Отговаря ми и се държи безобразно

RadostinaHZ, ами така е при капитализЪма, има ли пазар и търсене, има и предлагане.  Др. Спок вече се отича, защото много наблягал на дисциплината и децата се травмирали
Аз чета селективно, ама не мога пък хич да не чета, защото понякога имам въпрос и не мога да намеря отговор. Форумът помага, ама не винаги. И в крайна сметка те, като пораснат ние ще сме виновни за всичко. 

Ей точно това имах предвид jabata_dil

Анет, пак не ми отговори на въпросите....

Чакай малко, защо реши, че става въпрос за викане? Става въпрос за обикновени караници, а не за скандали.

А това с конструктивната критика е един от митовете. Критиката си е критика, както и да се напудри. Сега мога да те изкритикувам най-конструктивно за нещо, но това няма да те сгрее. По-скоро няма да има нищо конструктивно в моята критика, а ще ти бъде безкрайно неприятно и само това ще знаеш - някой те критикува и ти казва, че е конструктивно (демек за твое добро). И за лъжите е същото - всеки лъже, няма светци на тази грешна земя. Дребни, едри, няма значение, шмекеруваме по подразбиране ако това ще ни донесе някаква полза.

´

Зависи от характера на човека. Някои търпят критика, някои могат да се самокритикуват и самоирониzират ... други не . Аz например търпя критика, много съм критична към околните и към себе си още повече и винаги следя мнението на другите , zа да си крадна идейки (от тук конструктивна, zащотот всяка критика е друг поглед върху нещо, върху което ти имаш само един единствен ограничен поглед . По принцип zа подобна информация в днешното общество се zаплащ прескъпо и се нарича консултация, но блиzките и поzнатите ни я дават беzплатно , наричаме я критика  и се сърдим, zащото трябва да приzнаем, чЕ не сме идеални  )

RadostinaHZ, доктор Спок само съм го преглеждала, но всичко, което излиза на нашия и не само нашия пазар го чета като отдавам значение на по-сериозните книги свързани с детската психика, а не популярните американски четива... В тази връзка смятам тъкмо обратното - всяко нещо, което чета ме води твърдо в една посока на възпитание, отглеждане на детето, а не в различни...

За 'нормалност' съм готова да споря до безкрай... Няма общоприети "приемливи граници". За мен е абсолютно неприемливо дъщеря ми да си ляга да спи вечер в 12, но това е масова практика - да речем. Но пък е напълно приемливо да гледа плакати на Азис по цици и да й обяснявам за гейове...Което е ненормално за голям кръг хора...

Всичко това обаче е абсолютно извън темата. 

ох кога ли и аз ще трябва да почна да обяснявам  по-скоро и кажи, че това не е типичното гей-ско поведение, ами на гей-овете от шоубизнеса 

Да се върнем на темата обаче... и аз пак да си поставя въпросите:
диктовката - как става 
положителния пример при безобразно поведение, какво представлява? по-точно ме интересува на момента, какво се прави или изобщо не става дума за това.
скуката - това ли е големия приятел на безобразното поведение?

Нати,аз си мисля,че Калина просто копира.Попаднала е в такава среда и прави това,което вижда по цял ден.Не съм съгласна,че възпитанието в дома,било то и най-близко до идеалното,е в състояние да противодейства на градинското влияние.А защо го прави-защото е на три.В първата градина Ния попадна точно на такава среда-започна да плюе,да използва неприемливи думи и изрази,да говори на "ма"...чудна картинка бяхме.Впоследствие се наложи да я преместя,защото на всичко отгоре учителката я отупа,пардон,удари и шамар,никакъв бой не е това,но моето разглезено дете взе,че почна да заеква и да се напикава.Та мисълта ми беше-след около месец в новата градина всички простащини изведнъж спряха.Не ти давам съвет да си местиш детето,това е крайна мярка,просто...не знам,да не се тормозиш защо,каква е причината,къде бъркам и прочие приятни въпросчета

Хм, за това съм склонна да поспоря  . За съжаление копирането и "прихващането" на лоши маниери  не спират на 3 годишна възраст, особено при по-несигурните деца. Синът ми е на 7.  Новото, което научи в училище е да говори на "бе" и "ма". От предучилищната пък беше донесъл плюенето и обидните думи  - през ваканцията забрави и двете  . Това го казвам по повод на положителния пример - в къщи не плюем, не се обиждаме ..... но явно отрицателния пример на връстниците му е по-силен. А може би това е и начин да се интегрира в групата  , както пушенето в по-късна възраст. Аз също пропуших в 9-ти клас, за да не се "цепя от колектива"  . 

