословния възпитателен шамар, но просто нямам време да разясня кога и защо, и съответно хората започват да се питат, дали децата ми изобщо са сещали майчина милувка 

Под игнор разбирам бездействие от страна на родителя, докато детето къса, чупи, удря или посипва с пясък, да речем. Под неискреност разбирам използването на всевъзможни измислици, с цел склоняване на детето към едно или друго. Под нездрава мотивация разбирам рушвети и награди за добро поведение, хранене и т.н. Все недопустими неща.

Шамарите за мен са задължителни, когато едно дете проявява насилие. Не приемам обясненията за разумен метод, когато някой е пострадал. Ако видя да се измъчва животно, да се хапе дете или, не дай Боже, да се посяга на родител - реакцията ми ще е мигновена и плющяща. До момента, за щастие, не ми се е налагало. Друга подобна ситуация би била рисковано отскубване на улицата; обида на възрастен човек; опашата лъжа и въобще, всякакво умишлено зловредие. Досега не съм имала повод, но съм винаги нащрек. И може би това респектира децата, защото те дори не опитват - не знам какво е тръшкане, не знам какво е истеричен рев, няма отговаряне. У нас всичко е ясно - какво кога може и какво ще стане, ако се прави нещо, дето не може - пробвали са по веднъж-дваж, уверили са се, че системата работи и са в комфорт с нея. Ако дете на масата за хранене се криви и лигави, например, директно заминава в стаята си и няма шанс да си дояде, това е. Може и жестоко да изглежда, но когато се приложи един-единствен път, до повторен просто не се стига. С всичко останало - пак така, но в действие от първия им ден на белия свят.

С риск да се обидиш, ми изглежда, че си в матрицата, а не извън нея. Ако едно дете (възрастен) не се опитва да нарушава правилата не може да оцелее. И като каза за кривенето на масата, не мога изобщо да се съглася. Храната, поне ако семейството не е на ръба на бедността, е напълно нормална нужда. Не може да се използва за възпитаване на едно или друго поведение. И другото - детето бие някого, а родителят на свой ред бие детето (шамаросва, дърпа и каквато и да е там степента), за да раздаде правосъдие и да възпитава. Абсурдно е.
Умишлено зловредие има и винаги ще има. Въпросът е за приемливите граници. Не можем да очакваме децата ни да са хрисими през цялото време, да казват само истината, да се съобразяват с правилата при всички обстоятелства. Това не е нормално, и децата няма да са нормални. Ако ми посочиш поне един възрастен, който никога умишлено не е навредил на някого, независимо за колко дребно нещо е било, ще мога да се съглася с думите ти. Съмнявам се дали има такъв светец. Дори дребни неща като да не се дупчи билет в трамвая са умишлена вреда.

 

Виж, няма никакво значение къде съм аз, щом добрувам на въпросното място. Ако за теб е нормален непрестанния подтик към нарушаване на нечии правила, лошо няма, това е твоя живот. Ако ли пък предпочиташ да вярваш, че да се казва истината е ненормално - свободна си да го правиш. Колкото и да ти обяснявам, няма да ме разбереш, населяваме различни матрици.  Аз обаче се радвам, че удрянето и лиготиите не са сред арсенала на двете ми деца, и че можем без напрежение да споделяме игрите, чувството за хумор, пътуванията и разговорите си. Наблюдавайки развитието им, се усещам напълно удовлетворена, дано е така и след 30 години. Това е. 

На всички ви желая весело посрещане на Новата година -  бъдете здрави и усмихнати!

crazy chick, точно теб имах предвид, когато писах горното... защото виждам, че в теми, които не засягат пряко удряне-не удряне имаме много сходни мнения какво е добро/лошо за децата.   

Съгласна съм с всеки един пост на RadostinaHZ в темата.
Специално за раздаването на шамари мнението ми е, че насилието поражда насилие. Аз никога не съм удряна от родителите си, съответно не мога да ударя своето дете. Мъжът ми е богато ошамарван от майка си и резултатът е, че прагът му на търпимост е доста нисък, след което е склонен и той да раздава шамари. Нужни ми бяха доста усилия и разговори, за да го откажа от този "възпитателен" метод.
Освен това, от дете до дете има голяма разлика. Аз, като малка съм била страшно отговорна и самостоятелна и дето се вика, сама съм се гледала. Родителите ми не са били пред дилема - да ме шамарят ли, да ме наказват ли. Тъй че понякога може само да си мислим, че имаме заслуга за това, което са децата ни, а всъщност да не е така...

