Бебета Юни 10 :)

Трънче , мерси за линка за отглеждането на деца от 0 до 6 месеца.
Не знам другите дали четохте, ама аз се притесних нещо. Имам чувството, че няма да се справя
с отглеждането.Нямам близки с бебчета, само една приятелка, ама ние не се виждаме често и въобще не зная как да се държа с бебе
Сигурно на някои от вас ще се стори много смешно това, ама аз лично много се страхувам как ще се справя,как да ги науча всички тия
неща. Също много ме дразни свекито(тя е изгледала племенниците на приятела ми ,ама е много инат човек)и не искам въобще да ми се меси, а на всичкото отгоре нищо не разбирам. Даже и се разплаках докато четох . Вие как сте с  мислите за отглеждането след като родите?знам, че е още рано, ама ме сполетя  и тази мисъл днес.....

Благодаря ви момичета за подкрепата.Естествено-гадно е ,бяхме се настроили ,но ще го преживея.Честно казано -не ми се разказва точно какво се  случи,съжалявам.

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ВИ ВСИЧКО НАЙ-НАЙ-ХУБАВО  И СЕ НАДЯВАМ ЧЕ КОГАТО ВАШИТЕ БЕБЧЕТА СА ВЕЧЕ РОДЕНИ -ЖИВИ И ЗДРАВИ ,МОЕТО ДА Е ВЕЧЕ В КОРЕМЧЕТО МИ!!!! и този път до края

Ооо, хич даже не е смешно и странно - и аз си умирам от ужас. Как ще го къпем без да го удавим, ми ако го изтърве някой, ми ако го счупи нещо?  То шеговито звучи ама аз съвсем сериозно съм си притеснена (особено от кърменето - това направо ме ужасява, навсякъде чета колко е трудно!). И ние няма да имаме абсолютно никаква помощ - бабите са в БГ и определено няма да ги викаме да "помагат" - поне в началото. От приятелите ни никой няма деца, а със съседите определено не сме достатъчно близки за да ги викаме на помощ. (Толкова са различни съседските отношения тук, даже ми става смешно като си го помисля  .)

Но съм сигурна че някак си ще се оправим  .

Впрочем, аз вече започнах да се заглеждам по кошарки. Понеже нямаме отделна стая за детска, ще я сложим в спалнята, на мястото на един голям скрин който или трябва да жертваме или да сложим в хола (където изобщо не се връзва с останалите мебели). Дилема голяма...

 На тези, които се страхуват от несправяне искам да кажа, че нищо трудно няма в гледането на бебето. В началото единственото, което трябва да правите е когато се разплаче да му давате храна и когато памперса е тежък или пък мирише да го смените, като измиете дупето и го намажете с крем. И да го обичате, както ви се иска-с гушкане,приказване и т.н. Всички подробности за почистването на пъпа и къпането ,ще ви обяснят педиатърът и сестрата, които са длъжни да ви посетят в първите дни след прибирането вкъщи.
 И не съжалявайте, че нямате баби на разположение, те изнервят много. Майка ми дава съвети първия ден, но ми се стори, че съм по в час от нея и затова съвсем сама си го гледах, само къпехме вечер с таткото по указанията, дадени от сестрата. След първата седмица вече ще сте влезли в час и всичко ще си научите понататък когато възникне необходимост.

И аз си мисля че ще съм по-в час, не за друго, ами майка ми е гледала бебе преди цели 30 години .

Макар че, например, идея си нямам това бебе освен памперс, в дрешки още от ден 1 ли да го обличаме или само да го повиваме. И изобщо, ей такива елементарности.

Стига съм философствала обаче, че то мойто стана     Я да отида да поплувам.