Да очаквам развитие тогава,а В момента за Ния се грижи една жена,която говори на някакъв диалект и на малката и бяха необходими само два дни,за да си промени речника почти изцяло-"додох си,доде ли си","еж"-това е повелително от ям ,"рекох","заръчах" и т.н

Bistra, у дома има един момент на щуране,ходят из къщата и аха да стане караница или беля от чуденка с какво да се захванат-тогава работи "диктовката",ако се уцели правилния миг работи чудесно;
с ния е буквално-давам и да пише бувки и цифри,да прави проекти (предварително надиплени за пододно положение),излизаме от къщи
на стеф-лего,коли,книги-често се занимавам по-директно с него все още,пак излизане
ясно е че няма да дам на крещящо и блъскащо си главата в стената дете да оцветява и да лепи:)
*
+ пример за мен е от типа-като буташ брат ти той плаче и не иска да играе с теб,като обаче се държиш човешки- той дори и корабите си ти дава..т.е на принципа на даването,а не на взимането (буташ го-взимам ти куклата,а не-буташ до-далавера)
*
истериите игнорирам ; агресия -наказвам ;
*
копирането е тип учене на света; моят стремеж е да копират читави неща и да разбират защо това е по-правилното..иначе "виж Иван как кротко си играе,ти как търчиш" не е градивно поведение според моето разбиране..
*
чета защото нищо не ми идва отвътре както съм казвала и преди,а ако ми дойде хич не знам дали е правилното; не съм гледала деца друг път,не знам,затова питам където мога..отговори от типа "ми период е,всички деца са така, и пр" не ми помага и хич не ме успокоява..
*
последно-това с непрекъснатите занимания е пак нож с 2 остриета защото ги лишава от възможността да се научат сами да си измислят интересности, да си фантазират и пр; ние решихме засега това с периода от 1.30 до 4.30 , в който всеки си седи в стаята и се саморазвива (спи,чете,играе)..

Аз винаги се тормозя - ако не е това, ще е друго, свързано с нея 

Между другото, положението доста се промени  В момента съм в отпуск и сме двете заедно. Не мога да кажа, че й предлагам кой знае какви развлечения, но излизаме, среща се със стари дружки от квартала, играят, занимаваме се в къщи. Едновременно с това започнах една твърда политика по отношение на викането, отговарянето и неприемливите епитети - като се случи, първо обяснявам, след което, ако се наложи я пращам в коридора да си помисли върху поведението си. Настава едно крещене, една истерия, докато е в коридора... После, като се успокои, говорим. Вече дори не се налага да я наказвам, има ефект дори като я предупредя. Освен това, сцените доста намаляха и се разредиха. От понеделник се връщам на работа, респективно тя на градина - да видим как ще продължат нещата.

Нати, браво, успех за напред. Явно при вас този метод работи. За сега и аз така правя, когато ми се вика "мамо, мамо иска-а-а-ам камиона-а-а-а-а" или там нещо си друго, казвам му, че ако не ми говори спокойно и без да вика, няма да му обърна внимание и много добре се справяме. Добре че се включи пак да кажеш, как вървят нещата.

Анет, отново много мерси 
като гледам и моите методи са подобни, аз го оставям да играе сам умишлено и сме го докарвали до половин час и се увеличава. Но без тв, чете там, прави влакове, човърка си нещо.

запис

Я да се запиша и аз в групата.
За момента съм възприела тактиката - като се държи по начин, типичен за някое от другите деца в групата, започвам да го наричам с неговото име. Има временен ефект.
Много често след като е прекалил с безобразното държание се извинява, казва няма вече, идва да се гушка и да дава целувки, но точно след 10 минути е забравил какво сме си говорили.
Обаче аз съм безнадежден оптимист и ще продължавам да говоря докато не ми излезнат пришки на устата. При нас с нерви, викане и потупване просто няма начин да стане. Говорене, говорене и пак говорене.
Но пък от много обяснения снощи си го получих. Наричаше ме разни неща, по скоро закачливо отколкото да ме обижда и накрая ми казва - ти си шапка. Аз реших все пак да вляза във възпитателната роля и го питам защо ме нарича така, знае ли какво е шапка и къде стои.
Получавам правилния отговор - шапката е нещо кръгло дето стои на главата. Е, тогава - питам аз - защо ме наричаш шапка, аз къде стоя.
Ми, на тати на главата!!! 
Получих си го 

Я да слизаш от главата на тати 
Моята дъщеря така я хванах докато "кара" количката в Пикадили да крещи: "Мърдай, шматкооо, караааай..." Аз си говоря по телефона и изобщо не я чувах, но хората около нея се смеят и аз се заслушах.  Питам я от къде е чула това и тя естествено ме заби: "От теб, като шофираш, мами...."

Иса,не мога да спра да се смея вече 10  мин