мъчно ми е

  • 3 284
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 4 052
Лоша новина Sad Преживяла съм загубата на предишната ни котка, която беше на 9-10г., но си я гледахме от бебе и много я обичах и аз много плаках тогава.
Наистина много съжалявам за котето ви Cry
Ох, как ви разбирам...

# 16
  • София
  • Мнения: 1 951
Много боли!Преди десет години почина старата ми котка Джеси от рак на млечните жлези. По миналото лято загубихме котето,което гледахме от двадесетдневно.Беше убито.Намерихме я с разпрано коремче.Много трудно го изживяхме с децата.
От два месеца ни подариха тук от форума(много съм им благодарна),ангорска писа.Сравнително бързо се приспособи към нас.Много си я харесвам!

# 17
  • Мнения: 950
Ох, милата съжалявам за мъката ти  Sad  поплачи си малко да ти мине и твоите мили съкровища да те развеселят /поне малко ще помогне/
Моето кученце което е вече 9 г. е парализирано/нямало надежда/ Sad и незнам какво да правя ,просто ми е трудно да го приспя  Sad а и исках поне  за празниците да изкара даже за последно да е .Най-много ме е яд ,че не я пуснах да роди и сега даже няма да ми остави  и малка част от нея . Sad   
извинявам се ако съм се отплеснал ,просто исках да споделя пък дано ми светне малко

# 18
  • Мнения: 72
          Мила Месечинка виторога много съжалявам за твоя домашен любимец. При мен беше много по - лошо , защото се наложи да заведа моето кученце да го приспят. И това до ден днешен много ме мъчи /че съм я завела/ само  като си спомня сълзичките в очичките и на масата в кабинета /мисля , че всичко усещаше/ . Само този който  е гледал домашен любимец може да разбере мъката която изпитваме. Кураж мила.

# 19
  • Мнения: 966
Знам какво ти е и моя котарак умря на 9г., аз вече се бях омъжила,но всеки път като се прибирах си го гушках...........след това мама си взе друга котка,та сега нея гушкам и празнината вече я няма.

# 20
  • Мнения: 180
Много съжалявам. Няколко месеца не можах да се съвзема след като преди години умря котарака ми. В адски мъки -след като го занесох в София на лекар. Напълно те разбирам. Вчера установих ,че персийката ми която гледам вече 16 години е ослепяла.  От една седмица е неспокойна ,взе почти да се удря в разни предмети. Не знам какво да правя, непрекъснато я нося на ръце. Ветеринар едва ли би помогнал. Не искам да преживея отново такава загуба .  Тя е член на семейството ми

# 21
  • Мнения: 157
Много е тъжно Cry
Аз имам болно от рак/ на съединителната тъкан/ коте което се влошава.Оперирахме го четири пъти/вчера беше четвъртият/,яде и излиза/живеем в къща,но топката на гърба му расте много бързо.Докторът ни посъветва да го приспим, но на нас ни е мъчно.Как бихте постъпили вие?

# 22
  • Варна
  • Мнения: 25 242
Ох, не знам, ужасно труден избор Sad Добре поне, че на нас не ни се наложи да правим такъв, писанчо си беше здрав до последно... Но предишното ни коте го приспахме, защото много се мъчеше, цяла седмица чакахме да прескочи трапа, но то само се измъчи повече... Даже не искам да си спомням. Накрая го приспахме... Май така е по-добре. Много ти съчувствам за това, което се случва spoko

# 23
  • Мнения: 950
Бях писала по рано за моето куче че е зле /според ветеринарния/ ама то взе че се оправи след нова година /проходи си/ даже и без лечение  Rolling Eyes  .Така и не разбрахме какво му има щото и втори път леко се схвана /не ходеше/ и сега пак е добре .Когато я виждах как страдаше и наистина обмислях този вариант с преспиването ,но бях решила да изчакаме малко и сега много се радвам че съм отложила инжекцията,но при вас щом с няколко операции и е сигурно че няма оправия мисля няма смисъл да мъчите котенцето а и вие страдате така повече като я виждате в това състояние .  Cry Tired  Каквото и да решите  Hug все пак съжалявам че се е разболяло и че ще ви липсва  Tired

# 24
  • Мнения: 685
Oх мила, това е трудно решение.

Аз не можах да взема такова и опитах всичко, когато старото ми котенце се разболя преди няколко години. Спря да яде и пие вода. Не мирясах, обиколих всички възможни ветеринари и накрая й направиха диагностична операция, не й даваха шанс да се събуди, защото беше на 16г. Душичката оцеля и си отиде много месеци след това, но за миговете прекарани с нея бих дала всичко.
Никога не сме готови и никога не ни се иска да се случи.

Желая ви кураж.

# 25
  • Мнения: 157
Благодаря на всички за разбирането Hug
Смятаме да изчакаме поне докато иска да се храни и излиза, лошото е, че през това време топката сигурно ще израстне пак и не знам...........гадна работа.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 825
Разбирам болката ти и ти съчувствам. Все още ми се насълзяват очите, като се сетя за домашните любимци, с които съм се разделяла по такъв начин.

# 27
  • Мнения: 157
Котенцето ни умря на  23.05 Cry,МНОГО ни липсва.
Близо месец преди да умре не искаше да яде само пиеше вода и излизаше за малко на вън.Послевните дни ослепя с едното око и не искаше да излиза.Бяхме взели решение в деня който умря да викнем лекаря да го приспи, но той си умря сам.Толкова много се бори, така му се живееше, но тази проклета болест буквално го изсуши.Дано да е по-добре там където отиде.Ноща преди да умре го сънувах на масата върху бяла покривка , как ме гледа и мяучи и  иска да яде.Погребахме го в двора/ живеем в къща/.

# 28
  • Варна
  • Мнения: 25 242
съжалявам, мила  action032
много тежко се преживява такова нещо Sad Аз вчера пак се сетих за моето коте и страшно ми домъчня за него и така ми се прииска да го гушна. Дано да са някъде на зелена полянка и да си играят Hug уф, пак ми се насълзиха очите. Гуш от мен!

# 29
  • Мнения: 5 317
мойта Симонка си отиде на 18.02. и толкова много ми лисва.ей,дано да са на по-добро място............миличките.

Общи условия

Активация на акаунт