Да да, и баба казваше понякога така на вилиците и чаркии на чиниите 
- Публикувана: 28 дек. 2007, 19:48 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 23:49 ч.
Семейни трагикомедии и битовизми
Ей, неуморими сте!
През 97-а, отиваме на море... На Китен, станцията на МА (по точно бунгалата), които незнайно как, бяха запазили онази неповторима соц атмосфера. Бунгалцето - 3 легла и мъъъничко гардеробче, но пък с романтична веранда. В съседното бунгало - младеж и девойка, ахааа да тръгнат по пътя на живота заедно (разбирай с намерения за брак). Момчето доста се докарва пред момата - играе с дечурлигата на плажа, вози ги на неговия дюшек, купува сладоледи ... бе, с две думи - виж какъв добър баща ще бъда! Споменавам ги, защото в следващата история, те (или по точно той) имат значително място. Моя най голям син (към онзи момент и единствен), веднага се сдружи с дечурлигата и отпочнаха весели приключения. По голямата част от вас, вероятно си спомнят онези незабравими вечери на морето - игри до изнемога между бунгалата, родителите подават на преминаващия ешалон по някое кебапче - за из път...За това и споменах атмосферата - сякаш отново се бяхме върнали 20 години назад.
Та, седим си кротко ние на верандичката, пристига нашия син придружен от група деца. В ръцете си носи коте, в очите му - сълзи...Видиш ли котето било безпризорно (пълна лъжа, разбира се, както се оказа в последствие), никой от родителите не искал да го осинови, та не можело ли, аз каквато съм добра и хубава (мазника му ниеден) - да съм била поискала да си го приберем. То било много сладко и добричко и пр. и пр. Естествено - отказвам! Тясното и без това бунгало да става коткохранилище - айде нема нужда! След уверение, че със сигурност няма да умре от студ ( както се опитват да ме убеждават), дружината решава да го пусне в храстите. Освен това напомням, че часът на лягане отдавна е минал - затова ако обича, да се сбогува със аверите и да се преселва мигновено при Морфей! Изкрънква той "още 5 минутки" и с натежало сърце се отправя към тъмницата, да дири последен дом за сиротното котенце. Аз влизам да му приготвя леглото и наум си припомням доводи за неизбежния предстоящ разговор. Таткото нещо се суети наоколо ми. В този момент, отвън се чува нечовешки писък, придружен от нечуван сбор майкопожелания - чак до девето коляно... Изхвърчам към вратата и се сблъсквам с забързания си престолонаследник. Той влита и се мята на леглото - ни лук ял, ни мирисал. Навън врявата е страшна - комшията чисто гол крещи като полудял! Както си спял (хм
...) - през прозореца му влетяла огромна котка ( 
) и забила милиони зъби и нокти в изтерзаното му тяло! Човек не можел грам спокойствие да намери в собственото си бунгало, ама той щял да разбере кой му прави тия номера и да го научи него (също и майка му) на много неща (основно за секса, ако съдя по изказа). Прибирам се, а рожбата ми "спи" та се къса, даже и неубедително хърка... "Събуждам" го и за негово голямо неудоволствие, проявявам жив интерес към съдбата на милото, добричко котенце. От дума на дума става ясно, че като не намерил подслон за животното, решил да го приюти при "добрия батко", дето сигурно щял с любов и радост да се грижи за душичката, не като мен видите ли. Ама понеже не светело и да не го буди - решил да го хвърли през прозореца, та на сутринта добрия батко да се събуди с радост и да го намери...
Само ще добавя, че сутринта готвачката от стола разпитваше всички летовници - дали не са виждали котенцето, щото майка му го дирела из целия стан... То горкото, явно беше забегнало надалеч от толкова вълнения. Е, намери се после, де. Само ще добавя, че и момата беше доста одрана - та май не точно са спали въпросната вечер! А, той престана да купува сладолед за сульо и пульо...
