Майка ми се обади преди малко. Котаракът ни е умрял. Внезапно - просто са го погледнали в един момент и... не помръдвал. А преди това си бил добре. Гледахме го от бебе, беш ена 9 години и половина, остана да живее при тях когато аз се преместих. Ох, така си го обичах... Късам се от рев сега, ама... няма го вече.
- Публикувана: 6 ян. 2008, 16:46 ч.
- Последно мнение: 31 май 2008, 03:55 ч.
мъчно ми е
Съчувствам ти от дъното на сърцето си, загубила съм един котарак на 7 години, който лекари от некомпетентност ми убиха и едно бебенце куче на 6 месеца, гледала съм ги от раждането им и знам как боли, минаха години, но още ми е мъчно и предполагам че това няма да се промени, просто с времето свикваш със загубата и живееш със спомените. Едвали те успокоих, просто незнам какво да ти кажа но те прегръщам силно! 
Първото ми куче умря много отдавна, бях ученичка. Спомням си колко неутешима бях. и колко дълго плаках.
Малко преди Коледа си отиде и другото ми кученце. Сина на първото. Беше вече на 13 години. Старичко си беше момчето ми. Беше болен доста преди да почине. Дълго се мъчи. Никой не пожела да предприеме умъртвяване...Бяхме единодушни, че го искаме, защото виждахме как се мъчи животинката. Денем и нощем виеше от болка...Отиде си...
Малко преди Коледа си отиде и другото ми кученце. Сина на първото. Беше вече на 13 години. Старичко си беше момчето ми. Беше болен доста преди да почине. Дълго се мъчи. Никой не пожела да предприеме умъртвяване...Бяхме единодушни, че го искаме, защото виждахме как се мъчи животинката. Денем и нощем виеше от болка...Отиде си...
Нямали сме домашен любимец......Но имаме дворен такъв.......Една котка на име Стоянчо......Майка му също бе в нашия двор. Дворно, дворно коте, но когато майката неочаквано изчезна и след това я видяхме на друга улица мъртва ни стана много криво....
Та за едно дворно животно ти става мъчно, пък какво остава за домашно такова!
Имах любимо куче - кучето на приятелката ми...Много го обичах...Бяхме много привързани една към друга с кучката......След години, като разбрах,че е починала, ми бе крив целия ден....
Кофти е ,когато губиш животинче, особено ако си бил привързан към него.
Та за едно дворно животно ти става мъчно, пък какво остава за домашно такова!
Имах любимо куче - кучето на приятелката ми...Много го обичах...Бяхме много привързани една към друга с кучката......След години, като разбрах,че е починала, ми бе крив целия ден....
Кофти е ,когато губиш животинче, особено ако си бил привързан към него.
Знам как се чувстваш,защото точно преди Коледа се наложи да си приспя кученцето,то вярно че беше на 15 години,но пак ми е мъчно за него.Взех го на 40 дни и израстнах с него.Но то се разболя и започна да се мъчи,взех решението много трудно,но реших,че по-добре да го приспя от колкото да се мъчи.Тежко се преживява такова нещо дори и сега плача.
разбирам ви напълно
имали сме много котета през детството ми и на всички съм им изстрадала загубата, както и на едно куче на 8 месеца
през есента на 2007 почина и второто ми куче - него го имам от 1993 г. и съм израстнала с него, както и дъщеричката ми с него проходи, много си го обичахме всички, но се разболя и докато дойде време за приспиване самичка си отиде в болки, много тъжно
вчера гледахме с дъщеричката ми снимки на кучето ни и тя пак искаше да й обяснявам къде е то сега и защо го няма в къщичката му
имали сме много котета през детството ми и на всички съм им изстрадала загубата, както и на едно куче на 8 месеца
през есента на 2007 почина и второто ми куче - него го имам от 1993 г. и съм израстнала с него, както и дъщеричката ми с него проходи, много си го обичахме всички, но се разболя и докато дойде време за приспиване самичка си отиде в болки, много тъжно
вчера гледахме с дъщеричката ми снимки на кучето ни и тя пак искаше да й обяснявам къде е то сега и защо го няма в къщичката му
Когато загубиш любимо същество винаги боли. И аз съм преживяла загубата на една котка, две кучета, три хамстера...Боли, но някак трябва да се примириш. Все пак домашните любимци не могат жидеят дълго, колкото нас.
