ами като се zараzхождате и видите някой прошляк и го покажи и и кажи , че такива хора се държат така и техните деца и децата им стават като тях, ако иска да ги копира и тя да стане такава ...
- Публикувана: 28 дек. 2007, 11:57 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2008, 10:21 ч.
Отговаря ми и се държи безобразно
Както Pandora вече е казала, да се манипулира детската психика е по-опасно, отколкото да се въздейства чисто физически, при нужда. Абсолютна заблуда е, че шамарът е най-голямото зло - хитруването, игнора и омайването са далеч по-сериозна форма на насилие. Каква полза, че едно дете не се удря, щом лъжата е част от възпитанието му? Накъдето и да се обърне човек, може да се натъкне на бисери, от сорта на "Баба Меца ще дойде, ако не ядеш"; "Виж тая леличка как ще ти се смее сега"; "Мама няма да те обича, щом не слушаш"; "Ще подарим новата ти кола на Петьо, като си толкова лош"; "Айде да си тръгваме, щото тати те чака и сигурно ти е купил бонбонки" или пък истеричните крясъци "Ще те смажа" и "Писна ми от тебе"... Масово родителите тръбят, че не удрят детето си и че са загрижени са бъдещето на психичното му здраве, а в същото време без притеснения се възползват от неговата наивност. Необръщането на внимание, неискреността и нездравата мотивация са бумеранг, който задължително се връща при първоизточника. Дете, което се възпитава с откритост и рабиране, но получава шамар, когато многократно преминава предварително поставена допустима граница, никога няма да стане насилник, гарантирано. 
От сърце поздравявам авторката на този пост! Браво!
Както Pandora вече е казала, да се манипулира детската психика е по-опасно, отколкото да се въздейства чисто физически, при нужда. Абсолютна заблуда е, че шамарът е най-голямото зло - хитруването, игнора и омайването са далеч по-сериозна форма на насилие. Каква полза, че едно дете не се удря, щом лъжата е част от възпитанието му? Накъдето и да се обърне човек, може да се натъкне на бисери, от сорта на "Баба Меца ще дойде, ако не ядеш"; "Виж тая леличка как ще ти се смее сега"; "Мама няма да те обича, щом не слушаш"; "Ще подарим новата ти кола на Петьо, като си толкова лош"; "Айде да си тръгваме, щото тати те чака и сигурно ти е купил бонбонки" или пък истеричните крясъци "Ще те смажа" и "Писна ми от тебе"... Масово родителите тръбят, че не удрят детето си и че са загрижени са бъдещето на психичното му здраве, а в същото време без притеснения се възползват от неговата наивност. Необръщането на внимание, неискреността и нездравата мотивация са бумеранг, който задължително се връща при първоизточника. Дете, което се възпитава с откритост и рабиране, но получава шамар, когато многократно преминава предварително поставена допустима граница, никога няма да стане насилник, гарантирано.
От сърце поздравявам авторката на този пост! Браво!
да , давайте да ги шамарим, вместо да им раzкажем прикаzка. Унижението от шамар, zалепен от човека, който очакваш да те раzбере се преживява много по лесно, от една фантаzия.
Както Pandora вече е казала, да се манипулира детската психика е по-опасно, отколкото да се въздейства чисто физически, при нужда. Абсолютна заблуда е, че шамарът е най-голямото зло - хитруването, игнора и омайването са далеч по-сериозна форма на насилие. Каква полза, че едно дете не се удря, щом лъжата е част от възпитанието му? Накъдето и да се обърне човек, може да се натъкне на бисери, от сорта на "Баба Меца ще дойде, ако не ядеш"; "Виж тая леличка как ще ти се смее сега"; "Мама няма да те обича, щом не слушаш"; "Ще подарим новата ти кола на Петьо, като си толкова лош"; "Айде да си тръгваме, щото тати те чака и сигурно ти е купил бонбонки" или пък истеричните крясъци "Ще те смажа" и "Писна ми от тебе"... Масово родителите тръбят, че не удрят детето си и че са загрижени са бъдещето на психичното му здраве, а в същото време без притеснения се възползват от неговата наивност. Необръщането на внимание, неискреността и нездравата мотивация са бумеранг, който задължително се връща при първоизточника. Дете, което се възпитава с откритост и рабиране, но получава шамар, когато многократно преминава предварително поставена допустима граница, никога няма да стане насилник, гарантирано.
От сърце поздравявам авторката на този пост! Браво!
да , давайте да ги шамарим, вместо да им раzкажем прикаzка. Унижението от шамар, zалепен от човека, който очакваш да те раzбере се преживява много по лесно, от една фантаzия.
Съвет ли ми даваш? Или си прочела само последната част от поста, но не и предишното?
