Здравейте,не знам дали тук е мястото,но вече не знам какво да правя.Имам 15 год.дъщеря,с баща им сме в ужасни отношения и в процес на развод,но не мога да го изгоня от жилишето и се налага да се търпим,а и той умишлено не си взела документите за развода и ме мотае,но не това е повода за огромното ми притеснение.Но може би е и някаква насока.От известно време не мога нито да разговарям с дъщеря ми,нито да попитам нещо,нито да кажа,за всяка дума се започват викове и крясъци,от едно усмихнато дете сега е вечно кисела,намръщена и недоволна.По цял ден седи затворена в стаята си и само ако се опитам да я попитам дали ще излиза,или дали иска нещо става война.Пресен пример,отпуска съм и заминахме за няколко дни до Ловеч при наши близки,при които до миналото лято обожаваше да ходи,сега отидохме тя вечно с телефона в ръка,лежи и за всичко се мръщи,излизаме на разходка до Етъра,защо веднага не сме седнали в ресторанта да ядем,а първо сме разглеждали,опитах се да и обясня,че след разходката ще седнем,защото не сме сами и другите хора не са ходили в Етъра,разсърди се веднага,намръщи се,направо ми стана неудобно от другите хора,опитах се да и обясня спокойно че така се излага и че не е редно да се сърди за всичко и че предишната вечер седнахме по нейно желание да вечеряме и че сега може малко да изчака,мале как се развика не е истина,както и да е най после се прибрахме в София.Поканих и предложих да си изберем хотел някъде и да отидем за няколко дни да разпуснем защото започна ли работа нямам възможност за екскурзии,последва поредната драма и викове,че не искала никъде да ходи, че щяла да си седи в София,а само няколко дни преди това се оплакваше че приятелите й вече ходили по няколко пъти на почивка.Вчера и днеа по цял ден седи затворена в стаята и не мога дори да я попитам нещо,защото започва да крещи веднага.Започвам да се притеснявам сериозно за психическото и здраве,знам че пубертета е сложен период,но все пак...Моля ви за помощ и съвет,търся психолог,но не знам дали ще успея да я убедя да отиде или само аз да отида...Моля ви помагайте вече съм на ръба и не знам какво да предприема.
- Публикувана: 9 авг. 2015, 18:40 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2015, 21:12 ч.
Психолог за проблеми с тийнейджърка
Здравей,
първо - не се отчайвай, нещата ще се оправят.
Второ - погледни последните страници на тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359775.0 - списък на психолози, избери някой и го посети сама за консултация. Той/тя вече ще те насочи какво да правиш.
Успех!
първо - не се отчайвай, нещата ще се оправят.
Второ - погледни последните страници на тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359775.0 - списък на психолози, избери някой и го посети сама за консултация. Той/тя вече ще те насочи какво да правиш.
Успех!
Говорила съм,тя също е За да се разведем,проблема е че баща й не иска защото няма къде да отиде и се крие и не отива да си получи документите,тя също го е молила да отиде да си ги вземе,но той е просто ужасно нагъл и злобен и не иска,обяснила съм и че все някога ще дойде края и ще се махне,че не става всичко на момента.Знам че най вероятно това я изнервя,защото почти всичките и приятели вече са минали по този път и сега си живея с майки те си най често и ходят при бащите си и са доволни че има спокойствие в къщи,но аз и обясних че не става веднага,че се чака и така.Не знам вече,опитвам се да говоря ,да удовлетворявам желанията и до колкото са разумни,опитвам се да говоря,но не става.Ето и днес,аз съм отпуск цялата седмица,снощи поиска нейна приятелка да спи в нас,Ок разреших,смяха до 3 часа,ок нищо не казах.Станах сутринта направих палачинки да има за закуска и ги изчаках да станат за да изляза на кафе с племенницата и бебето и.Цял ден бяха в нас с другото момиче,нищо не ми пречат.Приятелката и е ходила с майка си във Велинград и разказваше че било много хубаво,попитах я в кой хотел са ходили,майка и ми даде телефона за връзка с хотела.Излязаха преди малко да израти приятелката си и сега се прибра.Значи за цял ден е излязла за около 2 часа.Попитах я дали не иска да отидем за 3-4 дни до Велинград или някъде на друго място защото започна ли работа вече няма да мога да ходя никъде,работя на смени и е трудно.Така ми се развика че не искала никъде да ходи,че не я интересувало никаква почивка,че щяла да се седи тук и тресна вратата на стаята.Вече не знам какво да правя,не мога да говоря защото всичко я дразни,немога и да не попитам нищо,вече незнам.Плача по цяла нощ и се питам къде сгреших,какво не направиш,вече и аз полудявам... 
Горе-долу и при мен е същото с 15 год. тийнейджърка. Само, че от затворено дете, което не можех да накарам да излезе от в къщи, сега обикаля улиците по няколко часа всеки ден.Не знам кои са приятелките и. Сега се сърди, че не искаме да я пуснем на дискотека. А за отговарянето и думи нямам.В София има много специалисти, а в нашия град няма .Имам чувството, че като и говоря кое е хубаво и кое не, тя напук прави точно обратното.А лошото е, че брат и гледа тя как се държи и той започна да и подражава.С баща им се чудим как ще премине този труден период.