абсолютно съм съгласна с това !
Не смятам че е лесно да си родител , не смятам че има универсални правила за възпитание , както няма и никога няма да има еднакви деца , да не говорим пък за еднакви ситуации.
Мисля че опитите ни да ги решаваме  отстрани само с говорене без реална помощ от специалист когато това е нужно  единствено  показва различни гледни точки  , в което няма нищо лошо разбира се! 

Детето вече е на 5, значи може да говори добре и да се изразява. Какво обяснение дава за поведението си? Предполагам, че сте говорили по въпроса в моментите на затишие-

Ако не си част от решението - значи си част от проблема. Съмнявам се с бой да можеш да решиш проблемите си с детето - само й показваш, че съвсем си изгубила контрол над поведението й.

За мен най-важното, за да те уважава детето и от там и да се държи добре с теб, е да види, че това, което казваш става. Молиш да спре нещото /да те плюе да речем/, предупреждаваш какво ще се случи ако пак го направи /В рамките на минути, а не по принцип/ и ако го направи - Изпълняваш.

Пример: Мила, спри да плюеш, моля..... Мила, ако пак ме наплюеш - ще те изпратя в стаята ти - да се успокоиш. /Мила те наплюва/ Мила, върви си в стаята веднага, моля! /Мила естествено не отива/ Вземаш я и я носиш там. Ако поиска да излезе - просто затваряш вртата. Ако се наложи държиш дръжката, за да не може да излезе.

Може да звучи грубо - но явно дъщеря ти командва парада в отношенията с теб и без сила няма да си върнеш старшинството. Естествено, можеш и да я лишиш от нещо - примерно разходка, четене на книжка или нещо друго, което е скоро след действията й. Да я прибереш от площадката ако се държи невъзпитано там и прочие... НО ПЪРВО ПРЕДУПРЕЖДАВАШ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АКО НЕ СПРЕ. Не наказание изневиделица, защото така детето може да направи само избор кое предпочита - да продължи да плюе и да си отиде в стаята или да си играе с теб, без да плюе. Важното е детето да осъзнае, че ти си шефа и че твоята дума не става на две.

Винаги моля да спре и обяснявам, после мисля поне два пъти преди да заплаша с наказание, но ако го направя - следвам думите си до край без значение какво ми струва това. Никога не лъжа, не хитрувам и не шикалкавя - по това се различаваме с майка ми. Тя все обяснява и послъгва тук и там, което аз не одобрявам. Винаги казвам истината такава каквато е на детето.

Мм, казаното от Иса има смисъл. Но аз съм го правила за двегодишно дете, на пет години ми се струва, че друг тип дисциплинарни мерки биха били удачни. Цялостно по-строго и регламентирано поведение, рязко намаляване на удоволствията, завишаване на изискванията. Доброто поведение се възнаграждава с внимание, лошото - не. Т.е. като е добра, отиваш да си поиграеш с нея или да си поприказвате за живота, вселената и т.н. Като те плюе - ами затръшваш й вратата под носа. Да мърмори и плюе сама.

А останалите у дома как се държат спрямо нея?
Как реагират на поведението към теб?
Тя към тях как се държи?
Те към теб?
Кой прекарва най-много време с нея?
От кого има респект?
Знае ли как да изразходва отрицателните си емоции, без да обижда другите?

Aнда Уж не пих много снощи  ама не съм видяла, че девойката е на 5, а само, че ходи на градина...

Иначе и аз ги прилагах около 2-рия рожден ден на Дариа. Сега е на 3 г. и 7 месеца и се разбираме чудесно.

