Отговаря ми и се държи безобразно

Това е истината. Каквото и да си пишем тук, е извадено от контекст и губи смисъла си. Ето, аз защитавам здравословния възпитателен шамар, но просто нямам време да разясня кога и защо, и съответно хората започват да се питат, дали децата ми изобщо са сещали майчина милувка 

Под игнор разбирам бездействие от страна на родителя, докато детето къса, чупи, удря или посипва с пясък, да речем. Под неискреност разбирам използването на всевъзможни измислици, с цел склоняване на детето към едно или друго. Под нездрава мотивация разбирам рушвети и награди за добро поведение, хранене и т.н. Все недопустими неща.

Шамарите за мен са задължителни, когато едно дете проявява насилие. Не приемам обясненията за разумен метод, когато някой е пострадал. Ако видя да се измъчва животно, да се хапе дете или, не дай Боже, да се посяга на родител - реакцията ми ще е мигновена и плющяща. До момента, за щастие, не ми се е налагало. Друга подобна ситуация би била рисковано отскубване на улицата; обида на възрастен човек; опашата лъжа и въобще, всякакво умишлено зловредие. Досега не съм имала повод, но съм винаги нащрек. И може би това респектира децата, защото те дори не опитват - не знам какво е тръшкане, не знам какво е истеричен рев, няма отговаряне. У нас всичко е ясно - какво кога може и какво ще стане, ако се прави нещо, дето не може - пробвали са по веднъж-дваж, уверили са се, че системата работи и са в комфорт с нея. Ако дете на масата за хранене се криви и лигави, например, директно заминава в стаята си и няма шанс да си дояде, това е. Може и жестоко да изглежда, но когато се приложи един-единствен път, до повторен просто не се стига. С всичко останало - пак така, но в действие от първия им ден на белия свят.

С риск да се обидиш, ми изглежда, че си в матрицата, а не извън нея. Ако едно дете (възрастен) не се опитва да нарушава правилата не може да оцелее. И като каза за кривенето на масата, не мога изобщо да се съглася. Храната, поне ако семейството не е на ръба на бедността, е напълно нормална нужда. Не може да се използва за възпитаване на едно или друго поведение. И другото - детето бие някого, а родителят на свой ред бие детето (шамаросва, дърпа и каквато и да е там степента), за да раздаде правосъдие и да възпитава. Абсурдно е.
Умишлено зловредие има и винаги ще има. Въпросът е за приемливите граници. Не можем да очакваме децата ни да са хрисими през цялото време, да казват само истината, да се съобразяват с правилата при всички обстоятелства. Това не е нормално, и децата няма да са нормални. Ако ми посочиш поне един възрастен, който никога умишлено не е навредил на някого, независимо за колко дребно нещо е било, ще мога да се съглася с думите ти. Съмнявам се дали има такъв светец. Дори дребни неща като да не се дупчи билет в трамвая са умишлена вреда.

 

Виж, няма никакво значение къде съм аз, щом добрувам на въпросното място. Ако за теб е нормален непрестанния подтик към нарушаване на нечии правила, лошо няма, това е твоя живот. Ако ли пък предпочиташ да вярваш, че да се казва истината е ненормално - свободна си да го правиш. Колкото и да ти обяснявам, няма да ме разбереш, населяваме различни матрици.  Аз обаче се радвам, че удрянето и лиготиите не са сред арсенала на двете ми деца, и че можем без напрежение да споделяме игрите, чувството за хумор, пътуванията и разговорите си. Наблюдавайки развитието им, се усещам напълно удовлетворена, дано е така и след 30 години. Това е. 

На всички ви желая весело посрещане на Новата година -  бъдете здрави и усмихнати!

crazy chick, точно теб имах предвид, когато писах горното... защото виждам, че в теми, които не засягат пряко удряне-не удряне имаме много сходни мнения какво е добро/лошо за децата.   

Съгласна съм с всеки един пост на RadostinaHZ в темата.
Специално за раздаването на шамари мнението ми е, че насилието поражда насилие. Аз никога не съм удряна от родителите си, съответно не мога да ударя своето дете. Мъжът ми е богато ошамарван от майка си и резултатът е, че прагът му на търпимост е доста нисък, след което е склонен и той да раздава шамари. Нужни ми бяха доста усилия и разговори, за да го откажа от този "възпитателен" метод.
Освен това, от дете до дете има голяма разлика. Аз, като малка съм била страшно отговорна и самостоятелна и дето се вика, сама съм се гледала. Родителите ми не са били пред дилема - да ме шамарят ли, да ме наказват ли. Тъй че понякога може само да си мислим, че имаме заслуга за това, което са децата ни, а всъщност да не е така...

