Отговаря ми и се държи безобразно

 А какво правим когато нищо не помага и детето въпреки всичките ни усилия се държи отвратително? Защото моят проблем е точно такъв. Всъщност си отглеждам едно малко садистично, неконтролируемо дете и колкото и грубо да звучи съм направо щстлива когато е на градина. А той и в градината не слуша, и там учителките редовно ми се оплакват от него, че се клати на столчето, че скача, че не седи мирен, че пречи на другите деца и тн., доказателство е, че съвсем редовно се прибира с цицина и постоянно е в синини и рани. Пробвах какво ли не и поощрение, и обяснения, и игнориране, стигнах до наказване и дори до пошляпване няколко пъти, и правила има, но резултат никакъв. Вие просто не можете да си представите за какво иде реч, той посяга, отговаря, обижда, не слуша, лигави се, мрънка, крещи, тръшка се и въобще всички екстри. У нас е една малка лудница, а проблемът е, че вече и нашите започват да не го търпят и започнаха да викат по него, което съвсем ще влоши нещата. Признавам си, че вече нямам нерви и не мога да се разправям с всички. Просто искам някой да ми каже как да се справя с положението преди и детето, и аз съвсем да сме се побъркали? И как за бога да го накарам да разбере, че животните не се тормозят? Обяснявала съм хиляди пъти и тъпо и упорито продължавам да обяснявам, че животните ги боли, че с тях трябва да сме мили и тн, но ефекта е никакъв - в момента в който се докопа до някое животно той започва зверски да го тормози, плаши, удря, измъчва и нищо не помога. Помагайте вие, че вече не знам!

Като цяло забелязвам някаква тенденция в сегашното поколение майки, всичко да става "со кротце, со благо"  и в резултата се появяват неуправляеми хлапетии.
Виждала съм дете да хвърля камък по възрастен и реакцията на майката да е сасмо "миличък, недей така"  или пък дете рита друго дете на площадката и пак "ама така не е хубаво" с един умолителен тон.
Един ден една баба прекара 20 минути в сърцераздирателни молби внучката и да слезе от люлката и да си ходят, като на бабата и беше видимо зле. То беше "хайде бабиии", "мооооля те" и подобни, само, дето не се разплака.
Съгласна съм, че децата имат свое мнение, което трябва да се уважава, против съм сляпото подчинение от дете, все едно е кученце, но мисля, че е редно родителите да имат авторитет и да успяват да се наложат, когато наистина е нужно и да насочват енергията на малчугана в правилна посока. Много майки се притесняват да се скарат сериозно на детето си, когато то наистина заслужава.
За мен, ако детето ми е на три години - т.е, действията му са осъзнати и целенасочени, и ме удря, обижда грубо, плюе, правилният начн е да му покажа на секундатат, че това е много лошо и няма да го търпя. Ако строгия тон, обяснението, лишаването от играчка/филмче/книжка, многократното повтаряне не даде ефект, ще я ступам и хич няма да се замисля, че не съм била права. Да не забравяме, че има порастнали деца, които бият възрастните си родители, оставят ги да мизерстват и гладуват и това обикновено са все родители, които се разстилат, като килимчета, децата им да минат отгоре.

Да, уважавам нейните емоции и чувства, но такова уважение трябва да има и от нейна страна.

Късничко е да започваш да възпитаваш на 3 години ...
Со благо е най- добрият метод, но не когато се унижаваш пред детето си , а когато го омаяш и действаш хитро ... аз си мисля, че само глупавите, отегчени и мързеливи родители бият децата си

Моят син също имаше такъв период. Може би е бил в по-лека форма от това, което описваш. Тормозеше само домашните любимци на роднини и приятели. Но се оправи по самосебе си. Едно куче го събори, друго за малко да го ухапе, една котка го надра сериозно. Явно тези инциденти, предизвикани изцяло по вина на синковеца, го стреснаха. Сега е много добричък с животинките, чак им се радва Та мисълта ми е - дали пък не го пазиш прекалено много или все още не си е "намерил майстора".

