Отговаря ми и се държи безобразно

  • 10 800
  • 135
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 886
Много сори, Инка, но твоите правила нещо на мен не ми харесват, а какво остава за едно дете. От коя американска книжка за възпитание на деца си ги преписала? А като го преписа не помисли ли малко, че ти самата едва ли би могла да изкараш детството си по този начин?
Ако на едно дете му отнемеш правото да казва "няма" и го задължиш да не обсъжда по никакъв начин казаното, всъщност заповяданото, от родителите си, му отнемаш това, което прави детето дете, а не робот. Достатъчно "не"-та има в живота около децата, за да се изписват страници с подобни правила. И тук виждам предимно задължения или пасивно съглашателство, изисквано от детето. А къде са му правата? Ако не може да изрази несъгласие докато е малко, как ще се грижи за себе си като порасне?

Възмутена съм от такъв подход. Мога още аргументи и въпроси да посоча за абсурдността на такова дресиране, но спирам до тук. Който иска да направи от детето си послушен изпълнител, да приложи правилата в действие. Може така да си реши своите проблеми, но ще създаде огромни такива на детето си в бъдеще. Приложи ги първо върху себе си, точка по точка, поживей поне месец така, пък после ги предлагай на някого.

Правила е хубаво да има, но да са малко и да не сковават децата. Достатъчно им е в градината да прекарват цял ден под режим. Не е домът мястото, където да са "под пагон".
подкрепям

# 31
  • София
  • Мнения: 7 097
Бях чела в една книга нещо, което много ми хареса: "Страхувайте се, когато възпитателните ви методи дават резултати прекалено бързо."

Ухааа, значи съм на прав път... Mr. Green

Твоята госпожица е първа група, нали?
Можеш да приложиш метода на порасналото дете /аз го наричам така/ - например като сурвакате да й пожелаеш да се държи като ПОРАСНАЛА и впоследствие да й го напомняш. Така ще й създадеш известна доза самочувствие, придружено с изрази като например "прекрасните госпожици така не правят ..." или "аз мислех да те водя да ти купя детски лак, пък ти се държиш като бебе ..." и т.н.
И показваш с държането си, че се спазват твоите правила.

Нещо такова се опитвам да правя и аз, още повече, че тя много държи да я смятат за голяма  Flutter

# 32
  • Мнения: 2 442
Поздравявам госпожицата ти. Моята я отглеждам на същия принцип, и баткото преди нея, но той е тийн и е в друга класация. Моята е първолачка и принципа още действа. Весели празници!

# 33
  • Мнения: 3 886
Ох аз пък забелязах че при нас действа с многооооооо нежност и добро newsm78Тоест без бой,крясъци и нерви bowuuЛошото е че понякога нямам  нерви  и  в резултат на което става още по зле Tired

# 34
  • Мнения: 5 877
Ами казвам. Това, че някакви деца в детската се държат така, не значи, че това е приемливо. Еди-кой си се е държал лошо и толкова.
Коментираме доста какво става в детската, кои деца как се държат, от какво се интересуват, тя на кои иска да прилича... а също и това, че понякога тя трябва да дава пример, вместо да копира.

Последна редакция: сб, 29 дек 2007, 01:40 от Aнда

# 35
  • Мнения: 605
Аз напоследък, след използване на много начини за постигане на желано поведение, стигнах до извода, че с любезна и мила молба постигам много повече, отколкото със сърдит тон и караници. Днес например бяхме на ресторант и по някое време децата доста тичаха и пречеха на сервитьорите. обикновено аз или баща им със сериозен и сърдит тон обясняваме защо не се тича в ресторант, но днес бях мила и любезна и просто молих миличко да не правят така. Е, имах по-голям успех  Grinning Дори получих извинение от голямата, че тича  Grinning

# 36
  • Мнения: 2 755
.....Ако тр да се разправяме с някой е с родитеите на тези деца, самият диалект и поведението на родителите не е е правилно. Самото възпитание от вкъщи си е такова....
Мда, може би с някоя друга разправия, току виж сме ги превъзпитали. Я, не си губете времето с това.
Нати, мисля си, че най-подходящият начин е да разговаряш с детето. То трябва да разбере, кои думи са лоши, кое поведение е невъзпитано, кое е правилно и кое не. Със сигурност, няма да стане веднага, но това е начина, според мен. Поощрявай всяка една добра проява и порицавай всяка лоша.

