- Публикувана: 10 ян. 2008, 10:55 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2008, 14:11 ч.
Кога се върнахте на работа?
) . 
И двете деца съм си ги гледала до 5-я месец.
Първият път се налагаше да тръгна на работа, защото тогава само 3 месеца ми плащаха 90% от заплата и нямахме пари.
Вторият път е изцяло мой избор.
Не съжалявам. Нямам никакви угризения и не смятам, че децата ми са лишени от вниманието ми. Дори напротив. Имаме си време само и единствено за нас. А децата ми имат спокойна, реализирана и финансово независима майка ( таткото не е с нас).
Първият път се налагаше да тръгна на работа, защото тогава само 3 месеца ми плащаха 90% от заплата и нямахме пари.
Вторият път е изцяло мой избор.
Не съжалявам. Нямам никакви угризения и не смятам, че децата ми са лишени от вниманието ми. Дори напротив. Имаме си време само и единствено за нас. А децата ми имат спокойна, реализирана и финансово независима майка ( таткото не е с нас).
Наложи се да се върна на работа, когато Теди беше на 10 месеца.Извикаха ме и предложението не беше за отказване.Сега, когато се връщам назад съжалявам страшно много-поне при мен е така. Наехме детегледачка, а и баща й работи на смени, така че ми беше спокойно.Единственото ми притеснение беше,че не мога да съм съпричастна към по-голямата част от ежедневието й.Никога няма да забравя думите на детегледачката, когато се обадих един ден вкъщи и тя ми каза:"Хайде, прибирай се бързо, че имаме изненада!"Аз разбира се настоях да ми каже и се оказа, че Теди е проходила.Нямам думи да ви опиша как се почувствах!
Но всеки си решава сам,преценява всички положителни и отрицателни страни от едно евентуално по-ранно завръщане на работа.
Желая успех на всички, които ще го правят!
Но всеки си решава сам,преценява всички положителни и отрицателни страни от едно евентуално по-ранно завръщане на работа.
Желая успех на всички, които ще го правят!
върнах се когато беше на 4 месец - оставиях на детегледачка (поната и мила жежа, на която случих слава богу). Сега вече моето съкровище е голяма - на 2 г. и 11 месеца, ходи на ясла и голяма фурия - да ми е жива и здрава! Въпреки това се чувствам до някаква степен виновна, че трябваше толкова от малка да я поверя на гружите на друг човек, макар и свестен и все още с нетърпение чакам да я взема от детската и тичам натам след работа, ако може и минутка да е, но да си взема по-рано!