Дано не съм ви досадила, все си казвам ще разкажа с две три думи, ама уви...
През 97-а, отиваме на море... На Китен, станцията на МА (по точно бунгалата), които незнайно как, бяха запазили онази неповторима соц атмосфера. Бунгалцето - 3 легла и мъъъничко гардеробче, но пък с романтична веранда. В съседното бунгало - младеж и девойка, ахааа да тръгнат по пътя на живота заедно (разбирай с намерения за брак). Момчето доста се докарва пред момата - играе с дечурлигата на плажа, вози ги на неговия дюшек, купува сладоледи ... бе, с две думи - виж какъв добър баща ще бъда! Споменавам ги, защото в следващата история, те (или по точно той) имат значително място. Моя най голям син (към онзи момент и единствен), веднага се сдружи с дечурлигата и отпочнаха весели приключения. По голямата част от вас, вероятно си спомнят онези незабравими вечери на морето - игри до изнемога между бунгалата, родителите подават на преминаващия ешалон по някое кебапче - за из път...За това и споменах атмосферата - сякаш отново се бяхме върнали 20 години назад.
Та, седим си кротко ние на верандичката, пристига нашия син придружен от група деца. В ръцете си носи коте, в очите му - сълзи...Видиш ли котето било безпризорно (пълна лъжа, разбира се, както се оказа в последствие), никой от родителите не искал да го осинови, та не можело ли, аз каквато съм добра и хубава (мазника му ниеден) - да съм била поискала да си го приберем. То било много сладко и добричко и пр. и пр. Естествено - отказвам! Тясното и без това бунгало да става коткохранилище - айде нема нужда! След уверение, че със сигурност няма да умре от студ ( както се опитват да ме убеждават), дружината решава да го пусне в храстите. Освен това напомням, че часът на лягане отдавна е минал - затова ако обича, да се сбогува със аверите и да се преселва мигновено при Морфей! Изкрънква той "още 5 минутки" и с натежало сърце се отправя към тъмницата, да дири последен дом за сиротното котенце. Аз влизам да му приготвя леглото и наум си припомням доводи за неизбежния предстоящ разговор. Таткото нещо се суети наоколо ми. В този момент, отвън се чува нечовешки писък, придружен от нечуван сбор майкопожелания - чак до девето коляно... Изхвърчам към вратата и се сблъсквам с забързания си престолонаследник. Той влита и се мята на леглото - ни лук ял, ни мирисал. Навън врявата е страшна - комшията чисто гол крещи като полудял! Както си спял (хм
...) - през прозореца му влетяла огромна котка ( ) и забила милиони зъби и нокти в изтерзаното му тяло! Човек не можел грам спокойствие да намери в собственото си бунгало, ама той щял да разбере кой му прави тия номера и да го научи него (също и майка му) на много неща (основно за секса, ако съдя по изказа). Прибирам се, а рожбата ми "спи" та се къса, даже и неубедително хърка... "Събуждам" го и за негово голямо неудоволствие, проявявам жив интерес към съдбата на милото, добричко котенце. От дума на дума става ясно, че като не намерил подслон за животното, решил да го приюти при "добрия батко", дето сигурно щял с любов и радост да се грижи за душичката, не като мен видите ли. Ама понеже не светело и да не го буди - решил да го хвърли през прозореца, та на сутринта добрия батко да се събуди с радост и да го намери... Само ще добавя, че сутринта готвачката от стола разпитваше всички летовници - дали не са виждали котенцето, щото майка му го дирела из целия стан... То горкото, явно беше забегнало надалеч от толкова вълнения. Е, намери се после, де. Само ще добавя, че и момата беше доста одрана - та май не точно са спали въпросната вечер! А, той престана да купува сладолед за сульо и пульо...
Дано не съм ви досадила, все си казвам ще разкажа с две три думи, ама уви...
Само още нещо да добавя - последно!
