С приятелката ми сме заедно от години, и двамата сме в чалото на 30-те си. Тя е с нормален ръст – около 1.70 м, слаба, стройна, с тънка талия и тежи около 55 кг. Още от първия ни поглед се влюбих – буквално. Тя отговаря на всичко, което харесвам във външността на една жена – като че ли “отмята” всяка една от „кутийките“ в главата ми.
Въпреки това, тя отдавна има един малък комплекс – че няма напълно плосък корем. А реално става въпрос за съвсем лека мекота и извивка, която се оформя най-вече, когато седи, или ако облече в тесни дрехи. Моето лично усещане е, че този комплекс е до голяма степен насаден от нейното семейство. Те са малко по-възрастни от моите родители и сякаш възприемат по-архаични представи за женска красота. От тях съм чувал доста коментари, докато гледаме телевизия например – как „еди-коя си“ имала „грозен и дебел задник“, а всъщност става дума за напълно нормална, женствена фигура – като тази на повечето Instagram моделки, или актриси като Марго Роби и Скарлет Йохансон. Жени с класически, вечен тип красота – извивки, бюст, ханш – точно онзи тип, който на повечето мъже се харесва. И тази критика понякога я упражняват върху нея, когато си купи някоя нова дреха. Скастрят я, ако бедрата ѝ изглеждат малко по-плътни, ако корема ѝ си личи повече, ако ханшът ѝ изглежда по-широк.
Този тип коментари, за съжаление, чувам и от самата нея , често описва други жени с извивки като „дебели“, дори когато изглеждат напълно нормално. Според нея дори леко плътните бедра са недостатък, а не женствена черта. А широкият ханш, нещо, по което аз полудявам, за нея е странно. Големият, кръгъл задник, тип bubble butt, дума да не става - това е дебело. За щастие, тя не страда от хранителни разстройства, не се е подлагала на гладуване, храни се съвсем нормално, но въпреки това, този вътрешен критичен глас остава.
А аз всъщност обожавам тази нейна мекота. Харесва ми да я прегръщам, харесва ми как усещането за топлина и мекота дори ме възбужда. Обожавам, когато носи тесни рокли – най-често вкъщи, тип Скимс – облича ги заради мен, защото знае колко много ми харесва как някои неща изпъкват. Сега, години по-късно, дори я желая повече, защото в началото имаше леко по-тийн фигура, с тънки крачета и тесен ханш. Но разликата в килограми спрямо сега и в началото, не е голяма - около 5. Аз бих я избрал именно така – с коремче, с извивки. Намирам тази симетрия между гърдите, талията и корема за изключително красива. За мен това не е недостатък, а естетика. Но тя мисли, че съм „странен“, защото харесвам жени с извивки и защото предпочитам не идеално плосък корем.
Знам, че тази представа за "перфектното" тяло се поддържа от цяла индустрия, която печели милиарди от това жените да се стремят да са по-слаби, с плосък корем и без грам мазнина. И че това е един от водещите комплекси при вас. Но усещам, че при нея тази вътрешна критика е особено силна и дълбока. Тя изпада в недоумение, как така аз го харесвам, а стереотипа за мъжете е, че искат много слаби жени.
Искам да ѝ помогна да направи разлика между реално наднормено тегло и нормална, женствена закръгленост. Не защото искам да я променя, а защото искам да се погледне през моите очи и да се оцени повече.
Ще се радвам, ако споделите личен опит – имали ли сте подобна ситуация с ваш партньор? Какви са били неговите коментари, как се е държал с вас, харесва ли са му подобни ''недостатъци'' у вас? По някакъв начин търся да разбера, аз ли съм странен или тя има леко маргинално мислене.
Благодаря предварително!