Последна редакция: сб, 29 дек 2007, 13:48 от Tonita

# 37
Аз мисля,че това  поведение на детето е съвсем нормално.То влиза в градината от нека я наречем ''затворена семейна среда'',където всичко е тихо и спокойно,и попада в свят на викове,ревове и борби за надмощие.То или трябва да се държи по същият начин за да бъде прието от групата,или да остане изолирано.Децата нямат толерантност към различните от тях,и това е естествен инстинкт за самосъхранение.Тук изобщо не става въпрос за добро или лошо възпитание,а за адаптация към средата която детето обитава.Когато децата поотраснат и асимилират нашите обяснения за това как е правилно да се държиш,и как не е,всичко си идва на мястото.Наистина,най-добрият начин е да се разговаря с детето при всеки удобен повод.

# 38
  • Мнения: 1 547
Правилата, описани от инка62, са единствения практически полезен съвет към авторката на тази тема. Много хора не искат или не могат да проумеят, че проблемът не е в самите правила, а в начина, по който те ще бъдат въведени. Всичко това може да е дори забавна игра, не е необходимо детето да страда и да клечи в ъгъла, измъчвано от страх и комплекси. На своите деца пожелавам повече приятелчета, възпитавани от родители като инка62 - на другите нямам търпение да изслушвам миличките обяснения, докато къщата ми се руши.  Mr. Green

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо да няма други пректически насоки? Толкова много хора казаха, че  постигат по-добри резултато со кротце и со благо, без да се "коват" правила черно на бяло. Това не е ли достатъчно? А може би ако не е прошнуровано и прономеровано не се зачита?
И самите правила имат значение, и прилагането им.

# 40
  • Мнения: 1 547
Толкова много хора казаха, че  постигат по-добри резултато со кротце и со благо, без да се "коват" правила черно на бяло.


Ъъъъ... колко много? Аз видях сигурно 9 от общо 12 списващи да споделят, че имат подобни проблеми с децата си. Тоест в 9 от 12 случая обясненията не помагат. Освен това, всичко опира до критерии - за мен "добри резултати" е едно, за други - друго. Познавам майка, която поддържа линията "со кротце и со благо" и е много доволна от детето си, наистина... за мен обаче то е непоносимо. Така се е случило, че от всички деца и възрастни ми допадат все тия, с кованите правила - въпрос на вкус, все пак Laughing

# 41
  • София
  • Мнения: 62 595
В такъв случай излиза, че доброто и лошото поведение е въпрос на субективна преценка на родителя. Аз, ти или който и да е може да преценяваме поведението на някое дете като отвратително, но ако родителите му са на друго мнение, то това е по-важно за детето. Ако родителите смятат, че всичко е наред, те и не мрънкат, не се карат и не изискват от децата си повече, отколкото смятат за нормално. Моето и твоето мнение не важи за тези родители, а покрай тях и за децата им. Ние може да си се възмущаваме до безкрайност.

А и както се каза в една друга тема, българите сме си мрънкала и недоволни по дефиниция. На мен самата ми се е случвало вкъщи да съм недоволна от едно или друго нещо, което децата не са направили, но после да се е оказвало, че с други хора, държейки се по същия този начин, са доста по-уравновесени в сравнение с други деца. Може би на моменти преувеличаваме проблемите, защото ни се иска децата ни да са полуидеални и да задоволят нашите изисквания към тях.

# 42
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Моят съвет е да я игнорираш...дръж си се както обикновено и когато започне да се държи зле си слагай капаците и спри да и обръщаш внимание или излез от стаята и ако те последва и кажи да те остави, защото не ти е приятно да бъдеш с нея , когато се държи по този начин ... Това мисля, не и обръщай внимание

# 43
  • София
  • Мнения: 7 097
Моят съвет е да я игнорираш...дръж си се както обикновено и когато започне да се държи зле си слагай капаците и спри да и обръщаш внимание или излез от стаята и ако те последва и кажи да те остави, защото не ти е приятно да бъдеш с нея , когато се държи по този начин ... Това мисля, не и обръщай внимание

Да, има резон в това. Забелязвам, че когато я прихване и започне да се държи нагло, аз се опитвам да й обясня защо не е приемливо това поведение и се започва едно надприказване, защото тя не се предава и накрая нещата отиват до повишаване на тон и наказания, а напоследък ме избива направо да я напляскам, което не е характерно за мен по принцип
Ще пробвам с игнор и когато се успокои и уталожат нещата с обяснения.

# 44
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
По този начин свекърва ми успява да се справи с детето като се държи зле, но аз нещо не успявам. Започва да върви след мен, да се извинява и аз и прощавам. Но не след дълго всичко се повтаря... Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт