Здравейте отново, този път от друга тема.
От доста време излизам с едно момче, работливо, внимателно и всичко друго, което аз бих искала. Проблемът е, че връзката ни не напредва. От една страна си казвам, не бива да се оплаквам, здрави сме и си прекарваме спокойно заедно, не е нужно да бързам. Така е през повечето време, но друг път не мога да спя защото не разбирам защо на разговорите за бъдещето или се караме или подхожда шеговито. Доколкото съм разбрала имаме едни и същи мечти за бъдещето, което ми дава спокойствие.
Момчето е на 26 и работи като програмист, седи поне до 18:00 часа на работа, прибира се и ходи на фитнес с брат си. Събота и неделя спи до късно и отново ходи с него на фитнес.
Преди време излизахме често,но бяхме много малки и семейството не одобри връзката ни. Мисля , че за това е причина и че им напомнях на човек, който е причинил травма на семейството. Доста години почти не се виждахме, но когато завърши висшето си образование, подновихме вижданията. Разбира се, останах с впечатлението, че самата аз не съм се променила много от тийнейджърските години, все още имах чувства към него, все още мисля, че той е идеален партньор за мен. През това време не е имал друга приятелка. Повечето време прекарва с приятелите си и тези на брат си, но ние двамата се виждаме главно, когато брат му го няма. Разхождаме се и ходим у тях или у нас. Има периоди, в които се виждаме 3пъти в седмицата и такива, в които се виждаме два пъти в месеца. Знам, че не звучи сериозно, но именно затова е темата. Действително работя на три места и действително работя на отговорната позиция, която съм споменала в другите си коментари, но въпреки това нямам сериозни връзки зад гърба си.
Не искам да го изоставям, харесвам го и освен това не искам да си представям, че мога да бъда интимна с друг мъж в бъдеще. Излизала съм и с други момчета досега, тоест била съм харесвана, не ми е липсвало това внимание, но те бързо са ме губели по един или друг начин.
Момчето изглежда добро затова не знам каква е причината да не поеме никаква крачка сериозна. Уж ме крие от страх или срам, не говори сериозно да се изнесем и говорим за деца само шеговито.
Казва, че е много зает и затова понякога не се виждаме, което аз за жалост приемам, защото търча от едно работно място на друго, без време да мисля за удоволствията в живота (като това да изляза с приятелка и т.н., тотално съм ги забравила и нямам времето да ги търся)
Работя на три места, тоест не смятам, че съм несериозен човек, но не искам да поемам цялата инициатива без да знам, че ще бъде подкрепена от отсрещната страна.
От доста време излизам с едно момче, работливо, внимателно и всичко друго, което аз бих искала. Проблемът е, че връзката ни не напредва. От една страна си казвам, не бива да се оплаквам, здрави сме и си прекарваме спокойно заедно, не е нужно да бързам. Така е през повечето време, но друг път не мога да спя защото не разбирам защо на разговорите за бъдещето или се караме или подхожда шеговито. Доколкото съм разбрала имаме едни и същи мечти за бъдещето, което ми дава спокойствие.
Момчето е на 26 и работи като програмист, седи поне до 18:00 часа на работа, прибира се и ходи на фитнес с брат си. Събота и неделя спи до късно и отново ходи с него на фитнес.
Преди време излизахме често,но бяхме много малки и семейството не одобри връзката ни. Мисля , че за това е причина и че им напомнях на човек, който е причинил травма на семейството. Доста години почти не се виждахме, но когато завърши висшето си образование, подновихме вижданията. Разбира се, останах с впечатлението, че самата аз не съм се променила много от тийнейджърските години, все още имах чувства към него, все още мисля, че той е идеален партньор за мен. През това време не е имал друга приятелка. Повечето време прекарва с приятелите си и тези на брат си, но ние двамата се виждаме главно, когато брат му го няма. Разхождаме се и ходим у тях или у нас. Има периоди, в които се виждаме 3пъти в седмицата и такива, в които се виждаме два пъти в месеца. Знам, че не звучи сериозно, но именно затова е темата. Действително работя на три места и действително работя на отговорната позиция, която съм споменала в другите си коментари, но въпреки това нямам сериозни връзки зад гърба си.
Не искам да го изоставям, харесвам го и освен това не искам да си представям, че мога да бъда интимна с друг мъж в бъдеще. Излизала съм и с други момчета досега, тоест била съм харесвана, не ми е липсвало това внимание, но те бързо са ме губели по един или друг начин.
Момчето изглежда добро затова не знам каква е причината да не поеме никаква крачка сериозна. Уж ме крие от страх или срам, не говори сериозно да се изнесем и говорим за деца само шеговито.
Казва, че е много зает и затова понякога не се виждаме, което аз за жалост приемам, защото търча от едно работно място на друго, без време да мисля за удоволствията в живота (като това да изляза с приятелка и т.н., тотално съм ги забравила и нямам времето да ги търся)
Работя на три места, тоест не смятам, че съм несериозен човек, но не искам да поемам цялата инициатива без да знам, че ще бъде подкрепена от отсрещната страна.