абсолютно съм съгласна с това !
Не смятам че е лесно да си родител , не смятам че има универсални правила за възпитание , както няма и никога няма да има еднакви деца , да не говорим пък за еднакви ситуации.
Мисля че опитите ни да ги решаваме  отстрани само с говорене без реална помощ от специалист когато това е нужно  единствено  показва различни гледни точки  , в което няма нищо лошо разбира се! 

Детето вече е на 5, значи може да говори добре и да се изразява. Какво обяснение дава за поведението си? Предполагам, че сте говорили по въпроса в моментите на затишие-

Ако не си част от решението - значи си част от проблема. Съмнявам се с бой да можеш да решиш проблемите си с детето - само й показваш, че съвсем си изгубила контрол над поведението й.

За мен най-важното, за да те уважава детето и от там и да се държи добре с теб, е да види, че това, което казваш става. Молиш да спре нещото /да те плюе да речем/, предупреждаваш какво ще се случи ако пак го направи /В рамките на минути, а не по принцип/ и ако го направи - Изпълняваш.

Пример: Мила, спри да плюеш, моля..... Мила, ако пак ме наплюеш - ще те изпратя в стаята ти - да се успокоиш. /Мила те наплюва/ Мила, върви си в стаята веднага, моля! /Мила естествено не отива/ Вземаш я и я носиш там. Ако поиска да излезе - просто затваряш вртата. Ако се наложи държиш дръжката, за да не може да излезе.

Може да звучи грубо - но явно дъщеря ти командва парада в отношенията с теб и без сила няма да си върнеш старшинството. Естествено, можеш и да я лишиш от нещо - примерно разходка, четене на книжка или нещо друго, което е скоро след действията й. Да я прибереш от площадката ако се държи невъзпитано там и прочие... НО ПЪРВО ПРЕДУПРЕЖДАВАШ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АКО НЕ СПРЕ. Не наказание изневиделица, защото така детето може да направи само избор кое предпочита - да продължи да плюе и да си отиде в стаята или да си играе с теб, без да плюе. Важното е детето да осъзнае, че ти си шефа и че твоята дума не става на две.

Винаги моля да спре и обяснявам, после мисля поне два пъти преди да заплаша с наказание, но ако го направя - следвам думите си до край без значение какво ми струва това. Никога не лъжа, не хитрувам и не шикалкавя - по това се различаваме с майка ми. Тя все обяснява и послъгва тук и там, което аз не одобрявам. Винаги казвам истината такава каквато е на детето.

Мм, казаното от Иса има смисъл. Но аз съм го правила за двегодишно дете, на пет години ми се струва, че друг тип дисциплинарни мерки биха били удачни. Цялостно по-строго и регламентирано поведение, рязко намаляване на удоволствията, завишаване на изискванията. Доброто поведение се възнаграждава с внимание, лошото - не. Т.е. като е добра, отиваш да си поиграеш с нея или да си поприказвате за живота, вселената и т.н. Като те плюе - ами затръшваш й вратата под носа. Да мърмори и плюе сама.

А останалите у дома как се държат спрямо нея?
Как реагират на поведението към теб?
Тя към тях как се държи?
Те към теб?
Кой прекарва най-много време с нея?
От кого има респект?
Знае ли как да изразходва отрицателните си емоции, без да обижда другите?

Aнда Уж не пих много снощи  ама не съм видяла, че девойката е на 5, а само, че ходи на градина...

Иначе и аз ги прилагах около 2-рия рожден ден на Дариа. Сега е на 3 г. и 7 месеца и се разбираме чудесно.

