Като си помисля, тъкмо се научим как да се държим с нашите деца, пък те пораснали и станали самостоятелни.
- Публикувана: 28 дек. 2007, 11:57 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2008, 10:21 ч.
Отговаря ми и се държи безобразно
... в Европа скоро обмислят да забранят със закон всякакви физически наказания над децата .....
В много държави не можеш да удряш децата си. Вторият мъж на сестра ми беше ударил племеницата ми /един, единствен шамар/, когато тя бе на 10... В резултат не само, че му се наложи да пише обяснения в полицията, но и го информираха, че ако тя пак се оплаче - ще го съдят по бърза процедура... Естествено това не е в БГ.
Не се хаби напразно, secretgarden, много е удобно да кажеш, че 'игнора' наранява психиката на децата, а удара е... какво толкова...
Основното при удрянето на деца съвсем не е физическата болка, която им се нанася, а унижението.
RadostinaHZ, зависи като как си го представяте това нещо, наречено 'игнор'.
М/у другото масов съвет е, когато при спор със съпруга ако той има навика да обижда да го заплашим с "игнор". Техниката е следната: Ако пак ме наречеш 'тъпа селянка' ще изляза. Нарича ви - излизате. Според специалистите - това бързо научава половинката да си сдържа езика при спор.
Когато дъщеря ми беше по-малка и се тръшкаше за нещо на 5-тото /примерно/ бяснение, че трябва да спре и защо не следва да го прави я занасях в стаята й и казвах: Когато се успокоиш - ела при мен. Седях си най-спокойно в хола и след 5-10 мин. тя, овладяла гнева си идваше при мен. По-късно направо й казвах да си отиде в стаята, защото не ми харесва да й слушам крясъците.
След като овладееше гнева си и дойдеше при мен - можех отново да й обясня какво и защо не следва или следва да се случи.
Сега ако ми е сърдита или ядосана за нещо - сама ходи там. Дори ми е казвала да изляза от стаята й, защото ми се сърди, ядосана ми е или подобно...
За мен е по-важно детето ми да се научи да управлява емоциите си, вместо да ги подтиска. Шамарът служи точно за това - пресича емоциите.
М/у другото масов съвет е, когато при спор със съпруга ако той има навика да обижда да го заплашим с "игнор". Техниката е следната: Ако пак ме наречеш 'тъпа селянка' ще изляза. Нарича ви - излизате. Според специалистите - това бързо научава половинката да си сдържа езика при спор.
Когато дъщеря ми беше по-малка и се тръшкаше за нещо на 5-тото /примерно/ бяснение, че трябва да спре и защо не следва да го прави я занасях в стаята й и казвах: Когато се успокоиш - ела при мен. Седях си най-спокойно в хола и след 5-10 мин. тя, овладяла гнева си идваше при мен. По-късно направо й казвах да си отиде в стаята, защото не ми харесва да й слушам крясъците.
След като овладееше гнева си и дойдеше при мен - можех отново да й обясня какво и защо не следва или следва да се случи.
Сега ако ми е сърдита или ядосана за нещо - сама ходи там. Дори ми е казвала да изляза от стаята й, защото ми се сърди, ядосана ми е или подобно...
За мен е по-важно детето ми да се научи да управлява емоциите си, вместо да ги подтиска. Шамарът служи точно за това - пресича емоциите.
Признавам, не се е случвало да правят така. По-скоро се някой сам е отивал да се затвори в стаята и да плаче. Но на мен ми става много жал, някак усещам, че всъщност на детето ще му стане много по-добре ако отида при него, отколкото да стои само. Колкото и да съм ядосана, не мога да ги оставя самотни. Така нещата като че ли се оправят по-лесно. Като гушна детето и то се наплаче, после по-лесно обяснява какво и защо.
Като гушна детето и то се наплаче, после по-лесно обяснява какво и защо.
Ако плаче нещастно....
Но ако се търкаля по пода, крещи, удрят те, всеки път като се опиташ да го прегърнеш те отблъсква и с две думи е излязло от релси...?
Според мен е доста трудно да имаме едно и също поведение в различни ситуации и няма как да има универсално решение на всеки проблем свързан с възпитанието на децата.
Случвало ми се е да я занеса в стаята й, случвало ми се е да я гушна. Дори ми се е случвало да я плесна: Когато аз съм си изтървала нервите и тогава винаги съм й се извинявала и обяснявала, че не съм права...
С времето осъзнах, че подобни теми показват доста едностранчиво подхода и начина на възпитание на всяка една от спорещите майки в него и че е напълно възможно тук с някой да сме винаги на противоположни мнения, а в живота да възпитаваме сходно...