Същата тая готвачка, още първия ден от престоя ни, излезе от кухнята да ни пита - дали това е същия сладур, дето преди 2-3 години, пеел "баровец съм аз" от терасата на станцията. Същия беше... Да се чуди човек - защо ли го е запомнила .......
Същата тая готвачка, още първия ден от престоя ни, излезе от кухнята да ни пита - дали това е същия сладур, дето преди 2-3 години, пеел "баровец съм аз" от терасата на станцията. Същия беше... Да се чуди човек - защо ли го е запомнила ....
... 
Не зная дали помните,но в доброто старо социалистическо време,когато нямаше вносна козметика освен донесена като подарък от някой морски или гастарбайтер,лаковете за коса бяха едниствено във флакон в синя опаковка и имаше нарисувана жена с къса коса,приличаща на мъж 
Та,един ден моят баща след баня решил да се нафъсконти подобаващо и понеже не намерил заветният дезодорант "Ален делон"-класика по това време, първото нещо,което му се мярнало пред очите бил този псевдо дезодорант-лак за коса.В един момент,както си стоя в детската стая,бащата връхлита и що да видя-пери ръце встрани и не може да си отлепи заепналите мишници 
Наложи се да се мие отново и то обилно със сапун,за да отмие фиксирането
Та,един ден моят баща след баня решил да се нафъсконти подобаващо и понеже не намерил заветният дезодорант "Ален делон"-класика по това време, първото нещо,което му се мярнало пред очите бил този псевдо дезодорант-лак за коса.В един момент,както си стоя в детската стая,бащата връхлита и що да видя-пери ръце встрани и не може да си отлепи заепналите мишници Наложи се да се мие отново и то обилно със сапун,за да отмие фиксирането 
Ох, момичета много благодаря!
Бях обещала за Ромео, ама като знам, че самата история е дълга и все не се наемам. То - кратките ми са цял роман... Пък и не забравяйте, че Ромео не е безсмъртен, все пак. Още малко - ще се наложи да ги измислям. След като разгледах житието и битието му, общо взето остана да ви разкажа за големите излагации, които преживяхме благодарение на него. Щото - дребните ежедневни случки с него, тия от които ти белеят само косите, дори не ги помня вече. Природните бедствия се случват веднъж-дваж в живота на човека, на нас Ромео ни се случваше всеки ден, включително събота и неделя (даже тогава с пълна сила). Затова имайте търпение, само да намеря час-два спокойствие ще напиша как Ромео беше сватбар.
Днес си мислех, като толкова се забавляваме тука, пък и не само тук - и в темите за муньовците и муните, в приключенската... Що не вземем да ги издадем в книга? Парите ще дарим на ДБМ например... Аз естествено си нямам и понятие от издателска дейност, ама ако има някой да ни просвети... може и да стане! Най малкото - форума има почти 80 000 потребители, ако една десета си купят книжката, ще направим едно добро дело... Вие как мислите? Има ли някой от вас познат, който би ни консултирал... Само си мисля на глас, де. Може и нищо да не стане, ама ми се струва, че може и нещо хубаво да излезе...
Бях обещала за Ромео, ама като знам, че самата история е дълга и все не се наемам. То - кратките ми са цял роман... Пък и не забравяйте, че Ромео не е безсмъртен, все пак. Още малко - ще се наложи да ги измислям. След като разгледах житието и битието му, общо взето остана да ви разкажа за големите излагации, които преживяхме благодарение на него. Щото - дребните ежедневни случки с него, тия от които ти белеят само косите, дори не ги помня вече. Природните бедствия се случват веднъж-дваж в живота на човека, на нас Ромео ни се случваше всеки ден, включително събота и неделя (даже тогава с пълна сила). Затова имайте търпение, само да намеря час-два спокойствие ще напиша как Ромео беше сватбар.