Относно въпросът на авторката - когато синът ми се държи безобразно, започвам да се държа точно като него в отношенията си с него. Т.е. с баща му може да си говорим много мило и весело, в същото време на детето да казвам "Няма", "Не искам" с тона, зададен от него. Няма строги правила, има предупреждения и реални действия след това без оглед на това колко много съжалява, че е прекалил. Наказвам го като го лишавам от нещо - ДВД, разходка, играчка, и т.н. за определен срок и нищо не е в състояние да отмени наказанието по-рано.

Тръшкането и т.н. не са забранени у нас. Показала съм му, че и да се тръшка, това няма да доведе до желания резултат. Все по-рядко ползва тези похвати. Приемам ги като израз на безсилие.
Но общо взето, една магария ако успеем да "избием", то веднага мястото й се заема от нова, научена от градината.

..игнорирането за мен не учи..определено това ми е решението за тръшкане, особено на публични места, но това е защото посланието ми в случая е "това поведение не е градивно,не можеш да ми кажеш нищо с него защото от подобни изцепки не разбирам,приемам , че не можеш по друг начин да се изразиш в момента и ще изчакам да намериш по-подходящ начин"
*
обиждане,удряне,грубост не бих игнорирала,това би значело че ги приемам,което не е така
*
пак да кажа, че си мисля ,че поведенето неуважително на 3-6 годишните е по-скоро копиране и тестване отколкото истинска "лошотия"; аз съм привърженик на приказката че лоши деца няма,ние нещо бъркаме..
*
как реагират в градината и другите възрастни наоколо на подобно поведение? аз специално стиковам ответно поведение със ситерите им, за да има относително припокриване и да няма смесени съобщения (това помогна много да се отучи да удря Ния, според мен)

аз игнорирам, защото за моето дете, да не му говоря е най- голямото наказание на Света ... ... както сме приятели, така изведнъж спирам да му обръщам внимание и му казвам " съжалявам , но не играя с хора, които се държат по този начин " ... той се стряска ужасно ... разклащам  му цялата система

Възпитанието започва от първия ден, дадох примера с три години, защото на три реакциите са осъзнати по-добре, от колкото на година и половина.
Относно боя - да не подхващаме темата отново, че някой от плясване по дупето изкарват жесток побой.
Това, което мога само да ти кажа е "голям залък глътни, голяма дума не казвай", защото човек не знае какво ще му дойде до главата.


И това ти поведение от някои хора се окачествява, като психически тормоз, който доказано е по-сериозен от физическия..........казвам го по повод боя, който подозираш, че налагам на щерка си.

разбирам този модел,майка ми така ме наказваше и до днес ми се свива стомаха като се сетя,факт е че работи като система и сега въпреки че съм уж голяма ..за мен обаче това решение не предлага алтернатива ,т.е как е добре да се държа и защо,а по-скоро болезнено изкоренява как да не се държа..не съм ясна,но аз съм избрала да гледам децата по-скоро с налагане на положителн модели отколкото с отнемане на привилегии..

Аз също мисля, че това си е психически тормоз. Не че не съм го изпробвала, но реакцията на сина ми ме е карала да се чувствам като най-лошият родител.
Друг метод, който също отхвърлих е да го гоня от къщата - "Като не се разбираш от дума, вън. Върви на друго място, където ще те търпят". Хващам го за ръка и към външната врата. 
Какви ли не опити за "укротяване на опърничевия" съм прилагала, но явно со кротце со благо, с търпение и много обяснения, става по-контрулируем. 

Ех, така ми се иска да има универсални правила за добро възпитание, спазването на които да гарантират 100% успеваемост. Колко лесно би било, ама няма....
Да са ни живи и здрави, пък все някак, ще се справим с тях.

