днес 2ри път влизам и позчвам да се замислям че е нещо такова.
Била е на 20 (грубо) пък тя го издържала, какво ли е работила ?
Била е на 20 (грубо) пък тя го издържала, какво ли е работила ?
- Публикувана: 8 ян. 2008, 21:08 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 17:32 ч.
Помогнете ми със съвет
Че той направо те използва. Как си издържала 7 години да го хрантутиш? Според мен колко по-бързо го разкараш от живота си толкова по-добре.
Към авторката:
Според мен жена да живее на издръжка на мъжа си и да не прави нищо полезно е неподходящо,
а за мъж според мен е напълно неадекватно и неприемливо. А що се отнася до дете - трябва отговорност и разбиране за такова нещо и от двамата родители.
В този случай не вибдам и двете. Дори да ти трябва усилия да преодолееш някакви емоционални травми, по-добре така, отколкото цял житот да се измъчваш!
Що се отнася за проблема с отношенията и връзките, явно това е случай, който може да е знак, че връзка на всяка цена, въпреки обективните обстоятелства, не е оправдана!
Според мен жена да живее на издръжка на мъжа си и да не прави нищо полезно е неподходящо,
а за мъж според мен е напълно неадекватно и неприемливо. А що се отнася до дете - трябва отговорност и разбиране за такова нещо и от двамата родители.
В този случай не вибдам и двете. Дори да ти трябва усилия да преодолееш някакви емоционални травми, по-добре така, отколкото цял житот да се измъчваш!
Що се отнася за проблема с отношенията и връзките, явно това е случай, който може да е знак, че връзка на всяка цена, въпреки обективните обстоятелства, не е оправдана!
Мила, бягай, колкото можеш по-далече, защото съм сигурна, че той няма да те остави да си отидеш просто ей така, не се намират толкова будали да го издържат, че и детето му 
А за 7те години, ами не са 100! И аз съм на твоята възраст, имам връзка с по-възрастен, но такова чудо като твоето не ща и да гледам дори 
Как ще го хрантутиш тоя плазмодий 
? Млада, хубава, че и добре осигурена просто се чудя на акъла ни женски ей 
А за детенцето, бъди благодарна, че е отказал, така ти е светнало що за пиявица имаш в къщата си...Успех, миличка, и не се колебай да предприемеш крачката 
А за 7те години, ами не са 100! И аз съм на твоята възраст, имам връзка с по-възрастен, но такова чудо като твоето не ща и да гледам дори Как ще го хрантутиш тоя плазмодий ? Млада, хубава, че и добре осигурена просто се чудя на акъла ни женски ей А за детенцето, бъди благодарна, че е отказал, така ти е светнало що за пиявица имаш в къщата си...Успех, миличка, и не се колебай да предприемеш крачката Била е на 20 (грубо) пък тя го издържала, какво ли е работила ?
...
...
Отговор:
.... Макар, че в началото когато заживяхме заедно имаше период във който едва свързвахме двата края, аз учех и работех, а той както винаги лежеше в къщи и негодуваше. ...
@авторката: Няма да ти е лесно но гледай да го разкараш колкото може по-скоро.
... От няколко месеца насам ме обеждава да му купя нова кола с парите които съм събрала за да си вземем по голямо жилище.
Вземи му една каручка - да си натовари партакешите.
Мен по ме интересува как си представяш живота си с ТОЗИ мъж и с дете от него, ако прегърне идеята
. Все ще трябва да се позастоиш у дома. Кой ще Ви гледа? Склонна ли си да продължаваш да му даваш парички за дете, към което ти нямаш отговорност и така лишаваш своето... Ей такива прозаични въпросчета ме човъркат 
Няколко пъти препрочетах коментарите. Хубаво се наревах, не очаквах че ще ми подействат толкова емоционално и отрезвяващо. Безкрайно съм благодарна за подкрепата. Чувствам се едновременно по уверена и разочарована, но този път не от някой друг, а от самата себе си. Не разбирам как можах да допусна всичко това. Най лошото е, че виждам реално как стоят нещата, но нищо не предприемах. От малка съм била самостоятелна, винаги съм знаела че ако искам........
Дано наистина си се осъзнала и продължиш живота си напред без този буклук! Зарязвай го без угризения и бъди щастлива!
Въобще не ти трябва да се занимаваш с такъв търтей. Извинявай, ама както описваш ситуацията, друго определение нямам. Още по-малко ти трябва да имате дете. Сигурно ще ти бъде трудно, но намери сили в себе си и го зарежи.
Какъв е тоя мъж, дето стои ти да го издържаш и не работи! Това е безумие!
Хубаво е обаче, че, доколкото разбирам, ти имаш реална представа за ситуацията. Оттук-нататък зависи от теб - колкото по-скоро се отървеш, толкова по-добре.
Какъв е тоя мъж, дето стои ти да го издържаш и не работи! Това е безумие!
Хубаво е обаче, че, доколкото разбирам, ти имаш реална представа за ситуацията. Оттук-нататък зависи от теб - колкото по-скоро се отървеш, толкова по-добре.