Днес си мислех, като толкова се забавляваме тука, пък и не само тук - и в темите за муньовците и муните, в приключенската... Що не вземем да ги издадем в книга? Парите ще дарим на ДБМ например... Аз естествено си нямам и понятие от издателска дейност, ама ако има някой да ни просвети... може и да стане! Най малкото - форума има почти 80 000 потребители, ако една десета си купят книжката, ще направим едно добро дело... Вие как мислите? Има ли някой от вас познат, който би ни консултирал... Само си мисля на глас, де. Може и нищо да не стане, ама ми се струва, че може и нещо хубаво да излезе...
Като си говорим за бащи и суета да разкажа и аз.
Беше преди доста години, вкъщи дружно живеем трима пубери - аз и двамата ми братя плюс родителите ни. Едва сега разбирам колко им е било трудно всъщност...
Всеки от нас си е завоювал някаква територия в апартамента и чинно си я е препикал, никой не смее да навлезне в чуждата територия, че настава война.
Дори майка ми беше вдигнала ръце от нас и категорично се отказа да ни чисти стаите, само веднъж седмично минаваше на инспекция дали сме си почистили сами и да ни събере спалното бельо.
Та спя си аз сладко - сладко в тази идилична картинка в една делнична сутрин, същия ден баща ми започва нова работа. И в просъница усещам чуждо присъствие на моята територия /разбирайте моята стая/ и отваряйки гуреливи очи, виждам баща ми. Помислих си, че иска да ми остави тайно повечко пари за училище и щастливо си доспах.
Ставам по - късно и естествено веднага търся - пари тук, пари там, няма нииищо! Побесняла, вече започвам да се самонавивам за сканадала с баща ми довечера, все пак ми е осквернена територията и дава лош пример на другите.
Прибира се човека от работа, аз чакам, потропвайки с крак. Той, естествено е напълно наясно, че го чакат неприятности заради сутрешната инвазия. Започвам аз с въпросите :"Какво искаше, защо влезна, да не си ми ровил в шкафовете?"
Той, предал се вече ми отговаря: "Мани, мани, влезнах сутринта при теб да ползвам някой твой дезедорант, ама с какви боклуци се пръскате - не знам. Цял ден ризата ми е колосана!"
Естествено, след очната ставка с моята тоалетка се оказа, че човека се е "напарфюмирал" с лак за коса със силна фиксация.
Още го бъзикаме на семейните ни сбирки за неговата суетност, а от тогава той се научи да си купува дезедоранти и да не ползва нашите.
Беше преди доста години, вкъщи дружно живеем трима пубери - аз и двамата ми братя плюс родителите ни. Едва сега разбирам колко им е било трудно всъщност...
Всеки от нас си е завоювал някаква територия в апартамента и чинно си я е препикал, никой не смее да навлезне в чуждата територия, че настава война.
Дори майка ми беше вдигнала ръце от нас и категорично се отказа да ни чисти стаите, само веднъж седмично минаваше на инспекция дали сме си почистили сами и да ни събере спалното бельо.
Та спя си аз сладко - сладко в тази идилична картинка в една делнична сутрин, същия ден баща ми започва нова работа. И в просъница усещам чуждо присъствие на моята територия /разбирайте моята стая/ и отваряйки гуреливи очи, виждам баща ми. Помислих си, че иска да ми остави тайно повечко пари за училище и щастливо си доспах.
Ставам по - късно и естествено веднага търся - пари тук, пари там, няма нииищо! Побесняла, вече започвам да се самонавивам за сканадала с баща ми довечера, все пак ми е осквернена територията и дава лош пример на другите.
Прибира се човека от работа, аз чакам, потропвайки с крак. Той, естествено е напълно наясно, че го чакат неприятности заради сутрешната инвазия. Започвам аз с въпросите :"Какво искаше, защо влезна, да не си ми ровил в шкафовете?"
Той, предал се вече ми отговаря: "Мани, мани, влезнах сутринта при теб да ползвам някой твой дезедорант, ама с какви боклуци се пръскате - не знам. Цял ден ризата ми е колосана!"
