Семейни трагикомедии и битовизми

От два дни никаква работа не мога да пипна от тези две интересни теми!Чета,чета а до мен работата се трупали,трупа...Ма и аз имам за разказване,та прилежно изчетох всичко,да видя в кой раздел от темите да се включа.Че в дългия си живот са се натрупали доста случки.Към последните страници концентрацията на "македонски "истории е по-концентрирана,та оттам ще почна.
  Февруари1995година.Ние смъжа ми сме от гадните "шверцери"(куфарни търговци),хванали последния влак за далаверата в Македония.Отначало пътувахме с автобуси 2 пъти седмично-ту аз,ту той,но после си създадохме връзки и почнахме да носим стоки по поръчка,скрити някак си в семейния Москвич.В това последно търговско пътуване мъжа ми тръгва с дъщерята в петък-тя за компания и свят да види,пък той по дела,обезпечаващи ни поне някой лев за храна.Минаването на границата на Деве баир си е истинско приключение с мнооого адреналин и прединфарктни състояния,но той успешно преодолял това препятствие и бодро навлиза в другата българска държава към12-1ч нощта срещу събота.Има там на влизане една чешма,каменна,с чучур-"Кръкля",та там полицейска засада.Спират го нашия и почва едно изнудване за пари-поне 50 марки да даде,пък той-с 20,за всеки случай,че с дете е тръгнал.Побеснели полицаите,поразровили багажника и извадили по нещо.Взели паспорта на мъжа ми иму казали да върви в Македония по приятели и да намери 1500марки да се откупи,че иначе в понеделник на съд и затвор 3 години .Мъжът ми го снесъл-без документи в чужда държава,с дете,без пари...Ужас!Върнал се на границата и препратил дъщерята със софийска лека кола да се прибира и да ми каже,та аз да предприема нещо.Дъщерята се прибрала призори и нали си е дете-легнала си,решила като се наспи да ме информира за случката.Към 10 сутринта влязох в нейната стая и се втрещих-не я очаквах у дома!Събудих я,преразказа ми объркано какво е станало и аз как трябва да търся 1500 марки да отървавам баща и...И сега аз-кво?Почвам да мисля екшън планове-за пари-абсурд!Кой има по онова време толкова пари?А и кой би ми ги дал,като аз няма как да ги върна почти никога?!Значи нещо друго трябва да е.Обикалям всички познати-да взема паспорта на някой мъж,дето поне малко прилича на моя на снимката.Няма!Имаше един,дето си приличат като братя,но той по същото време -в Македония(тогава това беше основен метод за прехрана).Взех паспорта на едно момче,съученик на щерката(тя на 18 години) и служебния паспорт на мъжа ми,в който за жалост няма нито един печат,варени яйца(за да пренасям печати от единия паспорт на другия,знания,придобити по време на следването-за мед.бележки)и с един комшия-и той шверцер тръгваме да спасяваме мъжо.Тоя план ми хрумна,защото на връщане към България никой не ни гледа паспортите,просто ни пропускат,но за всеки случай...Комшията ми каза,че не носи стока,акцията е само спасителна,да съм спокойна,но чак оттатък разбрах,че колата му е клекнала от разни железораци.Минаваме някак си през иглените уши на митницата в неделя призори,намираме мъжа ми на "Кръкля" в Москвича-ни жив,ни умрял,брадясал с 3-дневна брада,гладен и яко уплашен.А аз-бодрячески-не бой се,тук съм,сега ще оправиме работата!Завиваме в едни шубраци-хем да го нахраним,хем аз да свещенодействам с яйцата.Да,ама не!Яйцата вдигат печата от единия паспорт,но не го отпечатват на неговия.Ами сега?Решихме друго.Влизаме си ние в Македония,пласираме си поръчките,поне малко пари да върнем,пък вечерта ще му мислим на връщане.Пътуваме ние,аз го раздавам бодро,все един трябва да има боен дух,а мъжа ми се свил зад волана-някак ако може невидим да стане.Тази операция мина сполучливо-поне въстановихме вложените пари,че и те на заем бяха.Връщаме се вечерта на границата,а аз имам 2 плана вече в главата:
1)Отиваме сутринта в Скопие в бълг.посолство и се оплакваме,че са му отнели паспорта и са го пуснали 3 дни в чужда д-ва без документи.Така,де,ако е престъпник що не са го арестували ида есигурен поне за живота си?
2)Атакуваме границата с паспорта на момчето,съученик на щерката,пък квото сабя покаже.План 1. става 2.
Мъжа ми тръгва с колата на комшията,а аз оставам докато и ако минат ,с москвича в Македония и отдалеч гледам.Мъжа ми е красавц,все още,с правилни черти,зелени очи и черна коса.Момчето на снимката-с правилни черти,малко по-кръгло лице,но с очи като въглени...

Продължавам.Последни инструкции към мъж ми-пушиш си спокооойно,тръскаш си цигарата в пепелника и изобщо не се интересуваш от готините македонски митничарки.Да не си вдигнал очи ,че изгоряхме.Нея вечер опашката за влизане вървеше много бавно-и за проклетия-подробно оглеждаха и пътници,и багажници.Стоя аз на 100м от митницата,москвича отбит встрани и с вдигнат капак-демек-има му нещо,гледам все в потока от коли-кога ще приближат и моите хора.Най сетне им дойде реда,митничарката им взе паспортите,гледам,хили се нещо,провря се през предния прозорец до кръста в колата,бави връщането на паспортите...А аз само дето не се свлякох-краката ми от паниран кашкавал,главата ми като кошер бръмчи,цялата треперя,абе ужас!Най-после им махна сръка да минават,слава богу,минаха.Едва се добирам до москвича,пъхам се вътре,но съмзабравила от притеснение как се кара кола-кой педал за какво беше.Изпуших една цигара ,за да успокоя малкосърцето и да дойда на себе си и преминах и аз.Мъжа ми възторжено диша дълбоко в България и място не си намира от щастие,че му се е разминал затвора и колко много съм направила за него.Така беше ,докато слязохме в първото бълг.село.И като се опери оня ми ти човек-и той сам щял да се справи,но трябвало да изостави москвича оттатък и всякакви други възможности взеха да му идват наум,но след дъжд качулка.Та така нелегално той се върна в България и не помисли повече да ходи по търговии там.Ходихме на екскурзия 2002г до Охрид и от тази ни позиция вече нещата изглеждаха съвсем различно.Но Македония си ни е семейна тръпка и до днес,обичаме си я тази друга България много!