Благодаря ви. Имах нужда до споделя, много ми е тъжно... Просто стана съвсем неочаквано, той си беше добре. На първи като ходихме на гости на нашите си го гушках и закачах. Вчера бил бодър, играл сутринта, хапнал и легнал да спи... и баща ми го намерил отпуснат Милото ми писанче, поне нищо не го е боляло 
Милото ми писанче, поне нищо не го е боляло 
Имах котарак с който израстнах от 12-тата до 24-тата ми година. Беше ми като братче (понеже съм 1 дете). Беше на 12 години, когато един ден просто престана да се храни и бавно угасна пред очите ни. Беше ужасно, викахме ветеринари, слагаха му системи, предполагаха че има рак или бъбречна недостатъчност. Сега се чудя защо тогава не ни предложиха да го приспим а и никой от нас не се сети за такова нещо - може би така щяхме да спестим поне малко неговите, а и нашите мъки.
Сега често си спомням за него и се радвам, че е бил част от живота ми в този период на израстване.
Сега често си спомням за него и се радвам, че е бил част от живота ми в този период на израстване.
Лоша новина Преживяла съм загубата на предишната ни котка, която беше на 9-10г., но си я гледахме от бебе и много я обичах и аз много плаках тогава.
Наистина много съжалявам за котето ви
Преживяла съм загубата на предишната ни котка, която беше на 9-10г., но си я гледахме от бебе и много я обичах и аз много плаках тогава. Наистина много съжалявам за котето ви
Много боли!Преди десет години почина старата ми котка Джеси от рак на млечните жлези. По миналото лято загубихме котето,което гледахме от двадесетдневно.Беше убито.Намерихме я с разпрано коремче.Много трудно го изживяхме с децата.
От два месеца ни подариха тук от форума(много съм им благодарна),ангорска писа.Сравнително бързо се приспособи към нас.Много си я харесвам!
От два месеца ни подариха тук от форума(много съм им благодарна),ангорска писа.Сравнително бързо се приспособи към нас.Много си я харесвам!
Ох, милата съжалявам за мъката ти поплачи си малко да ти мине и твоите мили съкровища да те развеселят /поне малко ще помогне/
Моето кученце което е вече 9 г. е парализирано/нямало надежда/ и незнам какво да правя ,просто ми е трудно да го приспя а и исках поне за празниците да изкара даже за последно да е .Най-много ме е яд ,че не я пуснах да роди и сега даже няма да ми остави и малка част от нея .
извинявам се ако съм се отплеснал ,просто исках да споделя пък дано ми светне малко
поплачи си малко да ти мине и твоите мили съкровища да те развеселят /поне малко ще помогне/Моето кученце което е вече 9 г. е парализирано/нямало надежда/
и незнам какво да правя ,просто ми е трудно да го приспя а и исках поне за празниците да изкара даже за последно да е .Най-много ме е яд ,че не я пуснах да роди и сега даже няма да ми остави и малка част от нея . извинявам се ако съм се отплеснал ,просто исках да споделя пък дано ми светне малко
Мила Месечинка виторога много съжалявам за твоя домашен любимец. При мен беше много по - лошо , защото се наложи да заведа моето кученце да го приспят. И това до ден днешен много ме мъчи /че съм я завела/ само като си спомня сълзичките в очичките и на масата в кабинета /мисля , че всичко усещаше/ . Само този който е гледал домашен любимец може да разбере мъката която изпитваме. Кураж мила.
Много съжалявам. Няколко месеца не можах да се съвзема след като преди години умря котарака ми. В адски мъки -след като го занесох в София на лекар. Напълно те разбирам. Вчера установих ,че персийката ми която гледам вече 16 години е ослепяла. От една седмица е неспокойна ,взе почти да се удря в разни предмети. Не знам какво да правя, непрекъснато я нося на ръце. Ветеринар едва ли би помогнал. Не искам да преживея отново такава загуба . Тя е член на семейството ми
Много е тъжно
Аз имам болно от рак/ на съединителната тъкан/ коте което се влошава.Оперирахме го четири пъти/вчера беше четвъртият/,яде и излиза/живеем в къща,но топката на гърба му расте много бързо.Докторът ни посъветва да го приспим, но на нас ни е мъчно.Как бихте постъпили вие?
