Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Синовете ви говорят ли с вас?

  • 5 222
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 826
Здравейте! Извинявайте, че отговарям чак сега и от сърце благодаря за мненията! Вдъхнахте ми доста спокойствие! Афродита, това, че не е отличник, го преживях доста отдавна. Признавам, че преди наистина бях от амбициозните майки и много го натисках да учи. Но само защото виждах голям потенциал в него и много се радвах, че е умен! В един момент обаче разбрах, че няма да се развива спрямо моите мечти и спрях да го тормозя. Освен още да ми отмъщава за преди Rolling Eyes Всъщност в момента най-много ме притеснява това, че не излиза. Не че искам да не се прибира Smile, но нещо по средата все пак?

Дадохте ми точно страничната гледна точка, от която имах нужда. Дишам по-леко сега Simple Smile

# 16
  • Мнения: 29 493
Всъщност в момента най-много ме притеснява това, че не излиза. Не че искам да не се прибира Smile, но нещо по средата все пак?
Дъщеря ми е на 15 и откакто ги сложиха на дистанционно обучение през март 2020 много намали излизанията. Отрази им се зле затварянето на децата. Но надявам се, че  е поправимо. Още повече, тяхното поколение буквално живее в интернет, което в случая може да се окаже за добро.

# 17
  • Мнения: 13
аз съм жена и на тази възраст също нищо не споделях със семейството си. Бях много дръпната. Нормално е и за синовете и за дъщерите.

# 18
  • Мнения: 826
И аз не споделях с майка ми 😂 Имах нужда да си го припомня. За ученето да не говорим. Синът ми се справя по-добре от мен всъщност. Разликата е, че на мен много ми се излизаше, но не ме пускаха.

# 19
  • Мнения: 1 740
Аэ на 16 освен да ходех на спорт,  не съм иэлиэала също кой энае колко. Тук таме с приятелка, но често това се случваше след училище, не са ме виждали да иэлиэам много. :Д На 17 си намерих гадже и тогава бях 1-2 пъти седмично при него (дори с приспиване, родителите ми энаеха), но като цяло никога не съм била супер эапалена по компании и всекидневно иэлиэане. :Д
На мен баща ми ми мрънкаше, че прекалено много уча и че на неговата въэраст той иэлиэал на кино с приятели и подобни. Отличничка бях с големи амбиции. Супер много ме драэнеше, че ми се бърка и с него и до ден днешен не споделям точно поради таэи причина. :Д С майка ми си говорех много, но и се карах много с нея.

Въпросът е просто, че някои деца не са по иэлиэанията и/или са си малко темерути. Единственото, поради което си эаслужава детето да се ,,ръчка", но това си е эадача още от по-малка въэраст, е да е ученолюбиво или поне да иэкарва добри/отлични оценки. Все пак това му определя бъдещето. Също и ограничаване на компютърните игри с цел да учи повече е смислено според мен (макар че с малко иэгледи эа успех...) . Но дали споделя или да му се бъркат родителите эащо не иэлиэа... това е вече навлиэане в лично пространство.

# 20
  • Мнения: 3 175
Всъщност в момента най-много ме притеснява това, че не излиза. Не че искам да не се прибира Smile, но нещо по средата все пак?
Дъщеря ми е на 15 и откакто ги сложиха на дистанционно обучение през март 2020 много намали излизанията. Отрази им се зле затварянето на децата. Но надявам се, че  е поправимо. Още повече, тяхното поколение буквално живее в интернет, което в случая може да се окаже за добро.

Моят син също е на 15 и това че не излиза и не търси комуникация с никой също много ме притеснява. Вчера ми каза, че иска да си гледа на телефона/компа и да лежи, нищо друго. Почвам сериозно да си мисля, че е изпаднал в някакво депресивно състояние.
Това затваряне много зле им се отрази, но най вече пострадаха отношенията.