Добро утро мацки
Purshing много благодаря за инфото и много се радвам за теб, че си успяла 

Здравейте, мили мами!
Аз нещо не мога да смогна да пиша често напоследък - май усетих енергийната приливна вълна на втория триместър и така съм се разфучала на работа - не мога да се спра! А вечер вкъщи не гледам компютър, че на работа ми идва в повече.   
Гледам сте се представяли, да се включа и аз. На 25 съм, края на март ще навърша 26, и работя в една американска компания, която предлага онлайн информационен продукт за развиващи се пазари. В София отговаряме за шест балкански страни, като продукта включва информация с различна периодичност от вестници, списания, агенции, асоциации и тн, и (моята част) - профили на компании от съответната държава. Аз се занимавам с поддържането на профилите, т.е. основно следя какво се случва с компаниите, и го отразявам там; както и със зареждането на финансовите данни на фирмите - най важната и най трудната част, особено по отношение на докопването до тях. Общо взето това е. Иначе съм завършила Европеистика в СУ и магистърска програма по Европейска социална политика и работа в НБУ. (ее, последното почти!  )
Вчера най-накрая разпечатих, поддвързах и предадох на научния си ръководител и рецензента дипломната си работа по въпросите на работата от разстояние като феномен в  постиндустриалните отношения.   Много съм доволна!!! Сега остава само да я защитя и съм готова! Това трябваше да стане още 2007, но аз се размотах, така че - сега ще е.
Иначе ние сме малък екип, в момента обучавам едно момиче да ме замества, като идеята е тя после да се присъедини към нас и да станем с един човек повече. Казала съм, че ще се върна след девет месеца, но ме блазни да си взема и цялото майчинство - ще видим. Харесвам си работата, но не съм работохолична и си мисля, че детето ми е по-важно от корпоративните събития на Балканите...
Трябва да съм майчинство от 15 май, но може и по-рано да си взема болничен, не знам още.

Аз също се притеснявам как ще се справяме с детето - имаме две енергични млади баби, нямат и 50 години, които просто си умират за това внуче още преди да се е появило и също много обичат да дават акъл, та не знам как точно ще наложа майчиния си авторитет пред тях. Освен така:

А витамини пия на 2-3 дена веднъж, когато се сетя. И аз ям домашно мляко от проверена крава, както и яйца от градински кокошки, домашен мед и тн, но все пак взимам и витамини понякога, не мисля че ще ми навреди. Но по принцип съм за естествените работи и мисля, че храната, която се продава е гадна, безвкусна и направо вредна! Особено колбаси и разни готови или полуготови храни. Много държа да готвя, а не да сервирам замразени полуфабрикати или такива от топлите щандове...

Хайде стига съм се обяснявала вече, сигурно така и така почти никой не е дочел дотук....
Приятна събота и доскоро!
ПС С МНОГО голямо закъснение - честито на рожденичките!!!

И аз благодаря за полезния линк... И аз се нашаашках дълбоко. Просто не знам как ще се справя.. Ще го счупя това бебе... Как така ще знам какво да правя, как да не го разболея, колко дебело да го облека, какво точно да му облека, ами ако кърмя, ами ако не кърмя, ами ако го простудя, ами ако го изпусна на глава в банята, ами  тава, ами онова... Постепено започвам да се спичам, макар че знам, че ще се справя.... Но са толкова много неща, които трябва да се знаят, помнят и научат, за толкова неща трябва да се внимава, че нищо чудно, че майките в един момент започват да мислят и да говорят само за бебетата си.. Ето от това  също малко ме е страх Винаги съм била социлно животно, активна,  с много контакти, с много интереси...Как ще се затворя сега? ами ако изгубя аст от приятелите си, които просто няма да има какво да си кажат с мен така, както аз навремето съм се чудела ккаво да си говоря с приятели, които само за децата си говорят? ами ако и мъжът ми се отдръпне от мен? аз от сега през половината време само за разни бременни неща му говоря, какво остава за след като се появи бебето?  Как да се предпазя от това зацикляне?
ГОворих си вчера с една майка на едногодишно и тя каза, че много боляло, като кърмела дъщеря си в началото (тя успяла само 3 месеца да го кърми) - плачела всеки път като я хранела. И от това се спекох..

СТрашничко си е..

