Проблемна дъщеря тийнейджрка :(

Здравейте ,приятели!От доста време събирам кураж да пиша тук.  Някои от вас знаят за мен и проблема ми от темата "Да се оплачем" за да не спамя там ще разкажа цялата история тук, по-подробно . Предупреждавам, че може да стане доста дълго.
Става въпрос за 16 годишната ми дъщеря.  Кара труден пубертет, създаде ни много проблеми в последно време. До 7 клас беше страхотно дете, добра ученичка, рисуваше и все още рисува прекрасно. Приеха я в гимназия със статут на престижна. Първоначално всичко беше наред, изкарваше добри оценки, намери си приятели. Докато не се сприятели с едно момиче в края на 8 клас,което по-късно стана и нейната "най-добра приятелка"...въпросното момиче не и влияеше никак добре,  подкокоросваше я да прави неща, неприсъщи за нея, или по-точно започна да ни лъже, бягаше от училище, купуваше си гримове и токчета тайно от нас, започна да пуши. Веднъж я пуснахме уж при приятелка да учи, но не се прибра по уреченото време. Отидохме до въпросната приятелка, оказа се, че тя не е в града. Веднага се досетихме какво е станало и отидохме на мястото, където тя и онова момиче ходят обикновено. Е, те бяха там, с още 3-4-ма души, видимо в нетрезво състояние. Бяха си купили някакъв евтин алкохол и..щерка ми после си издрайфа червата. Както и да е. Понесе си някои наказания и малко шамари и обеща да не прави повече така. Забранихме й да излиза с това момиче. Речено-сторено. Излизаше лятото с предишните си приятели, а ние се самоуспокоявахме, че това ѝ беше пубертетът и няма да има повече...да, ама не. Било е просто затишие пред буря. Още в началото на 9 клас се сближи отново с онова момиче, въпреки изричната ни забрана. Изглежда само това и чакаше - да тръгнат на училище...пак започнаха проблеми. Не можеше да разбере, че това момиче ще я провали...тя твърдеше, че била свестен човек, че се била променила, била си взела поука след глупостите, които правила миналата година. Звучеше толкова убедително, че бях склонна да ѝ вярвам. Когато обаче ме повика класната ѝ, всичко ми стана ясно. Изобщо не предполагах какво ще ми каже. То не бяха отсъствия, слаби оценки, заяждала се е с учителите си, скъсала дневника на класа (по неясни за мен причини, може би за да прикрие някоя своя забележка) и още куп други магарии. Потънах в земята от срам. А тя през това време беше просто по-ниска от тревата и по-тиха от водата. На въпроса защо не се прибира след училище отговаряше, че оставала на консултации по математика...нищо подобно, шляеше се с компанията си из града. Наложи се да я водя до входа на училището, защото не бях сигурна, че сутрин отива там. И до ден днешен не знам колко точно отсъствия е имала, само знам, че малко са и трябвали, за да получи последно предупреждение за изключване... ходеше и на уроци, за да не остане на изпит по 3 предмета. Тя разбира се се възползва от това и ме лъжеше, че ходи и отиваше някъде другаде, а парите предполагам са отивали за алкохол и цигари...не можех и не исках да повярвам. Собствената ми дъщеря ме гледаше в очите и ме лъжеше...и все още го прави. На родителските срещи беше някакъв ад. Де що учители имаше в това училище, всичките ми се оплакаха. Дъщеря ми, за която лоша дума не можеше да се каже, сега е разбойничката на училището. Последваха и няколко срещи с директора. А междувременно вкъщи нещата ескалираха. При всеки опит да се поговори с нея на тази тема тя се бунтуваше и крещеше, обиждаше... А относно любовния й живот...имаше си гадже още в що-годе нормалния й период, беше хубаво момче и нямахме нищо против, даже се радвахме...но сега, когато ходи с момче от такава компания.. всъщност не знам колко  сексуални партньора е имала. С баща й решихме да предприемем по-радикални мерки, взехме и телефона и лаптопа, заключихме я в стаята. Опитах се да поговоря малко по-задълбочено с нея, Отново само гневни изблици от нейна страна,  приятеля и щял да и купи по- хубави, казва, че ни мрази, не сме и трябвали... А що се отнася за приятеля й той е турчин (разбираемо, все пак живеем в град с голямо етническо разнообразие). Не съм расистка, нито съпругът ми, нямам нищо против турците и циганите, но поне да беше свестен, а въпросното момче не ми направи много хубаво впечатление в малкото пъти, в които съм го виждала. Опитвам се да бъда от онези готините майки, предлагам ѝ да го заведе у нас. Тя само крещи, че не ме интересува.
9 клас беше просто кошмарен, вече споменах за пиянските и подвизи, полицията я прибра у нас...купонясвали си с тяхната компания пред някакъв блок и живущите разбира се, се оплакали от шума. Някак си успя да завърши с 4,35, може би това, че я заплаших да я оставя на село 3 месеца без телефон имаше някакъв ефект...а за предишния ѝ успех 4,35 беше просто немислима оценка.