Много ми хареса идеята на някой в началото  , ако детето използва думички, чути от определено дете в градината, да бъде наричано с името на това дете  , мисля че ще има страхотен ефект при нас. Алекс рядко носи глупости от градината, най-вече безмислици от рода на "чук-чук"- "кой е?" - "банана-пу"    , плюва отвреме-навреме ... Мисля че никак няма да му хареса да си представи че е "онова" дете, или поне че аз така го виждам  ... Супер идея ! Защото аз правя кротки забележки, за него моето мнение е много важно, но просто забравя, искам да запомни защо не трябва да го прави, да се убеди, а не просто да прави нещо защото аз така казвам  ...
Правилата са хубаво нещо, но детето не трябва да усеща че живее в рамки и забрани, ако е възможно. Защото от дете до дете има големи разлики. На правила и учения не мога да си позволя вече да симпатизирам, всичките съм ги нарушила . Използвам от всичко по малко, важното в да работи за нас с възможно най-малко травми и от двете страни  .  Знам че "никога, при никакви обстоятелства" няма да го науча никога да не ме прекъсва, а и не искам . Това няма да стане, не и с моето дете, та той дори не знае че аз говоря с някой друг в момента, важното е че има идея и иска да ми каже нещо, или да попита. Не искам никога да се колебае преди веднага да ми каже нещо, което го вълнува, знае че за мен най-важното е какво мисли той и да му отговоря на въпроса любознателен. Разбира се след това винаги ще повтарям търпеливо, че не е хубаво да се прекъсва и трябва да ме изслушва  . Някой ден ще го запомни.
Не го лъжа с бонбонки или торбалан, има и по-хитри начини да се "ресетва" едно дете така да се каже , например ако го хване истерията че накой е натиснал бутона на светофара преди него ( не обича  ) няма да му крещя да се стегне, а просто го питам например, ей, виждаш ли кой е номера на онзи автобус, че не си нося очилата, това 8 ли е или 9  ? Или го питам помни ли има ли банани в къщи или трябва да купим, такива работки, е, не работи винаги но 80% ...
Когато наоколо е шумно, има много коли, лед, дъжд, уморена майка и изнервено дете, което се опива да се изскубне на опасни места, едно плясване по дупето го ресетва също, не е нужно да е силно, той знае какво значи и че е достигнал предела ми на търпимост , и слуша детето ...
Игнор и неговорене не рабори за нас, паниката му че наистина му се сърдя и няма да говоря е толкова силна, че не успява да си вземе поука, изпада в истерия и вика че повече няма да прави така, обещава  , за мен това е изнудване от моя страна и той не успява да разбере защо го правя, само се опитва да го избегне, без да ме разбере ... Трябва наистина да го накарам да се замиски без да го е страх от моето презрение  , иначе е прекалено  парализиран за да разбере и запомни ...

Няма универсален метод, бе хора. Каквото и да си говорим, това, което действа при едно дете, не действа при друго.
При мен най-най-най-добрата реакция е да се махна, когато се държи лошо, или да събера играчките и да и кажа, че ще и ги дам, когато се извини и почне да се държи добре. Като се успокои си говорим какво е правила и защо не е редно да го прави.
Така реагирам и в повечето случаи, но моето дете не е от тези, които можеш да занесеш в стаята, докато се успокои - няма такъв момент, не можеш да и кажеш - наказана си, отивай си в стаята/ъгъла/коридора........ тя просто изпада в истерия, търчи из цялата къща, тропа с крак и удря по маси/врати/мебели. Така че, ако някой може да си отпрати детето в стаята, аз не мога, за моето дете, това е най-ужасното нещо. Така че, най-строгата и крайна мярка при мен, когато нищо друго не помага е да я плесна по дупето. Толкоз.  Прилага се само в много крайни случаи, но се прилага. Факт. Викайте социалните.

Абсолютно съм съгласна. В периода на тръшкането демонстрирах пълен игнор - въргаляше се по пода, търкаляше се по стълби, в локви е сядал - седях и чаках да му мине. Е, мина. В момента е на възраст, в която основното му е честолюбието - да се държи като възпитан МЪЖ, да спазва обещанията си, да дава добър пример на по-малките и да заслужава искрените ни похвали. Може да ви прозвучи смешно, но един от основните фактори, на които обръща внимание, са "Костенурките нинджа" и всичките им теории за чест, достойнство, въобще - "воинската" теория. Истинския воин запазва самообладание във всяка ситуация. Истинско майсторство се постига  с дисциплина, последователност и тренировки. Истински силният помага на слабите и не напада, ако не е предизвикан. Истинският воин винаги казва истината. Не е важно оръжието, а ръката, която го държи. Такива неща. В началото ми беше странно, но сега заедно изучаваме различни неща, свързани с бойните изкуства, и това определено много му помага да си изгради СВОЯ система на поведение. Естествено, като всяко дете, учи в детската градина какви ли не дивотии - когато научи "лайно" и "гъз", първо го оставих един ден да си ги повтаря на воля. След това обясних, че тези думи не са за "ежедневна" употреба, че възпитаните хора не ги казват и т.н. И сега понякога казва "Ако бях невъзпитан, щях да кажа, че това е кучешко лайно, но аз съм възпитан, и му викам ако, или изпражнение, нали, мамо?"