Ако на едно дете му отнемеш правото да казва "няма" и го задължиш да не обсъжда по никакъв начин казаното, всъщност заповяданото, от родителите си, му отнемаш това, което прави детето дете, а не робот. Достатъчно "не"-та има в живота около децата, за да се изписват страници с подобни правила. И тук виждам предимно задължения или пасивно съглашателство, изисквано от детето. А къде са му правата? Ако не може да изрази несъгласие докато е малко, как ще се грижи за себе си като порасне?
Възмутена съм от такъв подход. Мога още аргументи и въпроси да посоча за абсурдността на такова дресиране, но спирам до тук. Който иска да направи от детето си послушен изпълнител, да приложи правилата в действие. Може така да си реши своите проблеми, но ще създаде огромни такива на детето си в бъдеще. Приложи ги първо върху себе си, точка по точка, поживей поне месец така, пък после ги предлагай на някого.
Правила е хубаво да има, но да са малко и да не сковават децата. Достатъчно им е в градината да прекарват цял ден под режим. Не е домът мястото, където да са "под пагон".