Вярно, справят се по някакъв начин. 
- Публикувана: 5 ян. 2008, 12:14 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2008, 00:13 ч.
Детето-образец на семейството
Детето е не само семеен продукт, ако беше така щеше да ми е много лесно да проектирам хлапетата съгласно само личните си разбирания и желания. С нарастването на възрастта и реалните контакти страничните влияния върху тях се увеличават в пъти. С реалната среща с реалните проблеми децата се учат как да се справят с тях или с аналогични на видяните /преживяните, споделените от други/ такива.
Детето според мен е основно семеен продукт. Този така наречен "имунитет", за който мисля точно ти говореше по-горе кой го гради и създава? И то точно в най-първите, значими, важни години? Да, влияния много! И хубави, и лоши /в пъти повече от хубавите - затова средата е изключително важна и аз лично се стремя да я подбирам, както за себе си, още повече пък за децата си/. Ако то умее качествено да отсее и прецени, то значи семейството е изиграло своята роля.
Това звучи чудесно, но е леко идеализирано, когато говорим за деца на 8 години. На тази възраст те все още се формират като интелект, като поведение, като възпитание и вече поне от 1-2 години не живеят само в семейната си среда. Ако на тази възраст аз изцяло подбирам всички контакти на хлапето последицата ще бъде просто в резултат на моя избор, не на неговия. Ако имам 3-4 годишно хлапе разбира се че нашето влияние върху поведението му ще е определящо, но с всяка година това влияние не е вече толкова съществено и определящо, то намалява, за сметка на другото.
Преценка за това каква е била ролята на семейството върху личността на Х и как се е изградил той като човек е първо строго лична и зависи от личността на самия преценяващ и, второ, може да се направи когато детето вече не е дете, а зрял човек. Сега си тече процес на формиране.
Имунитет не се създава само по изкуствен път. Придобитият естествен такъв е много полезен за здравето...
На осем годишна възраст първите години са вече отминали. Детето е навлязло в т.нар. начален училищен етап, където нито е възможно, нито е добре да съм постоянно до него. За себе си имам право да подбирам изцяло средата си, но считам, че на тази възраст детето има също някакви свои права, а аз- задължения по контрола на упражняването им и то както лично аз го разбирам.
Преценка за това каква е била ролята на семейството върху личността на Х и как се е изградил той като човек е първо строго лична и зависи от личността на самия преценяващ и, второ, може да се направи когато детето вече не е дете, а зрял човек. Сега си тече процес на формиране.
Имунитет не се създава само по изкуствен път. Придобитият естествен такъв е много полезен за здравето...
На осем годишна възраст първите години са вече отминали. Детето е навлязло в т.нар. начален училищен етап, където нито е възможно, нито е добре да съм постоянно до него. За себе си имам право да подбирам изцяло средата си, но считам, че на тази възраст детето има също някакви свои права, а аз- задължения по контрола на упражняването им и то както лично аз го разбирам.
Като се замисля сериозно, не им подбирам контактите, но като си говорим им давам малко насоки. Гледам го малкия, че по характер си е спокоен и не му харесва да е с много палави деца. Преди време развали приятелството си с едно дете от класа, защото, по неговите думи, другото дете постоянно прави бели, учителката пише забележки, кара му се понякога, а нашият не иска да си пати покрай него, защото нямало как да се разбере кой е виновен, ако са били заедно. Не съм давала мнение за другото дете, нашият сам е преценил. И сега си има друг приятел, с когото се разбират чудесно, но е в добри отношения и с предишния си приятел. Щерката и тя, гледа да не се замесва в разни глупости и приятелите й са също спокойни деца.
ако не е на неговия телефон, ще е на друг. Ако не е в телефона, ще е някое скрито списани, или файл на компютъра. Не можеш да го изолираш, най-много да го направиш неудачник в другарските очи ...
Не знам Лабрадор как ще коментира това изказване, но то или не е чак до там обективно, или няма много близки приятелчета там, или детето следва да си смени класа. При нас най- горещите теми са различни, не е само една. Сега са комп. игри, Скайпа, музика, кеча, при това с практическо приложение в междучасията, мач в голямото, сега предимно се замерят със снежни топки, но да се говори само за това- не, не ми е споменавал. Ако беше така и той би се оплакал.