Основното при удрянето на деца съвсем не е физическата болка, която им се нанася, а унижението.
Склонна съм да се съглася със secretgarden и Isa. Аз съм върл противник на насилието и за мен едно пляскане по дупето е побой, както се изрази pandora. Но тъй като и аз съм човек и не ми издържат нервите покрай поведението на Калина напоследък, се случи да я плясна по дупето. От реакцията й реших за себе си, каквото и да ми коства, занапред да се въздържам от подобни действия. Може и да греша и да е нужна "по-твърда" ръка, но не ми идва отвътре и не възприемам този метод за свой.
Аз специално с напляскване постигнах това- да не ми се въргаля по улиците когато иска нещо и не стане по нейната. Направи го 2 пъти , изяде пердаха и повече не е посмяла да ми прави тези панаири. Мисля, че специално за това децата пробват ако метода върви се прилага ако не измислят нещо друго. Не съм привърженик на пердаха, но понякога се налага... не говоря да си пребием децата разбира се.
ivben, а дъщеря ми преодоля 'вяргалянето' по улицата точно с 'игнор'. Смятам го за голям мой успех. 
Много е трудно, когато всички те гледат, а детето се е проснало в цял ръст на улицата и рита и крещи да не го вдигнеш и отупаш...
Сигурна съм, че доста хора от квартала ни още си спомнят последния такъв случай в живота на моето дете... Беше дълго поне 10 мин., през които аз най спокойно пазарувах в магазинчето до нас, а тя лежеше на земята в краката ми и ревеше и крещеше.
Без да я бия или дори удрям успя да проумее, че така няма да постигне нищо... та не мисля, че точно тогава се налага да си удряш детето.
Много е трудно, когато всички те гледат, а детето се е проснало в цял ръст на улицата и рита и крещи да не го вдигнеш и отупаш...Сигурна съм, че доста хора от квартала ни още си спомнят последния такъв случай в живота на моето дете... Беше дълго поне 10 мин., през които аз най спокойно пазарувах в магазинчето до нас, а тя лежеше на земята в краката ми и ревеше и крещеше.
Без да я бия или дори удрям успя да проумее, че така няма да постигне нищо... та не мисля, че точно тогава се налага да си удряш детето.
ivben, а дъщеря ми преодоля 'вяргалянето' по улицата точно с 'игнор'. Смятам го за голям мой успех. Много е трудно, когато всички те гледат, а детето се е проснало в цял ръст на улицата и рита и крещи да не го вдигнеш и отупаш...
Много е трудно, когато всички те гледат, а детето се е проснало в цял ръст на улицата и рита и крещи да не го вдигнеш и отупаш...И при нас имаше подобна сценка. Само че две бабки се питаха на висок глас това дете няма ли си родители. И след като им обясних, че детето е с мен, аз съм му майка и смятам да го оставя да се търкаля докато му мине ядът, те се спогледаха и едната каза "каквито майките, такива и децата". Ако го бях ступала, щях пък да съм най-лошата майка. Угодия няма. Важно е да следваме предварително обмислената си стратегия. Затова и по-нагоре писах - тръшкането при нас не е забранено, но синковецът е проумял, че с тръшкане нищо няма да постигне. Съответно и не опитва, не се хаби напразно.
Откакто тръгна на градина поведението на Калина коренно се промени. Не знам кого точно копира, но постоянно ни държи тон, отговаря ни и си позволява даже да използва обидни думи към мен и баща си 
Непрекъснато й обяснявам, че поведението й е грозно и просташко, но ефект няма. Когато прекали я наказвам. Даже вчера я плеснах по дупето. Нищо не помага - продължава да се държи така гаменски. Като поговоря с нея или я накажа, идва да се извинява, да ме гали, но после нещата се повтарят отново.
Вече не знам как да се държа с нея и какво да правя. Моля за съвет от миналите по този път!
Непрекъснато й обяснявам, че поведението й е грозно и просташко, но ефект няма. Когато прекали я наказвам. Даже вчера я плеснах по дупето. Нищо не помага - продължава да се държи така гаменски. Като поговоря с нея или я накажа, идва да се извинява, да ме гали, но после нещата се повтарят отново.Вече не знам как да се държа с нея и какво да правя. Моля за съвет от миналите по този път!
Опитвам се да му обяснявам ,че това не е правилно... ,по някога стигаме и до наказания.
Всъщност ....явно е от това ,че децата в градинката все пак са в колектив.През деня те преживяват емоции ...както радостни така и предполагам ,че стигат до спорове и там вече всяко отстоява своята позиция и то я отстоява само ...без мама и тати.