Много ми хареса идеята на някой в началото  , ако детето използва думички, чути от определено дете в градината, да бъде наричано с името на това дете  , мисля че ще има страхотен ефект при нас. Алекс рядко носи глупости от градината, най-вече безмислици от рода на "чук-чук"- "кой е?" - "банана-пу"    , плюва отвреме-навреме ... Мисля че никак няма да му хареса да си представи че е "онова" дете, или поне че аз така го виждам  ... Супер идея ! Защото аз правя кротки забележки, за него моето мнение е много важно, но просто забравя, искам да запомни защо не трябва да го прави, да се убеди, а не просто да прави нещо защото аз така казвам  ...
Правилата са хубаво нещо, но детето не трябва да усеща че живее в рамки и забрани, ако е възможно. Защото от дете до дете има големи разлики. На правила и учения не мога да си позволя вече да симпатизирам, всичките съм ги нарушила . Използвам от всичко по малко, важното в да работи за нас с възможно най-малко травми и от двете страни  .  Знам че "никога, при никакви обстоятелства" няма да го науча никога да не ме прекъсва, а и не искам . Това няма да стане, не и с моето дете, та той дори не знае че аз говоря с някой друг в момента, важното е че има идея и иска да ми каже нещо, или да попита. Не искам никога да се колебае преди веднага да ми каже нещо, което го вълнува, знае че за мен най-важното е какво мисли той и да му отговоря на въпроса любознателен. Разбира се след това винаги ще повтарям търпеливо, че не е хубаво да се прекъсва и трябва да ме изслушва  . Някой ден ще го запомни.
Не го лъжа с бонбонки или торбалан, има и по-хитри начини да се "ресетва" едно дете така да се каже , например ако го хване истерията че накой е натиснал бутона на светофара преди него ( не обича  ) няма да му крещя да се стегне, а просто го питам например, ей, виждаш ли кой е номера на онзи автобус, че не си нося очилата, това 8 ли е или 9  ? Или го питам помни ли има ли банани в къщи или трябва да купим, такива работки, е, не работи винаги но 80% ...
Когато наоколо е шумно, има много коли, лед, дъжд, уморена майка и изнервено дете, което се опива да се изскубне на опасни места, едно плясване по дупето го ресетва също, не е нужно да е силно, той знае какво значи и че е достигнал предела ми на търпимост , и слуша детето ...
Игнор и неговорене не рабори за нас, паниката му че наистина му се сърдя и няма да говоря е толкова силна, че не успява да си вземе поука, изпада в истерия и вика че повече няма да прави така, обещава  , за мен това е изнудване от моя страна и той не успява да разбере защо го правя, само се опитва да го избегне, без да ме разбере ... Трябва наистина да го накарам да се замиски без да го е страх от моето презрение  , иначе е прекалено  парализиран за да разбере и запомни ...

Няма универсален метод, бе хора. Каквото и да си говорим, това, което действа при едно дете, не действа при друго.
При мен най-най-най-добрата реакция е да се махна, когато се държи лошо, или да събера играчките и да и кажа, че ще и ги дам, когато се извини и почне да се държи добре. Като се успокои си говорим какво е правила и защо не е редно да го прави.
Така реагирам и в повечето случаи, но моето дете не е от тези, които можеш да занесеш в стаята, докато се успокои - няма такъв момент, не можеш да и кажеш - наказана си, отивай си в стаята/ъгъла/коридора........ тя просто изпада в истерия, търчи из цялата къща, тропа с крак и удря по маси/врати/мебели. Така че, ако някой може да си отпрати детето в стаята, аз не мога, за моето дете, това е най-ужасното нещо. Така че, най-строгата и крайна мярка при мен, когато нищо друго не помага е да я плесна по дупето. Толкоз.  Прилага се само в много крайни случаи, но се прилага. Факт. Викайте социалните.

Абсолютно съм съгласна. В периода на тръшкането демонстрирах пълен игнор - въргаляше се по пода, търкаляше се по стълби, в локви е сядал - седях и чаках да му мине. Е, мина. В момента е на възраст, в която основното му е честолюбието - да се държи като възпитан МЪЖ, да спазва обещанията си, да дава добър пример на по-малките и да заслужава искрените ни похвали. Може да ви прозвучи смешно, но един от основните фактори, на които обръща внимание, са "Костенурките нинджа" и всичките им теории за чест, достойнство, въобще - "воинската" теория. Истинския воин запазва самообладание във всяка ситуация. Истинско майсторство се постига  с дисциплина, последователност и тренировки. Истински силният помага на слабите и не напада, ако не е предизвикан. Истинският воин винаги казва истината. Не е важно оръжието, а ръката, която го държи. Такива неща. В началото ми беше странно, но сега заедно изучаваме различни неща, свързани с бойните изкуства, и това определено много му помага да си изгради СВОЯ система на поведение. Естествено, като всяко дете, учи в детската градина какви ли не дивотии - когато научи "лайно" и "гъз", първо го оставих един ден да си ги повтаря на воля. След това обясних, че тези думи не са за "ежедневна" употреба, че възпитаните хора не ги казват и т.н. И сега понякога казва "Ако бях невъзпитан, щях да кажа, че това е кучешко лайно, но аз съм възпитан, и му викам ако, или изпражнение, нали, мамо?" 

ами като се zараzхождате и видите някой прошляк и го покажи и и кажи , че такива хора се държат така и техните деца и децата им стават като тях, ако иска да ги копира и тя да стане такава ...

От сърце поздравявам авторката на този пост! Браво!   

да , давайте да ги шамарим, вместо да им раzкажем прикаzка. Унижението от шамар, zалепен от човека, който очакваш да те раzбере се преживява много по лесно, от една фантаzия.

 
Съвет ли ми даваш? Или си прочела само последната част от поста, но не и предишното?