Както Pandora вече е казала, да се манипулира детската психика е по-опасно, отколкото да се въздейства чисто физически, при нужда. Абсолютна заблуда е, че шамарът е най-голямото зло - хитруването, игнора и омайването са далеч по-сериозна форма на насилие. Каква полза, че едно дете не се удря, щом лъжата е част от възпитанието му? Накъдето и да се обърне човек, може да се натъкне на бисери, от сорта на "Баба Меца ще дойде, ако не ядеш"; "Виж тая леличка как ще ти се смее сега"; "Мама няма да те обича, щом не слушаш"; "Ще подарим новата ти кола на Петьо, като си толкова лош"; "Айде да си тръгваме, щото тати те чака и сигурно ти е купил бонбонки" или пък истеричните крясъци "Ще те смажа" и "Писна ми от тебе"... Масово родителите тръбят, че не удрят детето си и че са загрижени са бъдещето на психичното му здраве, а в същото време без притеснения се възползват от неговата наивност. Необръщането на внимание, неискреността и нездравата мотивация са бумеранг, който задължително се връща при първоизточника. Дете, което се възпитава с откритост и рабиране, но получава шамар, когато многократно преминава предварително поставена допустима граница, никога няма да стане насилник, гарантирано. 

Цъ, не е това, ако му видиш ръцете е по-вероятно да ми се скараш, че не го пазя достатъчно - целият е надран, но това не му пречи да гони котката и да и съска в лицето или да рита кучето по муцуната и да го дразни (то е още малко и не разбира, растат му зъби и само си търси нещо за дъвкане). Направило ми е впечатление, че въобще не си взима поука - качва се на облегалката на креслото то се обръща и той пада върху едно камионче и в резултат получава зверска синина на гърба, 5 мин след това още хлипайки отново се е качил на креслото, същата работа и с котката - след като и е съскал и я е скубал и тя го е одрала лошо по ръката, той се връща да я дразни в момента в който ми види гърба и тн., и тн., и тн. И то хубаво да го оставя да се нарани, но как да оставя него да нарани животните? Всяко нещо си има граници и ако той заслужава да бъде одран и ухапан, то сляпата ни и болна котка не заслужава да бъде измъчвана. И пак не стигам до решение на проблема.

Мисля, че за да се държат децата по определен начин, значи си има причина за това. Не мога да си представя едно дете да скубе, да се тръшка, сякаш да подивява по този начин и подобно поведение да се появи отникъде. Поне някои от нещата, които чета тук за мен преминават границите на обикновеното бунтарство за възрастта. Напрежението ескалира и дедето и родителите се чувстват изтощени от тази въптележка от взаимно лазене по нервите. Ако бях на мястото на някоя от тези майки, най-вероятно, страх-не страх, щях да се консултирам с психолог. Това с правилата, игрорирането, боя и всякакви възприети за обичайни възпитателни методи ми прилича на игра с огнестрелно оръжие без познаване на плавилата за безопасност. Очевидно е, че не се постига добър ефект, границата, балансът някъде е нарушен. Не виждам друг начин. Може децата да се бунтуват срещу отделянето им от къщи за цял ден, може родителите да се изнервят допълнително, защото се чувсвстват безпомощни, може всичко да е.

Не е психически тормоз, не бих го допуснала  ... надявам се Нати да ме е разбрала

 в Европа скоро обмислят да забранят със закон всякакви физически наказания над децата .....

Сдържайте си нервите , майки ... не вярвам след като сте толкова агресивни и нападателни тук, да се държите мило с децата си ...

Интересно ми е вие какво очаквате от наказанието ? За мен е естествено да има някакъв психически натиск иначе няма да е наказание, няма да има ефект. Аз и в живота игнорирам грубияните, у дома  - също ... мисля, че да изплашиш детето си с крещене, шамари или отнемане на играчка е по- кофти, отколкото да му покажеш, че ако се държи лошо няма да играеш с него ... в останалите случаи отново налагаш психически тормоз ... в крайна сметка моят подход е и един житейски урок ... никой не харесва грубияни и не се събира с тях ... всъщност у нашенско се чудя дали е така, но би трябвало