Стилът и на обличане става все по-провокативен, вече не излиза никъде без един тон грим. Опитвам се да ѝ обясня колко вредно е това, че запушва порите и т.н., а тя само ми казва да не ѝ дава
м акъл. Мисля, че е качвала и някакви снимки в private профил в инстаграм...не знам точно какви, но и по-добре да не ги виждам...сега има намерение да ходи на море с нейните приятели, но аз и баща ѝ сме категорично против, защото пак ще направи някоя глупост.
Не се прибира по цели нощи, ходи уж при приятеля си да въртят любов, по дискотеки. Вече се опитвам да не обръщам толкова внимание на това, че се прибира толкова късно, но кажете ми, коя майка спи спокойно при положение, че не знае къде е детето ѝ . С кого е? Какво прави?  Обаждали сме се в полицията, казват само, че трябва да минат 48 часа, за да я обявят за национално издирване. Правила е и купон тайно от нас, та после съседите не ни говориха цял месец...
Намирам и презервативи в стаята ѝ. Поне има някакво сексуално образование, но пък знае ли човек...един път вече ме шашардиса, че и закъснявал цикъла. Тестът беше отрицателен, за щастие.
Питам се, къде сгрешихме? Дадохме и възпитание, от нищо никога не сме я лишавали. Беше толкова хубаво дете, ако знаех, че ще се промени толкова изобщо нямаше да я записвам в това училище. Уж много престижно, с много примерни деца, а то какво се оказа...Това не е моето дете 😭всеки път, щом ми каже, че ме мрази ми иде да й забия два хубави шамара, но същевременно сърцето ми се къса. Всъщност и да я набия тя няма да си вземе поука, достатъчно бой изяде пред последната 1 година. Никога не сме били привърженици на този тип възпитание, но…
Почти всеки наш разговор завършва с затръшване на вратата. В някои моменти просто не издържам и плача. Ако това ме прави слаба, нека бъда...
Съпругът ми казва, че вече е вдигнал ръце от нея, но аз виждам, че много се притеснява. Аз знам, че тя не ни мрази. Има нужда от нас, както и ние от нея. Когато има някакъв проблем се оплаква на мен, а не на нейните „най-добри приятели“, за които твърди, че били второто ѝ семейство.  Баща ѝ не беше пушил от 10 години и сега пак започна…ако продължава в същия дух тази година наистина може да я изключат, а ако това се случи тотално ще се срина психически…
И тук идва въпроса, откъде се корени проблема? Защо таи толкова гняв към нас? Ако търся началото на тази грешка, ще трябва да се върна още в детството ѝ. В предишната тема споменах, че другото ми дете имаше някои здравословни проблеми като по-малко, и се налагаше да обръщаме повече внимание на нея. Не знам дали има някаква връзка това? Тя е разумно дете и винаги е знаела, че обичам и двете еднакво. Наистина я пренебрегвахме в някои моменти, но не личеше това да ѝ се е отразило чак толкова. Чувстваше се гадно, но после съб ѝ обяснявала как стоят нещата. Тя обожава сестра си и много ми помагаше с грижите за нея. Сестра ѝ също обича кака си и това ме радва, но ме е страх че ще ѝ бъде пример за някои неща…
 Не мисля, че по този начин избива някакви комплекси, красива е, умна, висока. Разбирам, че и харесва да бъде забелязана, да привлича мъжкото внимание, че я тресе хормона. И аз и мъжът ми сме били на нейните години, и ние сме правили някои глупости, но поне не сме се отнасяли лошо с родителите си. Това ли заслужихме? Аз се старая да не се бъркам в личния й живот, а тя казва, че точно това правя и че постоянно и нахлувам в личното пространство. Мисля, че всичко идва от компанията ѝ или по-конкретно от най-добрата ѝ приятелка. Вече споменах, че се събира с някакви суперсъмнителни екземпляри и ме е страх да не я вкарат в някоя от техните схеми и после да си имаме проблеми със закона…съпругът ми неведнъж е ходил да се разправя с тях, но ме е страх да не му направят нещо, кой знае какви мутри и биячи познават. Моля ви, дайте ми някакъв съвет, какво да правя с това дете? Да я изпратя ли на село, или на някакъв лагер? За психолог и дума не може стане. Когато и предложа да идем тя избухва, сякаш иска да избяга от болезнените истини, които ще чуе за себе си. Ако има майки на проблемни тийнейджъри нека споделят опита си. Обмисляме да ѝ направим и тест за наркотици, защото наняколко пъти вече се прибира доста развеселена. Иначе няма други признаци, не се тъпче със сладко, зениците ѝ не са разширени. Как се прави и къде? Колко струва?
Е, това беше от мен момичета, надявам се не съм ви отегчила с дългата си история. Благодаря на всички, които я прочетоха! Значи много за мен. Поолекна ми малко след като споделих тук. Очаквам вашите мнения и съвети 