Хайде да побъбрим за агресията при децата.Имам познати които казват:Моето дете в къщи не е агресивно немога да повярвам,че в училище е така.Според вас този КЕЧ които гледат подсилва ли у тях агресия?
кеч/филми/(разни звезди за подражание), компютърни игри, поведението на връсниците, примера в семейството - това е което формира неговата представа за правилно поведение (в разбъркан ред).
С тези забрани, само карате детето да се крие повече от вас.
В такава възраст е нормално да му е интересно, не виждам какво толкова е станало.
В такава възраст е нормално да му е интересно, не виждам какво толкова е станало.
С тези забрани, само карате детето да се крие повече от вас.
В такава възраст е нормално да му е интересно, не виждам какво толкова е станало.
В такава възраст е нормално да му е интересно, не виждам какво толкова е станало.
Кечът оказва влияние върху деца, които не могат всеки път да правят ясна разлика между ТV и реалността.
Няма как на децата всичко да им е позволено, но не може и всичко да им е забранено. И те като нас играят роли и може да са едни вкъщи, а на училище да не ги познаем.
Но съм сигурна в едно - ако детето започне да лъже, да крие разни неща, да се държи прекалено добре вкъщи, значи нещо не е добре във взаимоотношенията ни.
Няма как на децата всичко да им е позволено, но не може и всичко да им е забранено. И те като нас играят роли и може да са едни вкъщи, а на училище да не ги познаем.
Но съм сигурна в едно - ако детето започне да лъже, да крие разни неща, да се държи прекалено добре вкъщи, значи нещо не е добре във взаимоотношенията ни.
Децата ни растат в друго време.И ние сме длъжни да не сме "закостенели" родители.Трябва да сме гъвкави като времето,в което живеем.В противен случай много скоро ще се разминем със собствените си деца.
Моят син е в първи клас.След едно гости на приятелчета вкъщи влязох в компютъра му и видях,че са се ровили в порно сайтове.Естествено не ми стана приятно,но ние сме разговаряли на тази тема.Просто му с баща му проведохме един дълъг разговор и вече 2 месеца виждам,че не се ровят в тези сайтове.
Не приемай нещата толкова трагично.Аз предпочетох ние като родители да му поразясним някои неща,отколкото да слуша глупостите на други батковци,коита от страх родителите им да не разберат какво гледат и от какво се интересуват,гледат тайно и на бързо такива неща.И най-лошото е,че растат в страх и чувство за вина,че извършват нещо много,много,много лошо.
Аз не мога да причиня такова нещо на сина си.
Моят син е в първи клас.След едно гости на приятелчета вкъщи влязох в компютъра му и видях,че са се ровили в порно сайтове.Естествено не ми стана приятно,но ние сме разговаряли на тази тема.Просто му с баща му проведохме един дълъг разговор и вече 2 месеца виждам,че не се ровят в тези сайтове.
Не приемай нещата толкова трагично.Аз предпочетох ние като родители да му поразясним някои неща,отколкото да слуша глупостите на други батковци,коита от страх родителите им да не разберат какво гледат и от какво се интересуват,гледат тайно и на бързо такива неща.И най-лошото е,че растат в страх и чувство за вина,че извършват нещо много,много,много лошо.
Аз не мога да причиня такова нещо на сина си.
Кое дете на 7-8 години ще се рови в порно-сайтове и няма да има чувство за вина? То много добре знае какво може да стане, ако хванат. Децата са полови същества и колкото и бегло да усещат някои работи, то най-молкото са видяли нещичко по "обкновените" филми и са били любопитни да шпионират родителите си.
Децата са много любопитни и е нормално да се ровят къде ли не в интернет пространството.Както за да видят реални кадри от земетресения,вулкани,торнадо и т.н. и по същия начин гледат тези клипчета.
Но чувството за вина го създаваме ние-родителите.Не искам да кажа,че трябва да ги аплодираме,но със строгите ни забрани да не правят такива ЛОШИ неща ще ги превърнем именно в деца зяпащи с отворена уста мацките по монокини на плажа и надничащи през ключалките,за да видят гола плът.
Но чувството за вина го създаваме ние-родителите.Не искам да кажа,че трябва да ги аплодираме,но със строгите ни забрани да не правят такива ЛОШИ неща ще ги превърнем именно в деца зяпащи с отворена уста мацките по монокини на плажа и надничащи през ключалките,за да видят гола плът.