# 21
  • Мнения: X
Ще ти дам мнение от другата страна.
Точно в тази възраст и аз почти не говорих с майка си. Тя самата ме подтикваше точно с този зор за споделяне, та опъваше нервите ми още повече. Най- много мразех примерите с колежките й и дъщерите им.. Е, аз бях момче все пак и започвах да си представям как трябва да си говоря с нея за гаджета, училища и т.н. Ами не- нямаше как да стане и съответно не ставаше. Тя също като теб се чувстваше като провал и безсилна. Мисля, че в тази възраст, пубертетната, е съществено важно момчетата да започнат превръщането си в мъже, да говорят повече с бащите си, да имат общо хоби с тях, да излизат, да буйнстват ако щеш. Време е да се отделят от полата на “мамито” и да се чувстват по- узрели, самостоятелни и отново- възмъжаващи. Наистина не разбирах какво толкова искаше майка ми да й споделям.
Не говорихме с дни, тя също като теб се отказа и спря да ми дудне ако не е наложително, иначе следваха караници. Да, бях глупак, викал съм й понякога..
За оценките ще кажа, че не е нужно да имаш проблеми или да си малък наркоман/пияница. Аз също бях свалил успеха, но всичко беше от излизане нон стоп и малко време за учене /никакво даже/
Но искам да ти кажа нещо, което ще те успокои, надявам се. Сега, няколко години по- късно, връзката с майка ми стана доста силна и постоянно обсъждам проблемите/дилемите си и като цяло всичко. Дори понякога я заговарям за нещо глупаво, колкото да си правим малко лаф. Стана така, може би защото изградих характера си на времето, узрях, улегнах, научих се на самостоятелсност. А сега вече и тя знае за кое е нормално да говори с мен, както и аз вече съм в средите на възрастните, та имаме си теми на разговор, НЕдразнещи никоя от двете страни. За протокола- в 20те години съм.
Помисли дали за едно момче точно в пубертета е нормално да споделя като някое момиченце с розови панделки ?
Помисли и дали на времето си искала да споделяш с баща си за гадженца и цикъл ? Е, същото е.
Мнението ми може и да не ви се хареса много, но смятам, че е напълно адекватно спрямо случая. Все пак съм си почти пресен пример хаха.
Успехи!

# 22
  • Мнения: 794
Kamaza, много добре ми повлия коментарът ти.
В момента треперя от нерви с моя синковец.
Всички мнения тук ме успокояват, че нещата са временни и има надежда след 20те да си говорим нормално.

# 23
  • София
  • Мнения: 783
И аз не споделях с майка ми 😂 Имах нужда да си го припомня. За ученето да не говорим. Синът ми се справя по-добре от мен всъщност. Разликата е, че на мен много ми се излизаше, но не ме пускаха.
Тони не си сама Simple Smile моят син е подобно на твоя.
Но аз си знам, че тази учебна година, както и част от миналата е загубено време. Така, че фокусът е върху средата му и психиката - това е за нас, като родители много по-важно към момента. В нашият случай - не излиза, но комуникира със съучениците си, по чатове. Аз си го знам, че е интроверт. Не се карам особено, просто гледам в комуникацията ни да отсявам зрънца, които да ми подскажат къде сме в момента. Колкото до ученето - към последните класове се вижда накъде отива работата. Та ако имаш засилката на първите години, ще станат нещата и също така, ако нещо те запали, ти ще вложиш всичко и ще оттласнеш. Големия син така - пет за четири беше горе-долу, не си даваше зор, но 12 клас се амбицира сам и завърши сред първите. Всичко е индивидуално.

# 24
  • London
  • Мнения: 5 669
И аз като Камаза мисля, че връзката с бащата е по-важна за синовете и то за мен не тепърва на 16 ами по принцип. Моя син още след 4 Тата година се преориентира трайно към компанията на баща си. След един момент не смятам за нормално, че следва и да се споделя всичко, особено като децата са вече възрастни със свои собствени семейства. Би ми било неприятно свекърва ми да знае и кътните ни зъби вкъщи. Разбира се сина й си общува с нея, но в рамките на общите приказки.

# 25
  • Мнения: 68
А вие самите излизате ли? Ходите ли някъде цялото семейство? Имате ли си някакви ваши традиции? Разни пикници, горски приключения, екскурзии, любими заведения, места без екрани, които предразполагат към разговори. Simple Smile
Освен това говорите ли си с баща му? Питате ли се как е минал денят ви и подобни?
Аз на тези години въобще не намирах за нормално да ме питат подобни неща при положение, че почти не виждах родителите ми да разговарят нормално. Смятах го за измислица по филмите. Сега вече знам, че има нормални семейства, които си говорят помежду си.
Може и да е само фаза. Доста тийнове се затварят в себе си в някакъв момент. Важно е да му оставите малко свобода.

# 26
  • Мнения: 2
Синът ми е на 16. Разменя броени думи дневно с мен. Няма нужда от нищо, не излиза, не учи, няма желание да празнува рожден ден, нищо. Стои само пред компютъра и казва, че е много щастлив. Аз съм съсипана. Идва ми да го отсвиря както той мен, но ме е страх, че ще скъсам и тъничката нишка, която още ни свързва. Чувствам се напълно провалена. Някой, който го е преживял, може ли да даде съвет?

Здравейте Тони,разбирам проблема Ви.Ще Ви предложа да говорите с него какво чувствате и след това се позаинтересувйате
какво прави на компютъра,може да се занимава с друго освен да играе игри.Може да Ви научи на нещо ново,питайте го как е минал деня му,как се чувства и Вие му споделяйте.Animal Chicken

Общи условия

Активация на акаунт