В един момент се прибира в къщи и нещо което не му харесва ...си го казва без да се съобразява с това как се опитваме да ги възпитаваме и това дали на нас ни харесва или не....
На моменти си мисля ,че вече се чувства и се прави на много голям
Ох...как го обясних ...дано ме разбираш...нещо не мога да си събера мислите.
Не понасям точно това да се въргаля дете по улиците и ми се случи. 
То нали има една приказка- "Това, което най много не харесваш, то ти идва на главата"Не се получи с говорене, не се сетих за игнор тогава, грешката е моя и се наложи да я напердаша.Естествено, че не съм си пребила детето. Но повече никога не се повтори тази сцена. На моя позната детето го оставят така да се въргаля вече 5 години, аз лично това не го приемам.
То нали има една приказка- "Това, което най много не харесваш, то ти идва на главата"Не се получи с говорене, не се сетих за игнор тогава, грешката е моя и се наложи да я напердаша.Естествено, че не съм си пребила детето. Но повече никога не се повтори тази сцена. На моя позната детето го оставят така да се въргаля вече 5 години, аз лично това не го приемам.
Съчувствам на авторката, дано мине скоро периода...
А какъв е положителният пример с който може да се избегнат ситуациите? Досега, като методи видях игнориране, пердашене, отнемане на нещо ценено/любимо, обясняване и положителен пример. Първите 4 са ми понятни, дайте пример моля ви за последния метод, не ми е съвсем ясно. Това ли е - когато не отговарям, ако нещо се иска с викане или мрънкане и само ако си промени тона му отговарям?
За сведение, понякога, колкото и да обяснявам не става, отнемането, почти винаги работи. Не съм удряла, но предполагам, че е успешно за момента, ама съм против. Интересно е, че едно единствено повишаване на тона много помага, като силно Не! или Стига!, но не и тирада на висок тон. Ако се тръшка на обществено място, обикновено колкото и да обяснявам, не помага и затова и не обяснявам, ами просто го отнасям да се тръшка някъде, където не го гледат много хора докато се успокои и след това може да говорим. Но за мен удрянето пред други хора би било много по-срамно, отколкото да го гледат как се тръшка. Кажете вие как се справяте с подобни ситуации.
А какъв е положителният пример с който може да се избегнат ситуациите? Досега, като методи видях игнориране, пердашене, отнемане на нещо ценено/любимо, обясняване и положителен пример. Първите 4 са ми понятни, дайте пример моля ви за последния метод, не ми е съвсем ясно. Това ли е - когато не отговарям, ако нещо се иска с викане или мрънкане и само ако си промени тона му отговарям?
За сведение, понякога, колкото и да обяснявам не става, отнемането, почти винаги работи. Не съм удряла, но предполагам, че е успешно за момента, ама съм против. Интересно е, че едно единствено повишаване на тона много помага, като силно Не! или Стига!, но не и тирада на висок тон. Ако се тръшка на обществено място, обикновено колкото и да обяснявам, не помага и затова и не обяснявам, ами просто го отнасям да се тръшка някъде, където не го гледат много хора докато се успокои и след това може да говорим. Но за мен удрянето пред други хора би било много по-срамно, отколкото да го гледат как се тръшка. Кажете вие как се справяте с подобни ситуации.
Понеже заговорихме за тръшкането, да споделя аз как се справях с подобни ситуации. Имам богат опит, при това Калина, като по-малка беше доста агресивна и своенравна, тъй че ми се налагаше да овладявам както тръшкане, така и посягане на други деца. При провинение от подобен характер първо я предупреждавах, че ако се се повтори още веднъж ще я прибера в къщи. Случвало се е наистина да прекъсна играта й, да я нарамя и да я отнеса в къщи. Постепенно отшумяха и агресията и сцените с тръшкането. Сега даже нея я тупарят децата в градината. Тръшкането го замени отчасти със спиране и заковаване на едно място и цупене /когато сме навън/. В такива случаи първо обяснявам, ако не даде ефект, се правя, че си тръгвам.
Калина, като по-малка беше доста агресивна и своенравна, тъй че ми се налагаше да овладявам както тръшкане, така и посягане на други деца. При провинение от подобен характер първо я предупреждавах, че ако се се повтори още веднъж ще я прибера в къщи. Случвало се е наистина да прекъсна играта й, да я нарамя и да я отнеса в къщи. Постепенно отшумяха и агресията и сцените с тръшкането. Сега даже нея я тупарят децата в градината. Тръшкането го замени отчасти със спиране и заковаване на едно място и цупене /когато сме навън/. В такива случаи първо обяснявам, ако не даде ефект, се правя, че си тръгвам.