Естествено, след очната ставка с моята тоалетка се оказа, че човека се е "напарфюмирал" с лак за коса със силна фиксация.
Още го бъзикаме на семейните ни сбирки за неговата суетност, а от тогава той се научи да си купува дезедоранти и да не ползва нашите.
Добре, че беше мама да ме открехне на този форум, цял уикенд го чета и верно ще направя плочки на корема
Ето и една моя битова историйка с бившето вече „мило”. С него живеехме в едно апартаментче в кв. „Гео Милев”. Семейните начала обаче бяха доста условни, щото на мен нещо като не ми хареса и току се фръцна обратно при нашите в „Орландовци”. Основните причини за „примък-отмък”-а бяха пиянствата на милото, които го превръщаха в е-нема-такъв-лизгав-охлюв.
И такаа спя си аз една събота вечер сладко-сладко (при мама и тати) и към 3 часа се развънява телефона, гледам на дисплея „miloto” и си викам, аа не, нямам намерение пак да слушам среднощни тиради ах-коооолко-те-обииииичам
.Да, обаче той упорит - не спира да звъни, викам си, чакай, може нещо спешно да е. „Абфе милооо, нешшшто не мога да нацеля ключша от врата, ела да ми отфориш, мооооляте”. При което аз директно затварям телефона, как така ще ме безпокои, пияното му прасе с прасе
. Хубаво де, ама като не мога да заспя...Въртях се, въртях се, та взех, че си поръчах едно такси и право към „Гео Милев” да спасявам пияндето. Почвам изкачването до 6-ия етаж (малко клаустрофобията ме гони и избягвам асансьора, особено пък по тъмни доби). Такааа, качвам си се аз, и някъде към 3-тия етаж дочувам едно хъркане със засилващи се децибели на всяко следващо стъпало. Стигам 6-ия етаж и какво да видя: милото, пльоснато на изтривалката пред врата, в ембрионална поза, така както си е било с раничката на гърба. Кърти си най-сладко, озвучава целия коридор ( как не събуди някой съсед, още се чудя), обаче геройски продължава да стиска ключовете в дясната ръка.
Опитах се да го събудя – тцъ. Отключвам вратата и ща не ща, хващам го за ръцете и го повлачвам навътре. Това обаче хич не беше шега работа – по това време милото гонеше 90-те кила, тренираше усърдно и само се зобаше с некви протеини. Аз пък 48 кила живо тегло ( като се запознахме, бях 54, адски дебела по неговите стандарти, та ме беше сложил на зверска диета). Та представете си картинката – как съм го довлачила това прасе до вътрешността на апартамента, не знам, но точно когато заключих вратата, се обръщам и гледам – клечи той пред вратата на банята и се опитва да напъха ключа от входната врата там.
„Мило, какво правиш бе?”, кресвам аз, ама така, едва си сподавям хилежите. „Ми заключвам вратата, бе милоооо”....И така, само да отбележа, че въпросното „мило” се оказа, че грешно съм го преценила, той бил за графа „пълен въздържател”, установих откакто почнах да излизам със следващото...
Много жизнеутвърждаваща темичка.
Хоп и аз тук.Била съм малка-не повече от 10 годишна.На вилата сме и аз огладнявам.Това е събитие,защото съм "гевезе" според баба.Намазвам си криво-ляво филийка с лютеничка,отчупвам сиренце ама лук ми се яде-дребен,че е късна пролет.Майка ми бърза да ми го натика прясно измит от градината и аз започвам сладко да похапвам.Да ,ама не.Бе много глетав и лигав пустия лук.Продължавам упорито-пак се лигави недния.Викам на майка:
-Абе мамо,много ми се лигави лукчето,не го искам.
Че ,като кресна оная ми ти жена:
-Аз само с вас ли ще се занимвам?!Аман от лигавщини!-И пляс един шамар профилактично.Дъвча и подсмърчам ама ги изядох.