Аз имам болно от рак/ на съединителната тъкан/ коте което се влошава.Оперирахме го четири пъти/вчера беше четвъртият/,яде и излиза/живеем в къща,но топката на гърба му расте много бързо.Докторът ни посъветва да го приспим, но на нас ни е мъчно.Как бихте постъпили вие?
Ох, не знам, ужасно труден избор Добре поне, че на нас не ни се наложи да правим такъв, писанчо си беше здрав до последно... Но предишното ни коте го приспахме, защото много се мъчеше, цяла седмица чакахме да прескочи трапа, но то само се измъчи повече... Даже не искам да си спомням. Накрая го приспахме... Май така е по-добре. Много ти съчувствам за това, което се случва 
Добре поне, че на нас не ни се наложи да правим такъв, писанчо си беше здрав до последно... Но предишното ни коте го приспахме, защото много се мъчеше, цяла седмица чакахме да прескочи трапа, но то само се измъчи повече... Даже не искам да си спомням. Накрая го приспахме... Май така е по-добре. Много ти съчувствам за това, което се случва
Бях писала по рано за моето куче че е зле /според ветеринарния/ ама то взе че се оправи след нова година /проходи си/ даже и без лечение 
.Така и не разбрахме какво му има щото и втори път леко се схвана /не ходеше/ и сега пак е добре .Когато я виждах как страдаше и наистина обмислях този вариант с преспиването ,но бях решила да изчакаме малко и сега много се радвам че съм отложила инжекцията,но при вас щом с няколко операции и е сигурно че няма оправия мисля няма смисъл да мъчите котенцето а и вие страдате така повече като я виждате в това състояние . 
Каквото и да решите 
все пак съжалявам че се е разболяло и че ще ви липсва
.Така и не разбрахме какво му има щото и втори път леко се схвана /не ходеше/ и сега пак е добре .Когато я виждах как страдаше и наистина обмислях този вариант с преспиването ,но бях решила да изчакаме малко и сега много се радвам че съм отложила инжекцията,но при вас щом с няколко операции и е сигурно че няма оправия мисля няма смисъл да мъчите котенцето а и вие страдате така повече като я виждате в това състояние . Каквото и да решите все пак съжалявам че се е разболяло и че ще ви липсва
Oх мила, това е трудно решение.
Аз не можах да взема такова и опитах всичко, когато старото ми котенце се разболя преди няколко години. Спря да яде и пие вода. Не мирясах, обиколих всички възможни ветеринари и накрая й направиха диагностична операция, не й даваха шанс да се събуди, защото беше на 16г. Душичката оцеля и си отиде много месеци след това, но за миговете прекарани с нея бих дала всичко.
Никога не сме готови и никога не ни се иска да се случи.
Желая ви кураж.
Аз не можах да взема такова и опитах всичко, когато старото ми котенце се разболя преди няколко години. Спря да яде и пие вода. Не мирясах, обиколих всички възможни ветеринари и накрая й направиха диагностична операция, не й даваха шанс да се събуди, защото беше на 16г. Душичката оцеля и си отиде много месеци след това, но за миговете прекарани с нея бих дала всичко.
Никога не сме готови и никога не ни се иска да се случи.
Желая ви кураж.
Котенцето ни умря на 23.05 ,МНОГО ни липсва.
Близо месец преди да умре не искаше да яде само пиеше вода и излизаше за малко на вън.Послевните дни ослепя с едното око и не искаше да излиза.Бяхме взели решение в деня който умря да викнем лекаря да го приспи, но той си умря сам.Толкова много се бори, така му се живееше, но тази проклета болест буквално го изсуши.Дано да е по-добре там където отиде.Ноща преди да умре го сънувах на масата върху бяла покривка , как ме гледа и мяучи и иска да яде.Погребахме го в двора/ живеем в къща/.
,МНОГО ни липсва. Близо месец преди да умре не искаше да яде само пиеше вода и излизаше за малко на вън.Послевните дни ослепя с едното око и не искаше да излиза.Бяхме взели решение в деня който умря да викнем лекаря да го приспи, но той си умря сам.Толкова много се бори, така му се живееше, но тази проклета болест буквално го изсуши.Дано да е по-добре там където отиде.Ноща преди да умре го сънувах на масата върху бяла покривка , как ме гледа и мяучи и иска да яде.Погребахме го в двора/ живеем в къща/.