Както Pandora вече е казала, да се манипулира детската психика е по-опасно, отколкото да се въздейства чисто физически, при нужда. Абсолютна заблуда е, че шамарът е най-голямото зло - хитруването, игнора и омайването са далеч по-сериозна форма на насилие. Каква полза, че едно дете не се удря, щом лъжата е част от възпитанието му? Накъдето и да се обърне човек, може да се натъкне на бисери, от сорта на "Баба Меца ще дойде, ако не ядеш"; "Виж тая леличка как ще ти се смее сега"; "Мама няма да те обича, щом не слушаш"; "Ще подарим новата ти кола на Петьо, като си толкова лош"; "Айде да си тръгваме, щото тати те чака и сигурно ти е купил бонбонки" или пък истеричните крясъци "Ще те смажа" и "Писна ми от тебе"... Масово родителите тръбят, че не удрят детето си и че са загрижени са бъдещето на психичното му здраве, а в същото време без притеснения се възползват от неговата наивност. Необръщането на внимание, неискреността и нездравата мотивация са бумеранг, който задължително се връща при първоизточника. Дете, което се възпитава с откритост и рабиране, но получава шамар, когато многократно преминава предварително поставена допустима граница, никога няма да стане насилник, гарантирано.
От сърце поздравявам авторката на този пост! Браво!
да , давайте да ги шамарим, вместо да им раzкажем прикаzка. Унижението от шамар, zалепен от човека, който очакваш да те раzбере се преживява много по лесно, от една фантаzия.
Съвет ли ми даваш? Или си прочела само последната част от поста, но не и предишното?
Давам съвет. Даже бих им дала съвет да си купят по една по zдрава тупалка или точилка, че като си иzпуснат нервите да не ги zаболяват ръцете
По-спокойно. При положение, че ние, родителите сме изнервени до безкрайност, по същия начин реагираме към поведението на децата си. Виждам го по себе си. Старая се да съм уравновесена и да си имам едно наум как ги възпитавам. Но в моменти, когато нещо се закучи и не е свързано с децата, толкова се изнервям, че се случва да си го изкарвам на тях, въпреки че зная, че не трябва. И като ми излетят думите от устата по-бързо, отколкото се задейства спирачката, не мога да върна нещата. Усещането е гадно и гледам да се контролирам, но не винаги се получава.
Аз мисля, че много родители, които яростно отричат възможността да ступат отрочето си в момент на безсилие (защото мисля, че това обикновено е реакция на собственото ни безсилие, не е предварително планиран акт), всъщност не са против това. С други думи - правят се на "по-примерни", отколкото са.
Ако има на света родител, който твърди, че никога, ама никога не му е хрумвало да залепи едно шамарче на задничето на сладурчето си - значи или този родител има идеалното дете, или лъже.
"Давам съвет. Даже бих им дала съвет да си купят по една по zдрава тупалка или точилка, че като си иzпуснат нервите да не ги zаболяват ръцете "
А подобни изказвания считам за недобронамерени и няма да коментирам повече.
Ако има на света родител, който твърди, че никога, ама никога не му е хрумвало да залепи едно шамарче на задничето на сладурчето си - значи или този родител има идеалното дете, или лъже.
"Давам съвет. Даже бих им дала съвет да си купят по една по zдрава тупалка или точилка, че като си иzпуснат нервите да не ги zаболяват ръцете "
А подобни изказвания считам за недобронамерени и няма да коментирам повече.
Е, как, никога ли не повишаваш децибелите? 
Просто не мога да повярвам, как се сдържаш?
Аз по принцип говоря по-силно от нормалното (не знам защо, нещо ми е приповдигнато настроението по рождение), а пък ако се ядосам направо пукам стъкла, доста съм гласовита... 
Иначе от всичко изчетено дотук най-много използвам метода на предупреждението (при тръшкането преди 2 години подейства само игнорирането, но това е съвсем друг случай, пък и сега възрастта е различна). Сега правя следното - ако продължаваш да викаш/се лигавиш/тропаш/блъскаш/цапаш/гониш кучето/наводняваш коридора... и т.н., аз ще те лиша от приказка тази вечер/няма да играя с теб 1 час/няма да ти пусна филмчето/ще започна и аз да се държа по същия начин с теб, както ти правиш спрямо мен...
Ключов момент в този подход е стриктното спазване на обещаното наказание. Действа. Засега.
Баща му е страхотно мил и отстъпчив с него и в резултат - него повече не го слуша. Дори ако го вбеси достатъчно, за да му каже "Престани или ще те плесна" - малкият не му вярва и продължава. Знае много добре, че подобна заплаха НИКОГА няма да бъде приведена в действие...
Затова - съветът ми е - това някога съм го чела, но не помня вече къде - ако ще "заплашвате", заплашвайте само с нещо, което наистина имате намерение да изпълните.
Ако дори веднъж се отметнете - детето веднага разбира къде е слабото ни място и този метод вече няма да действа.