Здравейте, момичета,
аз мисля че е прекалено рано да се притеснявате за това как ще се справяте с бебето си и нещата са съвсем различни когато бебето се появи, то самото те учи как да се справяш с него.  Аз когато родих дъщеря ми бях на 19 год. - почти дете както се казва, но нито за миг не съм се притеснявала как ще се справя с бебето. Е имаше баби около мен, но аз като истинска тигрица, която брани малкото си не дадох на никоя да се доближи до бебето и с пръст да го докосне. Още от първия ден на раждането сама си се оправях с бебето и памперсите си сменях и къпех и хранех и преобличах и т.н. и не е страшно, много е приятно дори. А притесненията от сега са ви съвсем неоснователни. Когато се роди бебето всичко е по различно от това което си си представял през бремеността и всичко е много индивидуално.



 

Ама, purshing, какви са тези мисли!
По- добре не го мисли от сега, защото наистина ще се побъркаш. Когато родиш, майчиния ти истинкт ще те води, не се притеснявай. Ти да не мислиш, че аз всичко съм знаела. Почти до последно работех, нито нещо съм чела за отглеждането на бебета, нито съм ходила на разни курсове, нито знаех що е то форум. Най-важното беше на консултациите всичко да е Ок и също така изследванията. А и баби около мен въобще е нямало.
Ако загубиш част от приятелите си, значи не са ти били приятели. Така мисля аз.
А за мъжа ти също не си права...нали затова сте заедно, нали затова сте семейство, за да минавате през трудности и радости и двамата. Дошъл е този прекрасен момент да си имате едно съкровище и то сега е най- важното. Така че разкарай от главата си тези неприятни мисли.

Майката дето я е боляло при кърмене, не е слагала бебето правилно на гърдата. Аз не че съм опитна кърмачка, даже се провалих още на 40-я ден. Но после изчетох целия подфорум " Кърмене ", за да намеря грешките си. Не търпя провали. Нали съм си скорпионче, по-скоро ще се изям, но контрол над нещата не бива да се губи. 

аз пък си мисля че като му дойде времето- щем нещем ще се научим какво да правим. тя природата си знае работата, ще ни дойде отвътре

Ето вижте,  kaka Maya, колко положително е настроена. При нея даже е двойна отговорност.
Ох, как се надявам да си имам и аз близначета. Едвам вече чакам 24-ти, за да отида на видеозон. Макар че коремът ми изобщо не е толкова голям като твоя, но пък това не е гаранция.

Съгласна съм, макар че мисля, че е съвсем нормално да си мислим за такива неща и да се притесняваме.Но нека първо да се насладим на бременността и на очакването и второ да родим здрави бебета, пък тогава ще  му мислим, защото проблеми винаги ще има, независимо на колко дни, месеци и години е детето.  То като опре яйцето до г..а няма къде да мърдаме  ще се справим, нито сме първите, нито последните 

 Съгласна съм, че ще се справим, само всичко да е наред с бебетата, разбира се. Само че друго се чудя - дали това да знаем от сега много неща е добре или не. Дали ще си помогнем, ако знаем точно как да кърмим от сега и дали с това няма да си навлечем излишни страхове за други неща? Ето аз размишлявам за някакви пълни глупости - за приятелите, за мъжа, за това за онова... Баба ми на село трима сина едва ли е отгледала между две притеснения. От друга страна, ако от сегазнаем едно и друго, ще си помогнем...
Знанието и размишляването предварително си е нож с две остриета..
Изводът е - по едно притеснние на час и то с времето си. То е ясно, че от положителния тест за бременост до абитуриентския бал са само притеснения, но няма да си помогнем ако почнем да ги мислим всичките от сега.  Всяко с времето си.

Дали е нормално бебето да рита по-височко, малко под пъпа? Че се чудя това то ли е... Гледам си корема и като че ли се вижда как го побутва и то точно 2-3 пръста под пъпа ми. Поякога имам чувстото че ме рита в червата. Дали се въртят във всички посоки тия малки шила?

Привет и от мен
Аз още не съм се замислила как ще отглеждам малкия човек, но да ви дам друга тема за размисъл - Не ви ли е страх от самото раждане! Аз се опитвам да не мисля за това, но като цяло май изпитвам ужас