Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Синовете ви говорят ли с вас?

  • 3 647
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 811
Синът ми е на 16. Разменя броени думи дневно с мен. Няма нужда от нищо, не излиза, не учи, няма желание да празнува рожден ден, нищо. Стои само пред компютъра и казва, че е много щастлив. Аз съм съсипана. Идва ми да го отсвиря както той мен, но ме е страх, че ще скъсам и тъничката нишка, която още ни свързва. Чувствам се напълно провалена. Някой, който го е преживял, може ли да даде съвет?

# 1
  • Мнения: 11 128
Вземи му кабела за интернета..))

Мисля, че е период.
Моят е на 20 и на 19 беше така, в локдауна.

Сега е ок и си споделяме и говорим нормално

# 2
  • Мнения: 811
Не мисля, че това с кабела ще помогне. Наскоро му казах, че ще го направя (под формата на шега) и отговорът беше съжалителен поглед и осведомяване, че за много игри не е необходим интернет. А и има телефон все пак. Рестрикциите не действат при нещо, още откакто беше малък.

# 3
  • София
  • Мнения: 55 060
Към момента е много вероятно вземането на кабела да доведе до влошаване на нещата. Той може да реши да излиза и да играе другаде или да се държи съвсем студено, а младеж на 16 няма как да бъде спрян.
В какъв смисъл не учи? Нали имат часове, изпитват ги, правят контролни. Как се движи успеваемостта в училище? Не учи толкова, колкото смяташ за нужно или буквално не учи?

# 4
  • Мнения: 811
Не учи колкото аз смятам за нужно. Успеваемост средна, просто има вродена интелигентност и това му помага. Както и да е, преживях това и оценките са ми последна грижа вече, споменах го просто така.

# 5
  • София
  • Мнения: 55 060
Тоест не виси денонощно да играе, а все пак присъства в часовете и учи, макар и не толкова, колкото смяташ, че трябва да учи.
Какво очакваш като говорене с пубер на 16? Още повече момче? Държи ли се грубо или просто не забелязва околните, когато играе?
Някои пубери играят много. Изобщо хора, които играят, играят много, без значение дали са възрастни или деца. Ние също играехме много преди няколко години, като възрастни, децата ни също играеха като пубери. Отстрани може да е изглеждало ужасно много. Всичко това го пиша, за да насоча вниманието ти към това дали не се получава разнобой между това, което като възрастен очакваш да бъде комуникацията и това, което реално е възможно да бъде. Като възрастни често се разочароваме от това, че децата не отговарят на очакванията ни, които сме нафантазирали как ни се иска да бъде. Дали не го описваш малко крайно?

Последна редакция: сб, 19 юни 2021, 23:09 от Andariel

# 6
  • Мнения: 11 128
Tony,
Аз издивявах, че не можех и една книга да го накарам да прочете.
Никога не го видях да учи, чете и тн., но и никога не съм го следила, юркала и тн.
Завърши с отличие и влезе с отлични оценки Стоматология.
Тогава се успокоих.
Друго поколение са и по друг начин виждат, възприемат и растат.

# 7
  • Мнения: 811
Благодаря ви, мили дами. Вдъхнахте ми малко спокойствие. Не се държи грубо, просто е много отдалечен, прекалено неемоционален и логичен. Може би е нормално наистина.

# 8
  • София
  • Мнения: 55 060
Все някоя и друга дума разменяте, вероятно, дори да е за ядене, дрехи и училище.  Пуберите основно на тази възраст се интересуват хладилникът да е пълен и да са приети в своята среда.

# 9
  • София
  • Мнения: 15 325
Тони, точно вчера разказвах на приятелки как гимназиалния период на сина ми ми беше пълна мъгла, защото нищо не споделяше и не говореше. Ама нищо не знаех, нито за училище, приятелите му бяха "компанията", най-много да каже за някое гадже и то си имал правило, ако минат 6 месеца заедно, тогава. Явно си имат нужда от отдръпване и еманципиране от родителите.
Сега е на 20, говорим си много. Обърнаха се нещата в 12 клас сякаш при него.

# 10
  • София
  • Мнения: 55 060
Пубертетът е криза, а към 16 вече са почти млади мъже и имат нужда от своето уединение и "мъжка група". Навлизат във философския период и майките са по периферията.

# 11
  • София
  • Мнения: 11 348
Не учи колкото аз смятам за нужно. Успеваемост средна, просто има вродена интелигентност и това му помага. Както и да е, преживях това и оценките са ми последна грижа вече, споменах го просто така.
Поредната задушаваща мама и вечно не доволна, че не е отличник. Първо той е  момче, второ е във вихъра на хормоните си и трето, ако постоянно чува само нагативизъм от майка си - ами и аз да съм и аз ще спра да говоря за каквото и да е. Уж не учел, пък се оказа, че май само не е отличник - космос разлика. Не излизал - ако не се прибираше пак щеше да опяваш. Какво толкова искаш да си говорите с дете на 16?

# 12
  • Мнения: 29 126
На тази възраст и момчетата, и момичетата имат нужда от отдръпване, а не от задушевни разговори с мама. Разговорите ще дойдат по-късно, когато детето е спокойно, че си му дала лично пространство и не му дишаш във врата. Охлаби малко хватката.

# 13
  • София
  • Мнения: 55 060
И се възползвай от затишието, че те чака дванайсти клас. Поне сега можеш малко да правиш неща, които искаш, а децата сами се оправят вече. Само им осигуряваш ядене, дрехи и интернет.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 871
Ако имам такава ситуация, си задавам въпроса аз, на неговата възраст, как съм постъпвала. Или какво са правели родителите ми. Това внася някаква доза здрав разум и страничен поглед и ме възпира от задушаващи напъни Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт