Bg-mamma addicted или защо аз и още хиляди жени (и някои мъже) прекарваме часове наред във форум „за бременни и майки”
Лилия Попова
Аз пред лаптопа, а отдясно пепелник с фасове (много на брой, уви), понякога и чашачервено вино. Обичайният ми късновечерно-нощен мизансцен, след като съм „приспала”домочадието.
И без значение какво друго ме е подтикнало да сърфирам из нета, някой от отворените прозорци неизменно е bg-mamma.com.
Сложно ми е някак да започна текста за форумите „за бъдещи и настоящи майки”, в който аз, работеща жена, с полупораснали деца, които отдавна нямат колики и не ползват памперси, се всмуках до степен на пристрастяване. 65 дни, 13 часа и 44 минути. Толкова съм прекарала там – погледнах в статистиките в профила си (от май 2005 г. до 28 ноември, 22.30 ч. Ще са повечко, когато четете този текст). И не съм единствена, хиляди сме. Регистрираните потребители към момента са 71 040. Не бих могла да сметна колко нерегистрирани четат. Според статистиките на администраторите около 40 000 души пишат редовно.
Помня как попаднах в bg-mamma, но статистически този линк не е интересен. По-забавно ми е сега, когато при почти всеки сърч на кирилица в google някой от линковете на първите страници е към тема от bg-mamma. И затова понякога пренебрегвам любимия google и търся във форума или направо питам. Гарантирано е – до минути, в краен случай до час-два ще получа компетентен отговор – било то от адвокатки, лекарки, шивачки, маркетоложки, учителки, строителни инженерки, акушерки, стоматоложки, дизайнерки или каквито други професии, интереси и хобита се сетите. Ще са повечко, даже ще се сдърпат малко помежду си, ще поспорят, може и виртуално да се хванат за косите, но разковничето ще е някъде там.
А дали ще питам как да се разведа, какъв вид радиатори или тапети да си сложа, за кърменето и захранването на бебетата, обезкосмяването на интимните части, прераждането, лечението на упорита екзема или детска хрема, гълтането при френска любов, последния крем на N-ската козметична компания, как да се справя с „оная гад” свекървата, за неговата изневяра, хотела Х в курорта Y и т. н. няма значение. Много хора ще отговорят от сърце.
Bg-mamma e феномен. Ако има друг форум с подобен заряд и информационен масив в родното интернет пространство, пишете ми.
Bg-mamma е и моята социологическа агенция.
Няколко живота не биха ми стигнали, за да се запозная лично и да чуя какво мислят и как живеят всичките тези жени – представителна извадка на женското население в активна възраст от всички кътчета на България. И не само: във форумите пишат българки, пръснати из цялата планетата.
Макар и да звучи абсурдно от устата на журналист, но bg-mamma e и моята новинарска агенция. Ако искам да знам станало ли е нещо важно по света и у нас, първо влизам в „Клюкарник”-а – новината вече е там, добавени са най-различни детайли от различни източници, коментирана е, анализирана от всички страни...
Bg-mamma e по някакъв начин и състоялото се гражданско общество, колкото и високопарно да е подобно изказване. Тук например се зародиха или намериха своето място Движението на българските майки и сдружение „Настоящи и бъдещи майки”. И ако това нищо не ви говори, то първото е „виновно” за много усмивки по лицата на дребни и пораснали сираци от цялата страна. Второто се роди спонтанно в средата на 2006 г. сред пишещите във форумите ентусиастки, познаващи се само виртуално. Благодарение на протестите на майките парламентът промени доскорошното 135-дневно обезщетение за бременност и раждане, като го увеличи на 315 дни. И така всяка майка до 9-месечната възраст на детето си получава пълната си заплата по трудов договор.
Новата борба на сдружението е за малко повече помощ от държавата за трудностите, съпътстващи отглеждането на близнаци или породени деца. Защото една утроба е достатъчна за две бебета, но едно майчинство – не!
Шокирани от филма на Би Би Си за ужасяващия начин на живот на болните деца в Могилино, майките от форума бяха тези, които излязоха с децата си на протест пред социалното министерство. Може би първият граждански протест у нас, който не засяга нечии лични интереси.
Във форума се роди и българската секция на La Leche League – световна организация, която дава информация и кураж, най-вече чрез лична помощ, на всички майки, които искат да кърмят бебетата си.
Реалност са и много „неформални” общности, създадени във форумите – на родилите през даден месец и година, на самотните родители, на многодетните, на осиновителите, на двойките с репродуктивни проблеми или просто приятелски групи, пренесли се в „реалния” живот.
Връщайки лентата от последните две и кусур години, ми се струва, че в bg-mamma съм се смяла и плакала повече, отколкото в „невиртуалния” свят.
Плакала съм много, уви – за дечицата, отишли си без време от нашия свят, и за многото, които се нуждаят от сложно, продължително и скъпо лечение. И най-тежко е, когато хиляди помагат и с молитви, и с положителна енергия, и с пари, но болестта не може да бъде победена. И там някъде, насред страданието и гнева от несправедливостта на живота, се раждат все повече доброта и съпричастност към другия, които ме изпълват с малко повече оптимизъм за човечеството.
И смехът е в големи количества – има съфорумки със страхотно чувство за хумор и истинска разказваческа дарба. И разбира се, много разговори за секс и мъже. Нерядко в някой мъжки форум се промъква линк: „Я вижте бг-мамите какви ги вършат...” И много клюкарене, споделяне, лигавене, съревноваване, някой и друг виртуален „женски бой” – съвсем като в живия живот...
За всичките решения на битово ниво няма да говоря – стига ми, че за час намерих майстор за развалената пералня и не си купувам готварски книги – достатъчни са ми стотиците рецепти в съответния подфорум.
По-завладяващото за мен е, че този сайт и форумът към него са плод на наистина голяма любов.
Поздравления на авторката от мен!
Статията е страхотна!