Много съм разочарована

Ами родителския контрол придобива нов смисъл.

Когато купувам книжка за детето, първо вися в книжарница и преглеждам книжката преди да я купя - и купувам само ако е ОК.

Лично аз интерпретации на приказки не харесвам и съм купувала само оргинали. Даже доста разстройващите приказки на Х.К. Андерсен не съм спестявала на детенце. Смятам, че учат децата да различават доброто от злото. Обаче разбирам родителите, които искат да поднасят интерпретации на децата си - явно е въпрос на мироглед за възпитанието и света.

Преглеждам книгите и за правописни грешки, държа и на хубавите илюстрации - някой картинки могат да предизвикат кошмари.

Ели, не виждам какъв е проблема в това да раzкажа на детето края на прикаzката zа червената шапчица. Вълка , като пада в кладенеца прави пльок. Останалото не го коментира, но дали ще му раzправям zа Житената питка иzядена от лисицата или zа червената шапчица иzядена от вълка е едно и също. Сори нямам главно ч. Редовно храни крокодила си (играчка )  с патета, мечки, коли и каквото му падне и се радва, като хапе  Не виждам да има проблем , когато гледа рибата преди да я направя и метна във фурната. Вика папкаме рибка, но като види теzи в аквариума не вика така. Също не се притеснява , като ми помага в кухнята да правим пържолки и му обяснявам , че е пиле или пуйка , а тохй вика папкаме пипиу. Добре ,ама теzи на вън пеят, чуруликат и подобни и не ги папкаме. Та не виждам zуащо да подценяваме децата 

освен това така харевва прикаzки в стихотворна форма, а дядовтаа ръкавичка, която имаме е такава глупост, няма го ригиналния текст.
Все си мисля, че си пестят zакупуването на авторски права.

До сега не се бях замисляла над това, но може и да си права.

Аз пък съм притеснена, че в нито една приказка няма майка, умряла е. Всъщност ако въобще има някаква, то тя е мащеха, лоша жена и т.н.  Пепеляшка, Снежанка, Палечка, Хензел и Гретел, Ариел и много други.
Дъщеря ми обожава баща си, а за мен казва, че не ме обича. Аз също я глезя, колкото и той.

на мен пък това преиначаване ми харесва отчасти.
четох на сина си Снежанка и седемте джуджета. изречението, че майката е умряла при раждането на Снежанка, го хвърли в ужас, след кратък размисъл категорично ми забрани да раждам , хеле пък дъщеря  даже съжалих, че не зачетох книжката в книжарницата, нямаше да му я купя сега.
А Червената Шапчица в ново издание много ми харесва- бабата успява да се скрие в гардероба, ловецът е дървосекач и само прогонва вълкът...

Като малка съм си пазила книжките с приказки и сега ги извадих за децата ми. Разказите за това как майката все умира и идва лошата мащеха сега ги "виждам" с други очи. Новите извания с приказки, в които действията са съвсем различни, също ме изненадаха. Как пък не намерих 2 еднакви превода на Пепеляшка. То е приказка от 2 страници до 10, в които освен стъклената обувка, бала и каляската - май всичко друго е коренно различно. Честно казано започнах да си досъчинявам аз текстовете като им ги чета. Изречението, че майката е умряла при раждането (Снежанка) направо го прескачам. Изречението, в което ловецът хванал едно животинче и го разпорил, за да му вземе сърцето и после как злата царица го изяла - прескачам. При Хензел и Гретел има едно изречение за едни ковчези - как на бащата му оставало само да приготви ковчезите и да ги закове. И това в приказката от моето време, дето е по-добрият вариант на сегашните. И това го прескачам. Не мога да прескоча, обаче, как оставят децата сами в гората и те се събуждат изоставени през нощта. Не искам да го коментирам, примерно, че ние никога не ще правим така, за да не им заострям вниманието баш към този момент. Да си призная честно и най-добрите варианти на детските приказки ме изнервят с жестокостта си. Очаквам всеки момент тези моменти в различните приказки да им направят впечатление. Иде ми да седна да си напиша мои варианти на приказките, а не всеки път да се чудя как им го преразказах. Вие как сте в това отношение?

dustin  по същата логика един ден ще трябва един ден да пренапишеш и учебниците по история и литература , както и да претвориш новините по телевиzията, радиото, вестниците ...   
 