След няколко часа идва майка,ама ме и гледа едно такова изпитателно,нежно дори.
-Маменце,как се чувстваш?
-Добре,защо,мамо?
-Аз май без да искам съм извадила луковиците на лалетата.....кичести бяха,от Мичето ги взех-язък!
....за лалетата де.
Хоп и аз тук.Била съм малка-не повече от 10 годишна.На вилата сме и аз огладнявам.Това е събитие,защото съм "гевезе" според баба.Намазвам си криво-ляво филийка с лютеничка,отчупвам сиренце ама лук ми се яде-дребен,че е късна пролет.Майка ми бърза да ми го натика прясно измит от градината и аз започвам сладко да похапвам.Да ,ама не.Бе много глетав и лигав пустия лук.Продължавам упорито-пак се лигави недния.Викам на майка:
-Абе мамо,много ми се лигави лукчето,не го искам.
Че ,като кресна оная ми ти жена:
-Аз само с вас ли ще се занимвам?!Аман от лигавщини!-И пляс един шамар профилактично.Дъвча и подсмърчам ама ги изядох.
След няколко часа идва майка,ама ме и гледа едно такова изпитателно,нежно дори.
-Маменце,как се чувстваш?
-Добре,защо,мамо?
-Аз май без да искам съм извадила луковиците на лалетата.....кичести бяха,от Мичето ги взех-язък!
....за лалетата де.
Имам много за разказване, но почвам с първото, което ми минава през главата
С приятеля ми си живеехме прекрасно на семейни начала във Франция. Т.к. знам че четките за зъби трябва да се сменят най-малко на 6 месеца, купихме си нови- сивичка за него и бледо синя за мен.
След 4 месеца, случайно влизам в банята, докато милото си мие зъбките. Какво да видя
Милото търка ли търка с моята четка
Аз се разпищявам в стил - каквоооо прааавишшш! Каквооооо ооооо ооо ужас
А той -- какво бе бебче?
А аз - ползваш моята четка
Той - еми това не е ли моята ....
Хигиена и здрава храна... както се казваше в 1 филм
За протокола - той си избра четката...
С приятеля ми си живеехме прекрасно на семейни начала във Франция. Т.к. знам че четките за зъби трябва да се сменят най-малко на 6 месеца, купихме си нови- сивичка за него и бледо синя за мен.
След 4 месеца, случайно влизам в банята, докато милото си мие зъбките. Какво да видя
Милото търка ли търка с моята четка
Аз се разпищявам в стил - каквоооо прааавишшш! Каквооооо ооооо ооо ужас
А той -- какво бе бебче?
А аз - ползваш моята четка
Той - еми това не е ли моята ....
Хигиена и здрава храна... както се казваше в 1 филм
За протокола - той си избра четката...
Страхотна тема, колко много таланти!
Ето малко и от мен.
Млада булка и ще правя коледни сладки.
С лимон, с канела, с какао и с карамфил. Да, ама карамфила на розички. И бухвам порядъчно количество в кафемелачката да го смеля. Използвам, разбира се, съвсем малко, а останалото остава в кафемелачката. На сутринта съпругът ми/бивш вече/ става и си сварява силничко кафе. Как не е усетил аромата незнам. Но като отпил 
По въпроса за книгата съм много за идеята. Наш семеен приятел има малка печатница.
Ето малко и от мен.
Млада булка и ще правя коледни сладки.
С лимон, с канела, с какао и с карамфил. Да, ама карамфила на розички. И бухвам порядъчно количество в кафемелачката да го смеля. Използвам, разбира се, съвсем малко, а останалото остава в кафемелачката. На сутринта съпругът ми/бивш вече/ става и си сварява силничко кафе. Как не е усетил аромата незнам. Но като отпил По въпроса за книгата съм много за идеята. Наш семеен приятел има малка печатница.