Иzраел 2

Еврейският кашрут безпорно е голямо явление в световната гастрономия. Като се има в предвид, че народът най-много се интересува какво да похапне, попийне ... и тия три неща. Като ме чуят, че съм от Израел започват все да ме питат какво ядем, какво пием и как стои въпросът със свинско. Много ми е смешно, защото ние с мъж ми никога не сме били радетели на кашрута и аз го възприемам повече от екзотичната му страна. Но безспорно има някои неща, които са доста резонни и специалистите по здравословно хранене  дори не могат да ги отрекат. По принцип в Тората пише, че е нечисто да се яде свинско и дивеч(зайци, сърни елени фазани и пр.), а също и животно в млякото на майка му ( оттам забраната да се смесва млечна с месна храна). Забранено е също така да се отглеждат свине  по библейските земи. Странно обаче, че в Новия тестамент има разкази за свинари, т.е.  още едно доказателство, че наравно с юдеите в Сиро-Палестина са живеели и други народи с други вероизповедания. Костния материал от археологическите проучвания също сочи, че са се отглеждали свине. Днес проблемът със забраната е решен по един доста странен начин. Не съм видяла с очите си, но мои приятели ми разказваха, че свинете в Израел за месо се отглеждат под земята. Защото в Тората пише, че е забранено на Свещената земя, но никъде не пише, че е забранено под земята, нали така.. Ние свинско не ядем,  но не по религиозни съображения, а по скоро за добро здраве. Децата също не опитват. Ако някога все пак купя и се опитвам да сготвя свинско със зеле например, така го изхвърлям в кофата за боклук - да ме прощават гладните хора! Всъщност доказано е, че от всички видове месо свинското е най-вредно. Може би точно, защото не ядат свинско, евреите живеят относително дълго.
Второто изискване да не се смесва месото   с мляко също има резон. Една от съвременните теории за разделното хранене  отрича смесването на мляко с месо и за мене е доста убедителна. Това аз също го спазвам, но не чак като религиозните, които ако са яли мръвка чакат да минат четири часа, та да ядат сладолед.  Е, има и сладоледи "парве" направени от соя, но откровено казано аз не се престраших ни веднъж да купя от този изкуственяк (то не че и другият не е изкуственяк де...)
Това дето религията и еврейския поп си бърка носа в кухнята на хората обаче не го намирам за ОК. Бара, в който работех се водеше млечен. Всеки ден идваше т.нар. Машгия. Хаим. Червендалест рижокос здравеняк с кипето на главата. Всеки божи ден идваше!!! Пиеше кафенце, похавпаше обяд , ходеше да души из хладилника и складовете, получаваше подаръци за всеки празник и всички трябваше много да му се мазним, защото иначе можеше за затвори кипенците, шефа на фалира и да останем на улицата. Освен това получаваше заплата, по  голяма от моята. А аз бачках на пълен работен ден и наистина нямаше ни седене, нито стоене нито секунда без нещо да се търчи. Хаим беше общо взето хрисим човек, но така откровено казано, никой не го обичаше . От неговия контрол (за който Петя говори, че обичала да и е под контрол) храната която продавахме не ставаше нито по-чиста, нито по квалитетна. Той се интересуваше да не би да сме вкарали в бара някакво месо. Веднъж откри в хладилника някакъв сандвич със салам дето  една от колежките си го беше донесла от вкъщи. Леле каква разправия стана.Заплахи за глоби..Иначе хрисим човечец.
Иначе другото интересно нещо как е оборудвана еврейската кухня. Задължително двойна мивка и отделни шкафове за сервиза, в който се сервира халави (млечно) и сервиза за басари (месно).

Е, не бих казала че кашерно значи здравословно, но до някъде. Има някои налучквания. Иначе като цяло храната в Израел е с много лошо качество. Аз откровено гладувах там, първо защото малко неща ми бяха вкусни и второ защото не ми се струваха достатъчно екологични. БИО-то доклокото го имаше беше безумно скъпо и повехнало, защото малко хора тогава бе започнала да им свети лампичката, пък и да им светеше джобът не им беше достатъчно пълен.. А аз тогава бях в най-свирепия си период на хранителни превземки.  Най-удобно беше да съм на лечебен глад. Тогава бях и най-слаба. Като тръгнах на работа в бара, разбира се, се поотпуснах. Имаше сиренце като българското и кашкавалче като българското, банички, апетитно приготвени салати...
Иначе наблюдавах как руснаците плюскаха като не видели. В Холон живееха тогава много руснаци - сигурно и сега.Не познавам човек който да не е наддал на тегло скоро след алиата. Ама те наистина идваха гладни, голи и боси. Не можеха да се нарадват, че "в магазина всичко има" и могат да си го купят и да се налапат до насита.
Аз много се радвах на плодовете  и зеленчуците в началото, защото такова разнообразие и такава достъпност не бях виждала преди в БГ. Но на втората година започнахме със съпруга ми да се замисляме как стават дините такива големи ии защо ягодите имат такъв картонен вкус. Веднъж бяхме на Бар мицва в един кибуц и посред нощ видяхме как зреят доматите - на изкуствена светлина.

Не съм я издала още. Търся издателство, което да ми плати добре. Ако не ще я пусна в интернет.  Писах я пет години, два пъти изтривах целия файл, защото не беше това, което исках..