Абе за мен това нашето не е изпускане на нерви,а чисто тестване.У нас е същата картинка,са мо че аз не съм бременна.Моята Ивон е на 2,6год. и ежедневно съм в тази ситуация.Чудя се как издържам.Вчера например след яслата докато аз готвих тя взе една 3литрова бутилка с безалкохолно от хладилника ,отвори го и почти цялото го изля на килима/бях го прала преди седмица/.Имаше шамари по дупето и още как.Мъжът ми ме навива да си родим "поне" още едно бебе,а на мен косата ми се изправя като си помисля как ще се справям с още една фурия в къщи.Педиатъра ме успокои .че това са периоди,но кога ще свършат само Ивон знае.
- Публикувана: 28 дек. 2007, 14:27 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2008, 17:31 ч.
Изпускане на нервите
.Педиатъра ме успокои .че това са периоди,но кога ще свършат само Ивон знае.
...Ми аз само ходя след тях,а те не спряха да дивеят,разхвърлят,от играчките от Коледата нищо не остана,бият се,абе въобще лудница...Мислите ли че не говорихме с баща им?!Дори от него респект вече нямат...Говорихме,а от среща ако въобще ни се обърне внимание,то ще е в кикотене...Е това продължава вече цяла седмица и...Е сега са навън,и не знам дори какво правят.Вчера съседката се оплака че щяли да и счупят прозорците със снежни топки,а като им се скарах отговорът знаете ли какъв беше?!-Ми мамо,тя нали ни опушва лятото,решихме да и го върнем.-Лятото като отворя прозореца,целият цигарен дим влиза у нас,а ние не пушим,и това ме влудява,но...
И аз като бях бременна се интересувах по темата. И някъде прочетох, че щом сме гузни, значи сме нормални родители. Все пак не сме свръхчовеци и можем да изгубим контрол над нервите си.
Аз я давах веднъж седмично в баба и и така си почивах. Но и детето разбираше сякаш, че на мама и е тежко и не може да играе с нея. Когато бяхме в къщи сами, играеше си с играчките си. Знаеше, че в мама има бебе и не трябва да се качва отгоре ми, защото бебето ще го заболи и така...
Лятото я бях оставила за 2 седмици при баба и, като се върнах цял месец не успя да ме ядоса това дете, явно си бях отпочинала много добре...
Сега с бебка още ми е лесно, защото по празниците имам помагачи, но не знам като останем трите как ще е, сигурно пак ще си изпускам нервите....
Аз я давах веднъж седмично в баба и и така си почивах. Но и детето разбираше сякаш, че на мама и е тежко и не може да играе с нея. Когато бяхме в къщи сами, играеше си с играчките си. Знаеше, че в мама има бебе и не трябва да се качва отгоре ми, защото бебето ще го заболи и така...
Лятото я бях оставила за 2 седмици при баба и, като се върнах цял месец не успя да ме ядоса това дете, явно си бях отпочинала много добре...
Сега с бебка още ми е лесно, защото по празниците имам помагачи, но не знам като останем трите как ще е, сигурно пак ще си изпускам нервите....
Уффф упспокоих се малко, че не съм единствената зла майка! 
Моето чудо е на 3 години и 7 месеца и направо ме вади извън кожата. Зарекла съм се и вече не удрям, но като ми падне пердето и ми избият нервите, крясъците ми сигурно се чуват през 3 апартамента. А то прави всичко възможно да ме подлуди. Онази вечер след поредното непослушание вдигнах всички на балон, набутах го за назидание в леглото рано време. А то детето разтреперано заспа за 5 минути. И аз след това като се тръшнах и рев 
. Какво ми е виновно детето, че на мен хормоните и нервите сега не са ми в ред?! 
Моето чудо е на 3 години и 7 месеца и направо ме вади извън кожата. Зарекла съм се и вече не удрям, но като ми падне пердето и ми избият нервите, крясъците ми сигурно се чуват през 3 апартамента. А то прави всичко възможно да ме подлуди. Онази вечер след поредното непослушание вдигнах всички на балон, набутах го за назидание в леглото рано време. А то детето разтреперано заспа за 5 минути. И аз след това като се тръшнах и рев . Какво ми е виновно детето, че на мен хормоните и нервите сега не са ми в ред?! Здравейте, дами я да ви питам, нормално ли е нашата мама да става толкова нервна, че чак не се търпи в къщи...имам чувството че дори и тя самата не може да се търпи на моменти.Много усилия ми коства да я изтрайвам, че и на детето да обяснявам да не и обръща внимание.
аz съм така в тоzи моемент, но ме търпят
, че ме и раzбират. Значи човек има периоди, не може винаги да е бодър и весел, понякога му писва от всичко и иска нещо друго, уморява се, иzнервя се, може и хормоните да имат пръст в таzи работа ... В такъв момент няма нужда от критика, а от букет цветя, от промяна в ежедневието (например по често любима, мила, скъпа, моля , благодаря , ако обичаш, имаш ли нужда от чаша топъл чай? А от малко ром в него? Би ли искала да ти раzтрия раменете? Дай тати да направи това и онова , че мама си почива в момента ... ) Здравейте, дами я да ви питам, нормално ли е нашата мама да става толкова нервна, че чак не се търпи в къщи...имам чувството че дори и тя самата не може да се търпи на моменти.Много усилия ми коства да я изтрайвам, че и на детето да обяснявам да не и обръща внимание.
.....(например по често любима, мила, скъпа, моля , благодаря , ако обичаш, имаш ли нужда от чаша топъл чай? А от малко ром в него? Би ли искала да ти раzтрия раменете? Дай тати да направи това и онова , че мама си почива в момента ... )
просто имах нужда да си излея някъде другаде мъката 
. Мерси за разбирането.Ха бутонът за проверка на правописа ми хареса
Не разбрах дали жена ти е бременна, но предполагам че е
И ако е, да нормално е. Аз съм същата работа, особено първите месеци беше много зле положението, сега като че ли малко се успокоиха хормоните, макар че пак си имам свойте моменти. Моята мома и тя е на 2 години и половина и направо понякога не знам как се сдържам да не я увикам или да я напляскам
Ще мине, все пак само за 9 месеца става дума, не за цял живот
И ако е, да нормално е. Аз съм същата работа, особено първите месеци беше много зле положението, сега като че ли малко се успокоиха хормоните, макар че пак си имам свойте моменти. Моята мома и тя е на 2 години и половина и направо понякога не знам как се сдържам да не я увикам или да я напляскам
Ще мине, все пак само за 9 месеца става дума, не за цял живот