Благодаря на всички останали за милите думи, наистина ми давате сили да намеря правилния път. Бях напълно очаяна и се намирах в задънена улица. Разбира се кашата в главата ми все още е голяма, но вече взех решение. Проблема е там, че нещта са много по сложни от колкото изглеждат, но ще намеря сили да ги преодолея.
Виждам, че има хора които се съмняват в истинноста на историята ми. Не пиша тук да за обеждавам някого за едно или друго, просто имах нужда да споделя, да получа съвет и да разбера дали пък аз не бъркам някъде.
За изяснение не обстоятелствата ще поясня, от седемнайсет годишна възраст работя. Когато срешнах този мъж работех като барманка в нощно заведение и същевременно учех. Беше ми исключително трудно и едва свързвахме двата края. От 6 години не живеем в България. Дойдохме тук за да може той да е близо до сина си, а и заради финансовите затруднения които имахме. В последствие си намерих добра работа и имам възможности да се развивам. От околко тригодини и половина се стабилизирахме финансово, имам добри доходи, успях да купя жилище на кредит (което е на името на двамата и това също усложнява нещата) Допуснала съм го да разполага напълно с парите ми. Издръжка за детето плащам, защото жена му го усъди тук и нямах избор. Преди време му дадох пари за да започне бизнес, заради безодговорността му и мързела загуби огромна сума пари, тогава ми стана ясно че този човек не е способен на нищо. Може би съм прекалено слабохарактерна, създала съм си свой свят около себе си във който се чувствам комфортно и за да не го наруша си затварям очите. Дано имам сили да изляза от този омагьосан кръг.
Виждам, че има хора които се съмняват в истинноста на историята ми. Не пиша тук да за обеждавам някого за едно или друго, просто имах нужда да споделя, да получа съвет и да разбера дали пък аз не бъркам някъде.
За изяснение не обстоятелствата ще поясня, от седемнайсет годишна възраст работя. Когато срешнах този мъж работех като барманка в нощно заведение и същевременно учех. Беше ми исключително трудно и едва свързвахме двата края. От 6 години не живеем в България. Дойдохме тук за да може той да е близо до сина си, а и заради финансовите затруднения които имахме. В последствие си намерих добра работа и имам възможности да се развивам. От околко тригодини и половина се стабилизирахме финансово, имам добри доходи, успях да купя жилище на кредит (което е на името на двамата и това също усложнява нещата) Допуснала съм го да разполага напълно с парите ми. Издръжка за детето плащам, защото жена му го усъди тук и нямах избор. Преди време му дадох пари за да започне бизнес, заради безодговорността му и мързела загуби огромна сума пари, тогава ми стана ясно че този човек не е способен на нищо. Може би съм прекалено слабохарактерна, създала съм си свой свят около себе си във който се чувствам комфортно и за да не го наруша си затварям очите. Дано имам сили да изляза от този омагьосан кръг.
Мило момиче,
има нещо ужасно, което премълчаваш и може би това те държи до този човек. Изнудва ли те с нещо? С какво те "държи"? Всеки проблем има решение, нужно е само малко сила, за да го споделиш на правилното място и пред правилния човек. Никой не може да бъде роб на другиго, а какво остава да прекараш така целия си живот.
Където и да се намираш, има институции, които ще ти помогнат - само се обърни към тях.
Успех, каквото и да решиш!
има нещо ужасно, което премълчаваш и може би това те държи до този човек. Изнудва ли те с нещо? С какво те "държи"? Всеки проблем има решение, нужно е само малко сила, за да го споделиш на правилното място и пред правилния човек. Никой не може да бъде роб на другиго, а какво остава да прекараш така целия си живот.
Където и да се намираш, има институции, които ще ти помогнат - само се обърни към тях.
Успех, каквото и да решиш!
Една от причините ми е пределно ясна, от както сме заедно той не е работил, а както по късно стана ясно през живота си има десет дни трудов стаж и бившата му жена го е издържала. Той живее при мен, имам добра работа, искарвам достатъчно пари за да издържам и себе си и него включително плащам солидна издръжка за детето му. Немога да го накарам да свърши нищо, спи до обед, всеки ден прекарва по два часа във фитнеса и се рамотава по цял ден със сина му. Може би се страхува, че ако забременея ще му се наложи да се погрижи временно за семейството. Но само това не е повод да испада и истерия.
Знам, че най правилното решение ще е да се разделим, но как да захвърля просто така седем - осем години от живота си?! Създава илюзия пред хората и пред мен, че ме обича, но започвам да си мисля, че умело заблуждава всички. Определям се каато красива и желана жена и той далеч не е "последния влак" за мен. Раскъсвам се от терзания, опитвам се да взема правилно решение, но немога.
Моля Ви ще съм благодарна ако ми дадете някакъв съвет или поне ме насочите в правилната посока.
Предварително благодаря!
По някога и на мен ми трябва някой да ми помогне, като прочета такива неща... Момиче, ти не захвърляш седем-осем години от живота си! Ти прекратяваш седем-осем загубени години от живота ти. На твое место не бих отлагала даже седем-осем дни още.
Успех