Просто не мога да повярвам, как се сдържаш? Аз по принцип говоря по-силно от нормалното (не знам защо, нещо ми е приповдигнато настроението по рождение
), а пък ако се ядосам направо пукам стъкла, доста съм гласовита... Иначе от всичко изчетено дотук най-много използвам метода на предупреждението (при тръшкането преди 2 години подейства само игнорирането, но това е съвсем друг случай, пък и сега възрастта е различна). Сега правя следното - ако продължаваш да викаш/се лигавиш/тропаш/блъскаш/цапаш/гониш кучето/наводняваш коридора... и т.н., аз ще те лиша от приказка тази вечер/няма да играя с теб 1 час/няма да ти пусна филмчето/ще започна и аз да се държа по същия начин с теб, както ти правиш спрямо мен...
Ключов момент в този подход е стриктното спазване на обещаното наказание. Действа. Засега.
Баща му е страхотно мил и отстъпчив с него и в резултат - него повече не го слуша. Дори ако го вбеси достатъчно, за да му каже "Престани или ще те плесна" - малкият не му вярва и продължава. Знае много добре, че подобна заплаха НИКОГА няма да бъде приведена в действие...
Затова - съветът ми е - това някога съм го чела, но не помня вече къде - ако ще "заплашвате", заплашвайте само с нещо, което наистина имате намерение да изпълните.
Ако дори веднъж се отметнете - детето веднага разбира къде е слабото ни място и този метод вече няма да действа.
Имам усещането, че темата заприличва на онези от сорта на Биете ли детето си.
Нати, аз съвети няма да ти давам, ще напиша, че положението при нас беше същото. Това с плюенето го минахме в първа група, сега гледам, че посяга на братовечед си, КАрат се, бият се, на нас ни отговаря, копира лафовете на баба си и др глупости. За мен правилата , написани от инка са част от елементарното възпитание, опитваме се да ги налагаме. Трудно е, никой не е обещавал да е лесно
Нати, аз съвети няма да ти давам, ще напиша, че положението при нас беше същото. Това с плюенето го минахме в първа група, сега гледам, че посяга на братовечед си, КАрат се, бият се, на нас ни отговаря, копира лафовете на баба си и др глупости. За мен правилата , написани от инка са част от елементарното възпитание, опитваме се да ги налагаме. Трудно е, никой не е обещавал да е лесно
Доколкото разбрах, родителите са говорили с детето по този въпрос.
Аз смятам, че е възможно човек да прекали с търсенето на обяснения за лошото поведение - аз съм склонна да го правя.
Мисля, че първо трябва да се поставят границите, а след това да се намери причината, след като детето е престанало да плюе и удря. Иначе се получава нещо като възнаграждаване на лошото поведение - аз тормозя околните, а те ме съжаляват и се питат какво ли ме мъчи, та правя така.
Не.
Аз смятам, че е възможно човек да прекали с търсенето на обяснения за лошото поведение - аз съм склонна да го правя.
Мисля, че първо трябва да се поставят границите, а след това да се намери причината, след като детето е престанало да плюе и удря. Иначе се получава нещо като възнаграждаване на лошото поведение - аз тормозя околните, а те ме съжаляват и се питат какво ли ме мъчи, та правя така.
Не.
Доколкото разбрах, родителите са говорили с детето по този въпрос.
Аз смятам, че е възможно човек да прекали с търсенето на обяснения за лошото поведение - аз съм склонна да го правя.
Мисля, че първо трябва да се поставят границите, а след това да се намери причината, след като детето е престанало да плюе и удря. Иначе се получава нещо като възнаграждаване на лошото поведение - аз тормозя околните, а те ме съжаляват и се питат какво ли ме мъчи, та правя така.
Не.
Аз смятам, че е възможно човек да прекали с търсенето на обяснения за лошото поведение - аз съм склонна да го правя.
Мисля, че първо трябва да се поставят границите, а след това да се намери причината, след като детето е престанало да плюе и удря. Иначе се получава нещо като възнаграждаване на лошото поведение - аз тормозя околните, а те ме съжаляват и се питат какво ли ме мъчи, та правя така.
Не.
напълно съм съгласна
много грубо преведено но в една психология още о т76г /признат в света психолог/ бе писал, че първите години приличат повече на дресировка отколкото на нещо друго! за мен това също е вярно в много от случаите да не кажа че в първите 3г - във всички случаи/
има си време когато детето почва да РАЗБИРА поставените му граници
но има случаи когато без граници и без разбиране дори живота на детето ми би бил застрашен - като майка на породени нямам парво детето ми да не ме слуша например.... /щото ако почне да ми прави на пук докато крещя с лбебето на ръце "спри4 после може да е късно!/
Нати, за мен детето се опитва да се наложи - по един или др начин е почнало да разширява своя свят и своето желание да се налага
вярвам както до сега и сега ще се справиш още повече на 3г и на детска се наблюдават всички възможни аспекти на "гаменстване"
не търси особена причина - виж ако се задълбочи проблема и не намирате начин да се справите тогава вече може да се позамислиш, а иначе и кротките деца в един момент "изтрещяватБ"