Dustin, аз вече писах как се справям с тези части - изобщо спрях да чета такива приказки, докато бяха толкова малки. Има си време за всичко ... идва и това на класическите и народни приказки, когато децата станат на по 6, 7 години, че и по-големи. А дотогава има прекрасни книжки по книжарниците, с много по-понятни за малките истории и поуки, от тази да не ходят сами в гората, ами че те гора не са виждали, какво да кажем за вълк. В крайна сметка смисъла на приказката е да те научи на нещо, да ти разкаже история, в която ти можеш да се поставиш на мястото на героите, какво разбират 2, 3 годишни деца от "неволя", "хомот" и "теглич"  ?!? Виж историите на Франклин са разбираеми, новите думи не са толкова много и се употребяват в ежедневието.

Преди време бях пускала подобна тема, след като купувайки "Червената шапчица" на издателство Пан открих, че в нея вълкът се появява пред бабата във вид на рекламен агент, който предлага почивки на някакви острови. Бррр... голяма гадост. Оттогава много внимавам какви книжки купувам на дъщеря си. Има и такива, които не са "осъвременени", но повечето за съжаление, са в някакви безумни версии.

а бабата вече си била резервирала почивка на Карибите през интернет.. това е била някаква съвременна интерпретация...

 Dustin ,все едно си изрекла моите тревоги, много е трудно, всъщност невъзможно, да обясниме на децата си защо родителите в приказките изоставят, защо постоянно има зла мащеха, а бащата не се застъпва за дечицата си, защо животни се изкормвят и т.н., а в същото време да им повтаряме постоянно колко много ги обичаме, как с тях няма да се случи нищо от лошите неща в приказките/Мамо, а като са изхвърлили лошото дете, то не е ли започнало да слуша, а после взели ли са си го!;Аз лошо дете ли съм!/.Имах чувството, че Нико започна да се тревожи дали е достатъчен добър, послушен ...А аз не можех да си обесня буцата в гърдите си.
Е, може да съм лоша майка, но спряхме да четем  класическите приказки-тези ,с които ние сме израснали и които ме възпитаха в любов към книгите/филолог съм/.Сега му чета леки разкази за домашни животни от любители-писатели, без особена худ. стойност, но разказващи за любовта в живота.
Другият проблем, с който се сблъскахме,бяха многото  непознати за детето ми думи, характерни за един по-друг бит- какво е седянка, мома, момък,нива, впряг,рало,софра,невеста,бохча,самун и т.н.Имам чувството, че днешните деца прекалено анализират нещата, аз не съм се вдълбочавала толкова като малка, не са ми звучали страшно приказките, не съм ги пренасяла върху себе си, не съм търсила смисъла на всяка една дума.
Наистина странно...

Може би не помниш ? Може и ти да си ги преживяла нещата . Като гелдам всички сме иzраснали не лоши хора именно с теzи прикаzки. Дали животът на децата ни не е станал прекалено лесен и те преzадоволени, та да имат нужда и от по повърхностни прикаzки?

Eх, развесели ме  . Не се бях замисляла, но сега като размислих, това с пренаписването със сигурност ще го правя, по-точно с дообясняването, а сигурно и много ще се ядосвам на стила на написаното, начина на оформление и т.н. в учебниците.

В казаното от всички намирам по малко истина. Аз също си спомням, че не съм се разстройвала от тези текстове на приказките, не съм ги приживявала, напротив харесвала съм ги и си пазя книжките и до днес. Значи е от смяната на гледната точка (майка съм), от това, че вече не съм дете и ми пречи да видя приказното в тези истории, т.е. да ги разбирам и гледам с очите на моите деца. Забравям, че за децата най-важно е вълшебството, фантазията в добрия смисъл на думата (не в Карибския вариант). То по тази причина, аз като главен купувач на играчки, все им купувам играчки като за по-големи - разни пъзели, строители, креативни играчки и т.н. А те от коледните подаръци най-много се зарадваха и играха с едни "прости" коли, които бяха купени между другото, да има какво да трошат.
Но отдруга страна пък се чудя, след като има толкова много варианти и абсолютно свободни инерпретации на приказките, как ли пък "звучат" в оригинал. Много ми е интересно, но за съжаление не ползвам немски.